Решение по дело №289/2020 на Районен съд - Нова Загора

Р Е Ш Е Н И Е  

      № 

 

гр. Нова Загора, 09.10.2020 год.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

     НОВОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:                                  

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА

 

    при секретаря Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията НЕНОВА АНХД № 289 по описа на НЗРС за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

             Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.   

             Постъпила е жалба от С.А.С. с ЕГН **********,  и с постоянен адрес: ***, с адрес за призоваване: гр. Сливен, ул. „Г. С. Раковски“ № 1 офис 6, чрез процесуален представител и съдебен адресат: адв. С.Р. против наказателно постановление № 20-0306-000713 от 10.07.2020 год. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, на жалбоподателят е било наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец, за извършено от него нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

            С жалбата се поддържа, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се че жалбоподателят не е извършил деяниета, за което спрямо него е била ангажирана административнонаказателна отговорност. Сочи се, че същият не е видял никакъв сигнал за спиране, като в колата имало пътници, които ще потвърдят това. На следващо място се поддържа, че съществуват основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, уреждащ института на „маловажен случай“ на административни нарушения. Сочи се Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк.н.д. № 1/20207 г. на ОСНК на ВКС на РБългария, където преценката  на административно-наказващия орган за „маловажност“ на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

            Претендира се отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

            Жалбоподателят редовно призован, се явява лично в съдебно заседание, който  поддържа жалбата.

            В съдебно заседание въззиваемата страна – административнонаказващия орган, редовно призована не изпраща представител, не се представлява, не взема становище по жалбата.   

            РП – Нова Загора редовно уведомени за съдебното заседание не изпращат представител.   

            Съдът като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства и веществени доказателствени средства, прие за установена следната фактическа обстановка:

            Жалбоподателят С.А.С. бил правоспособен водач и притежавал СУМПС № ********* със срок на валидност до 14.09.2020 г.с придобити категории В АМ.

            На 20.10.2019 г. инспектор К. Д. Д., като член на екип № 10, със служебен автомобил VW Caddy с рег. № СВ7389 НВ на Агенция „Пътна инфраструктура, контролна точка MEU 029, означен като контролна единица на  Националното ТОЛ управление, съвместно с останалите членове от екипа П.Б. П., осъществявали контрол по изпълнение на задълженията на водачите на МПС по чл. 139 ал.6 от ЗДвП за заплащане на винетна такса по чл. 10, ал.1 т.1 от ЗП, във връзка с чл. 179 ал.3 от ЗДвП.

            Екипът изпълнявал контрол на път II-66, отсечката Сливен-Нова Загора, км. 27, посока Нова Загора, с номер на контролна точка на автомобила MEU 029.

В 10.44 часа на горепосочената дата и място, инспектор Ко. Д. в качеството си на контролен орган сигнализиран с ясна и видима светлоотразителна жилетка, означена с надпис „Национално ТОЛ управление“, установен непосредствено до посочената контролна единица, в присъствието на другия инспектор от екипа П. П., подал своевременно ясен и видим сигнал за спиране със стоп палка по образец на движещия се по посочения път лек автомобил с рег. № СН4263ВВ, марка Фиат, модел Брава, цвят – черен. С подаването на сигнала за спиране, на водача му било указано конкретно място за спиране на автомобила – в дясно на пътя. Водачът е възприел подадения му сигнал, но вместо да предприеме дължимото му поведение в изпълнение на чл. 103 от ЗДвП – да спре плавно в най-дясната част на платното за движение е продължил движението си по републиканската пътна мрежа без да намали скоростта умишлено.

            Тъй като служителите на Сектор „Контрол и правоприлагане“ към Национално ТОЛ  управление нямат право да издават Акт за установяване на административно нарушение  същите изпращат писмо вх. № 306000-II539/06.11.2019 г. на РУ Нова Загора. Относно извършена проверка по преписката от полицейски инспектор група „ТП“ при РУ Сливен е посетен адреса в гр. Сливен, „Младост“ № 1 ап.40, като на 02.03.2020 г. бил установен лекият автомобил „Фиат Брава“ с № СН 4263ВВ, а именно С.А.С., като същият предоставил пълномощно № 13465 от неговата майка Д.М.С., с което го упълномощава да я  представлява пред всички институции. В тази връзка лицето С.С. написал сведение и приложил копие от пълномощното.

С покана от 06.01.2020 г. жалбоподателят бил поканен да се яви на 06.03.2020 г. от 10.00 часа в Ру Нова Загора, група „Пътен контрол при мл.автоконтрольор Т.Т.  за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

            Въз основа на така образуваната преписка бил издаден акт за установяване на административно нарушение  серия АА бл. № 137349/01.06.2020 г. против  С.А.С., затова, че на 20.10.2019 г. около 10.44 часа по път II-66, км. 27+000 е управлявал с посока Нова Загора, лек автомобил „Фиат Брава“ с рег. № СН4263ВВ, собственост на Д. М.С., с ЕГН ********** от гр. Сливен, като при подаден сигнал за спиране  от инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Бургас към Национално ТОЛ управление със стоп палка  по образец, водача не е изпълнил задължението си да спре най-вдясно на платното за движение и продължил към гр. Нова Загора, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП.

            Жалбоподателят подписал акта и попълнил „имам възражения“.      

            Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление с № 20-0206-000713 от 10.07.2020 г. на Началник Сектор към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, препис от което бил връчен на жалбоподателя на 10.07.2020 год.

             Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност: АУАН с бланков № сер АА 137349 от 01.06.2020 г..; Справка за нарушител/водач на МПС; докладна записка  УРИ 1670/05.03.2020 г. на ПИ Група „ТП“ при Ру Сливен;  декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП; сведение от С.А.С.; пълномощно от Д. М. С.; показанията на свидетелите: Т.С.Т., З.И. Б.и А. Й. Х..

            Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Данните в разписката към приложения на л. 4 от делото екземпляр на НП сочат, че той е получен от жалбоподателя на 10.07.2020 г. Жалбата против същото е постъпила при наказващия орган на 15.07.2020 г., или преди края на седемдневния срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за неговото получаване. С оглед на това и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление.

Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се санкционира чрез него. Същият трябва да отговаря на определени изисквания и следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тях действително са спазени. До 02.03.2020 година не е било известно кое лице е управлявало лекия автомобил към съответния момент, в който един от двамата служители на Националното ТОЛ управление е подал сигнал за спиране към неговия водач. След като това е така, а въпросното обстоятелство е станало известно едва при попълването на декларацията по чл. 188 от ЗДвП (на л. 7) от страна на жалбоподателя, следва да се приеме, че нарушителя се явява открит именно на свързаната с нея дата - 02.03.2020 гадина. Актът е съставен, преди изтичането на предвидения в чл. 34, ал. 1, б. „В” тримесечен срок от тази дата, както и преди изтичането на една година от деня за извършване на описаното в него нарушение. Срока за издаване на наказателното постановление също е спазен, тъй като то е било издадено преди края на шестмесечния период, започнал да тече от датата за съставяне на акта за установяване на това нарушение. Актът е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, като същият и наказателното постановление съдържат всички реквизити, предвидени под формата на задължителни чрез нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган, тъй като направеното позоваване в него и т. 2.12 от посочената в последното Заповед с Рег. № 8121з-515/14.05.2018 година, издадена от Министъра на вътрешните работи водят до заключение, че Началника на Сектор към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора е бил компетентно по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП лице, разполагащо с права да издава такива постановления за нарушения на норми от същия закон.

От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства и от съпоставката между показанията на свидетелите Т.С.Т.. и отразеното в приложените писмени материали води до заключение, че по делото са установени обстоятелства, които могат да бъдат приети за безспорни от фактическа страна. Те се отнасят не само до това, че описания в акта и НП автомобил с Фиат Брава“ с № СН 4263ВВ, е бил управляван от жалбоподателя С.А.С. на 20.10.2019 година по път втори клас №66-км.27+000 на територията на Община Нова Загора, но и до факта, че в на посоченото място/ път втори клас №66-км.27+000 / видно от докладна на К.Д. Д. в качеството си на контролен орган- длъжностно лице по чл.176 ал.2 от ЗДвП  от него към водача е бил подаден сигнал за спиране, на който той не се е подчинил. Поддържаните в жалбата твърдения за липсата на такъв сигнал не намират никаква опора в събраните по делото доказателства. Съдът не дава вяра и на показанията на водените и разпитани от страна на жалбоподателя свидетели, тъй като същите са заинтересовани, като познати на С.С., с който пътуват по пазарите. Още повече че същите единствено заявяват че многократно са пътували с жалбоподателя без да правят уточнение на за датата, а само твърдят че не са ги спирали, което обстоятелство съдът приема но неможе да кредитира като съотносимо към настоящото производство без да бъде уточнена самата дата 20.10.2019год. за която дата е изданено обжалваното наказателно постановление. Освен във връзка с изложеното до момента, като безспорен следва да се оцени и факта, че поради естеството на причините, въз основа на които тези свидетели са били на описаното място, към времето на нарушението всеки един от тях се е явявал орган, който по силата на заеманата длъжност е осъществявал (съобразно чл. 167а, ал. 1 от ЗДвП) функции по контрол върху заплащането на съответната винетна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, за изпълнението на които е разполагал с предвидената в чл. 167а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП възможност да спира движещи се МПС чрез сигнали, подавани от стоп-палка. След като отчете изложените по-горе обстоятелства, съдът прие, че събраните по делото доказателства сочат за съществуване на умишлено поведение, проявено при неизпълнението на задължението за спиране след подаване на сигнал с тази цел към управлявания от жалбоподателя автомобил. Макар и към 20.10.2019 година  служителите на ТОЛ- К.Д. и колегата му П.П. да не са носели униформено облекло, на тази дата всеки един от тях е бил облечен със светлоотразителна жилетка с надписи „Национално ТОЛ управление”. Тези надписи са давали възможност за обективното възприемане на двамата именно като лица, натоварени с контролни функции, още повече и поради характера на ясно различимите отличителни надписи със същото обозначение, с които е бил снабден техния служебен автомобил. Поради изложеното не би могло да се счита, че водача на лекия автомобил не е имал възможност да ги забележи предвид възложеното му като водач на МПС повешено внимание на пътя и концентрация. Поради това следва да се заключи, че отказа на С. да се подчини на този сигнал, е бил умишлен. Той не се дължи на поддържаните от него причини- не са го спирали, а по-скоро на обстоятелството, че същият е възприел този сигнал като незадължителен за него. Поради изложеното може да се приеме, че С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което е бил санкциониран, както и че неговата правна квалификация като такова по чл. 103 от ЗДвП се явява правилно определена.

Освен за определено правилно по вид и по основание с оглед на личността на нарушителя и самото осъществено нарушение по чл. 103 от ЗДвП, съдът прие наложените за същото наказания за законосъобразни и по отношение на техните размери. Преди всичко следва да се отбележи, че те са определени въз основа на правна норма, която изрично предвижда такива за водач, отказал да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, т.е. при наличие на обстоятелства, каквито са установени и в конкретния случай. От приложените писмени материали е видно, че до 20.10.2019 година жалбоподателя е бил санкциониран с четири влезли в сила наказателни постановления за други нарушения на норми от ЗДвП, а това обстоятелство, съпоставено едновременно с естеството на проявеното поведение, с което се характеризира самото нарушение, не би могло да доведе до предпоставки, позволяващи приложението на чл. 28, б. ”А” от ЗАНН. Ето защо и като е санкционирал жалбоподателя, вместо да приложи посочената норма и да го предупреди писмено или устно, че при повторен случай ще го накаже, наказващият орган е издал едно напълно законосъобразно (в т.ч. и с оглед на указаните в чл. 12 от ЗАНН цели на превенцията) наказателно постановление, индивидуализирайки чрез него наложената за нарушението глоба в лицето на минималния по смисъла на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП размер, под който тя (с оглед на съдържащата се забрана в чл. 27, ал. 5 от ЗАНН) не би могла да се наложи. В минимален размер се явява наложено и другото наказание, свързано с лишаването на жалбоподателя от право да се управлява МПС. Въз основа на тези съображения съдът намира, че няма основания за отмяна или изменяване на издаденото наказателно постановление, и счита, че като правилно, обосновано и законосъобразно то следва да се потвърди.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът:

 

     Р  Е  Ш  И:

 

             ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 20-0306-000713/10.07.2020 г. на Началник сектор към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, на С.А.С. с ЕГН **********, с адрес: *** е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за извършено от него нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

            Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII АПК пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.                                           

 

 

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: