Р
Е Ш Е
Н И Е
No 152
гр.
Ботевград, 16.06.2016
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при
участието на секретаря Х.К., като разгледа докладваното от съдия Стоянова
гражданско дело No 183 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът- “*****” ЕАД, гр.
София твърди, че ответникът е сключил с
“*****” ЕАД договор за
потребителски заем No ***** от ***** г., като дружеството е предоставило на
заемателя парична сума в размер на 200.00 лв., а последният е удостоверил с
подписа си в договора, че е получил сумата по заема. Сочи, че заемателят от своя страна се е задължил да заплати на
кредитора 24 седмични погасителни вноски, включващи главница и възнаградителна
лихва съгласно чл. 4 от Общите условия (ОУ) към договора за заем, посочени в
погасителен план и в договора. Поддържа, че ответникът е преустановил
обслужването на кредита от 10.12.2010 г. и е изпаднал в забава, като съгласно
чл. 5 от ОУ към договора при забава на погасителните вноски се дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Твърди, че на 06.05.2011 г.
е настъпил падежът на цялото задължение по заема. Излага, че на ***** г. между “*****”
ЕАД и ищеца “*****” ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата
на който титуляр на процесното вземане е станал ищецът. Ищецът е упълномощен от
“*****” ЕАД да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, за което на
длъжника е изпратено писмено уведомление, получено лично от него. Сочи, че
поради неизпълнение от страна на ответника на договорните му задължения, ищецът
е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д.
No *****
г. на РС- Ботевград, като длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по него. Моли да бъде
установено вземането му към ответника в
размер на 399.81 лв., от които сумата от 190.36 лв., представляваща главница по
кредита, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 117.64 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 10.12.2010 г. до 06.05.2011 г., и
сумата от 91.81 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
11.12.2010 г. до 20.11.2015 г. Претендира разноски.
Ответникът- В.И.И. *** в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен
отговор и не е взела становище по иска. В подаденото възражение в заповедното
производство ответникът е направила възражение за изтекла погасителна давност. В
съдебно заседание ответникът се явява лично, като заявява, че поддържа
възражението, което е направила в заповедното производство, както и че
оспорването й е само във връзка с давността, а не относно заема и сумата. Излага,
че не е плащала, защото не е имала възможност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр.
д. No ***** г. по описа на БРС, по заявление за издаване на заповед за
изпълнение на ищеца от ***** г. съдът е издал заповед No ***** г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника В.И.И.. С
разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е
постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец
по настоящото сумата от 190.36 лв., представляваща главница по цедиран договор
за паричен заем с No ***** от 11/2010
г.; сумата от 117.64 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 10.12.2010 г. до 20.11.2015 г., както и сумата от 91.81 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 11.12.2010 г. до 20.11.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2015 г. до
окончателното изплащане на вземането, като на заявителя са присъдени и
направените разноски по делото, от които 25.00 лв. за държавна такса и 200.00
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В предвидения за това срок ответникът е подал писмено
възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил
настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Видно от представеното заверено копие на Договор за
потребителски заем No *****, по писмено
искане на ответника В.И.И. от *****
г., на същата дата
между “*****”
ЕАД и ответника е сключен договор, по
силата на който посоченото дружество е предоставило на ответника потребителски
заем в размер на 200.00 лв. В договора е предвидена дължимост на годишен
процент на разходите и лихва в посочени в същия размери, като е уговорено
изплащане на кредита на 24 броя седмични вноски в размер от по 14.00 лв., или
обща стойност на плащанията в размер на 336.00 лв. Заемателят е положил подписа
си под договора от ***** г. за
удостоверяване получаването на сумата по заема, погасителен план с всички
падежни дати, и писмо. Видно от представения към договора за
потребителски заем ***** от ***** г. погасителен план, съдържащ всички падежни дати и вноски, както и размер на оставаща главница
след съответната вноска, първата падежна дата на вноска по договора е на
26.11.2010 г., а последната - 24-та вноска, е с падеж на 06.05.2011 г. Съгласно
чл. 4 от Общите условия към договора, седмичните погасителни вноски, които
заемателят се задължава да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата
на заемодателя. В чл. 5 от ОУ към договора е предвидено, че при забава на една
или повече погасителна вноска, заемателят дължи обезщетение за забава в размер
на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, а при просрочие на две или повече седмични вноски и считано
от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на заемодателя става
предсрочно изискуемо в целия му размер.
