№ 1824
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110156153 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно евентуално съединяване
искове с правно основание чл.22 от Закона за потребителския кредит ( ЗПК )
и чл.143,т.10 от Закона за защита на потребителите ( ЗЗП ) от А. К. П.,ЕГН
**********,с адрес гр.С**********,против **********,със седалище и адрес
на управление гр.С**********,представлявано от **********,с искане да
бъде прогласена недействителност на договор за потребителски
кредит,сключен на 31.10.2018 г. или ако не бъде прогласена недействителност
на договора – за прогласяване недействителност на отделни договорни клаузи
– на клаузите на чл.9,ал.3,чл.13,ал.2 и чл.21 от рамковия договор,сключен със
страните.
В исковата молба се твърди,че на 31.10.2018 г. страните са сключили
рамков договор за потребителски кредит с предмет издаване,предостяване и
ползване на платежна карта ********** с максимален срок на кредита 1000
лева и срок на погасяване от 12 месеца,при лихвен процент на годишна
основа 18,5 % като е уговорен размер на минимална погасителна вноска.
Ищцата П. излага доводи,че договорът за кредит се явява
недействителен,защото липсва разбираемо обяснение на размера на лихвения
процент,на условията за издължаване на кредита,не е ясно по какъв начин е
формиран ГПР,а и в договора липсва погасителен план. Ако не бъде
възприето,че договорът за потребителски кредит е недействителен,то
недействителни се явяват някои договорни клаузи,а именно клаузата на
чл.13,ал.2 и на чл.21 от договора за кредит,защото тези клаузи регламентират
възможност за кредитора едностранно да повлияе върху договорното
правоотношение.
В срока за подаване на писмен отговор ответникът ********** оспорва
исковата претенция като излага съображения,че сключеният договор за
кредит е действителен и е сключен при спазване изискванията на ЗПУПС и
1
ЗПК.
Едновременно с писмения отговор ********** предявява насрещни
осъдителни искове с правно основание чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД,а при
условията на евентуалност – с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД,както
следва : за осъждане на ответницата по насрещните искове А. П. да заплати
сумите от 959,84 лева главница по договор за заем,252,74 лева
възнаградителна лихва за периода 30.09.2019 г. до 28.02.2021 г.,205,12 лева
договорни такси,а при условията на евентуалност – за осъждане за сумата от
959,84 лева.
Твърди се,че между страните е сключен договор,дружеството е
предоставило в заем парична сума от 1000 лева,но заемополучателката не е
изпълнявала своите договорни задължения,при което са останали
неиздължени задължения за главница,договорна лихва и такси. При условията
на евентуалност,претендирано е възстановяване на сумата от 959,84 лева.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв със становище
за неоснователност на насрещните искове – твърди се,че ответницата е
изпълнила точно своите договорни задължения,а същевременно при
недействителност на договорното правоотношение на връщане подлежи само
чистата парична сума,предоставена в заем,относно която ответницата е
реализирала плащане.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представен е рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 31.10.2018 г.,сключен между **********,като
кредитор,и А. К. П.,като клиент.
Установява се,че с приемо-предавателен протокол от 02.11.2018 г.
********** предава на А. К. П. рамков договор,общи условия,ценова
лист,както и запечатан плик с издадена платежна карта.
Според уведомление за предсрочна изискуемост от 08.12.2021 г. А. К.
П. е уведомена,че следва в седемдневен срок да заплати сумата по
кредита,както следва : 959,84 лева главница,252,74 лева договорна лихва за
периода 30.09.2019 г. до 28.02.2021 г. и договорни такси в размер от 205,12
лева за периода 20.04.2020 г. до 31.01.2021 г.
Приета е и обратна разписка относно връчване на уведомлението на А.
П..
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че кредитът е усвояван чрез теглене на парични
суми в брой и плащане на стоки и услуги,неиздължената главница възлиза на
959,84 лева,възнаградителната лихва,начислена за периода 30.09.2019 г. до
28.02.2021 г. възлиза на 252,74 лева,а дължимите такси за периода 20.04.2020
г. до 31.01.2021 г. са в размер от 170 лева. Според заключението сумата от
1000 лева е усвоена изцяло на 02.11.2018 г. като е преведена по
сметка,открита в **********,общият размер на заплатените суми е 458
лева,от които до 28.02.2021 г. – 378 лева,като са погасени такси в размер от
319,60 лева,98,24 лева лихви и 40,16 лева главница. Годишният процент на
2
разходите е 25,74 %,а ако бъдат включени към него таксите – напомнителна
такса и такса за месечно извлечение годишният процент на разходите става в
размер от 31,2 %.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договор е
обусловено от провеждането на доказване съществуването на такива
пороци,при които договорът не би могъл да породи правни последици. В
настоящия случай ищцата П. твърди,че договорът е недействителен като се
позовава на допуснати нарушения на разпоредбите на чл.11,ал.1,т.9,10 и 11.
Съдът счита,че е неоснователно твърдението на ищцата,че договорът е
недействителен,защото не е посочен лихвеният процент – това твърдение се
опровергава от чл.9 от представения договор,съгласно който лихвеният
процент на годишна база възлиза на 18,5 % и се прилага към усвоената
парична сума. С оглед посочването размера на лихвения процент съдът
счита,че е спазено законовото изискване. Съдът приема,че следва да бъде
отчетено,че между страните е сключен договор за издаване на кредитна
карта,което означава,че страната заемополучател може да ползва парична
сума в рамките на кредитния лимит,която може да връща по избран от
заемополучателя начин като единственото задължително условие,за да бъде
изпълнението на заемополучателя точно е, че при наличието на усвоена част
от кредитния лимит заемополучателят трябва да заплати парична сума в
размер на минималната погасителна вноска,която е в размер,представляващ
част от кредитния лимит. Отчитайки спецификата на договора за издаване на
кредитна карта,съдът счита,че не може да бъде поставено изискване
минималната вноска да бъде разглеждана като сбор от главница и от
договорна лихва,тъй като към сключване на договора за издаване на кредитна
карта не би могло да бъде известно колко пъти и каква част от кредитния
лимит ще бъде усвоен,нито в какъв срок заетата парична сума ще бъде
върната,а това означава,че за разлика от договора за кредит,при който
страните със сключване на договора уговарят заемна сума и период на
връщането й,което дава възможност за определяне размера на дължимата
договорна лихва,при договора за издаване на кредитна карта размерът на
възнаградителната лихва не може да бъде посочен предварително,тъй като
такава възнаградителна лихва се начислява само ако бъде ползвана
сума,представляваща част от кредитния лимит и се начислява за периода до
пълно издължаване на ползвания кредитен лимит. Така мотивиран,съдът
намира,че предвид вида на договорното правоотношение,посочването
размера на лихвения процент,който е приложим по договора,е достатъчно. Не
може да бъде възприето и твърдението на ищцата П.,че договорът е
недействителен поради неяснота при определяне размера на годишния
процент на разходите. В тази насока чл.10,ал.1 от рамковия договор съдържа
посочване на годишния процент на разходите като ал.2 разяснява по какъв
начин са направени изчисленията. Отчитайки чл.10,ал.2 от рамковия
договор,както и предвид заключението по съдебно-счетоводната
експертиза,според което при определяне размера на годишния процент на
разходите не са включени такси,а при съобразяване заключението,от което
при включване на таксите ГПР се променя на 31,2 %,намира,че липсва
3
основание да се счита,че клаузата е недействителна,респективно че тази
клауза обуславя недействителност на целия договор за кредит,защото
изчислена и по начина,предвиден в чл.10,ал.2,и по начин,при който таксата е
включена,ГПР не нарушава императивна правна норма,която да доведе до
недействителност. Съдът приема,че и относно доводите за недействителност
на договора,основан на нарушение на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК следва да бъде
отчетен видът на сключения между страните договор – при сключване на
договора за издаване на кредитна карта липсва яснота дали ще бъде ползвана
парична сума от кредитния лимит и каква парична сума ще бъде ползвана.
Неоснователен е и доводът на ищцата П.,че договорът е
недействителен,защото не е представен погасителен план. Както беше
посочено,погасителен план се изготвя и предварително се определя размера
на вноската,включваща сбор от главница и договорна лихва,при сключване
на договор за заем,съгласно който заемната сума се предава при възникване
на договорното правоотношение. Сключването на договор за издаване на
кредитна карта урежда правото на картодържателя да ползва многократно
парични суми в рамките на кредитния лимит. Развитите съображения
мотивираха съда да приеме,че е неоснователен искът за прогласяване
недействителност на рамковия договор за кредит.
При това положение съдът дължи произнасяне на предявените при
условията на евентуалност искове за недействителност на отделни договорни
клаузи. Съдът намира,че клаузата на чл.9,ал.3 от рамковия договор не се
явява недействителна. Принципно договорната лихва представлява
уговорка,която е част от същественото съдържание на договорното
правоотношение и следва да бъде постигнато съгласие между страните за
начина,по който се изчислява договорната лихва. За да бъде допустима
промяна в размера на договорната лихва,страните следва да постигнат
съгласие или предварително да са уговорили кога и по какъв начин лихвата
би могла да бъде променена. В този смисъл преценката дали клаузата е
действителна или се явява неравноправна съдът следва да извърши при
съобразяване дали съществуват критерии,при които промяната на размера на
договорната лихва се реализира. Софийският районен съд намира,че искът за
прогласяване недействителност на клаузата на чл.9,ал.3 от рамковия договор
подлежи на отхвърляне,защото общите условия предвиждат при промяна на
кои показатели лихвата може да бъде променяна като съдът отчита,че
посочените в чл.42 от общите условия показатели представляват обективни
такива,върху които не може да влияе нито една от страните по договорното
правоотношение,а и общите условия регламентират каква следва да
настъпилата промяна,за да е допустима промяна на лихвения процент. Така
мотивиран,съдът намира,че клаузата на чл.9,ал.3 от рамковия договор не е
недействителна и искът подлежи на отхвърляне.
Неоснователна се явява и исковата претенция за прогласяване
недействителност на клаузата на чл.13 ал. 2 от рамковия договор. Цитираната
договорна клауза регламентира правото на кредитора да променя таксите и
комисионните по начин и ред,каквито са уредени в общите условия. Съгласно
чл.42,ал.2 от общите условия информацията за промените в таксите и
комисионните,свързани с кредитите се публикува предварително в интернет
страницата на дружеството не по-малко от два месеца преди влизане в сила
4
на промените,както и на последния посочен от клиента адрес,а ал.2 сочи,че
новите условия влизат в сила,ако клиентът в рамките на двумесечния срок не
възрази срещу същите,в която хипотеза клиентът може да прекрати
договорното правоотношение,без да дължи разноски и обезщетения по повод
на прекратяването. Съдът намира,че предвиденият в общите условия ред за
уведомяване,както и срок преди влизане в сила на промените в таксите,а и
уредена възможност за клиента да възрази срещу новите такси и комисионни
и да прекрати правоотношението,без това да поражда неблагоприятни правни
последици,позволява да бъде възприето,че договорната клауза не е
недействителна и исковата претенция подлежи на отхвърляне. Таксите и
комисионните представляват начислени от кредитора парични суми по време
на действие на договорното правоотношение и същите следва да съответстват
на действителните разходи за тези дейности. За да счете,че искът е недоказан
по основание,съдът приема,че клаузата на чл.42 от общите условия съдържа
гаранции за защита правата на картодържателя – предвиден е срок от два
месеца преди влизане в сила на измененията,регламентирано е уведомяване и
на интернет страница,и на посочен от клиента адрес,предвидена е възможност
клиентът да възрази срещу размера на таксите,в който случай клиентът може
да прекрати действието на договора,без да отговаря за обезщетение във
връзка с прекратяване на правоотношението. По този начин е обезпечена
възможността картодържателят да се запознае с предлаганите промени в
размера на таксите и комисионните и да вземе решение дали да приеме тези
промени. С оглед обстоятелството,че промяната в размера на таксите и
комисионните,макар да се предприема от кредитора,нито едностранно
променя правата и задълженията по договора,нито лишава картодържателя от
възможността да възрази срещу променения размер,съдът намира,че
цитираната договорна клауза не се явява недействителна и искът подлежи на
отхвърляне. Съдът намира,че по същите съображения се явява неоснователна
и исковата претенция за прогласяване недействителност на клаузата на чл.21
от рамковия договор,предвиждаща право на промяна на прложимите лихвени
проценти,такси и комисионни. Предвид обстоятелството,че за да бъде
приложим новият лихвен процент,страната следва да е приела предложената
промяна,съдът счита,че не се достига до значително неравновесие между
правата и задълженията на доставчика и на потребителя. Значително
несъответствие би било налице,ако промяната настъпва автоматично по
волята на страната кредитор и заемополучателят не би могъл да повлияе на
предложената промяна. В настоящия случай обаче срокът от два месеца се
явява достатъчно дълъг,за да може страната заемополучател да прецени по
какъв начин промяната на лихвения процент би рефлектирала върху размера
на задълженията му по договора,а и промененият лихвен процент се прилага
само ако картодържателят не е възразил изрично в рамките на двумесечния
срок. По изложените съображения исковата претенция за прогласяване
недействителност на клаузата на чл.21 от рамковия договор също подлежи на
отхвърляне.
