№ 200
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000502364 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 262335/04.04.2021г. постановено по гр.д. № 8358/2018г. по описа на СГС,
ГО, 23 с-в е отхвърлен предявения от ИНСТИТУТ ПО ЕЛЕКТРОНИКА към БАН срещу
ИНСТИТУТ ПО ФИЗИКА НА ТВЪРДОТО ТЯЛО „Акад. Г. Н.“ към БАН иск с правно
основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 82 487, 36 лв. платена ел.енергия,
представляваща претърпяна загуба, изразяваща се в разликата между обичайно ползваната
от ищеца ел.енергия и установените завишени стойности за периода от 01.03.2013г. до
29.02.2016г., в който период е бил сключен договор за наем между ответника ИФТТ при
БАН от една страна като наемодател и „ДЖИ БИ ЕЛЕКТРИК“ ООД, като наемател, ведно
със законната лихва, считано от 07.03.2017г. до окончателното й изплащане, като
неоснователен.
Със същото решение са присъдени разноски, като ИНСТИТУТ ПО ЕЛЕКТРОНИКА
към БАН е осъден да заплати на ИНСТИТУТ ПО ФИЗИКА НА ТВЪРДОТО ТЯЛО „Акад. Г.
Н.“ към БАН, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 4430 лв. - разноски.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
Жалбоподателят-ищец ИНСТИТУТ ПО ЕЛЕКТРОНИКА към БАН оспорва
решението изцяло и моли съда да го отмени и уважи предявения иск в пълен размер.
Изтъква факта, че претенцията им произтича от едно облигационно правоотношение,
1
сключено между ответника и негов наемател, а именно Договор № ДН- 159/15.04.2013 г. с
предмет - отдаване под наем на недвижим имот - Главна абонатна станция, находящ се в
гр.София, на територията на „Комплекс 2 - Институти на БАН” в района на 8 км. в гр.
София, бул. Цариградско шосе № 72, представляващ 4 стаи с обща площ от 52 кв.м. В чл.2.5
от Договора е предвидено задължение на наемателя „Джи Би Електрик“ ООД да заплаща на
ИЕ (ищеца/въззивник) консумативните разходи за потребена ел. енергия, за което на ИЕ е
вменено задължение да издава фактури за потребената и отчитана в стопанисвания от него
Трафопост 1 ел.енергия на наемателя „Джи Би Електрик" ООД на ответника/въззиваемия
ИФТТ. Твърди, че за възникването на такова задължение и за присъединяването на нов
потребител на ел.енергия към стопанисвания от ищеца Трафопост 1, произтичащо от
сключения на 15.04.2013г. между ИФТТ и „Джи Би Електрик" ООД Договор № ДН-159,
наемодателят ИФТТ не ги е предупредил, нито е инициирал сключване на тристранно
споразумение, съгласно установените за БАН вътрешни правила и изричната клауза на
чл.2.4 от същия договор за наем. При установяването на потребявана, но неотчетена заради
умишлено извършено техническо заобикаляне( шунтиране) на измервателния уред
(електромера) ел.енергия от страна на наемателя"Джи Би Електрик" ООД на ИФТТ, която
ИЕ е заплатил на в полза на ЧЕЗ за периода от сключването на договора до м. март 2016г.
ИФТТ неоснователно е бездействал да предприеме предвидените в чл.2.4 на договора и 2.3.3
вр.чл.4.5.2 от същия действия в изпълнение на поетото договорно задължение, гарантиращо
интереса на ИЕ. Именно тази съвкупност от факти е причина за възникналата в
патримониума на ищеца вреда. Същата е установена през периода чрез водената
кореспонденция между ръководителите/законните представители на двата спорещи
института на БАН - ИЕ (ищеца) и ИФТТ (ответника) и констативни протоколи от съвместни
комисии за установено нерегламентирано потребление на ел.енергия от страна на наемателя
„Джи Би Елекгрик"ООД на ИФТТ. Ищецът е заплатил в полза на ЧЕЗ ел.енергия за периода
на действие на процесния Договор № ДЕ1-159/15.04.2013г. в размери значително по-
завишени от обичайното потребление (установено с представените по делото фактури от
плащанията и от извършената СИЕ). Това е имуществена вреда, за която не е получил
плащане от страна на процесния наемател на ИФТТ. Причината е идентифицирана като
присвояване/кражба на ел.енергия от страна на наемателя „Джи Би Електрик" ООД на
ИФТТ за периода от сключването на процесния договор за наем до прекратяването му.
/видно от Констативен протокол № ********** от 24.08.2015 г.; саморъчно написан
Протокол от 29.10.2015 г. от извършена проверка от комисия в състав: инж. Х. П. (свидетел
на ответника по делото) - пом.директор на ответника ИФТТ на БАН; Р. К. (свидетел по
делото на ищеца) -ел.техник в ответника ИФТТ на БАН и Д. П. - ел.техник в ИЕ, в
присъствието на управителя Г. Д. на наемателя на ИФТТ. Твърди, че е налице неправилно
приложение на материалния закон, грешна правна квалификация, довела до постановяване
на неправилно решение. Претендират разноски.
Въззиваемата страна ИНСТИТУТ ПО ФИЗИКА НА ТВЪРДОТО ТЯЛО „Акад. Г.
Н.“ към БАН оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че СГС е
направил правилния и обоснован извод, че не е налице противоправно поведение на
2
ответника. ИФТТ, който правомерно е сключил договор за отдаване под наем на
недвижимия имот, и добросъвестно го е изпълнявал в съответствие с неговите клаузи и
установената практика, а именно редовно е издавал фактури на наемателя за дължимите
суми за наем, вода и паркоместа, като в договора е предвидено, че дължимите суми за
ел.енергия се дължат от наемателя директно на Институтът по електроника при представяне
на фактура. От друга страна, от доказателствата по делото е видно, че между ИФТТ- БАН и
„ДЖИ БИ ЕЛЕКТРИК ООД е съществувало единствено наемно правоотношение, което не е
сред изброените по чл. 45 и сл. хипотези на ЗЗД, уреждащи гражданската отговорност за
непозволено увреждане, настъпило от чужди действия, поради което ответникът не носи
отговорност за неправомерните действия на своя наемател т.е. не е негов възложител.
Каквито и вреди да са настъпили в патримониума на ищеца, то те са в резултат на
действието на трето лице, за чийто действия ответникът не носи отговорност, поради което
и искът се явява неоснователен. В чл. 2.5. от Договора за наем е посочено, че наемателят се
задължава да заплаща разходите за ел. енергия на Института по електроника, като стопанин
на Трафопост 1, който е и титуляр на партидата към ЧЕЗ. Именно ищецът е следвало да
положи дължимата грижа по отчитане на изразходваната електроенергия и охраняване на
достъпа до трафопоста. Няма правно основание, да се ангажира отговорността му за
неправомерното поведение на неговия наемател или на трето лице. Съгласно чл. 2.5. от
Договора за наем наемателят се задължава да плаща консумативните разходи за ел.енергия
след представянето на фактура. До датата на прекратяване на договора дължимите суми за
електроенергия не са били установени по размер, ищецът не е издавал ежемесечни фактури
за потребената ел. енергия и не е установено дали дължимите суми са в резултат на
нерегламентирано свързване към ел.мрежа или са в резултат на неизпълнение на чл. 2.5. от
Договора за наем.
На следващо място посочва, че изцяло неоснователно е твърдението във въззивната
жалба, че причинителят на вредата е идентифициран. От приложените по делото
констативни протоколи, както и от свидетелските показания се установява, че е извършено
нерегламентирано присъединяване към контролния електромер на Трафопост 1. Но в
жалбата не се коментира Констативен протокол № 1013175 от 29.10.2015г., подписан от
директора на Института по електроника към 29.10.2015г. С. Г., в който е посочено, че
присъединяването преди контролния електромер е извършено в помещението, използвано от
„Лоундри-08“ ЕООД - наемател на ищеца. По делото са събрани редица доказателства, че
„Лоундри-08“ ЕООД е било наемател на ищеца в съседно на процесното помещение. В
експертизата на вещото лице са отразени плащания за ел.енергия от дружеството за периода
януари 201Зг. - ноември 2015г., същото е посочено като наемател в Констативен протокол
№ 1013175 от 29.10.2015г., свидетелите също твърдят, че съседните помещения са били
наети от наемател на ИЕ. Наемното правоотношение между Института по електроника и
„Лоундри-08“ ЕООД не се отрича и от ищеца, макар да възпрепятства събирането на
доказателства по делото, като не представя сключените договори за наем между него и
„Лоундри-08“ ЕООД, след като съдът го е задължил да представи всички договори за наем,
3
сключени между „Лоундри-08“ ЕООД и ИЕ. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД.
Ищецът ИНСТИТУТ ПО ЕЛЕКТРОНИКА(ИЕ) твърди, че заедно с ИНСТИТУТ ПО
ФИЗИКА НА ТВЪРДОТО ТЯЛО, (ИФТТ) са самостоятелни юридически лица по смисъла на
Глава втора от Устава на БАН и по-конкретно - по смисъла на чл.11а от същия, фактически
създадени с Решение на 69 заседание на Общото събрание на БАН, проведено на 13.06.1994
г. Твърди, че ответникът ИФТТ е сключил с „Джи Би Електрик“ ООД на 12.04.2013 г. 3-
годишен договор за отдаване под наем на недвижим имот № ДН-159/15.04.2013г. с предмет
- „Главна абонатна станция“, находящ се на територията на Научен комплекс 2 БАН,
представляващ 4 стаи с обща площ от 52 кв.м., видно от чл.2 от договора, чиято ел. енергия
се черпи от Трафопост № 1, който се стопанисва от него. Твърди, че не е страна по
договора за наем и не е бил уведомен за сключването му, нито му е било поискано
съгласието. Съгласно чл.2.3.3 на договора наемодателят има право да получава наемната
цена (договорена в чл.2.1), като освен това същият има право да прихваща от гаранционния
депозит суми за неплатени наеми и консумативи. Отделно, според чл.2.5 консумативите за
разходвана от наемателя ел. енергия следва да бъдат заплащани директно на ищеца - ИЕ,
въпреки че не е страна по договора. Твърди, че не е бил уведомен за нито една от
договорките, постигнати с процесния договор за наем, в това число и за възникващото по
силата на договора за наем в негова полза право да получи консумативните разходи за
използваната ел.енергия и задължението му да фактурира за наемателя тези задължения. Тъй
като установил неоснователно завишаване на стойностите на потребена ел. енергия,
направил своя проверка, при която му станало известно, че в предоставеното за
стопанисване помещение е налице наемател, който извършва търговска дейност. Инициирал
проверка от ЧЕЗ, при която се установило с Констативен протокол № ********** от
24.08.2015г., че използваната за дейността на наемателя търговска дейност ел.енергия се
начислява за тяхна сметка. Узнавайки това обстоятелство, отправил искане до ответника за
обяснение и на 02.11.2015 г. получил копие от подписания договор за наем. Отделно от
горното поискал да бъде извършена проверка от Икономическа полиция при 07 РУ на МВР
и ЧЕЗ, при която е установено, че наемателите на ИФТТ са изградили незаконно ел.мрежа за
кражба на ел.енергия. Констатациите от проверката са обективирани в Протокол № 1013175
от 29.10.2015г. Повторна проверка е направена и на 08.02.2016г., когато наемателят „Джи
Би Електрик“ ООД е задължен от 07 РУ и ЧЕЗ да си постави отделен електромер, което
наемодателят /ответник/ е следвало да направи още при сключване на договора с тях. През
периода на действия на процесния договор за наем добросъвестно е плащал сметките за
ел.енергия, вкл. и за потребената от наемателя на ответника, като по този начин е претърпял
загуби. Отправил нотариална покана до ответника, с искане да му заплати дължимите суми,
4
които неоснователно е бил принуден да заплати от бюджета си. Въпреки това до момента
сумата не му е заплатена, поради което претендира, че са му причинени вреди в резултат от
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в бездействието му да го уведоми
предварително или поне своевременно за генерираните в правната му сфера задължения за
фактуриране и представяне на фактурите за консумираната от наемателя на ответника
ел.енергия, както и бездействието му да приложи разпоредбата на чл. 6.3 от договора за
наем, след като е констатирал неизпълнение на наемателя по задължението, визирано в
чл.4.5.2. Твърди, че ответникът е проявил противоправно поведение като не е изпълнил
задължението си по чл. 20 от Правилника за отдаване под наем на недвижими имоти и
движими вещи, собственост на БАН. Претендира причинените имуществени вреди в размер
на 82 487.36 лв., съставляващи разликата между обичайно ползваната от него ел.енергия и
установените завишени стойности за периода от 01.03.2013г. до 29.02.2016г. Претендира
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - Институт по физика на твърдото тяло „Акад. Г. Н.“ към БАН,
оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че действително е налице
сключен между него и ДЖИ БИ ЕЛЕКТРИК ООД договор за наем, както и че по силата на
този договор сметките за ел. енергия е следвало да се плащат от наемателя на ищеца. Не
оспорва, че наетият имот, черпещ ел.енергия от Трафопост № 1, винаги се е стопанисвал от
ищеца. Оспорва във връзка с отдаването под наем на процесния имот да е проявил
противоправно и виновно поведение, тъй като действал добросъвестно и съобразно
практиката, наложена към този момент между двата института на БАН. Твърди, че тази
сграда „ Главна абонатна станция“ е вписана в неговия баланс под инвентарен № 25090 и
съответно като стопанин на имота той добросъвестно го е отдал под наем. Твърди, че БАН, е
собственик на имота и има както управленски, така и финансови и контролни правомощия
спрямо дейността на двата института. Счита уговорката в полза на ищеца (да получава от
наемодателя консумативните разноски за ел.енергия) да е напълно действителна и
непротиворечаща на закона, въпреки, че не изисква неговото съгласие. Счита, че не носи
отговорност за противоправно поведение на наемателя си, доколкото не се явява възложител
на работата спрямо него. Ако е налице действително нерегламентирано ползване на ел.
енергия от страна наемателя, намира, че именно последният е проявил противоправно и
виновно поведение, което е основание да се ангажира отговорността му по чл.45 ЗЗД, но не
и отговорността на ИФТТ, тъй като не носи отговорност по смисъла на чл.49 ЗЗД. Твърди,
че всички вреди на ищеца са резултат от собственото му бездействие, тъй като не е
фактурирал на наемателя задълженията за ел. енергия и така е попречил да се проведе
съдебен процес срещу този наемател и да му се потърси договорна отговорност. Намира, че
ищецът сам е посочил в докладите и писмата си, че имотът години наред е отдаван под наем
от ответника т.е. налице е знание. Освен това при сключването на всеки нов договор за наем
винаги е уведомявал служителите на ищеца, като последният никога не е искал това да става
писмено, а и няма такова законодателно изискване. Още през 2012г. е имало писмена
кореспонденция по повод уведомяване на ищеца до наемателите на имоти, а ищецът е имал
свой наемател в съседното помещение. Двамата наематели използвали общ контролен
5
електромер. Посочва, че именно на фирмата, наемател на ищеца, последният е фактурирал
през цялото време използваната ел. енергия и в двете помещения. Този наемател редовно е
заплащал към ищеца фактурираната му ел. енергия. Отговорен за ежемесечния отчет на
потребената ел. енергия по този общ електромер е бил М. В., който е служител при ищеца, а
не Р. К., който е служител на ответника. Счита, че вредата, която ИЕ твърди да е претърпял,
е произтекла от собственото му поведение на неполагане на дължимата грижа да следи и
контролира ползването на ел. енергия от възложения му за стопанисване Трафопост 1, от
неиздаването на редовни месечни фактури за ползваната ел. енергия при спазване на ЗСч. и
ЗДДС, както и от бездействието му да депозира иск срещу „ДЖИ БИ ЕЛЕКТРИК“ ООД за
възстановяване на нанесените вреди, вследствие на неправомерното му поведение. Като
стопанин на Трафопост 1 ищецът е бил длъжен да положи дължимата грижа като
регламентира достъпа до трафопоста, където е разположен главния електромер, още повече,
същият е източник на високо напрежение и е опасен за живота и здравето на хората. Именно
затова е налице отказ на Управителния съвет на БАН да извърши корекция на бюджета на
ИЕ за сметка на бюджета на ИФТТ, каквото искане е направено от директора на ИЕ с
Доклад изх. № 358/14.05.2016г. Евентуално релевира възражение за изтекла в негова полза
погасителна давност. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че страните по делото са институти -
самостоятелни юридически лица по смисъла на чл.11а от Устава на БАН и по-конкретно -
по смисъла на чл. 11а от същия, като всеки от тях има самостоятелен бюджет.
На 12.04.2013г. ответникът ИФТТ е сключил 3- годишен наемен договор № ДН-
159/15.04.2013г., по силата на чл.2.5 от който наемателят „Джи Би Електрик“ ООД се е
задължил да заплаща в полза на ищеца - ИЕ към БАН /трето лице/ консумативите за
разходвана от него ел. енергия, а всички останали консумативни разходи в полза на ИФТТ-
БАН при представяне на фактура. В приложение 1 към Договора за наем, съставляващо
приемо-предавателен протокол от 01.03.2013г. за предаване и приемане, е описан наетия
имот - обекти в южното крило на сграда „Главна абонатна станция“, находящ се на
територията на Научен комплекс 2 БАН, представляващ 4 стаи с обща площ от 52 кв.м.
Видно от чл.2 ел. енергия се черпи от Трафопост № 1, стопанисван от ищеца. Съгласно
чл.2.3.3 на договора наемодателят има право да получава наемната цена (договорена в
чл.2.1), като освен това същият има право да прихваща от гаранционния депозит суми за
неплатени наеми и консумативи.
Видно от Констативен протокол № ********** от 24.08.2015г., изготвен при
проверка от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, извършена по искане от Институт по
електроника със заявление № ********* върху показанията на електромер фабр.№
94814920, в присъствието на: В. Х. и М .Л. - техници ЕМА към „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД и Й. Д. - свидетел, се установява, че използваната за търговска дейност на
наемателя ел. енергия се начислява за сметка на ищеца. От приложените по делото
констативни протоколи, както и от свидетелските показания се установява, че е
извършена кражба на ел.ток от Трафопост 1, чрез нерегламентирано присъединяване
към контролния електромер.
Договорът за наем е прекратен, считано от 01.03.2016г., а имотът е върнат обратно на
08.03.2016г.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, депозирано на л.200,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че от страна на ИФТТ при БАН не са осчетоводени суми за фактурирана
заплатена ел. енергия от наемателя „Джи Би Електрик" ООД. От страна на Института по
6
електроника не са представени документи,от които да е видно, че в актива на баланса на
ищеца е наличен Трафопост 1. В Приемо-предавателен протокол е посочено, че на
основание решение на Съвет на директорите на физическите институти на БАН, отразено в
Протокол № 1 от 01.02.2006 г., БРВ (База за развитие и внедряване - физика) прехвърля за
стопанисване на Института по електроника Трафопост № 1, намиращ се в гр.София на бул.
„Цариградско шосе" № 72. В извлечение от инвентаризационен опис, предоставен от ИЕ, се
установява, че по задбалансова сметка 9909 - „Други активи употреба, изписани като
разход" под инвентарен № 222220 е отразен актив Трафопост. Същият е наличен и към
настоящия момент. Актив с инв. № 25090, представляващ Отоплителна централа, е
предоставен на ИФТТ - БАН безвъзмездно от БРВ (База за развитие и внедряване - физика)
по Протокол № 3 от 29.06.2006г. От април 2013г. до настояща момент, Главна абонатна
станция (бившата Отоплителтга централа) е част от баланса на ИФТТ - БАН. ИФТТ при
БАН не е извършвал счетоводни записвания със суми, представляващи консумирана
ел.енергия. Записванията отразяват единствено сумите за наемни цени, за консумирана
вода и за паркомясто. Вещото лице сочи, че има издавани фактури от ИЕ при БАН на името
на „Лоундри - 08" ЕООД /друг наемател/ за заплащане на консумативен разход за
ел.енергия. Сумите за консумираната ел. енергия, предмет на издадените фактури, са
намерили счетоводно отражение по кредита на счет. сметка 6010 - „Разходи за горива, вода
и енергия" за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Плащанията на същите от страна на „Лоундри - 08"
ЕООД е извършено по банков път. Посочено е, че не са извършвани плащания от „Джи
Би Електрик" ООД към ИЕ при БАН сред контрагентите, посочени в Хронологична
ведомост на счетоводна сметка 6010 - „Разходи за горива, вода и енергия" за 2013г., 2014г, и
2015 г., не фигурира „Джи Би Електрик" ООД. Не са осчетоводени суми по фактури
издадени на „Джи Би Електрик" ООД.
От заключението по допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза,
депозирано на л.243 от делото, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че средномесечна стойност на потребяваната ел.
енергия в Трафопост 1 през посочения период 04.03.2013 г. - 04.2016 г. е в размер на 10
343,69 лв. без ДДС . Средномесечната стойност на потребената електроенергия за период;
януари - март 2013 г. е в размер на 11 187,86 лева, а за периода март - май 2016г. в размер на
5 933,55 лв. без ДДС. С оглед обективност на изчисленията от разчетите са изключени
стойностите за м.03.2013г. - 10 586,06 лв. и за м.04.2016г. - 4 179,83 лв., за които два месеца
процесният договор не е бил в сила. Общата стойност на консумиралата ел. енергия е 378
294,53 лв. без ДДС. Средномесечната стойност на потребената ел. енергия за периода
м.04.2013г. - м.03.2016г. е 10 508,18лв., а среднодневната стойност при 30 дни в месеца е
350,27 лв. без ДДС. Среднодневната стойност на заплатената ел.енергия през периода три
месена преди сключването и три месеца след прекратяването на договор за отдаване под
наем на невдижим имот № ДН-159/15.04.2013 г. между БАН и ИФТТ - БАН от една страна,
и „Джи Би Елеюрик" ООД от друга, е 285,36 лв. без ДДС. Разликата между
среднодневната стойност за консумирана ел. енергия, заплатена по време на действие
на процесния договор, и за период три месеца преди и три месеца след сключването му,
е 64,91 лева без ДДС. Заплатената над обичайното от ИЕ при БАН ел.енергия за периода на
действието на процесния договор - 1 059 дни, е 68 739,69 лева без ДДС или 82 487,63 лева с
вкл.ДДС. За м.04.2013г. над обичайното е заклатена сума в размер на 1 038,56 лева без
ДДС., а за м.03.2016 г. - сума в размер на 519,28 лева без ДДС.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства, а именно разпит на св.К.
и П. в о.с.з. на 07.02.2020г., които съдът кредитира напълно като логично обосновани и
вътрешно непротиворечиви, при отчитане факта, че всеки от тях е служител на една от
страните по делото.
Св.К., електротехник на Научен комплекс 2 в БАН, сочи, че този комплекс 2 включва
7-8 научни института, сгради, комплекс трафопостове. Твърди, че той е електротехник на
целия комплекс. На Трафопост 1 се грижи само за високата му част за средно напрежение 20
киловолта. По щат е назначен към ИФТТ. В абонатната станция имало много наематели и
работещи от поддръжката. Не може да каже коя фирма как се казва, защото той отговаря за
електрическата и техническата част. Не знае имена на фирмите, които са били настанени. В
помещението на „Джи Би Електроник“ имало голям брой перални машини „Миеле“, една
7
голяма машина за гладене. Изтъква, че пералните машини не изразходват голямо количество
ток, но този каландър(на машина за гладене) е доста мощен. В съседното помещение - в
бараките имало жени, които пакетирали изпраните дрехи. Не знае точно кои помещения е
ползвала фирма „Лондри“, защото юридически не знае коя фирма къде се намира. Той не
отчитал ток. Показанията ги давал на колегата от ИЕ - Д. В., а доколкото знае те сами си
носили данните на счетоводството. На Трафопост 1 той държал ключа само на 20
киловолтово средно напрежение. Понеже институтите били разделили съответните
трафопостове, ключът се държал от ИЕ, не от него, той никога не е имал ключ от там.
Влизал е там, защото било разграден двор. Разбивало се на всеки месец по три-четири пъти.
Имало поставен електромер лично от него в самото начало, когато били поставени само две
перални и две помещения. Това било много отдавна, през 2010 г., в началото на тяхното
наемане. В момента, в който те са се нанесли като наемател, той сложил електромер. Те се
захранвали в едно табло, което е така нареченото биофотоника, от там се захранвала
съответната пералня. Знае това, защото имали технически проблеми, а той съответно влизал,
за да ги отстрани. В началото били само две перални. След това те направили мащабен
ремонт и се захранвали от там. От 12.07.1987г. работи там като електротехник. Главната
абонатна станция на времето е била в помещение, в което е имало въглища, тяхното парно е
било на въглища. Тя представлява една г-образна сграда, която се намира в западната част
на района и граничи с Научен институт по метрология и хидрология. Електроенергията на
помещенията на поддръжката се отчита на главното табло. Електрическото захранване на
тази схема е изключително сложно, защото там имало една помпа, която захранва и в
момента, захранва парното на целия Научен комплекс 2, тя е много мощна, 55 киловата. На
цялата сграда няма един единствен електромер. Единственият електромер, който бил
монтиран, бил монтиран долу в стаите на поддръжката. Останалото нямали електромери.
Преди много години ел.енергия на всички трафопостове, които са общо седем, вкл.и ХМС-
то, № 2 няма натоварване, там се заплащало от централно управление. Преди години, не знае
точно кога, започнали да се разделят съответните институти и получили различни
трафопостове, като ИЕ получил Трафопост № 1- възлова станция. Токът се мери от ЧЕЗ и се
плаща на ЧЕЗ. Нищо не се е отчитало на електромер. Не може да каже как се е отчитал този
ток. Нямало нито един монтиран електромер. При проверката от страна на ЧЕЗ и от страна
на полицията присъствал постфактум, защото бил в отпуска, но го извикали. Констатирало
се, че съответната фирма, правейки ремонт, е направила така наречения байпас - шунтиране
на електромера. Байпас на електромера, просто е сложен един мост, който не отита нищо. Те
черпят ток, но са оставили този електромер само към това малкото помещение, което е към
ИЕ. По този начин те ощетяват ИЕ, които плащат тока на ЧЕЗ, но те са направили ремонт
без тяхно знание, така че това е абсолютно незаконно, с умисъл другият да бъде натоварен
да плаща тока. Те фактически не мерят консумираната енергия. На база на това, което е
видял от опит, този процес на крадене не е бил много дълъг, защото на този трафопост има
помпа, която е 55 киловата мощност, която като се умножи по 24 часа по 30 дни, излиза
около тридесет и няколко хиляди киловатчаса на месец. ИЕ е вързан там и други големи
консуматори, обаче като мине отоплителният сезон веднага може да се разбере, че
консумацията пада много рязко, защото помпата вече не работи. Самият случай на кражба
на ел. енергия го разкрили през юни месец, който е летен месец, а имало голяма консумация.
Голямата консумация по правило е през зимата, но продължавайки тази консумация през
пролетните и летните месеци, те разбирали, че има някакъв проблем, че има нереална
консумация. Обектите, които се захранвали от Трафопост 1 са най-голямата сграда е ИЕ,
първи кабел, ИЕ втори кабел. След това голяма сграда - азотна станция, която захранва под
тях консуматорите. Там са фирмите наематели на ИФТТ - „Никтрейд“, Р. И., имало една
фирма за пароструйки. От другата страна захранена сграда поддръжка, така наречената
абонатна станция. В нея са захранени тяхната поддръжка, тази пералня Лондри, /наематели
на ИЕ/, С. Н. „Нати 75“ наемател на ИФТТ, една т.нар. жълта барака на Институт по ядрена
енергия и ядрено изследване, едни други бараки има захранени, два кабела за електрониката,
защото има два кабела към ИЕ т.е. две захранвания има. Говори за периода 2013-2016 г.
Абонатна станция, където е помпата, тя е отделена. Входа на абонатната е от друго място.
Твърди, че от главната абонатна станция в съседни помещения не може да се премине.
Св.П. посочва, че от 1972г. до 2016г. е работил в ИФТТ, с един промеждутък от 1980-
1986г., когато бил в чужбина. Познава абсолютно всичко, защото от 1998г. до 2016г.
8
изпълнявал длъжността помощник-директор и работата му била свързана със стопанската
дейност, с поддръжката на целия район, на отопление и т.н. Когато започнал в ИФТТ имало
един единствен наемател и оттогава лека- полека станали около трийсетина. Към главна
абонатна станция имали четири наемателя. После единият си отишъл, единият бил този
проблемният, другите двама още са там - С. Н. и една фирма. Би трябвало ръководството на
ИЕ да знае, че помещенията Главна абонатна станция се отдават под наем от ИФТТ, защото
те самите са в същата тази сграда, тя не е монолитна сграда, това са сгради, които са
залепени една до друга, те самите имат една лаборатория, която отдават под наем. След това
единият наемател, /въпросният проблемен/, искал да се поразшири, някаква машина за
гладене, помещението не им стигнало и те наели едно помещение от ИЕ. Затова е убеден, че
ИЕ трябва да знаят за този наемател. Освен това, когато в един момент институтите трябвало
да си плащат тока, от ИЕ получили едно писмо, че искат да знаят какви наематели и
договори имат, за да се изчисти въпроса с тока. Всеки наемател си имал отделно линия,
която се следяла и когато нещата станали така, договорът бил изработен по образец,
изготвен от централно управление, там имало една точка, която изрично споменавала, че
токът се заплаща на института, към когото се води въпросният трафопост. Трафопост № 1 е
този, който се водел към електрониката и техните наематели се отчитали там.
Проблемен наемател са въпросната фирма. Тя при тях се водела по един начин, а пък
при ищеца се водела „Джи Би Електрик“. Когато тръгнали големи сметки да вървят и да
не излизат сметките, ИЕ се оплаквал, че има голям разход. Веднага се обадил на Акад. П.,
който бил директор на института и казал, че иска да направи една внезапна проверка на
въпросната фирма. Той, заедно със св.К., и още един колега влезли в тази фирма. Те им
показали едно ново табло, изнесени са били машините. Казал: „тази машина тази ли е“,
натиска, тя не спира, въобще не било свързано с нещо, което да отчита тока. Тогава се
установило, че не се отчита токът, който изразходват тези машини. И тогава той
разбрал, че това е проблемен наемател. Този проблемен наемател преди имал електромер.
След като станали „Джи Би Електрик“ дошли и казали: ние ще направим така пък иначе,
абослютно да е всичко точно, имало едно голямо табло. Имало табло, което да отразява
електроенергията в Трафопост 1, само че очевидно те са шунтирали линията отзад, за да
могат да крадат.
На 12.10.2017г. между страните по делото е сключен споразумителен протокол
/л.141/ от съдържанието на който се установява, че във връзка с възникналия проблем
страните са договорили, считано от 01.11.2017г. количествата отчитана ел.енергия да бъдат
отчитани по монтираните в ТП-1 Възлова контролни електромери /изрично посочени/, а при
наличието на разлика между показанията на монтирания контролен електромер и
показанията на отделните електромери, да се разделя пропорционално. Всяка от страните
определя отговорник за отчитане на изразходваната ел.енергия, като отчитането се прави
едновременно между първо и пето число на месеца, следващ отчетния период, показанията
се отразяват в месечен протокол, подписан от отговорниците. На база този протокол БАН
издава фактура на ИФТТ, която те заплащат в едномесечен срок.
САС намира за правилни и законосъобразни изводите на първа инстанция досежно
липсата на пасивна материално-правна легитимация за ИФТТ, независимо че в качеството
си на наемодател е допуснал т.н. проблемен наемател, в лицето на Джи Би Електрик“, до
своите помещения, а именно обекти в южното крило на сграда „Главна абонатна станция“,
находящ се на територията на Научен комплекс 2 БАН, представляващ 4 стаи с обща площ
от 52 кв.м. Видно от чл.2 от договора за наем ел. енергия за тези помещения се черпи от
Трафопост № 1, стопанисван от ищеца, в лицето на ИЕ.
В частта за неоснователно обогатяване по чл.59 вр.чл.55 ЗЗД производството е
прекратено в о.с.з. на 25.10.2019г. на осн.чл.232 ГПК, поради оттегляне на исковете.
Ето защо следва да се приеме, че ИЕ като трето за договора лице, не би могло да
претендира виновно неизпълнение на договорно задължение директно от наемателя. Именно
затова настоящата претенция се основава на обективна извъндоговорна/ деликтна
отговорност на ИФТТ, в качеството му на възложител на работа. Последният от своя страна
би могъл да претендира обезщетение за вреди от съответния наемател, въз основа на
сключените между тях договори за наем, описани по-горе. Факт е, че пострадалият ИЕ може
да претендира вреди директно от прекия деликвент - наемател, който е пасивно материално-
9
правно легитимиран по реда на чл.45 ЗЗД. Спорният по делото въпрос е дали наемодателят,
в лицето на ИФТТ, се явява възложител на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е иск по чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на неправомерно бездействие, изразяващо се в неупражнен
контрол над действията на наемател, свързани с ползване на ел.енергия, нейното отчитане и
заплащане в полза на трето за договора за наем лице.
“При деликта, когато едно лице действа и от това действие последват вреди, то дължи
обезщетение, ако действието му е противоправно, като вината се предполага. Когато едно
лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е
предприело действията, които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата
грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да
не са дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините са длъжни да
изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона - добро управление
на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона
действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя
дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа
и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение.", /в този смисъл решение
№ 488/07.02.2012г. по гр.д.№ 899/2010г. по описа на ВКС, ІV Г.О., постановено по чл.290
ГПК/.
СГС е приел, че не е проведено пълно и главно доказване, че вредите са настъпили по
причина на работа, за чието изпълнение ответникът отговаря т.е. недоказано е, че вредите са
причинени от конкретни действия и бездействия на служители на ИФТТ. На второ място
недоказано е наличие на противоправно поведение на ответника във връзка със сключения
договор на 12.04.2013г. между ИФТТ при БАН от една страна и наемателя „ДЖИ БИ
ЕЛЕКТРИК“ ООД от друга - всички вреди, които ИЕ твърди, че е претърпял, произтичат от
неговото собствено поведение, тъй като Трафопост 1, който захранва с електроенергия
помещенията, отдавани под наем на „ДЖИ БИ ЕЛЕКТРИК“ ООД, се стопанисва от ищеца
ИЕ. Следователно последният не положил дължимата грижа по надлежно отчитане на
изразходваната електроенергия и охраняване на достъпа до трафопоста. Ищецът не е
издавал ежемесечни фактури за ползваната ел.енергия на името на „ДЖИ БИ ЕЛЕКТРИК“
ООД, което е също проява на бездействие от негова страна, а то е допринесло за настъпване
на посочените в ИМ вреди.
Настоящата съдебна инстанция споделя напълно горните изводи по реда на
чл.272 ГПК по следните съображения:
Безспорно всеки следва да репарира вредите, които виновно е причинил другиму, още
повече когато се засяга частната собственост. Деликвентът в случая е трето за
производството лице-наемател. Отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди противоправни
виновни действия или бездействия, тя е акцесорна - има обезпечително-гаранционна
функция, тъй като произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица
т.е. за подбора, действията и контрола, за които отговаря възложителя.
Трайна е практиката на ВКС установено с постановленията № 7/1958 г., № 7/1959 г.,
№ 4/1961 г. и № 17/1963 г. на Пленум на ВС, съгласно която е прието, че отговорност по чл.
49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които
съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на
10
работата и когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата,
чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с
него, в който случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената
работа. Приема се, че отговорност по чл.49 ЗЗД съществува и когато причинителят на
увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на
възложената работа и същата не възниква, когато увреждането е резултат на лични
отношения между причинителя и увредения, макар и тези лични отношения да са
възникнали при или по повод изпълнението на възложената работа. Безпротиворечиво се
приема в практиката, че отговорност по чл. 49 ЗЗД не възниква, когато увреждането е
резултат на лични отношения между причинителя и увредения, макар и тези лични
отношения да са възникнали при или по повод изпълнението на възложената работа, както и
че същата е за вреди, причинени виновно, като вината се изразява в умишленото или по
непредпазливост причиняване на вредата поради неспазване на правилата за извършване на
възложената работа или поради невземане на необходимите мерки за предотвратяване на
увреждането. В конкретната хипотеза няма възлагане на работа, а само отдаване под наем
на недвижим имот, при експлоатацията на който са причинени вреди на трето лице –
собственик на трафопост за ел.енергия. В този смисъл липсва както възлагане на работа,
така и пряка и непосредствена причинна връзка между бездействието на служителите на
ИФТТ, настъпилия деликт и причинените в резултат на него вреди, поради което не следва
да бъде ангажирана отговорността на последния т.е. липсва пасивна материално правна
легитимация.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 82 487 лв., като жалбата на ищеца е изцяло
неоснователна. На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ищец дължи в полза на въззиваемата
страна направените по делото разноски в размер на 3000 лв., за въззивна инстанция,
съгласно списък по чл.80 ГПК и доказателства за тяхното реално плащане. Релевирано е
възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно, тъй като минималният
размер възлиза на 3004 лв.,съгласно Наредба № 1/2004г.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262335/04.04.2021г. постановено по гр.д. № 8358/2018г. по
описа на СГС, ГО, 23 с-в.
ОСЪЖДА ИНСТИТУТ ПО ЕЛЕКТРОНИКА, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление - София 1784, ул. ’’Цариградско шосе” № 72, представляван от проф. д.ф.н.
Л. А., със съдебен адрес: гр.***, ул.“***“ № 2, бл.***“, вх.4, ап.2 чрез адв.А. Ч. ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Институт по физика на твърдото тяло „Акад. Г. Н.“ към БАН,
Булстат *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. “Цариградско шосе” №
72, сумата от 3000 лв./три хиляди лева/ представляваща направени разноски за въззивна инстанция, на
основание чл.78 ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12