О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр. Сливен, 27.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Детелина Бозукова
Като разгледа докладваното от съдия Бозукова административно дело № 81/2020 г. година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември“ № 27, пр. от у. С.Р. срещу отказ на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – гр. Пловдив, формиран по искане до Министъра на финансите да се издаде разрешение по чл. 185 от ДОПК за разсрочване на задължения за такси за водовземане, установени с АУПДВ № 68/25.08.2017 г., издаден от Директора на БДИБР. В жалбата се твърди, че с цитирания АУПДВ били установени публични задължения в размер на: главница от 2 443 009,20 лв. и лихва в размер на 660 063,76 лева. Твърди се, че с искане вх. № Ф2-14-84/08.11.2019 г. дружеството е поискало от компетентния орган Министъра на финансите на основание чл. 184 ал. 2 от ДОПК да разреши разсрочване на задълженията по АУПДВ.
При преценка допустимостта на жалбата, във връзка с относимата и приложима правна регламентация, настоящият състав на Административен съд Сливен съобрази следното от фактическа и правна страна:
На 25.08.2017
г. директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ издал АУПДВ № 68 по отношение на
„Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД за задължения за такси за водовземане от подземни води в размер на 2 575 339,20
лева главница и 762 107,61 лихва за периода 01.01.2010г.
– 31.12.2016 г. по разрешително № 01410005/15.05.2008г. По жалба на дружеството било образувано адм. д. № 317/2017 г. по описа на Административен съд
Сливен, който с Решение № 174/25.10.2018 г. отменил акта в частта, с която е
определено задължение за такса за водовземане в
размер на 132 330 лева главница и лихва за забава в размер на 91 741,79
лв. и отхвърлил жалбата в останалата част, а именно: за главница от 2 443 009,20
лева и лихва от 660 063,76 лв. Това решение било обжалвано пред Върховен
административен съд в неговата отхвърлителна част и
оставено в сила с Решение № 9395/19.06.2019 г., постановено от ВАС по адм. д. № 500/2019 г.
На 20.12.2019
г. с вх. № Ф2-14-84 дружеството подало Искане до Министъра на финансите за
разсрочване на публични вземания на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“
ООД, по което искане до момента на подаване на настоящата жалба не получило
отговор.
Отсрочването и
разсрочването на публични задължения е регламентирано в Глава двадесет и втора
на ДОПК, като съгласно чл. 187 ал. 1 от същия кодекс, отказът може да се
обжалва в 14-дневен срок от връчването му чрез органа, който го е издал пред:
т. 1 административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника; т. 2.
Върховния административен съд в случаите, когато отказът е издаден от министър
или ръководител на администрация, непосредствено подчинена на Министерския
съвет; т. 3. административния съд по местонахождението на органа по чл. 184,
ал. 2 извън случаите по т. 2. Съгласно разпоредбата на чл. 184 ал. 1 т. 3 от ДОПК, т. 1. териториалния директор - за задължения за данъци, с изключение на
акциз и задължителни осигурителни вноски общо в размер до 100 000 лв. и при
условие, че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на
издаване на разрешението; разрешението за разсрочване
на вземания за задължителни осигурителни вноски до 10 000 лв. се издава след
получаване на писмено съгласие от ръководителя на компетентното териториално
поделение на Националния осигурителен институт, а за разсрочване на вземания от
10 001 до 100 000 лв. - от управителя на Националния осигурителен институт; т.
2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите - за задължения
за данъци, с изключение на акциз или задължителни осигурителни вноски общо в
размер от 100 001 до 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за
срок до две години от датата на издаване на разрешението; разрешението
за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след
получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен
институт; т. 3. министъра на финансите - за задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски общо в размер над 300 000 лв. или ако се иска
отсрочване или разсрочване за повече от две години от датата на издаване на
разрешението; разрешението за разсрочване на
вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на
писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
В настоящия
случай установените с процесния акт публични
задължения са в размер на: главница от 2 443 009,20 лв. и лихва от 660 063,76
лв., което налага извода, че материално компетентен да се произнесе по искането
за отсрочване или разсрочване на същото е министърът на финансите. Съобразно цитираната по – горе процесуална
норма на чл. 187 ал. 1 т. 2 от ДОПК, отказът му подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на РБългария.
При това фактическо и правно положение, съдебният състав счита, че настоящият
правен спор не му е подсъден,
съобразно нормативно установената родова подсъдност, което налага производството пред Административен съд Сливен да
се прекрати и да се изпрати
на надлежния,
родово компетентен съд – Върховен административен съд за произнасяне по
подадената жалба.
Водим от изложените съображения и на основание чр. 187 ал. 1 т. 2 от ДОПК и § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл. 135 ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 132 ал. 2 т. 2 от АПК, Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември“ № 27 срещу отказ на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – гр. Пловдив, формиран по искане до Министъра на финансите да се издаде разрешение по чл. 185 от ДОПК за разсрочване на задължения за такси за водовземане, установени с АУПДВ № 68/25.08.2017 г., издаден от Директора на БДИБР.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 81/2020 година по описа на Административен съд Сливен, поради неподсъдност на правния спор.
Изпраща делото на родово компетентния съд – Върховен административен съд.
Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение на жалбоподателя.
Административен съдия: