Р Е Ш Е Н И Е
№............
гр.Плевен, 28,09,2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Плевенският районен съд, IХ-ти
граждански състав, в публично заседание на тридесет и първи август две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр. д. №2213 по описа на
ПлРС за 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от К.Х.З., ЕГН **********,***, чрез адв.***от
ПАК и адв.В.П. от ПАК, против Г.Д. „П.Б.И З.Н.Н.” М. адрес ***, в
която се твърди следното: през процесния период от 01,04,2019
г.
до 08,06,2020 г. ищцата е работила на
длъжност „***“ в Районна служба „***защита на населението“ гр.Плевен - Г.д. „П.б.и
з.н.н.“*** МВР. Трудовата си дейност осъществявала по
утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до
06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното
време, съгласно разпоредбата на чл. 187 ал.3 от ЗМВР. Излага
се,
че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа
седмично. Излага се, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди, че в процесния
период е действала Наредба №8121з-776/29,07,2016 г. /обн. в ДВ, бр.60 от
02,08,2016 г., в сила от 02,08,2016 г./. Сочи, че в нея липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, като такъв алгоритъм е
бил предвиден в Наредба №8121з-407 от 11,08,2014 г., но в размер от 0.143, като
е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25,05,2015 г. Излага, че с този коефициент
се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е и
идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за
увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой
часове нощен труд. Твърди се, че в съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Излага, че за процесния период – 01,04,2019
г.
до 08,06,2020 г., е положил нощен
труд в размер на 800,00 часа. Твърди се още, че в
съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Твърди, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е
регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма
нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези
установени за работно време. Сочи, че в конкретния случай, за процесния период
е положил общо 800,00 часа нощен труд, който следвало да се
преизчисли с коефициент 1.143 и съответно възлиза на 914,40
часа,
което от своя страна води до извънреден труд от 114,40 часа, който
следва да му бъде платен допълнително. Излага, че съобразно заплатата му
часовата ставка е в размер на 8,00 лева,
следователно за посочения труд му се дължи сумата от 915,20
лева. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.179, ал.1 от ЗМВР да му заплати сумата от
915,20 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01,04,2019 г. до 08,06,2020
г.,
ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се и лихва за забава в размер на 150,00 лева за периода 01,07,2019
г. – 08,06,2020 г. Претендират се и сторените деловодни разноски. В с.з. е
поискано и допуснато изменение в размера на исковите претенциие, като адв.П.
моли съда ги уважи. Направено е искане да определяне на адв.възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗАдв. В минимален размер от 400,00 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор, в който сочи, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан.
Оспорва се предявения иск, както по основание, така и по размер. Не отрича
факта, че за процесния период ищецът е в служебно правоотношение с ответника,
възникнало на основание ЗМВР и е заемал длъжността „***“ в ***. Сочи, че
претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като НСОРЗ се прилага за работниците
и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на
§1, т.2 от ДР на Кодекса на труда независимо от формата на собственост и
източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово
правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ
/чл.2, ал.2 от НСОРЗ/. Твърди се, че
ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в
специалния ЗМВР. Сочи, че правилото за преизчисляване на часовете положен нощен
труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, тъй
като в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на
нощния труд. Излага, че съгласно КТ нормалната продължителност на работното
време през деня е до 8 часа /чл.136, ал.3 от КТ/, а на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа /чл.140, ал.1, изречение второ
от КТ/, докато съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187, ал.1 от ЗМВР/. Твърди, че съгласно ал.3 на същата
разпоредба, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. Поради изложеното счита, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа, поради което и не е
налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Излага, че ако се
извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента,
посочен от ищеца, и получен от съотношението на продължителността на дневния
труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за
лица, работещи по трудово правоотношение, ще се стигне до там, че с неприложим
към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма
на чл.187, ал.3 от ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова
продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на
смени. Сочи, че в исковия период са
действали последователно две наредби, които са уреждали въпросите за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, а именно: Наредба
№8121з—592 от 25,05,2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР /Обн. ДВ, бр.40 от 02,06,2015 г., в сила от
01,04,2015 г., отменена с Решение №8585 от 11,07,2016 г. на ВАС по адм.дело
№5450/2016 г., обнародвано на 29,07,2016 г., ДВ, бр.59/ и Наредба №8121з-776 от
29,07,2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР, обн. в ДВ, бр.60 от 02,08,2016 г., в сила от 02,08,2016 г. Твърди, че в
чл.3, ал.3 и на двете наредби е регламентирано, че: „За държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период”, което от своя страна счита, че
съответства на регламентацията на този въпрос в чл.187, ал.3 от ЗМВР. Твърди,
че доколкото в ЗМВР, в чл.187, ал.3, е определена продължителността на нощния
труд от 8 часа, не е налице празнота, а е налице специфична законова уредба,
различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8
часа. Поради изложеното счита, че няма основание да се приложи общата
разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а следва да се
прилага специалната разпоредба на чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР и издадената
наредба в изпълнение на същия закон. Излага, че нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа /чл.187, ал.1 от ЗМВР/, а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Счита, че
съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време /чл.187,
ал.1 от ЗМВР/ към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР /чл.187,
ал.3/ е 8 часа или 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ -
8 часа:7 часа, което е равно на коефициент 1,143. Твърди, че за държавните
служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът,
когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед №
8121з-791/28,10,2014 г. на Министъра на вътрешните работи по 0,25 лева на час.
Сочи също, че този смисъл е възприет, както в Наредба № 8121з-592/25,05,2015
г., така и в сега действащата Наредба №8121з-776 от 29,07,2016 г. Счита
искането за заплащане на нощния труд като извънреден такъв за неоснователно.
Твърди, че в разпоредбата на чл.176 от ЗМВР изрично е посочено, че
възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като в чл.178 от ЗМВР са посочени
допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях
в т.3 е и възнаграждението за извънреден труд. Излага, че ЗМВР прави ясно
разграничение между извънреден и нощен труд. Сочи, че правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл.179, ал.1 от ЗМВР, като в ал.2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните
възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е
определен в чл.187, ал.6 от ЗМВР. Излага, че в ал.5 на същата разпоредба
изрично е посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното
работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца
- служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Поради изложеното прави извод, че законодателят прави ясно разграничение на
извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени
в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на вътрешните работи.
Излага, че заповедта на министъра на вътрешните работи, в която е посочен
размерът на възнаграждението за нощен труд през процесния период, е №
8121з-791/28,10,2014 г. и същото възлиза
на 0,25 лева на час. Твърди, че ищецът не прави разграничение между извънреден
и нощен труд и че неправилно обосновава
своята претенция с текста на чл.187, ал.6 от ЗМВР, като търси допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер, получен при увеличение с 50% върху
основното месечно възнаграждение. Излага, че извънреден е този труд, който се
полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без
противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за
служителя работно време, докато полагането на нощен труд, когато е в рамките на
установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата
продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния
коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от
Заповед № 8121з-791/28,10,2014 г. на Министъра на вътрешните работи. Сочи, че
за да има извънреден труд и за да е налице право на държавния служител на
заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо
служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно
време. Възразява се срещу искането за
СИЕ, като се представя изчисление на претендираните от ищцата суми. В с.з процесуалният
представител на ответника – юрк.Н., развива подробни съображения в подкрепа на
доводите си. Претендира разноски в размер на 100,00 лева.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
Прието е за
безспорно по делото, че за процесния период страните са били в служебни
правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени
графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при
сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Установява се от изготвената от
ответника Таблица №1 с изчисления /в отговора на ИМ/, приета от ищеца без
възражения, че за процесния период ищецът е положил 656 ч. нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1,143 дава 750 часа, или 94 ч. разлика, за която се
изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 789,61 лева при средна ставка
8,13 лева за 2019 г. и 8,91 лева за 2020 г. Изчислената лихва за забава върху
главницата за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което
се отнася, до датата на ИМ, е в размер на 31,78 лева.
По иска с правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1
от ЗМВР
Съгласно разпоредбата на
чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата
на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи“. В процесния период са действали последователно Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби
са идентични, а именно че „При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е
отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение №8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. Едва на 02,08,2016 г. е обнародвана
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че до този
момент действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на
такава норма обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане
на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава
като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
посочената Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на
труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в
МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции
за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата
на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи
труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца
следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да
бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения
максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба №8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен
труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.
Както се посочи по-горе основание за преобразуването на часовете нощен труд
в дневен с коефициент 1.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а
след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в
МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9, ал.2.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен нощния
труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.8 от НСОРЗ/,
съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от
НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не
означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8
за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се
прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове
се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е
възражението на ответника, че коефициентът в случая е неприложим, поради
цитираното писмо от Министерство на труда и социалната политика, в което се
твърди, че целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта,
т. е. няма какво да се „приравнява“. На първо място, писмото няма нормативна
сила, а освен това ако изводът в писмото е верен, то служител, който полага
повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно
положение, защото за него „приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо.
От друга страна, липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца
на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен
труд. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция за
заплащане на нощен труд за периода 01,04,2019 г. – 08,06,2020 г., получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като
извънреден е основателна, и следва да се уважи в предявения след допуснатото
изменение размер от 789,61 лева.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
Възнаграждението за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение,
за което е установен срок /месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното
време/. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока,
в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на
изчисленията, изготвени от ответника и приети от ищеца, съдът приема, че
дължимата се лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден
труд от 789,61 лева възлиза общо на сумата от 31,78 лева, дължима за периода от
първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи, до датата на
исковата молба. Предвид изложеното искът се явява основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен в предявения си размер след изменението.
Съобразно изхода на делото и на
основание чл.38, ал.2, вр. ал.1 от ЗАдв., ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв.В.П. /съгласно чл.78, ал.1
от ГПК се дължи възнагжраждение за ЕДИН адвокат/ адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв. съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2, който предвижда, че
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Процесуалния представител на ищеца в претендира възнаграждение в размер
на 400,00 лева като сочи, че това е минималния в посочената наредба размер по
чл.8, ал.2, т.3, в редакцията й към ДВ бр.38/31,07,2020 г. В настоящия случай е
сключен договор за правна защита и съдействие без да е уговаряно и заплащано
възнаграждение, като процесуалния представител на ищеца е поел правната защита
и съдействие на ищеца при условията на чл.38, ал.2, вр.ал.1 от ЗАдв. Възнаграждението
в този случай не се определя чрез постигане на съгласие между страните по
договора за правна помощ, а от съда. На първо място, съдът счита, че определянето
на адвокатското възнаграждение за претенцията на ищеца не попада в приложеното
поле на чл.8, ал.2, т.3 от цитираната по-горе Наредба /административно дело с
материален интерес/, а към чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата. Наред с това съдът
приема, че меродавния момент за определяне на размера на възнаграждението е
момента на сключване на договора за правна помощ – в случая 08,06,2020 г. /в
този смисъл е Определение №270/24.07.2014 г. по гр.д.№7159/2013 г. на 4-то гражданско
отделение на ВКС, където е прието, че договорения между страните по договора за
правна помощ размер на възнаграждението за правна помощ следва да бъде
съобразен с минималните размери на същото, определени към датата на сключване
на договора за правна помощ в Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/. По делото са предявени уважени в предявения си размер два
иска, всеки от които оценям - с цена на иска 789,61 лева и 31,78 лева. При
съобразяване на действащата към момента на сключване на договора за правна
помощ норма на чл.7, ал.2, т.1 вр.чл.2, ал.5 от Наледба №1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер
съобразно предявените искове е 200,00 лева. Съдът намира, че правната и фактическа
сложност на предявените искове не е висока и не обуславя значително по-висок от
минималния размер на възнаграждението, поради което следва адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца да бъде определено в
размер от 200,00 лева, която сума следва ответникът да бъде осъден да му
заплати.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд сумата от 100,00
лева - държавна такса върху цената на уважените искове.
По тези съображения, Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР *** ДА ЗАПЛАТИ НА К.Х.З., ЕГН **********,***, сумата 789,61 лева, представляваща възнаграждение за положен 94 часа
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01,04,2019
г. – 08,06,2020 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 08,06,2020 г.,
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ***, ДА ЗАПЛАТИ НА К.Х.З., ЕГН **********,***,
сумата от 31,78 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 789,61
лева, изчислена за периода от първо число на
месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до датата на ИМ /01,07,2019
г. – 08,06,2020 г./.
ОСЪЖДА на
основание чл.38, ал.2 вр.ал.1 от ЗАдв. *** да заплати на адв.В.П. от ПАК деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 200,00 лева.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГПК *** да заплати по
сметка на Плевенския районен съд сумата от 100,00 лева – държавна такса върху
цената на уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: