РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. Пловдив, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300500859 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивни жалби на Н. Ж. Т., ЕГН
**********, и на С. М. С., ЕГН **********, чрез пълномощника й по
делото адв. А. П., против Решение №262564 от 30.11.2021г., постановено
по гр.д. №13171/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХІІІ гр.с., в
частите му, с които всеки от тях е бил осъден да заплати на Д. С. Г.,
ЕГН **********, и Л. С. Г., ЕГН **********, сумата от 211,82 лв.,
представляваща частта от увеличената стойност на сграда с
идентификатор 56784.504.573.2 съобразно притежаваните от всеки от тях
50/1650 идеални части от правото на собственост, и сумата от 1468,49 лв.,
представляваща частта от увеличената стойност на сграда с
идентификатор 56784.504.573.3. В жалбите се излагат доводи за
неправилност на решението в обжалваните му части, като се иска
отмяната му и постановяване на ново решение за отхвърляне на
претенциите.
Ответните страни по въззивните жалби- Д. С. Г., ЕГН **********,
1
и Л. С. Г., ЕГН **********, в писмен отговор чрез пълномощника си
по делото адв. Г. Б., оспорват същите и искат оставянето им без
уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от страни, които имат право
да обжалват и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явяват процесуално допустими.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявена във фазата
по извършване на съдебна делба претенция по сметки на Д. С. Г., ЕГН
**********, и Л. С. Г., ЕГН **********, против Н. Ж. Т., ЕГН
**********, и на С. М. С., ЕГН **********, за заплащане от всеки от
ответниците на сумата от по 550,60 лв., представляваща частта от
увеличената стойност на сграда с идентификатор 56784.504.573.2 в
резултат на извършени от ищците строително- ремонтни работи съобразно
притежаваните от всеки от тях 50/1650 идеални части от правото на
собственост, и сумата от по 2670,30 лв., представляваща частта от
увеличената стойност на сграда с идентификатор 56784.504.573.3 в
резултат на извършени от ищците строително- ремонтни работи съобразно
притежаваните от всеки от тях 50/1650 идеални части от правото на
собственост. С обжалваното решение съдът е приел, че претенциите са
частично основателни, като е осъдил всеки от ответниците да заплати на
ищците суми съответно по 211,82 лв. и 1468,49 лв., представляващи
увеличената стойност съответно на сграда с идентификатор
56784.504.573.2 и сграда с идентификатор 56784.504.573.3, като за
разликата над уважените размери до пълните размери на претенциите е
отхвърлил предявените искове. В отхвърлителната му част решението не
е обжалвано от страните и е влязло в сила. тъй като са налице
предпоставките на чл.31, ал.2 от ЗС.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери,
2
че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи,
както и при служебна проверка за допуснати при постановяването му
нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната
инстанция се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че съгласно задължителните указания, дадени в т.1
на Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е
обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и
отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да
приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни
възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата
страна.
От фактическа страна по делото няма спор между страните, че с
влязлото в сила решение по допускане на делбата е била допусната
съдебна делба на сграда с идентификатор 56784.504.573.2 и сграда с
идентификатор 56784.504.573.3, при квоти за Д. С. Г., ЕГН **********,
и Л. С. Г., ЕГН **********- общо 1544/1650 идеални части, а за всеки
от ответниците Н. Ж. Т., ЕГН **********, и С. М. С., ЕГН
**********- по 50/1650 идеални части.
От показанията на разпитания по делото свидетел Д. Д.- служител
във фирма на ищците, се установява, че се занимава с поддръжката и
ремонта на процесните сгради от 2005г. През 2008-2009г. бил правен
основен вътрешен ремонт на същите- подови настилки, смяна на В и К
тръбите, мивките и тоалетните в баните и тоалетните, смяна на
дограмата, мазилка и шпакловка на стените, окачен таван и вътрешна
термоизолация на тавана в офиса и стаята за отдих, замазка на пода и
мозайка в хладилните камери. През 2012г. били направени външна
изолация на южната и западната страна на сградите, както и мазилки и
плочки на первазите. През 2016г. била направена хидроизолация и
термоизолация на сградите, а отделно бил иззидан борд с бетонови
колонки. Направени били общо шест броя барбакани с олук, както и
външна изолация със стиропор, мазилка и шпакловка на останалите
3
стени в офиса и стаята за отдих. През 2019г. била направена изолация на
източната и северната страна на сградите. Всички ремонти били
организирани и заплатени от Д. и Л. Г..
Съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени
в неотменената част на Тълкувателно решение №85/1968г. на ОСГК на
Върховния съд, в случаите когато съсобственикът е извършил
подобренията, без да е манифестирал намерение да владее имота за себе
си, отношенията между него и останалите съсобственици се уреждат
съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, ако
липсва съгласие на останалите съсобственици, съобразно разпоредбата на
чл.30, ал.3 от ЗС- ако подобренията са извършени с тяхно съгласие, и
съобразно правилата за неоснователното обогатяване- ако те са се
противопоставили на извършването на подобренията. В случая по делото
не се установява ищците по претенцията Д. и Л. Г. да са владяли
процесния имот само за себе си, нито процесните строително- ремонтни
работи да са били извършени от тях със съгласието или въпреки
противопоставянето на ответниците Н. Т. и С. С.. Предвид горното
отношенията между страните следва да се уредят съобразно правилата за
водене на чужда работа без пълномощие. Доколкото подобренията са били
извършени и в интерес на самите ищци, то в случая е приложима
разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗЗД, предвиждаща, че заинтересуваният
отговаря само до размера на обогатяването му. В тази хипотеза трайната
съдебна практика приема, че отговорността на останалите съсобственици
се ограничава до по- малката сума между стойността на направените
разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на
съсобствения имот.
Ответниците по претенцията Н. Ж. Т. и С. М. С. са направили
възражение за погасяване по давност на претенциите на ищците, което е
частично основателно. Вземанията на ищците се погасяват с петгодишна
давност съгласно чл.110 от ЗЗД, която е започнала да тече от
извършване на съответните строително- ремонтни работи. Претенцията по
сметки е предявена на 02.12.2020г., към която дата са били погасени по
давност вземанията за извършените подобрения преди 02.12.2015г. От
показанията на разпитания свидетел Д. Д. се установява, че след
посочената дата са били извършени хидроизолация и термоизолация на
4
покрива и външна изолация на стените на сградите. От заключението на
приетата по делото съдебно- техническа експертиза се установява, че
общата стойност на посочените строително- ремонтни работи за сграда
№3, описани в заключението в колона 1.7 „ремонтни работи по фасада и
покрив на сградата“ възлиза на 42578,19 лв. с ДДС, а увеличената
стойност на имота с така изпълнените подобрения е 28310 лв. Общата
стойност на строително- ремонтните работи за сграда №2, описани в
заключението в колона 2.4 „ремонтни работи по фасада и покрив на
сградата“ възлиза на 10225,95 лв. с ДДС, а увеличената стойност на
имота с така изпълнените подобрения е 6990 лв. Предвид горното
претенциите на Д. и Л. Г. против Н. Т. и С. С. са основателни до
размера на притежаваните от последните по 50/1650 идеални части от
увеличените стойности на всяка от сградите, а именно- за 857,87 лв. за
сграда №3 и за 211,82 лв. за сграда №2. Изложеното налага отмяна на
обжалваното решение в частта му, с която претенциите на Д. и Л. Г. за
сграда №3 са били уважени за разликата над 857,87 лв. до 1468,49 лв.,
като вместо това посочените претенции следва да бъдат отхвърлени за
сумата над 857,87 лв. В останалата му обжалвана част, с която
претенциите против всеки от ответниците Н. Т. и С. С. са били уважени
за сумата от 857,87 лв.- за сграда №3 и за 211,82 лв.- за сграда №2
решението следва да бъде потвърдено.
С частичното отхвърляне на претенциите обжалваното решение
следва да бъде отменено и в частта му, с която всеки от ответниците
Н. Т. и С. С. е бил осъден да заплати държавна такса върху уважения
размер на исковете за сумата над 42,78 лв. до присъдения размер от
67,21 лв. В полза на Н. Т. и С. С. следва да бъдат присъдени
допълнително разноски за адвокатско възнаграждение по претенциите по
сметки за първата инстанция в размер на по 94,78 лв.
Пред въззивната инстанция жалбоподателят Н. Т. е направил
разноски за държавна такса в размер на 33,61 лв., от които с оглед
изхода на делото следва да му се присъдят 12,21 лв.
Пред въззивната инстанция жалбоподателката С. С. е направила
разноски за държавна такса в размер на 180,91 лв., от които по
претенциите по сметки следва да се приеме, че са били заплатени 33,61
5
лв., както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.,
от които при липса на други указания в договора за правна защита и
съдействие следва да се приеме, че по претенциите по сметки са били
заплатени 347,62 лв. Общият размер на направените от нея разноски по
претенциите по сметки е 381,23 лв., от които с оглед изхода на делото
следва да й се присъдят 138,54 лв.
Пред въззивната инстанция ответниците по въззивните жалби Д. и
Л. Г. са направили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
4800 лв. с ДДС. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие /л.43 от въззивното дело/, сключен с Адвокатско дружество
„Д., П. и Б.“, посочените разноски са направени за изготвяне на отговор
и процесуално представителство пред въззивната инстанция по въззивните
жалби на Н. Ж. Т. и С. М. С., които са били насочени срещу
първоинстанционното решение в частта му за определената пазарна
стойност на изнесените на публична продан имоти и в частта му, с
която са били осъдени да заплатят на Д. и Л. Г. суми по претенциите
по сметки. При липса на извършено от страните разграничаване в
договора следва да се приеме, че по претенциите по сметки са били
заплатени 834,28 лв. с ДДС, колкото би било минимално дължимото
адвокатско възнаграждение съобразно материалния интерес по тези искове
във въззивното производство. С оглед изхода на делото по посочените
претенции всеки от жалбоподателите Н. Т. и С. С. следва да бъде осъден
да им заплати сума от по 265,54 лв. с ДДС.
С писмена молба по чл.248 от ГПК ответниците по въззивните
жалби Д. и Л. Г. са направили искания да им бъдат присъдени и
направените разноски за адвокатско възнаграждение по върнатите
въззивни жалби на Н. Т. и С. С. срещу частта от първоинстанционното
решение, с което е било постановено изнасяне на имотите на публична
продан.
Постъпил е отговор на така подадената молба от ответните страни
по нея Н. Ж. Т. и С. М. С., чрез пълномощника им адв. А. П., с който
се излагат доводи за нейната недопустимост и неоснователност.
Възражението на Н. Т. и С. С., че искането за допълване не е
направено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК е неоснователно, тъй като
6
определението на съда от 31.03.2022г., с което въззивните жалби на Н.
Т. и С. С. са били частично върнати, не е било връчвано на Д. и Л. Г..
Ето защо и подадената от тях молба на 06.03.2023г. за допълването му в
частта за разноските не е преклудирана.
Молбата за допълване на определението с присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение е частично
основателна. С подадения отговор на въззивните жалби Д. и Л. Г. са
поискали присъждане на направените от тях разноски, по което искане
съдът не се е произнесъл при постановяването на определението си от
31.03.2022г. Същите следва да се приеме, че са в размер на 3965,72 лв.
след като от общото заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
4800 лв. се извади това по претенциите по сметки.
Неоснователно е възражението на Н. Т., направено в подадения
отговор на молбата, че не е обжалвал решението в частта му за
пазарната стойност на изнесените на публична продан имоти. Видно от
подадената от него въззивна жалба, в същата има оплаквания за
неправилно определена оценка на сградите, като направеното искане до
въззивния съд е да отмени изцяло обжалваното решение и „да
постановите изнасяне на делбения имот при правилно определена
действителна пазарна цена“. При това положение следва да се приеме, че
жалбоподателят обжалва решението и в частта му за посочената в него
пазарна стойност на имотите. Допълнителен аргумент за този извод е и
последващото процесуално поведение на този жалбоподател, който е
подал частна жалба срещу определението на съда от 31.03.2022г., с
което въззивната му жалба срещу решението в частта му за пазарната
стойност е била върната.
От страна на Н. Т. и С. С. е направено възражение за прекомерност
на заплатеното от Д. и Л. Г. адвокатско възнаграждение, което е
основателно. Видно от въззивните жалби, със същите не се оспорва
приетия от първоинстанционния съд способ за прекратяване на
съсобствеността чрез изнасяне на имотите на публична продан, а само
посочената в решението пазарна стойност на имотите, която съдът е
приел, че жалбоподателите нямат правен интерес да оспорват, тъй като е
от значение само за определяне на дължимата държавна такса. При това
7
положение не би могло да се приеме, че материалният интерес по
делото за ответниците по жалбата възлиза на стойността на имотите,
поради което и в случая минимално дължимото адвокатско
възнаграждение не следва да се определя върху посочената стойност по
реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В полза на
ответниците по жалбата Д. и Л. Г. следва да се присъди такова в
минималния размер на 720 лв. с ДДС съобразно чл.7, ал.4 от наредбата
в редакцията й към датата на сключване на договора, като всеки от
жалбоподателите Н. Т. и С. С. следва да бъде осъден да им заплати по
360 лв. с ДДС. В този смисъл следва да бъде допълнено определението на
съда от 31.03.2022г. за връщане на въззивните жалби.
С писмена молба по чл.248 от ГПК А. Б. З., ЕГН **********, А.
З. Д., ЕГН **********, В. Г. Г., ЕГН **********, М. Г. Г., ЕГН
**********, П. Г. Х., ЕГН **********, и С. Д. Г., ЕГН **********-
ответници по върнатите въззивни жалби на Н. Т. и С. С. срещу частта
от първоинстанционното решение, с което е било постановено изнасяне
на имотите на публична продан, са направили искане за допълване на
определението от 31.03.2022г., като им бъдат присъдени направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Постъпил е отговор на така подадената молба от ответните страни
по нея Н. Ж. Т. и С. М. С., чрез пълномощника им адв. А. П., с който
се излагат доводи за нейната недопустимост и неоснователност.
Направените в отговора възражения са неоснователни по съображенията,
изложени по- горе за молбата на Д. и Л. Г..
Молбата за допълване на определението с присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение е основателна, тъй
като с подадения отговор на въззивните жалби А. Б. З., ЕГН **********,
А. З. Д., ЕГН **********, В. Г. Г., ЕГН **********, М. Г. Г., ЕГН
**********, П. Г. Х., ЕГН **********, и С. Д. Г., ЕГН **********, са
поискали присъждане на направените от тях разноски, по което искане
съдът не се е произнесъл при постановяването на определението си от
31.03.2022г. Същите са в размер на 600 лв.- заплатено адвокатско
8
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен от
тях на 11.03.2022г., която сума е в минималния размер по чл.7, ал.4 от
Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията й към датата на сключване на
договора, като всеки от жалбоподателите Н. Т. и С. С. следва да бъде
осъден да им заплати по 300 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262564 от 30.11.2021г., постановено по
гр.д. №13171/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХІІІ гр.с., в
частите му, с които всеки от жалбоподателите Н. Ж. Т., ЕГН
**********, и С. М. С., ЕГН **********, е бил осъден да заплати на
Д. С. Г., ЕГН **********, и Л. С. Г., ЕГН **********, сумата от
211,82 лв., представляваща частта от увеличената стойност на сграда с
идентификатор 56784.504.573.2 съобразно притежаваните от всеки от тях
50/1650 идеални части от правото на собственост, и сумата от 857,87 лв.,
представляваща частта от увеличената стойност на сграда с
идентификатор 56784.504.573.3. съобразно притежаваните от всеки от тях
50/1650 идеални части от правото на собственост.
ОТМЕНЯ Решение №262564 от 30.11.2021г., постановено по гр.д.
№13171/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХІІІ гр.с., в частите му,
с които всеки от жалбоподателите Н. Ж. Т., ЕГН **********, и С. М.
С., ЕГН **********, е бил осъден да заплати на Д. С. Г., ЕГН
**********, и Л. С. Г., ЕГН **********, сумата над 857,87 лв. до
присъдения размер от 1468,49 лв., представляваща частта от увеличената
стойност на сграда с идентификатор 56784.504.573.3. съобразно
притежаваните от всеки от тях 50/1650 идеални части от правото на
собственост, както и в частта му, с която всеки от ответниците Н. Т. и
С. С. е бил осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на
исковете за сумата над 42,78 лв. до присъдения размер от 67,21 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. Г., ЕГН **********, и Л. С. Г.,
9
ЕГН **********, против Н. Ж. Т., ЕГН **********, и С. М. С., ЕГН
**********, искове за заплащане на сумата над 857,87 лв. до присъдения
размер от 1468,49 лв., представляваща частта от увеличената стойност на
сграда с идентификатор 56784.504.573.3. съобразно притежаваните от
всеки от тях 50/1650 идеални части от правото на собственост.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. С. Г., ЕГН **********, и Л. С. Г., ЕГН
**********, да заплатят на Н. Ж. Т., ЕГН **********, сумата от 94,78
лв.- допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение за първата
инстанция и сумата от 12,21 лв.- разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д. С. Г., ЕГН **********, и Л. С. Г., ЕГН
**********, да заплатят и С. М. С., ЕГН **********, сумата от 94,78
лв.- допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение за първата
инстанция и сумата от 138,54 лв.- разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Н. Ж. Т., ЕГН **********, да заплати на Д. С. Г.,
ЕГН **********, и Л. С. Г., ЕГН **********, сумата от 265,54 лв. с
ДДС- разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН **********, да заплати на Д. С. Г.,
ЕГН **********, и Л. С. Г., ЕГН **********, сумата от 265,54 лв. с
ДДС- разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ДОПЪЛВА определение №836 от 31.03.2022г., както следва:
ОСЪЖДА Н. Ж. Т., ЕГН **********, да заплати на Д. С. Г.,
ЕГН **********, и Л. С. Г., ЕГН **********, сумата от 360 лв. с ДДС-
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по
въззивната жалба срещу решението в частта му за определената пазарна
стойност на имотите, като ОТХВЪРЛЯ искането на Д. С. Г., ЕГН
**********, и Л. С. Г., ЕГН **********, за присъждане на разноски над
посочената сума.
ОСЪЖДА Н. Ж. Т., ЕГН **********, да заплати на А. Б. З.,
ЕГН **********, А. З. Д., ЕГН **********, В. Г. Г., ЕГН **********,
М. Г. Г., ЕГН **********, П. Г. Х., ЕГН **********, и С. Д. Г., ЕГН
**********, сумата от 300 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция по въззивната жалба срещу решението в частта му
10
за определената пазарна стойност на имотите.
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН **********, да заплати на Д. С. Г.,
ЕГН **********, и Л. С. Г., ЕГН **********, сумата от 360 лв. с ДДС-
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по
въззивната жалба срещу решението в частта му за определената пазарна
стойност на имотите, като ОТХВЪРЛЯ искането на Д. С. Г., ЕГН
**********, и Л. С. Г., ЕГН **********, за присъждане на разноски над
посочената сума.
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН **********, да заплати на А. Б. З.,
ЕГН **********, А. З. Д., ЕГН **********, В. Г. Г., ЕГН **********,
М. Г. Г., ЕГН **********, П. Г. Х., ЕГН **********, и С. Д. Г., ЕГН
**********, сумата от 300 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция по въззивната жалба срещу решението в частта му
за определената пазарна стойност на имотите.
В частта му, с която съдът частично е потвърдил и частично е
отменил първоинстанционното решение в частта му по претенциите по
сметки решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
В частта му, с която съдът се е произнесъл по молбите за
допълване определение №836 от 31.03.2022г. в частта му за разноските
решението има характер на определение по чл.248, ал.3 от ГПК и
подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Пловдив в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11