Решение по дело №332/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 678
Дата: 6 април 2021 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20217180700332
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

           678

 

гр. Пловдив, 06.04.2021год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                                   ПЕТЪР КАСАБОВ                     

               

           при секретаря М.Г. и с участието на прокурора Борис Мендев, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 332 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

           Образувано е по касационна жалба, предявена от Т.Б., с ЕГН/ЛНЧ **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат П., против Решение № 260682 от 10.12.2020г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №6466 по описа на същия съд за 2020г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-1030-007050 от 22.07.2020г., издадено от Началник група сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пловдив, с което на Т.Б., с ЕГН/ЛНЧ ********** от гр. Пловдив, е наложено на основание чл. 183, ал.4, т.8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, административно наказание – глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл. 98, ал.2, т.3 от ЗДвП.

          Касационният жалбоподател излага подробни съображения относно необоснованост на оспорения съдебен акт. Твърди, че ПРС е решил спора в несъответствие с доказателствата по делото.

          Претендира се отмяната на съдебния акт,  респективно на НП и разноските по делото.

          Ответникът по касационната жалба не изразява становище по касационните оплаквания.

           Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

            Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

            Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

            Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

            Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: Т.Б. на 25.06.2020г,. около 15.50 часа, в ***, паркирала лек автомобил „Тойота“, модел „Селика“ с рег. Номер ***-лична собственост и престоявала на автобусна спирка на превозни средства от редовните линии на обществен превоз  на пътници означена със знак Д-24.

           Съставен е АУАН с бл. номер 816120/25.06.2020г. като нарушението било лично установено от актосъставителя при изпълнение на служебните му задължения. В АУАН са вписани възражения от Т.Б.. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са депозирани допълнителни писмени възражения срещу АУАН.

           Последвало е издаването на Наказателно постановление № 20-1030-007050 от 22.07.2020г., издадено от Началник група сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пловдив, с което на Т.Б.,***, е наложено на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП, административно наказание – глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл. 98, ал.2, т.3 от ЗДвП.

            ПРС е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства и е приел, че доказателствата по административнонаказателната преписка напълно потвърждават констатациите отразени в АУАН. Изрично е посочил в мотивите на съдебния акт, че административнонаказаното лице владее български език, установено от показанията на актосъставителя и от вписаното възражение в АУАН.

             Приел е, че не е нарушено правото на защита на административнонаказаното лице като действително е извършено нарушение на чл. 98, ал.2, т.3 от ЗДвП. Изрично е посочено, че Т.Б. е била санкционирана и за други нарушения по ЗДвП и в случая не са налице условията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

          Касационният съд намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до ограничаване правото на защита на касационния жалбоподател. Както в АУАН, така и в НП, ясно е посочена нарушената правна норма, а именно чл. 98, ал.2, т.3 от ЗДвП, съгласно която, освен в посочените в ал. 1 случаи, паркирането е забранено на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.

         Следва да се посочи, че легалните определения за "престой" и "паркиране" се съдържат съответно в чл. 93, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Според чл. 93, ал. 1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице "престой" – освен, че водачът на автомобила следва да се намира на място при него, то и целта на спирането следва да е – качване или слизане на пътници или извършване на товарно-разтоварни работи. В конкретния случай, няма спор, че жалбоподателката се е намирала в автомобила, когато същият е бил установен от органите на МВР, но безспорно причината за спирането не е била сред изброените по-горе. Поради това касационният състав формира извод, че наказващият орган законосъобразно е приел, че на посочените в НП място, дата и час МПС-то е било "паркирано", по смисъла на закона на спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници като това изрично е изписано в НП7 „паркира на спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници, с което виновно е нарушил чл. 98, ал.2, т.3 от ЗДвП.“

         Всеки водач, който извършва нарушение на правилата за движение, би трябвало да съзнава, че задължението му да спазва тези правила не е самоцелно визирано от закона, а е насочено да осигури сигурност на участниците в движението. Паркирането е забранено на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че предимството разписано в чл. 67 ЗДвП за водачите на МПС от редовните линии на градския транспорт (съответно задължението за останалите водачи), е от особено значение и е установено в насока охраняване на обществения интерес. Спирките на публичния транспорт традиционно са свързани със събиране на множество лица на едно място, като придвижването им е свързано с качване и слизане от превозните средства. Допълнително, водачите на автобуси от редовните линии за обществен превоз транспортират и отговарят за живота и здравето на множество лица, като предвид това, в насока осигуряване безопасността и комфорта на ползвателите на услугата, е необходимо установяване на предимство на превозните средства, които са част от публичния транспорт.

         В случая, действително в хода на съдебното производство, не са опровергани констатациите по АУАН и Т.Б. законосъобразно е санкционирана на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП.

          Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

                     По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,                    Административен съд – Пловдив, ХХVІ  състав

 

Р Е Ш И:

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260682 от 10.12.2020г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №6466 по описа на същия съд за 2020г.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                     2.