Софийският районен съд намира,че исковата претенция по насрещния
иск за заплащане на главница подлежи на уважаване. Не се спори между
страните,а и от представения рамков договор се установява,че между
страните е уговорен кредитен лимит за сумата от 1000 лева. Отчитайки
съдържанието на договорното правоотношение,съдът счита,че при наличието
5
на усвояване на кредитния лимит или на част от сумата по кредитния лимит
картодържателят дължи заплащане на парична сума в размер поне на
минималната погасителна вноска до пълното издължаване на усвоената част
от кредитния лимит. Съдът счита,че е доказано,че ответницата П. е усвоила
сумата от 1000 лева,в която насока кредитира заключението по съдебно-
счетоводната експертиза като неиздължената част от главницата възлиза на
959,84 лева. С оглед това,че ответницата е осъществила плащане на сума в
размер на 40,16 лева на 26.07.2019 г.,след което няма други плащания,съдът
възприема,че искът за главницата от 959,84 лева подлежи на уважаване.
Уважаването на иск за заплащане на възнаградителна лихва e
обусловено от доказване,че такава е уговорена и от доказване размера на
лихвата. Страните не спорят,а и от представения рамков договор се
установява,че е уговорена лихва,която се начислява върху ползвания
кредитен лимит. Възнаградителната лихва представлява печалба за
дружеството заемодател,а когато е сключен договор за издаване на кредитна
карта договорна лихва се начислява върху неиздължената част от усвоената
парична сума за периода до пълното погасяване. Съдът,отчитайки
заключението по съдебно-счетоводната експертиза приема,че насрещната
искова претенция за заплащане на сумата от 252,74 лева подлежи изцяло на
уважаване.
Съдът приема,че следва да бъде уважена и исковата претенция в частта
за начислените такси в претендирания размер от 170 лева,защото
дължимостта на таксите е уговорена според рамковия договор и общите
условия към същия,а размерът й е доказан при отчитане заключението по
съдебно-счетоводната експертиза и предвид липсата на проведено
доказване,че ответницата по този иск е заплатила таксите или част от същите.
При този изход на делото и като съобрази,че ответникът по
първоначалните искове и ищец по насрещните искове претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 450 лева – държавна такса,депозит за
експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от А. К. П.,ЕГН **********,с адрес
гр.С**********,против **********,със седалище и адрес на управление
гр.С**********,представлявано от **********,с искане да бъде прогласена
недействителност на рамков договор за потребителски кредит,сключен на
31.10.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от А. К. П.,ЕГН **********,с адрес
гр.С**********,против **********,със седалище и адрес на управление
гр.С**********,представлявано от **********,с искане да бъде прогласена
недействителност на клаузите на чл.9,ал.3,чл.13,ал.2 и чл.21 на рамков
6
договор,сключен на 31.10.2018 г.
ОСЪЖДА А. К. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С********** да заплати
на основание чл.240,ал.1 от ЗЗД на **********,със седалище и адрес на
управление гр.С**********,представлявано от ********** сумата от 959,84
лева ( деветстотин петдесет и девет лева осемдесет и четири стотинки )
главница по рамков договор за потребителски кредит,сключен на 31.10.2018
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на
иска – на 16.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А. К. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С********** да заплати
на основание чл.240,ал.2 от ЗЗД на **********,със седалище и адрес на
управление гр.С**********,представлявано от ********** сумата от 252,74
лева ( двеста петдесет и два лева седемдесет и четири стотинки )
възнаградителна лихва за периода 30.09.2019 г. до 28.02.2021 г.
ОСЪЖДА А. К. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С********** да заплати
на основание чл.79 от ЗЗД на **********,със седалище и адрес на управление
гр.С**********,представлявано от ********** сумата от 170 ( сто и
седемдесет ) лева такси.
ОСЪЖДА А. К. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С********** да заплати на
основание чл.81 от ГПК на **********,със седалище и адрес на управление
гр.С**********,представлявано от ********** сумата от 450 ( четиристотин
и петдесет ) лева съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7