Решение по дело №244/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.4, ал.1 и чл.9б, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) вр. чл.156, ал.1, вр.чл.144, ал.1, вр.чл.107, ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Производството е образувано по жалба от М. Н. Н., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], депозирана по електронен път чрез пълномощник адв. Д. Г. от ***, срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-8395-А-1/08.11.2023 г. за изменение на АУЗ № МД-АУ-8395/19.07.2018 г., издаден от орган по приходите при дирекция „Местни данъци“ към Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция “Местни данъци“ при Община Варна, с който на жалбоподателката са установени задължения за данък върху превозните средства и лихви за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. за партида № 4303081093001, в общ размер на 157,52 лв. (главница) и 254,79 лв. (лихва).

В жалбата се твърди, че дължимият данък за периода 2015 г., 2016 г. и 2017 г. е погасен по давност и респективно е недължим, като на това основание се моли съдът да отмени оспорения АУЗ в тези му части и да присъди на жалбоподателката сторените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. Д. Г., която поддържа жалбата на наведените в нея основания. В съдебното заседание по същество жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Ответната страна - директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, в съдебно заседание чрез юриск. Д. В., оспорва жалбата. Прави възражение за липса на правен интерес у жалбоподателката за оспорване на акта като благоприятен за нея, тъй като със същия е намален размерът на дължимите от нея данъци. Намира за неоснователни възраженията за изтекла погасителна давност на част от задълженията, тъй като оспореният АУЗ е издаден като изменение на АУЗ от 19.07.2018 г. и извършеното изменение е изцяло в полза на жалбоподателката, тъй като задълженията са намалени заради нововъзникнало обстоятелство. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК, при наличие на основания за изменение по реда на чл. 133, ал. 2 от ДОПК, органът по приходите е длъжен да уведоми териториалния директор, в случая директора на Дирекция „Местни данъци“, като обоснове наличието на съответното основание. Това е сторено с докладна от 31.10.2023 г., и след извършената преценка, директорът на Дирекция „Местни данъци“ е издал разпореждане за извършване на изменението в предвидения за това срок на 08.11.2023 г. Съгласно чл. 182, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на установяване на публично вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение.

В писмени бележки по същество юриск. Д. В. моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно резолюция № 70/17.07.2018 г. за предприемане на действия за събиране на просрочени задължения по приложен списък, в който под № 27 фигурира жалбоподателката М. Н. Н., на същата е издаден АУЗ № МД-АУ-8395/19.07.2018 г.

На 22.06.2023 г. в отдел „ОДОП", Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е постъпила декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ ********** от М. Н. Н. за придобиване по давност на  ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място] [улица],  от жилищна сграда с РЗП 72.15кв. и изба 15.04кв.м. С резолюция № 4516/28.06.2023 г. декларацията е предадена на Началник отдел „ОДОП" и разпределена за обработка на гл. инспектор М. С.. След извършена проверка в информационния масив на Дирекция „Местни данъци", инспекторът е установил, че е подадена декларация № ДК14016397/07.09.2011 г. (партида №4303081093001) за придобит по наследство недвижим имот, находящ се в [населено място] [улица], - земя с площ 1012 [жк], РЗП 76 [жк], собственици М. Н.  ид.ч., и наследници на Н. М. Т. (поч. 17.03.2011 г.) - П. Н. Т. - 1/6 ид.ч., М. Н. С. - 1/6 ид.ч., К. Н. Т. - 1/6 ид.ч. След извършена служебна проверка в Агенция по вписванията - Варна относно собствеността на описания в декларацията имот, инспекторът е установил, че за имота е подадена декларация от лице, което се индивидуализира като собственик с нотариален акт от 2011 г. и има активна данъчна партида.

Предвид горното е установено, че партида № 4303081093001 следва да се закрие, но за периода 2013 г.-2021 г. задълженията за имота са установени с АУЗ на съсобствениците - М. Н., К. Н. и П. Н., което възпрепятства закриване на партидата и коригиране на установените задължения.

Поради възникналите обстоятелства е изготвена Докладна № МД-Т23009335ВН/31.10.2023 г. до директора на Дирекция „Местни данъци", който с Разпореждане рег.№ МД-Т23009335ВН_004ВН/08.11.2023 г. е разпоредил на основание чл. 134, ал. 1 от ДОПК АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-8395/19.07.2018 г., издаден от гл. инспектор П. Т. да се измени.

На 08.11.2023 г. Д. К. К. - старши инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“, издала на основание чл.133, ал.2 от ДОПК Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-8395-А-1/08.11.2023 г. за изменение на АУЗ № МД-АУ-8395/19.07.2018 г., с който са установени задължения за данък върху превозните средства и лихви за партида № 4303081093001, както следва: за 2015 г. - 0,00 лв. (главница) и 77,43 лв. (лихва), за 2016 г. - 0,00 лв. (главница) и 65,83 лв. (лихва), за 2017 г. - 92,51 лв. (главница) и 75,02 лв. (лихва) и за 2018 г. – 65,01 лв. (главница) и 36,51 лв. (лихва), или общо задължения за данък върху превозните средства в общ размер на 157,52 лв. (главница) и 254,79 лв. (лихва).

АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-8395-А-1/08.11.2023 г. за изменение на АУЗ № МД-АУ-8395/19.07.2018 г. е обжалван по административен ред пред директора на дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна с жалба рег.№ МД-Т23009938ВН/17.11.2023 г., по която липсва произнасяне в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК и съгласно чл.156, ал.4 от ДОПК, актът се счита за мълчаливо потвърден.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, след изчерпване на задължителното административно обжалване, в хипотезата на мълчаливо потвърждаване от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна и в срока по чл.156, ал.5 от ДОПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Предвид направеното възражение от страна на ответника за липса на правен интерес у жалбоподателката да оспорва процесния АУЗ за изменение на влязъл в сила АУЗ, тъй като с последния се намаляват нейни задължения по реда на ЗМДТ, съдът намира следното:

С Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-8395-А-1/08.11.2023 г. за изменение на АУЗ № МД-АУ-8395/19.07.2018 г., са установени задължения на жалбоподателката за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. – период, за който се прави възражение, че задълженията са погасени по давност. Освен това издаването на нов АУЗ, било той и за изменение на предходен такъв, има действието на спиране на погасителната давност по реда на чл.172, ал.2 от ДОПК, тъй като според посочената норма: „Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане“. Освен това в АУЗ № МД-АУ-8395/19.07.2018 г. установените задължения за МПС за д.п. 2015-2018г. са в размер на главница 455.04лв. и лихва в размер на 74.82лв., а установените с АУЗ № МД-АУ-8395-А-1/08.11.2023 г. са в размер на главницата 520.04лв. и дължима лихва 254.79лв. От съдържанието на АУЗ № МД-АУ-8395-А-1/08.11.2023 г. не може да бъде направен извод на какво се дължи разликата в установеният размерът на главницата в двата административни акта. Предвид изложеното настоящият състав на съда намира, че жалбоподателката има правен интерес от оспорване на процесния АУЗ. Разгледана по същество, жалбата е и ОСНОВАТЕЛНА.

Не се спори, че с АУЗ № МД-АУ-8395-А-1/08.11.2023 г., на основание чл.133, ал.2 ДОПК, са изменени задължения за данък върху превозните средства, вече установени с АУЗ № МД-АУ-8395/19.07.2018 г., който не е обжалван и е влязъл в сила на 13.09.2018 г.

Съгласно разпоредбите на чл.4, ал.1 и чл.9б, ал.1 ЗМДТ, задълженията за местни данъци и такси се установяват по реда на ДОПК, поради което за тях е приложим редът по чл.133 и чл.134 ДОПК за изменение на задължения, установени с влезли в сила ревизионни актове и АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК, които не са обжалвани по съдебен ред.

Съгласно разпоредбата на чл.134, ал.1 ДОПК, орган по приходите, който установи основание за изменение по чл.133, ал.2, е длъжен да уведоми териториалния директор, като обоснове наличието на съответното основание. Компетентен да разгледа искането е териториалният директор, какъвто по силата на чл.4, ал.5 ЗМДТ е директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, като конкретните му правомощия са разписани в разпоредбата на чл.134 ДОПК (така в Решение на ВАС № 12970/02.12.2015 г. по адм.д. № 14960/2014 г., Решение на ВАС № 15267/12.12.2017 г. по адм.д. № 10350/2016 г., Определение на ВАС № 1806/04.02.2020 г. по адм.д. № 520/2020 г., Решение на ВАС № 8245/25.06.2020 г. по адм.д. № 1114/2020 г.). По делото е представена докладна от Д. К. К. рег.№ МД-Т23009335ВН/31.10.2023 г. до директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна и разпореждане на последната рег.№ Т23009335ВН_004ВН/08.11.2023 г., с което на основание чл.134, ал.1 от ДОПК е разпоредено АУЗ № МД-АУ-8395/19.07.2018 г. да се измени. Видно от Заповед № 2888/15.07.2019 г. на Кмета на Община Варна за органи по приходите в общинската администрация са определени старшите инспектори „Контролно ревизионни дейности“, какъвто в случая е и издателят на акта – Д. К. К.. Следователно оспореният АУЗ № МД-АУ-8395-А-1/08.11.2023 г. е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия.

Процесният АУЗ за изменение на АУЗ е в предписаната от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, издаден е и при съблюдаване на административнопроизводствените правила.

Относно съответствието на оспорения административен акт с материалния закон, съдът намира следното:

Жалбоподателката е релевирала доводи за недължимост на данък върху превозните средства за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., поради изтекла погасителна давност. В тази връзка съдът намира следното:

Първо, давността е материалноправен институт, представляващ период от време, през който носителят на едно право бездейства. С изтичане на периода настъпва юридически факт, имащ за последица пораждане на субективно право на длъжника да направи възражение срещу установяването и събирането на претендираното от кредитора вземане. Това право може да се упражни по всяко време. Доколкото административният съд, разглеждащ производството по оспорване на административен акт и пред който се прави възражение за изтекла погасителна давност относно вземането, посочено в този акт, е инстанция по същество, той трябва да отговори на въпроса дължи ли се отразеното в акта задължение.

По отношение на определените в решението данъчни задължения за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. за лек автомобил рег.№ ****, [Марка], модел** и за за лек автомобил рег.№ [рег. номер], [Марка], модел ***, настоящият съдебен състав счита, че публичното вземане е погасено по давност.

Съгласно чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.) и чл. 171, ал. 1 ДОПК - публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, смятан от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В закон не е предвиден по-кратък срок за публичните вземания от местни данъци и такси. Така за най-ранното задължение за 2015 г., платимо същата година, давностният срок е започнал да тече от 01.01.2016 г. и е изтекъл на 01.01.2021 г.; за задължението за 2016 г., платимо същата година, давностният срок е започнал да тече от 01.01.2017 г. и е изтекъл на 01.01.2022 г.; за задължението за 2017 г., платимо същата година, давностният срок е започнал да тече от 01.01.2018 г. и е изтекъл на 01.01.2013 г.

Давността не е спирана, нито прекъсвана предвид липса на доказателства в тази насока. Съставеният АУЗД за изменение на АУЗ е от 08.11.2023 г. - едва след изтичане на давностния срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК, следователно е без значение за изтеклата погасителна давност.

Видно от представената докладна рег.№ МД-Т23009335ВН/31.10.2023 г., въз основа на АУЗ № МД-АУ-8395/19.07.2018 г., в сила от 13.09.2018 г., за периода 2015-2018 г. е образувано изпълнително дело № 407/2021 г. ЧСИ Н. Д.. Само, че съобразно Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. на ВАС по т. д. № 8/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, докладвано от съдията Е. И., образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не прекъсва давността. А по делото не са представени никакви други доказателства от страна на административния орган какви действия по събиране на вземането са били извършвани от страна на ЧСИ и респективно, че давността е била прекъсвана.

Второ, в чл. 108, ал. 1 вр. ал.2 от ДОПК от раздел втори на Глава четиринадесета „Установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски“ от ДОПК приложим по препращане от чл.4, ал.1, изр. първо на ЗМДТ предвижда, че „Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118. Когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 е изтекъл, установените задължения по раздел първи са окончателно установени.“

Съгласно чл.109, ал.1 от ДОПК „Не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация.“

Съгласно чл.109, ал.2 и ал.3 от ДОПК „Срокът по ал. 1 не тече, когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването на данъчните задължения.“ И „Срокът по ал. 1 не се прилага, когато има влязло в сила решение по чл. 134е или 134р, което подлежи на изпълнение. В този случай производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс може да се образува до една година от влизането в сила на решението.“

Съгласно чл. 107, ал.1, ал.3 и ал.4 от раздел първи на Глава четиринадесета „Установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски“ от ДОПК „Когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон.“; „Размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия.“ и „Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. В тези случаи чл. 154 не се прилага.“

От данните по административната преписка се констатира, че в АУЗ № МД-АУ-8395/19.07.2018 г. са установени задължения за д.п. 2015г. – 2018г., не е обжалван и е влязъл в сила от 13.09.2018 г. Т.е. към 13.09.2018г. задълженията на г-жа Н. по ЗМДТ са установени с влязъл в сила акт по чл. 107, ал.4 от раздел първи на Глава четиринадесета „Установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски“ от ДОПК.

От 13.09.2018г. до 13.09.2023г. са изтекли 5 години, т.е. изтекъл е срока по чл.109, ал.1 от ДОПК, в който е възможно образуването на ревизионното производство, ако бъде прието, че срокът е започнал да тече от датата на влизане в сила на акт по чл. 107, ал.4 от раздел първи на Глава четиринадесета „Установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски“ от ДОПК. Датата на издаване на оспорения в настоящото производство акт е 08.11.2023г. и е след изтичането на срока по чл.109, ал.1 от ДОПК.

След изтичането на срока по чл.109, ал.1 от ДОПК, предвид императивното правило на чл. 108, ал.2 от ДОПК от раздел втори на Глава четиринадесета „Установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски“ „ Когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 е изтекъл, установените задължения по раздел първи са окончателно установени.“

От изложеното следва, че към м. ноември 2023г., предвид липсата на отрицателните предпоставки на чл.109, ал.2 и 3 ДОПК, са изтекли сроковете за образуване на установително производство по реда на ДОПК по арг. от чл.109, ал.1 ДОПК вр. чл.108, ал.1 вр. ал.2 от ДОПК по отношение на задълженията на М. Н. Н. за д.п. 2015- 2017г. установени с АУЗ № МД-АУ-8395/19.07.2018 г.

Ето защо оспореният административен акт следва да бъде отменен в обжалваната част, а именно за задълженията за двата процесни леки автомобила за данъчни периоди от 2015 г. до 2017 г. включително

Предвид изхода на спора, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят сторените в производството разноски, които се претендират в размер на 410 лв., от които 10 лв. за държавна такса, 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Варненският административен съд, Х-ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-8395-А-1/08.11.2023 г. за изменение на АУЗ № МД-АУ-8395/19.07.2018 г., издаден от орган по приходите при дирекция „Местни данъци“ към Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция “Местни данъци“ при Община Варна, в частта относно начислените на М. Н. Н. по партида № 4303081093001 задължения за: данък върху превозните средства за лек автомобил рег.№ ****, [Марка], модел ***, за 2015 г. в размер на 0,00 лв. (главница) и 55,65 лв. (лихви), за 2016 г. в размер на 0,00 лв. (главница) и 47,28 лв. (лихви) и за 2017 г. в размер на 55,94 лв. (главница) и 51,38 лв. (лихви), както и данък върху превозните средства за лек автомобил рег.№[рег. номер], [Марка], модел ****, за 2015 г. в размер на 0,00 лв. (главница) и 21,78 лв. (лихви), за 2016 г. в размер на 0,00 лв. (главница) и 18,55 лв. (лихви) и за 2017 г. в размер на 36,57 лв. (главница) и 23,64 лв. (лихви).

ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на М. Н. Н., [ЕГН], с адрес: [населено място],  [улица], разноски за производството в размер на 410 (четири стотин и десет лв.) лева.

Решението, съгласно чл. 160, ал. 7 от ДОПК, не подлежи на касационно обжалване.