Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № .../....г. , постановено по гр.д. № ...../....г. В. Районен съд е приел за установено по отношение на „Е. Б. П.„ гр. В., че М. И. Д. не дължи на дружеството сумата от 857,87лв. представляваща коригирана сума на основание констативен протокол № ... от ....г. за ползвана електрическа енергия за периода от .... д о .....г. по партида с клиентски № *. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Е. Б. П.„ гр. В.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт. Сочи се, че мотивите на първоинстанционния съд не кореспондират със събраните по делото доказателства и сочат превратно тълкуване на естеството на проведената корекционна процедура, без съобразяване с основни принципи в гражданското право. Според жалбоподателя корекционната процедура няма характер на санкция към потребителя-ищец в настоящото производство. Задължението на абоната да заплати изчислената по методологията на чл. 38 от ОУ / общите условия / на договора за пренос на електрическа енергия по електропреносната мрежа /ДПЕЕЕМ/сума пр¯изтича от самия договор като източни к на права и задължения за двете страни . В този смисъл нормата на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ не представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. При тази трактовка потребителят също би бил лишен от възможността да му бъдат възстановени суми при отчитане на повече от потребената от него ел. енергия. Корекционната процедура според жалбоподателя има за цел да възстанови нарушения баланс в размяната на имуществени блага между доставчик и абонат, настъпил като пряко следствие от неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване. Развиват се подробни съображения в тази насока. По отношение на цитираната от първоинстанционния съд практика на ВКС, се прави възражение, че същата е неотносима към случая, поради това, че решенията на ВКС са постановени преди приемането на правилата за измерване на количеството електроенергия / приети през 2007г./ Тези правила, като приети на основание чл. 83,ал.1 т. 6 от ЗЕ имат характера на нормативни административни актове и са задължителни за всички адресати на закона. Освен това решенията, цитирани от първоинстанционния съд, касаели уеднаквяване на съдебната практика по спорове, водени между „ЧЕЗ Електро Б. „ и неговите клиенти. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск . Претендират се разноски. Ответникът по жалбата –ищец в първоинстанционното производство заема становище за неоснователност на същата. Сочи, че първоинстанционния съдебен акт е правилен и следва да се потвърди. Заявява, че след като ответникът не е доказал истинността на обстоятелствата по протокола за монтаж/ демонтаж на електромера на ищеца, спазването на процедурата по проверката, дължимостта на сумата и факта, че корекцията е извършена правилно, то следва да понесе санкцията на уважаване на предявения против него иск. Навежда довод, че правилността на извърщената едностранно корекция зависи от това дали ответникът е доказал, че именно потребителят – ищец е причинил виновно неизправността на средството за техническо измерване. Развиват се и подробни доводи по съществото на спора. Претендират се разноски. В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо изцяло. Пред въззивната инстанция ответникът- въззивник е депозирал възражение по реда на чл. 15 от ГПК, твърдейки, че искът, с който съдът е сезиран, е недопустим. Излагат се подробни съображения в насока горното становище. По така подаденото възражение въззивният съд намира следното: Въззивникът сочи, че се касае за неподведомственост на спора на гражданските съдилища, тъй като корекционните процедури, регламентирани в ОУ имали характер на административни правоотношения и следвало спора да бъде разгледан от административните съдилища, понеже корекционните процедури били одобрени от административен орган - ДКЕВР, чрез общ административен акт, като правото на което се противопоставял ищеца възниквало от един сложен фактически състав, включващ в себе си издаване на административни актове, за неоснователно. Решаващо за извършване на преценката дали искането за установяване на недължимостта на коригираната сметка е граждонскоправно или административноправно е самото му съдържание. Когато с искането не се цели съдът да излезе извън пределите на компетентността си, като издаде, измени или отмени административен акт, а се цели защитата на претендираното право, делото ще е гражданско. В случая индивидуализираният с исковата молба спорен предмет на делото определя спора като гражданскоправен - искане за установяване на недължимостта на коригираната сметка, която представлява насрещна престация срещу оказана услуга по сделка, и като такъв той е подведомствен на гражданските съдилища. Делото не може да се определи като административно само защото разрешаването му е в зависимост от преюдициални административноправни въпроси или от възражения на ответника, произхождащи от административни актове /решението на ДКЕВР/. Естеството на делото се определя от естеството на правото, относно което се търси решение, а не от преюдициалните за това право въпроси и правоотношения или от възраженията на ответника. Споровете относно валидността на смесени фактически състави, съчетаващи граждански и административни елементи, са граждански даже когато са опорочени административните елементи, стига гражданския елемент да преобладава и последиците на целокупнния състав да са граждански. С оглед гореизложеното, решението на първоинстанционния съд е допустимо и следва да бъде проверена неговата правилност. По същество решението е правилно, по следните съображения: Ищецът М. И. Д. в исковата си молба твърди, че е собственик на недвижим имот във В. Т. и се намира в договорни отношения с ответника относно доставената му електроенергия по партида с посочен клиентски номер. Твърди, че въз основа на констативен протокол /КП/№ .../...г. на "Е.Б.М." гр. В. му е начислена ел енергия за горепосочения имот в размер на 857,87 лв., която не е заплатена към момента на предявяване на иска. Сочи, че тази сума не се дължи, понеже не съответства на потребеното количество ел енергия, тъй като за периода на корекцията имотът, собственост на ищеца, е бил необитаем. Оспорват се констатациите на доставчика на ел енергия, а оттам и коригираната сума за изплащането й. Ответникът в подаден в срока по чл. 131 от ГПК отговор изтъква, че обстоятелствата в КП са отразени правилно и безспорно е установенва неправомерна манипулация върху електромера на ищеца. Това довело до неправилно отчитане на потребената от него ел-. енергия-. С оглед това корекцията е извършена по правилата на чл. 37 и сл. От Общите условия на доставчика на ел енергия, и дебитното известие от .....г. за спорната сума е издадено правомерно.Оспорва се основателността на предявения отрицателен установителен иск и се претендират разноски. Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно от първата инстанция. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е направил правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Настоящата инстанция възприема изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и счита, че не е необходимо да я възпроизвежда в настоящото решение. Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е извел правилни правни изводи относно основателността на предявения отрицателен установителен иск, които настоящият състав споделя изцяло. Поради това съдът, на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд. Възраженията на въззивника, депозирани във въззивната му жалба, са неоснователни. Няма спор по делото, че ищецът е абонат на „Е. Б. П.” В. и че общите условия на договора между потребителите и „Е. Б. П.” В., и „Е. Б. М „ В. имат обвързваща сила спрямо него, заедно с всички настъпили след първоначалното им одобряване изменения. Съгласно ОУ на „Е. Б. М.„ гр. В., които също са обвързващи за ищеца, /чл.61 от същите/ в случаите, когато се съставя констативен протокол /КП/, той се подписва от представителя на „Е. Б. М. „ гр. В. и от ползвателите или от упълномощено от тях лице. По делото е представен КП, съставен от служители на "Е.Б.М." гр. В.. Този протокол, макар и да е подписан от ищцата, не е годен да установи нищо повече от отразеното в него, а именно: че електромерът, отчитащ потреблението в имота, собственост на ищеца, е проверен с еталонен уред, че е отчетено отклонение и че същият е даден за експертиза. Изготвената техническа експертиза, макар и да установява вмешателство върху иззетото СТИ, не е достатъчна обоснове извода за дължимост на процесната сума, която „Е. Б. П.„ гр. В. е начислил по реда на чл. 25 от своите ОУ. Нещо повече, именно обстоятелството, че ответникът е пристъпил към едностранна корекция на сметката на ищеца по реда на клауза от ОУ, дава основание на съда да приеме, че исковата сума не се дължи. „Е. Б. П.„ гр. В., като страна по договора с ищеца няма право едностранно да коригира сметките на последния само въз основа на установено вмешателство върху СТИ. Постъпвайки по този начин, ответникът е нарушил принципа на чл. 82 от ЗЗД за виновния характер на договорната отговорност. От друга страна клаузата на чл. 25 от ОУ на „Е. Б. П.„ гр. В. се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, понеже противоречи на принципа на равнопоставеност на страните по едно договорно правоотношение, както и на принципа на защита на интересите на потребителите. След като е налице противоречие с посочените императивни правни разпоредби, тази клауза следва да се счита за нищожна и да не се прилага. Тя предвижда санкция за потребителя независимо от това дали той има вина за неточното измерване или не. По този начин клаузата предвижда възникването на безвиновна отговорност, която е изключение и е допустима само в предвидените от закона случаи. Липсва законова разпоредба, даваща право на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметката на потребителя, като по този начин ангажира неговата отговорност независимо от наличието на вина. Предвид гореизложеното възражението, че цитираната клауза всъщност е предвидена да възстанови нарушения баланс в размяната на имуществени блага между доставчик и абонат, а не предвижда някаква санкция за абоната, е неоснователно. Въпреки това доставчикът на електроенергия би могъл да реализира правата си при установено неправомерно вмешателство върху СТИ по друг ред. СТИ са собственост на доставчика/чл. 120 от ЗЕ/ и поради това той в случая има задължение да осигури правилното им функциониране и коректното отчитане на потребеното количество ел. енергия, както и да констатира своевременно грешките в това отчитане. Ако грешките или отклоненията в показателите се дължат на неправомерни действия от страна на самия потребител, доставчикът е този, който трябва да установи наличието на такива действия и периода на погрешно отчитане вследствие на тях. Следва също така да се установи и количеството на потребена, но незаплатена ел. енергия. В горния смисъл се произнася и ВКС в свои решения № 165/19.11.2009г по т.д. № 103/2009г. ІІ т.о., № 104/05.07.2010г. по гр.д. № 885/2009г. ІІ т.о. № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г. на ВКС ІІ т.о., № 189/11.04.2011г. по т.д.№ 39/2010г. ІІ т.о. Всички тези решения дават еднозначен отговор на въпроса налице ли е законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Становището, застъпено в горните решения е, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишено от законово основание. Цитираните решения са постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляват според разясненията на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280,ал.1 от ГПК, поради което настоящата инстанция счита, че следва да се съобрази и с разрешенията, дадени в тях. Относно възражението на жалбоподателя, че тази съдебна практика е неотносима към конкретния казус, съдът го намира за неоснователно. Макар и част от решенията да не касаят отношенията между „Е. Б. П.” В. и неговите абонати, те дават принципно разрешение на въпроса за наличието на законово основание за едностранна корекция на сметките на абонатите от страна на доставчиците на ел. енергия. По тази причина те следва да бъдат съобразени от настоящия състав. В заключение ищецът не дължи сумата от 857,87лв.., представляваща начислена от ответника корекционна сума за потребена ел. енергия за периода ....- .....г., тъй като за „Е. Б. П.„ гр. В. не е налице законово основание едностранно да коригира сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия. Фактическите и правни констатации на настоящия въззивен състав обосновават извода за правилност и законосъобразн¯ст на обжалвания първоинстанционен акт. Решението на ВТРС е правилно, законосъобразно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което същото следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение ..../...г., постановено по гр.д. № .../....г. на В. Районен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |