Р Е Ш Е Н И Е
№
град Горна Оряховица, 11.06.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1153 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.264 във вр. чл.262,ал.1,т.3 от КТ и чл.262,ал.1,т.1
и т.2 от КТ.
Ищецът Д.В.В. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат М.А.П. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че ищецът e има. сключен трудов договор № 637 от 21.04.2015г. с работодател - ответното дружество, на длъжност „Охранител”, с месторабота - Регион Горна Оряховица, с основно трудово възнаграждение от 360 лева, с продължителност на работното време - 8 часа, но на практика е въведено сумирано изчисляване на работното време по утвърден график от управителя на дружеството. Сочи, че договорът е със срок на изпитване в полза на работодателя до шест месеца. Заявява, че трудовият договор е прекратен със Заповед № 480 от 10.03.2020г., като през този период В. е работил на обект : Административна сграда „Енергосекция” - Горна Оряховица. Твърди, че на обекта е работено по следния начин : един ден се полага дневна смяна, един ден - нощна смяна и в два поредни дни се почива, като всяка от смените е продължавала по 12 часа, а обектът е бил охраняван денонощно и в почивни, и в празнични дни, и тъй като обектът е бил с непрекъсваем режим, не са ползвани почивки в 12-часовата смяна. Посочва, че така всеки 4 часа от всяка смяна са били извънреден труд и всяка смяна, полагана в почивни дни, също е такъв, поради което е престиран значителен по своето количество извънреден труд в сравнение с уговорения в договора. Заявява, че плащанията по трудовия договор са се извършвали по банковата му сметка в „Прокредит банк” и „Райфайзен банк”. Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба са останали неизплатени суми по този договор, които се дължат от работодателя и се налага да се претендират в съда, както следва : - Допълнително възнаграждение за полаган извънреден труд в периода от м.06.2017г. до м.03.2020г., като на месец са полагани по 15-16 дежурства от по 12 часа, а в някои месеци се е стигало и до 18 дежурства от по 12 часа; като реално отработени за 33 месеца са общо 805 часа извънреден труд, по 1.50 лв. на час, или общо 3 892 лв.; - Допълнително трудово възнаграждение за полаган труд през официални празници за страната за периода от м. 06.2017г. до м. 03.2020г., което прави за 2 години и 9 месеца общо 131 часа, или общо 445 лева. Пояснява, че празничните дни, в които В. е работил, са, както следва : 24.12.2017г. - дневна смяна, 12 часа; 25.12.2017г. - нощна смяна, 5 часа; 01.01.2018г. - дневна смяна, 12 часа; 03.03.2018г. - нощна смяна, 5 часа; 07.04.2018г. - дневна смяна, 12 часа; 08.04.2018г. - нощна смяна, 5 часа; 06.09.2018г. - дневна смяна, 12 часа; 22.09.2018г. - дневна смяна, 12 часа; 24.12.2018г. - нощна смяна, 5 часа; 01.01.2019г. - нощна смяна, 5 часа; 01.05.2019г. - нощна смяна, 5 часа; 24.05.2019г. - дневна смяна, 12 часа; 06.09.2019г. - нощна смяна, 5 часа; 26.12.2019г. - дневна смяна, 12 часа; 03.03.2020г. - дневна смяна, 12 часа. Посочва, че по отношение на периода, за който се претендират сумите, се е съобразил с графиците, с които разполага, както и сроковете, определени за предявяване на вземанията. Претендира и законовата лихва на тези вземания от датата на исковата молба за всяко едно вземане до окончателно изплащане на сумите.
Моли съда да осъди „РМ-Титан Секюрити” ООД гр. Пловдив, ЕИК *********, представлявано от управителя К.Т.Б., да заплати на ищеца, както следва: 1/ Допълнително трудово възнаграждение за полаган извънреден труд за периода от 01.06.2017г. до 09.03.2020г. /33 месеца/, общ брой часове извънреден труд : 805 часа, общо 3 892 лева, ведно със законната лихва на това вземане от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; 2/ Допълнително трудово възнаграждение за полаган труд през празнични дни, признати за официални празници за страната, за отработени 131 часа през периода от 01.06.2017г. до 10.03.2020г., общо 445 лева, ведно със законната лихва на това вземане от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумите. Претендира присъждане и на всички разноски, направени по настоящото дело.
В съдебно заседание, ищецът Д.В.В., чрез пълномощника си – адв. М.П. от ВТАК, поддържа предявените искове. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи искове така, както са предявени, като му присъди и направените по делото разноски.
Ответникът „РМ-Титан Секюрити” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Пловдив, район „Западен”, ул. „Генерал Никола Иванов” № 10, ет.1, представлявано от управителя К.Т.Б., чрез пълномощник – адв. М.Н. от ВТАК, депозира писмен отговор на исковата молба. Ответникът счита предявените искове за процесуално допустими, но за изцяло неоснователни. Оспорва изцяло предявените искови претенции, както по основание, така и по размер. Счита същите за изцяло неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлено изцяло, ведно със следващите се от това правни последици.
Ответникът не оспорва твърденията, че ищецът Д.В.В. е бил назначен на длъжност „охранител” с месторабота: район Горна Оряховица, както и със заповед е прекратено трудовото му правоотношение. Оспорва изцяло твърденията, че ищецът е полагал извънреден труд и работа по време на официални празници за посочените в исковата молба периоди, за които да се дължат претендираните суми. Сочи, че с Правилник за вътрешния трудов ред на ответника „РМ-Титан Секюрити”, утвърден на 16.04.2015г., е въведено работно време на работниците и служителите, което се изчислява сумирано по реда на чл.142,ал.2 от КТ, като продължителността на работната седмица е ограничена до 56 часа, а работните смени от по 12 часа или друг период, се определят по график, съобразно режима за охрана и охранителите на обекта. Твърди, че това е отразено и регламентирано в чл.15 от Правилника, а в представения от страна на ищеца трудов договор изрично е посочено, че лицето е запознато с Правилника за вътрешния трудов ред. Заявява, че следва да се има предвид и обстоятелството, че работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време за процесния период по реда на чл.142,ал.2 от КТ и с нарочни заповеди, съгласно които продължителността на работната седмица е ограничена до 56 часа, а работните смени са от по 12 часа. Сочи, че Д.В.В. е бил запознат своевременно както с Правилника за вътрешния трудов ред, така и със Заповедите за въвеждане на сумирано работно време и определянето на работни смени от по 12 часа, и е приел извършването на възложената му работа при тези условия. Счита, че поради това следва да се приеме, че работодателят е въвел сумирано отчитане на работното време с период на отчитане –месечно; въведени са 12-часови смени : от 19:00 ч. до 07:00 ч. и от 07:00 ч. до 19:00 ч.; определена е почивка за хранене с продължителност от 1:30 ч. във всяка смяна. Посочва, че предвид въведеното от работодателя сумирано отчитане на работното време не може да се приеме, че полагането на смени от 12 часа представлява извънреден труд, така, както се претендира от работника. Заявява, че и от самите твърдения на ищеца е видно обстоятелството, че същият е полагал труд при сумирано работно време с продължителност и норми, определени от работодателя при условията на чл.142,ал.2 от КТ и чл.9б от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, и не са налице отработени часове, за които в края на съответните периоди може да се установи, че са повече от часовете, определени съгласно чл.9б от Наредбата. Твърди, че поради тази причина твърденията на ищеца за полагането на извънреден труд и работа по време на официални празници се явяват изцяло неоснователни и недоказани. Сочи също, че ищецът претендира исковите суми с начален период месец юни 2017 година, а исковата молба е входирана пред ГОРС на 13.08.2020 година. Заявява, че съгласно чл.111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност. Поради това счита, че исковата претенция за месеците юни, юли и август 2017 година е погасена по давност и именно в тази насока моли съда да приеме възражението му. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, ведно с присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си - адвокат М.Н. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Излага
съображения. Моли
съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Безспорни по делото са фактите, че страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 637/21.04.2015г., по силата на което Д.В.В. е заемал длъжността „охранител” в „РМ Титан Секюрити” ЕООД гр. Пловдив, с месторабота : Регион Горна Оряховица, на пълно работно време - 8 часа, при сумирано изчисляване на работното време по графици, утвърдени от работодателя.
Безспорни по делото са и фактите, че страните са уговорили трудово възнаграждение в размер на 360 лв., заедно с допълнително трудово възнаграждение към него за трудов стаж и професионален опит – 2,40%.
Съдът е приел за безспорни по делото и фактите, че ищецът е полагал труд при ответното дружество през периода от 01.06.2017г. до 10.03.2020г., съгласно сключения между тях трудов договор, на сменен режим /дневна смяна, нощна смяна, два дни почивка/, по график, утвърден от работодателя, на смени от по 12 часа, при което е полагал труд през почивни дни, полагал е през работни дни, полагал е труд през официални и празнични дни, в продължение на 12 часова смяна.
Съдът е приел за безспорен и фактът, че трудово правоотношение между страните е прекратено считано от 10.03.2020г., със Заповед № 480/10.03.2020г. на работодателя.
Приетите от съда за безспорни факти се потвърждават и от приетите писмени доказателства - заверени преписи от трудов договор № 637 от 21.04.2015г., Заповед № 480 от 10.03.2020г., 34 броя графици на дежурствата на охраната на обект : Адм.сграда „Енергосекция” - Горна Оряховица при „РМ Титан Секюрити” ЕООД гр. Пловдив, разпечатка от търговски регистър.
Видно от приложените по делото заверени преписи от заповеди, издадени на 12.04.2017г., на 11.10.2017г., на 10.04.2018г., на 09.10.2018г., на 08.04.2019г. и на 07.10.2019г. от управителя на „РМ Титан Секюрити” ЕООД гр. Пловдив, ответникът работодател е установил сумирано изчисляване на работното време с едномесечни периоди, считано от горепосочените дати, общо за срок от 6 месеца, като продължителността на работната седмица да се счита ограничена до 56 часа, а работните смени от по 12 часа или друг период се определят по график, съобразно режима за охрана и охранителите на обекта.
По делото е приет като писмено доказателство Правилник за вътрешния трудов ред в „РМ Титан Секюрити” ЕООД гр. Пловдив, видно от който, в чл.15 и чл.16 от същия е регламентирано, че работното време на работниците и служителите се изчислява сумирано по реда на чл.142,ал.2 от КТ – на база месечни периоди, общо за срок от 6 месеца, като продължителността на работната седмица да се счита ограничена до 56 часа; работните смени от по 12 часа или друг период се определят по график, съобразно режима за охрана и охранителите на обекта, а почивките за работна смяна са 3 почивки от общо един час и половина, които се ползват съобразно режима за охрана, въведен за обекта.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, допълнителното трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд през работни и през почивни дни през периода от 01.06.2017г. до 09.03.2020г. по приложените графици за дежурства, при въведеното от работодателя сумирано изчисляване на работното време, с едномесечни периоди за срок общо от 6 месеца, би било в общ брутен размер от 794,38 лв., респ. в общ нетен размер от 616,63 лв., като ответникът не е начислявал възнаграждение за положен извънреден труд от ищеца за същия период от време. От приетата СИЕ се установява, че допълнителното трудово възнаграждение за положения от ищеца труд през официални празници през периода от 01.06.2017г. до 10.03.2020г. по представените графици би бил в брутен размер от 527,25 лв., респ. в нетен размер от 409,43 лв. Видно от приетата СИЕ, неизплатеното допълнително възнаграждение за положения труд от ищеца на официални празници би било в общ брутен размер от 483,19 лв., респ. в общ нетен размер от 365,37 лв.
Видно от заключението на приетата втора допълнителна СИЕ, допълнителното трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд през работни и през почивни дни през периода от 01.06.2017г. до 09.03.2020г. по приложените графици за дежурства, при въведеното от работодателя сумирано изчисляване на работното време, с едномесечни периоди за срок общо от 6 месеца, при 12-часова смяна, без ползване на почивка от час и половина, без отразяване на ползван платен годишен отпуск, би било в общ брутен размер от 4544,61 лв., респ. в общ нетен размер от 3528,17 лв., с отразен ползван годишен отпуск – в брутен размер от 4440,22 лв., респ. в нетен размер от 3447,09 лв., като ответникът не е начислявал възнаграждение за положен извънреден труд от ищеца за същия период от време. Видно от приетото допълнително заключение към СИЕ, допълнителното трудово възнаграждение за положения от ищеца труд през официални празници през периода от 01.06.2017г. до 10.03.2020г. по представените графици за дежурства, при въведеното от работодателя сумирано изчисляване на работното време, с едномесечни периоди за срок общо от 6 месеца, при 12-часова смяна, без ползване на почивка от час и половина, без отразяване на ползван платен годишен отпуск, би бил в брутен размер от 617,87 лв., респ. в нетен размер от 479,79 лв., а с отразен платен годишен отпуск : в брутен размер от 598,57 лв., респ. в нетен размер от 464,81 лв. Видно от приетата СИЕ, неизплатеното допълнително възнаграждение за положения труд от ищеца на официални празници без отразяване на ползван платен годишен отпуск, би бил в брутен размер от 617,87 лв., респ. в нетен размер от 479,79 лв., а с отразен платен годишен отпуск : в брутен размер от 598,57 лв., респ. в нетен размер от 464,81 лв. Съдът приема заключенията на приетите СИЕ и ДСИЕ в горепосочените им части като обосновани и съответстващи на приетите по делото писмени и гласни доказателства.
Видно от показанията на свидетеля К.Д.К. /бивш колега на ищеца/, двамата работели на длъжност „охранител” на
обект : „Енергосекция“ гара Горна Оряховица, като охранявали административната
сграда и машините. Свидетелят твърди, че постът им бил на главния портал в една
пластмасова дупка, която е с размери
Съдът кредитира показанията на св.
К., доколкото същият е възприел
пряко и непосредствено обстоятелствата, които установява, като служител в
ответното дружество, показанията съответстват на приетите писмени доказателства
и не се опровергават с други годни доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявеният иск по чл.262,ал.1,т.2 от КТ за допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 01.06.2017г. до 09.03.2020г., е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява частично основателен и доказан, по следните съображения :
Безспорно се установява в настоящото производство, че страните са се намирали в трудово правоотношение, считано от 21.04.2015г. до 10.03.2020г. по силата на сключения между тях трудов договор № 637/21.04.2015г., през който период ищецът е престирал дължимата работна сила в изпълнение на длъжността си „охранител” в „РМ Титан Секюрити” ЕООД гр. Пловдив, с място на работа : „Енергосекция“ гара Горна Оряховица. Видно от показанията на свидетеля К.К., които съдът кредитира изцяло като кореспондиращи на приетите писмени доказателства, цитирани по-горе, ищецът е престирал работната си сила на смени – дневна и нощна, съгласно утвърдените от ответника-работодател графици, в т.ч. през почивни дни – съботи и недели, като продължителността на смените е била 12 часа. Съдът приема за доказани по безспорен начин от цитираните по-горе писмени и гласни доказателства и фактите, че ищецът е полагал труд в продължение на 12 часа без прекъсване за всяка смяна от осъществените от него дежурства по сключения с ответника трудов договор /показанията на св. Кр.К., 34 броя графици на дежурствата на охраната на обект : Адм.сграда „Енергосекция” - Горна Оряховица при „РМ Титан Секюрити” ЕООД гр. Пловдив, утвърдени от работодателя, и др./ Съгласно разпоредбата на чл.150 от КТ, за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, визиран в чл.262 от КТ. Съобразно установеното в чл.262 от КТ, положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника и работодателя, но не по-малко от посоченото в същата законова разпоредба. Наред с това, когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. В разпоредбата на чл.143 от КТ е дадено легално определение на понятието „извънреден труд”, а именно : извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Действително, съгласно изискванията на чл.149 от КТ, работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд, но от неизпълнение на това свое задължение той не може да черпи права, тъй като това не е нито форма за действителност, нито е единствено доказателство за положения извънреден труд, заплащането на който - в увеличен размер, е задължение на работодателя, независимо дали е положен законно или не. В този смисъл, фактически положеният извънреден труд подлежи на общо основание на доказване, както с писмени доказателства, така и със свидетелски показания. Съдът счита, че приетите по делото писмени доказателства - 34 броя графици на дежурствата на охраната на обект : Адм.сграда „Енергосекция” – Г.Оряховица при „РМ Титан Секюрити” ЕООД гр. Пловдив, показанията на св. Кръстев и приетите по делото СИЕ и ДСИЕ, обосновават извод, че през периода от 01.06.2017г. до 10.03.2020г. ищецът е полагал извънреден труд, в изпълнение на трудовата си функция като „охранител”, при сумирано месечно отчитане и изчисляване на работното време за периоди от по шест месеца.
Спорен между страните се явява въпросът дали работодателят надлежно е въвел сумирано изчисляване на работното време, дали то обвързва ищеца като страна в трудовото правоотношение и дали при така въведеното от ответното дружество сумирано месечно отчитане и изчисляване на работното време за периоди от по шест месеца работодателят дължи заплащане на служителя допълнително възнаграждение за положен извънреден труд.
Сумираното изчисляване на работното време е изключение от общото правило на чл.142,ал.1 КТ за подневното му отчитане. То представлява специфична организация на изчисляване на работното време, с оглед на особеностите, характера и естеството на извършваната работа – например непрекъсваем процес на работа или при непрекъсната организация на труда (чл.141,ал.1 и ал.6 КТ). При това отчитане на работното време, установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време от деня и седмицата. Така продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното време и почивките се спазва средно за периода, през който се отчита /сумира/ работното време (в този смисъл са : Решение № 14/27.03.2012 г. по гр.д. № 405/2011 г. на IV Г.О. на ВКС, Решение № 103/27.07.2012 г. по гр.д. № 299/2011 г. на IV Г.О. на ВКС). Въз основа на приетите писмени доказателства се установява, че в случая работодателят е въвел помесечно сумирано изчисляване на работното време с правилника за вътрешния трудов ред и нарочни заповеди /,приложени по делото/, като е възложил изготвянето на график за смените на отговорника на обектите и пряк ръководител на охранителите – К.Х. /св. К./. С оглед съдържанието на издадените правила във връзка с отчитането на работното време и установеното издаване на поименни графици за работа на охранителите, ответникът е спазил изискванията на чл.9а Наредба за работното време, почивките и отпуските, касаещи въвеждането на такова отчитане.
При сумирано изчисляване на работното време, ако в края на отчетния
период, нормата работно време за въведения период на сумирано изчисляване на
работното време е превишена, е налице извънреден труд (чл.9г Наредба за
работното време, почивките и отпуските). За да се направи такава преценка е
необходимо да се отчетат отработените часове, като нощните часове се превърнат
в дневни с приложение на коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане за съответното работно място или длъжност (чл.9а,ал.4 Наредба за
работното време, почивките и отпуските, вр. чл.9,ал.2 Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата). Нормалната продължителност за дневното
работно време, съгласно уговореното в договора, при подневно отчитане е осем
часа. При сумирано отчитане на работното време нормата за работното време се
определя като произведение от броя на работните дни и нормалната
продължителност на дневното работно време, установена в чл.136,ал.3 от КТ, а
отработените часове се изчисляват след превръщане в дневни на нощните часове в
нощните смени и смесените смени, признавани за нощни. Съгласно чл.150 КТ и
чл.262, ал.1, т.4 КТ, при извънреден труд, положен при сумирано изчисляване на
работното време, се заплаща трудовото възнаграждение с увеличение според
уговореното в договора, но не по-малко от 50 %. Доколкото уговореното между
страните трудово възнаграждение от 360 лв. е по-ниско от минималната работна
заплата за страната през
Според между страните по настоящото дело е и въпросът ползвал ли е
реално ищецът – служител регламентираната в заповеди, издадени на 12.04.2017г.,
на 11.10.2017г., на 10.04.2018г., на 09.10.2018г., на 08.04.2019г. и на
07.10.2019г. от управителя на „РМ Титан Секюрити” ЕООД гр. Пловдив, и в Правилника
за вътрешния трудов ред в „РМ Титан Секюрити” ЕООД гр. Пловдив, почивка от час
и половина на смяна и следва ли
същата да се отчете като реално работно време за ищеца.
Съгласно т.1 от Търкувателно решение
№ 8 от 14.11.2014г. по тълк.дело № 8/2013г. по описа на ОСГК на ВКС, при непрекъсваем производствен процес /смени, дежурства/ нормативно
определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или
служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от
работодателя. Обичайната организационна форма на работното време действително е
прекъсването му с една или няколко почивки /чл.151,ал.1,изречение 1 от КТ/. При тази
организационна форма е приложима разпоредбата на чл.151,ал.2 от КТ, според
която почивките не се включват в работното време. С оглед естеството на
работата обаче, работодателят може да организира непрекъсваем работен процес на
смени /дежурства/. Разликата между двете организационни форми е, че в първата
хипотеза работникът или служителят може да разполага както намери за добре с
времето за почивка, а във втория случай е длъжен да присъства физически на
място, определено от работодателя. Във връзка с организацията на работното
време е приета Директива No 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, която
се отнася за всички области на дейност в частната и публичната сфера, с изключение на
транспорта. Съгласно чл.2 от Директивата работното време е всеки период, през
който работникът или служителят или работи, или е на разположение на
работодателя, за да изпълнява своите задължения, докато почивката е всеки
период, който не е работно време. Въпросът дали при дежурства, или други
случаи, когато работникът или служителят е на разположение на работодателя, без
да полага фактически труд през цялото време, трябва да се счита изцяло за
работно време, е бил разгледан в няколко решения на Съда на Европейския съюз,
постановени по преюдициални запитвания. Това са решение от 3.10.2000 г. по дело
С-303/98 Sindicato de Medicos de Asistencia Publica/Simap/ срещу Conselleria de
Sanidad y Consumo de la generalidad Valensiana, решение от 9.09.2003 г. по дело
С-151/02 Landesstadt Kiel срещу Norbert Jaeger, решение от 11.01.2007 г. по
дело С-437/05 Jan Vorel срещу Nemocnice Ceaky Krumilov, решение от 25.11.2010
г. по дело С-429/09 Gunter Fuss срещу StadtHalle. Според тези решения
разграничителният критерий за включване на почивките в работното време е дали
по време на дежурството работникът или служителят е длъжен да бъде на
разположение на място, определено от работодателя. Ако работникът или
служителят има такова задължение, цялото дежурство, включително и неактивната
част /време за спане, храна и физиологични нужди/, се счита за работно време. В
същия смисъл е разпоредбата на чл.151,ал.3 от КТ, според която в производства с
непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато,
работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през
работно време. Тази разпоредба ясно разграничава почивката за хранене при
прекъсваем производствен процес /чл.151,ал.1, изречение 2 от КТ/, която не се
включва в работното време /чл.151,ал.2 от КТ/, от времето за хранене,
осигурявано от работодателя при непрекъсваем производствен процес, което е част
от работното време. Затова при непрекъсваем производствен процес /смени,
дежурства/ нормативно определеното време за хранене се включва в работното
време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място,
определено от работодателя. Когато работникът или служителят изпълнява
задълженията си „на повикване”, работното време ще е само времето, през което
действително е положен труд /делото Simap/. При формулиране на отговора на
въпроса следва да се вземе предвид, че легалният термин, използван в
разпоредбата на чл.151,ал.3 от КТ е „време за хранене”, а не „почивка за
хранене” по смисъла на чл.151,ал.1 от КТ. Ето защо, за да се разграничи ясно
хипотезата, предвидена в чл.151,ал.1 от КТ, отнасяща се за прекъсваем работен
процес, от хипотезата на чл.151,ал.3 от КТ, приложима при непрекъсвае работен
процес, в отговора на въпроса „почивка за хранене” трябва да се замести от
„време за хранене”.
Въз основа на приетите по делото писмени
доказателства /34 броя графици на дежурствата на
охраната на обект : Адм.сграда „Енергосекция” - Горна Оряховица при „РМ Титан
Секюрити” ЕООД гр. Пловдив,/ и от
показанията на свидетеля Кръстев, се установява по категоричен начин, че в
процесния случай по време на дежурството – 12-часовата си работна смяна, ищецът - служител е бил длъжен да бъде на разположение на мястото, определено от
работодателя, а именно стаята на
охранителя на входа /главния портал/ на административната сграда на
„Енергосекция“ - гара Горна Оряховица, където охранителят е извършвал проверка
на всички влизащи и излизащи лица в и от тази сграда, съхранявал е ключа за
касата по време на нощните дежурства и др., като не е разполагал с правото да
напуска това работно място по време на 12-часовото дежурство, освен за да
извърши обход и оглед на охранявания район /св.Кръстев/.
С оглед изложеното по-горе, съдът
намира, че действително ищецът – служител е имал задължението да бъде на непрекъснато разположение на мястото, определено от работодателя, през време на 12-часовата смяна, поради което цялото дежурство, включително и
неактивната част /време за спане, храна и физиологични нужди/, в случая следва да се
счита за работно време.
На следващо място, от приетата по делото и неоспорена от страните ДСИЕ, съответстваща
на приложените към делото писмени доказателства /34 броя графици на дежурствата
на охраната на обект : Адм.сграда „Енергосекция” - Горна Оряховица при „РМ
Титан Секюрити” ЕООД гр. Пловдив, св.Кръстев/, се установява по категоричен
начин, че след приспадане на ползвания от В. полагаем платен годишен отпуск, ищецът
е положил извънреден труд в размер от 148 часа през
Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв в общ нетен размер от 3447,09 лв., заедно със законната лихва върху него от датата на предявяване на иска – 13.08.2020г. до окончателното изплащане на тази сума.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, на основание чл.242,ал.1 от ГПК.
Предвид изложените съображения и предвид заключението на СИЕ и приетите писмени доказателства, обсъдени по-горе, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.262,ал.1,т.2 от КТ се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен по отношение разликата от уважения общ нетен размер за неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 3447,09 лв. до пълния предявен общ нетен размер от 3892 лв., считано за процесния период, заедно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на предявяване на исковата молба - 13.08.2020г. до окончателното й изплащане.
Предявеният иск по чл.262,ал.1,т.3 от КТ във вр. чл.264 от КТ за допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални /национални/ празници е процесуално допустим.
Разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл.262,ал.1,т.3 във вр. чл.264 от КТ се явява основателен и доказан досежно размера по следните съображения :
Безспорно се установява в настоящото производство, че страните са се намирали в трудово правоотношение през процесния период, през който ищецът е престирал дължимата работна сила. От приетите по делото писмени доказателства – 34 броя графици на дежурствата на охраната на обект : Адм.сграда „Енергосекция” - Горна Оряховица при „РМ Титан Секюрити” ЕООД гр. Пловдив, както и от приетата ДСИЕ, се установява, че ищецът е полагал извънреден труд през официални празници през процесния период от време, както следва : на 24.12.2017г. – дневна смяна, на 25.12.2017г. – нощна смяна, на 01.01.2018г. – дневна смяна, на 03.03.2018г. – нощна смяна, на 07.04.2018г. – дневна смяна, на 08.04.2018г. – нощна смяна, на 06.09.2018г. – дневна смяна, на 24.12.2018г. нощна смяна, на 01.01.2019г. – нощна смяна, на 26.04.2019г. – дневна смяна, на 27.04.2019г. – нощна смяна, на 01.05.2019г. – нощна смяна, на 24.05.2019г. - дневна смяна, на 06.09.2019г. – нощна смяна, на 22.09.2019г. – нощна смяна, на 26.12.2019г. – дневна смяна, на 03.03.2020г. – дневна смяна като дължимото от работодателя възнаграждение за така положения труд възлиза в общ нетен размер от 464,81 лв., което не е начислено от ответника и не е изплатено на ищеца. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл.262 във вр. чл.264 от КТ, безспорно се налага изводът, че ответникът – работодател дължи заплащане на допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални /национални/ празници от ищеца. Поради това, съдът намира, че искът е доказан по основание. Предвид изложените по-горе подробни съображения, съдът приема, че предявеният иск за дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални /национални/ празници се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв в общ нетен размер от 445 лв. за положен извънреден труд през периода от 01.06.2017г. до 10.03.2020г., така, както е предявено с исковата молба, предвид диспозитивното начало в гражданския процес и липсата на изменение на размера на иска от ищцовата страна, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 13.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение, на основание чл.242,ал.1 от ГПК.
В настоящото съдебно производство, с отговора на исковата молба, е предявено
възражение от ответната страна за погасяване поради изтекла давност на
претендираните от ищеца суми за извънреден труд за месеците юни, юли и август.
След като взе предвид обстоятелствата по делото и възраженията на двете страни,
съдът намира, че предявеното от ответника възражение е неоснователно.
Действително, исковете за неизплатени трудови възнаграждения се погасяват с
изтичането на 3-годишна давност, съобразно разпоредбата на чл.358,ал.1,т.3 от КТ. Видно от приложения по делото заверен препис от трудов договор №
637/21.04.2015г., страните по трудовото правоотношение са уговорили, че
периодичността на изплащане на основното и допълнителните възнаграждения е
ежемесечно и наведнъж – до 30 число на следващ месец, за който се отнасят.
Предвид така постигнатото между страните по трудовия договор писмено съгласие,
основателни се явяват възраженията на пълномощника на ищеца, че изискуемостта
на дължимите от ответника в полза на служителя В. трудови възнаграждения /основно и
допълнителни/ е изтичала след настъпване на 30-то число на месеца, следващ
месеца, за който тези трудови възнаграждения са начислени, в т.ч. изискуемостта
на възнагражденията за м.06.2017г. е настъпила на 31.07.2017г., за м.07.2017г.
– на 31.08.2017г., а за м.08.2017г. – на 01.10.2017г. При тези данни, по
отношение на претендираните от ищеца суми за неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за м.06.2017г., изискуемо от
31.07.2017г., до датата на предявяването на исковата молба – 13.08.2020г.,
установената в закона 3-годишна давност е изтекла. Наред с изложеното обаче,
въз основа на приетите и неоспорени от страните СИЕ и второ допълнително
заключение към нея се установява, че през м.06.2017г. ищецът е положил
изискуемата месечна норма труд от 176 часа, като не е престирал извънреден труд
през почивни дни и извънреден труд през официални празници, съответно –
допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд през почивни дни и през
официални празници не се дължи от страна на ответника-работодател. Поради това, съдът приема, че възражението за
погасяване по давност на претендираните от ищеца суми за извънреден труд за месеците
юни, юли и август
При този изход на делото, основателна се явява претенцията, предявена от ищцовата страна на основание чл.78,ал.1 от ГПК, за присъждане на направените по делото съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК, претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена, съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно – в размер от 60,50 лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ГОРС дължимата ДТ върху уважените размери на исковете общо в размер на 187,88 лв., сумата от 360 лв., представляваща платени възнаграждения на вещо лице от бюджетните суми на съда, както и 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „РМ-ТИТАН СЕКЮРИТИ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Пловдив, район „Западен”, ул. „Генерал Никола Иванов” № 10, ет.1, представлявано от управителя К.Т.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.В. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 3447,09 лв. /три хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и девет стотинки/, представляваща неизплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2017г. до 09.03.2020г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 13.08.2020г. до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА, на основание чл.242,ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.262,ал.1,т.2 от КТ, предявен от Д.В.В. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат М.А.П. от ВТАК, против „РМ-ТИТАН СЕКЮРИТИ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Пловдив, район „Западен”, ул. „Генерал Никола Иванов” № 10, ет.1, представлявано от управителя К.Т.Б., в частта му за разликата от уважения общ нетен размер от 3447,09 лв. до пълния предявен общ нетен размер от 3892 лв. за неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.06.2017г. до 09.03.2020г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 13.08.2020г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „РМ-ТИТАН СЕКЮРИТИ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Пловдив, район „Западен”, ул. „Генерал Никола Иванов” № 10, ет.1, представлявано от управителя К.Т.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.В. с ЕГН **********, с адрес ***,, СУМАТА от 445,00 лв. /четиристотин четиридесет и пет лева/, представляваща неизплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен труд през официални празници за периода от 01.06.2017г. до 10.03.2020г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 13.08.2020г. до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА, на основание чл.242,ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални празници.
ОТХВЪРЛЯ възражението, предявено от „РМ-ТИТАН СЕКЮРИТИ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Пловдив, район „Западен”, ул. „Генерал Никола Иванов” № 10, ет.1, представлявано от управителя К.Т.Б., чрез пълномощник – адв. М.Н. от ВТАК, за погасяване по давност на претендираните от ищеца суми за извънреден труд за месеците юни, юли и август 2017 година, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА „РМ-ТИТАН СЕКЮРИТИ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Пловдив, район „Западен”, ул. „Генерал Никола Иванов” № 10, ет.1, представлявано от управителя К.Т.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.В. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/, представляваща направените по настоящото дело разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.В.В. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „РМ-ТИТАН СЕКЮРИТИ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Пловдив, район „Западен”, ул. „Генерал Никола Иванов” № 10, ет.1, представлявано от управителя К.Т.Б., СУМА в размер на 60,50 лв. /шестдесет лева и петдесет стотинки/, представляваща направените по настоящото дело разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „РМ-ТИТАН СЕКЮРИТИ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Пловдив, район „Западен”, ул. „Генерал Никола Иванов” № 10, ет.1, представлявано от управителя К.Т.Б., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в полза на бюджета на Съдебната власт, СУМАТА от 187,88 лв. /сто осемдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща дължима държавна такса върху уважените размери на исковете, СУМАТА от 360 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща направените по делото разноски за възнаграждения на вещо лице, както и СУМАТА от 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок, считано от уведомяването им.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на всяка от страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................