Видно от заверено копие на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от ***** г., между “*****” ЕАД и “*****” ЕАД е сключен
договор, по силата на който “ *****” ЕАД, в качеството му на продавач, е
прехвърлил възмездно на ищеца, в качеството му на купувач, вземанията си в
размер на 93070136.00 лв., произтичащи от договори за потребителски кредит,
сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на
заемополучатели по тях, което включва всички неиздължени от съответните
длъжници погасителни анюитетни вноски по съответните погасителни планове, както
и всички акцесорни парични претенции /разноски, лихви и др./, свързани с
вземанията, които са вече възникнали и се дължат. Съгласно договора продавачът
“*****” ЕАД е посочил и определил тези вземания в списък Приложение 1 към този
договор. В пар. 5 (5) от същия договор е предвидено, че по силата на тази
клауза продавачът изрично упълномощава купувача да изпраща писмени уведомления
до длъжниците по вземанията, предмет на договора, от името на продавача, с
които да ги уведомява за прехвърлянето на техните задължения по смисъла на чл.
99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, като на датата на подписване
на договора продавачът предоставя на купувача нотариално заверено пълномощно,
упълномощаващо го да изпраща писмените уведомления.
Видно от заверени копия на Приемо-предавателен протокол
от ***** г. и на извлечение от Приложение No 1 към Приемо-Предавателен протокол
от ***** г., съдържащо стр. 1, стр. 498 и стр. 512 (последна) от документа,
сред описаните в него кредити на стр. 498 е включен и процесният кредит ***** –
за ЕГН **********.
Представено е заверено копие на Пълномощно от “*****”
ЕАД, с нотариална заверка на подписите от 29.07.2014 г., с което последното е
упълномощило ищеца да уведоми длъжниците от негово име за сключения договор за
цесия от ***** г.
От заверено копие на Известие за доставяне от 08.12.2014 г. се установява,
че на посочената дата ответникът В.И.И. е получила писмо от ищцовото дружество,
като на разписката е отразено, че същото е с уведомление за цесия.
По делото е изслушано заключението на вещото лице М.Б. от по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като
компетентно и обективно, от което се установява, че “*****” ЕАД е предоставило
на ответника по сключения между тях договор за потребителски заем No ***** от ***** г. кредит в размер на 200.00 лв.,
като ответникът е направил едно плащане на 2 бр. погасителни вноски на
06.04.2011 г. Съгласно заключението общият размер на остатъчното задължение по
процесния договор за потребителски заем към датата на цесията – ***** г.
възлиза на 404.18 лв., от които главница в размер на 190.36 лв., договорна
лихва за периода от 10.12.2010 г. до 06.05.2011 г. в размер на 117.64 лв., и
дължима лихва за забава за периода от 11.12.2010 г. до 20.11.2015 г. в размер
на 96.18 лв. От заключението се установява, че няма документи, удостоверяващи
направени разноски по процесния договор за потребителски заем.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД за установяване на
вземания на ищеца към ответника, за които вземания е издадена заповед No *****
г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ***** г. по описа на БРС. Съдът
намира, че така предявените искове са частично основателни.
По делото безспорно се установяват обстоятелства, че
между “*****” ЕАД и ответника В.И. е съществувала облигационна връзка по
сключен от тях Договор за потребителски заем No ***** от ***** г., по силата на който
дружеството кредитор е предоставило на
ответника кредитни средства в размер на 200.00 лв., а ответникът се е задължила да върне
предоставените й средства, заедно с годишен
процент на разходите и лихва, при което общият размер на задължението му
към кредитора е било 336.00 лв. Съгласно
така сключения между страните договор ответникът се е задължила да погаси това
си задължение на 24 седмични вноски от по 14.00 лв., съобразно предвиден в
договора погасителен план, част от същия. Ответникът не оспорва
обстоятелството, че не е заплатила част от дължимите седмични вноски по
кредита, така както се твърди от ищеца, като същото се установява и от приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Категорично се установява и обстоятелството, че на ***** г. между “*****”
ЕАД и ищцовото дружество е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от
продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по
тях, и които вземания са посочени и определени от цедента “*****” ЕАД в списък
Приложение 1 към този договор, като извлечение от същото е представено по
делото. В последното фигурира и вземането по процесния договор за кредит.
По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на
трето лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички
привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, освен при изрична уговорка
между страните. Договорът за прехвърляне на вземане- цесия, става перфектен в
отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на съгласието.
Това е двустранен договор, който не е формален, тъй като представлява продажба
на вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор
– цедентът, е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на
вземането, като по силата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД при перфектно сключен договор
за цесия, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато му е
съобщено от предишния кредитор. От датата на получаване на съобщението до
длъжника цесията разпростира действието си и по отношение на него в смисъл, че
изпълнение с погасяващ ефект може да направи единствено на цесионера.
В случая съдът приема, че ответникът е уведомена за
извършеното прехвърляне на вземането от цедента “*****” ЕАД, като уведомлението
за това е получено от нея на 08.12.2014
г., което обстоятелство не се оспорва от ответника.
Предвид изложеното съдът намира за установено наличието на вземания на
ищеца срещу ответника в размери, установени от заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза по делото, произтичащи от сключения от
ответника с “*****” ЕАД Договор
за потребителски заем No ***** от ***** г.,
както следва: главница в размер на 190.36 лв., съставляваща сбор от главниците
по 12 погасителни вноски, договорна лихва за периода от 10.12.2010 г. до 06.05.2011
г. в размер на 117.64 лв., и дължима лихва за забава за периода от 11.12.2010
г. до 20.11.2015 г. в размер на 91.18 лв. Вземанията към ответника по този
договор са прехвърлени с договор за цесия от ***** г. от с “*****” ЕАД на
ищеца, за което ответникът е надлежно уведомена.
Ответникът не оспорва възникването на претендираното
парично задължение към с “*****” ЕАД и прехвърлянето му на ищеца “*****” ЕАД,
не оспорва и обстоятелството, че не е изпълнила задължението си за плащането на
претендираните суми, нито ангажира доказателства за плащането им, което
обстоятелство подлежи на установяване в нейна тежест, а напротив – в съдебно
заседание изрично признава тези обстоятелства. Единственото възражение на
ответника е за погасяване на задължението по давност. Това възражение е направено от ответника с
подаденото от нея възражение в заповедното производство, поради което и съдът
следва да го разгледа, независимо от факта, че в настоящото производство
ответникът не е подала писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, а едва в
открито съдебно заседание е заявила възражението.
Съдът намира възражението за погасяване на задълженията
по давност за частично основателно.
По отношение на претенцията за неизплатената част от
главницата по договора за кредит възражението е частично основателно. В случая
вземането за сумата главница по договора се формира съгласно погасителния план
към него от сбора на седмичните погасителните вноски с падежи от 10.12.2010 г.
до 06.05.2011 г. Това вземане се погасява с изтичане на петгодишна давност по
чл. 110 от ЗЗД, като съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. При разсрочено плащане, какъвто е
настоящият случай, по отношение на всяка отделна вноска от главницата започва
да тече нова давност, считано от настъпването на съответния падеж (така в
Решение No 90 от 31.03.2014 г. по
гр. д. No 6629/ 2013 г. на ВКС, IV г.о.; Решение No 132 от 11.11.2011 г. по т. д. No 648/2010 г. на ВКС, II т.о.).
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено
на ***** г., при което към този момент е бил изтекъл петгодишният период за
погасяване на вземането за вноските с падеж преди 11.12.2010 г., като в случая
единствената такава е вноската с падеж 10.12.2010 г., и която се явява погасена
по давност. По отношение на останалите вноски по кредита за дължимите главници-
а именно с падеж от 17.12.2010 г. до 06.05.2011 г. (последната вноска), не е
бил изтекъл петгодишният период за погасяването им към датата на подаване на
заявлението, поради което и възражението на ответника в тази му част – относно
главницата по договора, формирана от посочените погасителни вноски, се явява
неоснователно.
В погасителния план към договора за кредит погасителните
вноски са посочени в размери, включващи както главницата по вноската, така и
дължимата договорна лихва (надбавка по договора). Доколкото, обаче, при всяка
погасителна вноска е посочен и размерът на оставащата главница след погасяване
на съответната вноска, то може да бъдат изчислени размерите на включените в
погасителни вноски главници, а същевременно от самия погасителен план е видно и
какъв е размерът на дължимата оставаща главница след приспадането на всяка
отделна вноска. При това, видно от погасителния план в договора, преди
настъпването на падежа на вноската от 17.12.2010 г., която е първата непогасена
по давност вноска, оставащата главница е в размер на 185.21 лв. Това се явява и
сборът от непогасените по давност главници по погасителните вноски с падежи от 17.12.2010
г. до 06.05.2011 г. Следователно искът за установяване на вземането за сумата –
главница по договора за кредит се явява основателен до размер на сумата от 185.21
лв., като до пълния му предявен размер от 190.36 лв. искът се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претендираното вземане за договорна лихва, дължима за
периода 10.12.2010 г. – 06.05.2011 г., възражението за изтекла погасителна
давност е основателно. Това вземане се погасява с изтичане на тригодишна
давност по чл. 111, б. “в” от ЗЗД, при което към датата на подаване на
заявлението в съда на ***** г. същото е било изцяло погасено по давност.
Вземането за договорно обезщетение за забава за периода 11.12.2010
г. – 20.11.2015 г., представляващо
неустойка за забавено плащане, за което също е приложима тригодишната давност,
се явява погасено по давност за периода преди 11.12.2012 г., т.е. за периода от
11.12.2010 г. до 10.12.2012 г. вкл. Вземането за обезщетение за забава е
погасено по давност и в частта му за целия претендиран период относно
погасената по давност главница, тъй като съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяване
на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла. При това непогасено по давност се явява
единствено вземането на обезщетение за забавено плащане на дължимата главница
от 185.21 лв. – съгласно установения по-горе размер, и за периода от 11.12.2012
г. до 20.11.2015 г. Съгласно договора за кредит дължимото обезщетение е в
размер на законната лихва за периода на забавата, като изчислена от съда с
помощта на он лайн лихвен калкулатор, то същата е в размер на 55.44 лв.
Предвид това предявеният иск за установяване на вземането на ищеца за
обезщетение за забава се явява основателен до размер на посочената сума от 55.44
лв. и за периода от 11.12.2012 г. до 20.11.2015 г., като над посочения размер
до пълния размер на претенцията от 91.81 лв. и за периода от 11.12.2010 г. до 10.12.2012
г. вкл. искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния разноски в
настоящото производство съобразно уважената част от исковете в размер на 306.46
лв., от които 65.70 лв. за държавна такса, 60.19 лв. за възнаграждение за вещо
лице и 180.57 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство,
като предвид изхода на спора по исковото производство, то направените от ищеца
разноски в заповедното производство, които се явяват дължими от ответника
съразмерно с уважената част от исковете,
са за държавна такса в размер на 13.14 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120.38 лв.,
или общо разноски по заповедното производство в размер на 133.52 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД
съществуването на вземанията на “*****” ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. “*****” No 15, представлявано от Изп. директор А.В.Г.,
към В.И.И., с ЕГН **********,***, за които е издадена Заповед No *****
г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ***** г. по описа на РС-Ботевград, както следва:
за сумата от 185.21 лв. /сто осемдесет
и пет лева и дванадесет и една стотинки/, представляваща неизплатена главница по
цедиран Договор за паричен заем с No ***** от ***** г., и за
сумата от 55.44 лв. /петдесет
и пет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща договорно обезщетение за забава за периода от 11.12.2012
г. до 20.11.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано ***** г. /датата на завеждане на заявлението в съда/ до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането за сумата-главница над уважения
размер от 185.21 лв. до пълния му предявен размер от 190.36 лв. и иска за
установяване на вземането за договорно обезщетение за забава над уважения размер от 55.44 лв. до пълния му предявен размер от 91.81
лв. и за периода от 11.12.2010 г. до 10.12.2012 г. вкл., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “*****” ЕАД, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. “*****” No 15, представлявано от
Изп. директор А.В.Г., срещу В.И.И., с ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във
вр. чл. 99 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземането му, за което е издадена Заповед No ***** г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ***** г.
по описа на РС-Ботевград за сумата от 117.64
лв., представляваща договорна лихва по цедиран Договор за паричен заем с No
*****/***** г. за
периода от 10.12.2010 г. до 06.05.2011 г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА В.И.И., с ЕГН **********,***,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “*****” ЕАД, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. “*****” No 15, представлявано от
Изп. директор А.В.Г., сумата от 306.46 лв. /триста и шест лева и четиридесет и
шест стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА В.И.И., с ЕГН **********,***,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “*****” ЕАД, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. “*****” No 15, представлявано от
Изп. директор А.В.Г., сумата от 133.52 лв.
/сто тридесет и три лева и петдесет и две стотинки/, представляваща направени
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No ***** г. по описа на РС-Ботевград.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :