Р А З П О Р Е Ж Д А Н
Е
№………………./ .08.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1141 описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ОТП
Факторинг България“ ЕАД против К.М.Б., в условията на обективно кумулативно
съединяване, искове с правно основание чл.422 ГПК за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца, в качеството му на частен правоприемник на „Банка
ДСК“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 28 285.75 лева – неизплатена
главница, ведно със законната лихва върху нея от 30.05.2016 г. до окончателното
изплащане на възнаграждението, сумата от 2 122.74 лева – неплатена
договорна лихва за периода от 25.06.2015 г. до 30.05.2016 г., 264.60 лева –
лихвена надбавка за забава за периода от 25.01.2016 г. до 30.05.2016 г. и
сумата от 120 лева – дължими заемни такси към 30.05.2016 г., които суми
произтичат от договор за кредит текущо потребление от 13.07.2011 г. и
допълнително споразумение от 29.05.2015 г., за които суми в полза на цедента
„Банка ДСК“ ЕАД са издадени заповед № 2823/01.06.2016 г. и изпълнителен лист,
издадени по ч.гр. д. № 5912/2016 г.
В
условие на евентуалност, предявени са осъдителни искове за сумата от
26 369.78 лева – неизплатена главница, ведно със законната лихва върху нея
от датата на исковата молба и в евентуалност, за сумата от 25 017.47 лева
– неизплатена главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба, сумата от 6 244.39 лева – редовна
лихва, начислена за периода от 17.06.2016 г. -17.06.2019 г. и 7 891.20
лева – наказателна надбавка, начислена за периода от 17.06.2016 г. -17.06.2019
г.
С
определение № 1346/28.05.2020 г. съдът е констатирал, че исковата молба
отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК и е разпоредил препис от нея
да се връчат на насрещната страна.
На посочения в исковата молба и процесния договор за
кредит адрес на ответника К.М.Б. ***, е изпратено съобщение,
върнато от длъжностното лице по призоваване, надлежно оформено по чл. 47 от ГПК. В съобщението е посочено, че по данни на съседи адресатът е собственик на
апартамент № 28, но живее в Германия. Адресът е бил посетен на 02.06.20г., на
13.06.20г. и на 02.07.20г., като уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК е било
залепено на 02.07.20г. Тъй като в законовия двуседмичен срок книжата не са били потърсени, съдът е
пристъпил към проверка на адресната регистрация и трудова заетост на ответника.
Видно от справките НБД и НАП ответникът няма друг постоянен или настоящ адрес в
страната, нито пък актуален трудов договор.
С разпореждане № 260894/27.07.2020
г. съдът е оставил без движение производството по делото с указания до ищеца за
внасяне на депозит за особен представител в размер на 1 455 лева, на осн.
чл. 47, ал.6 ГПК.
В указания едноседмичен срок е
постъпила молба вх.№ 263976/ 13.08.2020 г. от ищеца, придружена от платежно
нареждане за внесена по сметката за държавни такси на ВОС сума в размер на 1
455 лева. С молбата ищецът отправя искане за изменение на разпореждане №
260894/27.07.2020 г. по делото, с което било указано да се внесе държавна такса
в размер на 1455 лева, както и за възстановяване на надвнесената такава за
сумата над 84.62 лева до общо изплатения размер от 1 455 лева. Изложени са
подробни аргументи във връзка с начина на изчисляване на дължимата по делото
държавна такса, както по обективно съединените установителни искове, така и по
предявената в условията на евентуалност осъдителна претенция.
Доколкото с разпореждане №
260894/27.07.2020 г. на ищеца са били дадени указания за внасяне на депозит за
особен представител, а не за доплащане на държавна такса, каквито твърдения са
изложени в постъпилата молба, както и с оглед необходимостта от авансиране на
дължимата сума за възнаграждение за особен представител по депозитна сметка на
ВОС, а не по сметката за държавни такси и разноски, където е насочено
извършеното от ищеца допълнително плащане, съдът намира, че на ищеца следва да
се дадат указания за уточняване на въведеното с молба от 13.08.2020 г. искане.
С
оглед гореизложеното и на основание чл. 101, ал.1 ГПК, съдът
Р А З
П О Р Е Д И:
УКАЗВА на ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да уточни искането си,
обективирано в молба с вх.№ 263976/13.08.2020 г., като посочи дали претендира
възстановяване на част от сумата в размер 1 455 лева, изначално внесена
без основание като държавна такса, по сметката на ВОС за държавни такси и
разноски, или потвърждава, че сумата в размер на 1455 лева е внесена като
депозит за особен представител, с оглед дадените с разпореждане №
260894/27.07.2020 г. указания и при липса на посочен друг адрес за призоваване
на ответника. В последния случай ищецът следва изрично да се посочи, че не
възразява погрешно внесената като такса сума да бъде преведена по сметката за
депозити и гаранции на ВОС.
УКАЗВА на молителя, че при неизпълнение на горните указания
процесуалното действие ще се счита за неизвършено,
на основание чл. 101, ал. 3 ГПК, съответно разпореждането за авансиране на
разноски за особен представител за неизпълнено, за която последица страната да
се уведоми със съобщението.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД:
(заместващ
докладчика по график до изтичане на разрешен отпуск,
на
осн. р.VІ .Б т.5.1 от Вътрешните правила
за случайно разпределение на делата,
одобрени
от Председателя на ВОС)