Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София,
13.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети септември
две хиляди и седемнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ : ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при
секретаря Антоанета Луканова, като разгледа т.д. № 6043 по описа за 2013г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Община Г.Т.твърди,
че с ответника М. на Т.и С.П.е подписан Меморандум за разбирателство, по силата
на който общината е участвала в проект „Красива България”, като е съфинансирала
проекта със собствени средства. Твърди, че е изпълнил всички условия на
договора, но ответникът не заплатил изцяло дължимите суми във връзка с
извършените СМР на изпълнителя по сключения в изпълнение на договореното с
меморандума договор за изработка. Твърди, че с влязло в сила решение на ОС -
Добрич, общината е била осъдена да заплати в качеството си на възложител на
изпълнителя на СМР, извършени по проекта „Красива България” суми, описани в исковата
молба. В производството пред ОС - Добрич като трето лице-помагач е бил привлечен
и ответникът. Ищецът твърди, че мотивите в случая се ползват със сила на
присъдено нещо по отношение на помагача, поради което предявява иск и моли
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 173 518,07 лв.,
представляваща стойността на дължимите суми за извършените СМР на обекта,
описан в обстоятелствената част на исковата молба, сумата от 26 896,44
лв., представляваща мораторна лихва за времето от 26.03.2012 г. до 01.10.2013
г., както и сумата от 56 620,76 лв., претендирани като вреди с произход
обезщетение за лихви за забавено плащане, присъдени с решението на ОС Добрич
съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатски хонорар.
Ответникът М. на
Т.и С.П.оспорва исковете. Твърди, че изпълнителят по обществената поръчка,
проведена от ищеца в изпълнение на подписания меморандум, е следвало да се
възползва от нови възможности, съгласно Решение № 197 на МС и да отправи своето
искане към „Б. б. за р.” АД. Навежда доводи и във връзка с другата част на
проекта, касаещ предоставяне на услуга - курс за професионално обучение и
преквалификация. Твърди, че ищецът, заедно с изпълнителя по договора за
обществена поръчка, не са положили грижата на добър стопанин и не са проявили
активност да се възползват от механизма, уреден от цитираното по-горе решение
на МС.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Като безспорно и
на основание чл. 153 от ГПК е установено наличието на договорни отношения между
страните – общината и М.по силата на меморандум от 03.02.2000 година, влязло в
сила решение на ОС Добрич, размера на сумите, присъдени с решението на ОС
Добрич.
Между
ищеца Община Г.Т., като получател на финансиране, и М. на т. и с. п., на
03.02.2009 г. е подписан Меморандум за разбирателство за реализация на обект
Реконструкция и рехабилитация на алейна мрежа на „Градски парк“, гр. Г.Т..
Съгласно
чл. 1, ал. 1 от Меморандума, Общината ще участва в проекта, след като
предостави финансов принос в размер на 142 001 лв., а М.ще финансира дейности в
полза на получателя на финансиране в размер на 99 992 лв., като по този
начин общият бюджет на проекта по мярка 01 „Подобряване на градската среда“ за
получателя на финансиране ще стане 241 993 лв. – от тях 217 794 лв.
са предназначени за СМР/СРР/КРР, а 24 199 лв. са за провеждане на
професионално обучение на безработни и за организация и изпълнение на проекта. В
чл. 2 от Меморандума е уговорено, че получателят на финансиране декларира, че
пълната сума на финансовия му принос, в размер на 142 001 лв., ще бъде
преведена не по-късно от 30 дни от датата на подписване на меморандума, по
посочена сметка на министерството.
Установява
се от представеното като доказателство по делото преводно нареждане от
23.02.2009 г., че ищецът е превел на ответника сумата от 142 001 лв., с
основание за плащане – съфинансиране на проект по Красива България „Подобряване
на градската мрежа“.
Съгласно
чл. 5 от Меморандума, М.делегира на получателя на финансиране - Г.Т.- пълна
отговорност за качествено и срочно изпълнение на строителните работи като възложител
по смисъла на ЗОП и ЗУТ, в т.ч. при възлагане на строителен надзор и технически
контрол. Според чл. 7 от
Меморандума, М.осъществява плащанията по сключените договори за строителство и
оборудване между получателя на финансиране и изпълнителя на СМР.
Представено
е като доказателство по делото Ръководство за дейността, организацията и
управлението на Проект „Красива България“, като в чл. 49- чл. 50 от него се
урежда възлагането на изпълнение на СРР/СМР/КСС, а чл. 51 урежда начина на
разплащане по възложените СМР.
Установява
се от доказателствата, че на 11.05.2009 г. е сключен Договор за СМР № Г.Т./2009/01
между Община Г.Т., в качеството на Възложител, и „П.С.” АД – в качеството му на
изпълнител, с предмет „Възложителят възлага, а Изпълнителят се задължава да
извърши СМР/СРР/КРР на обект „Реконструкция и рехабилитация на алейна мрежа на
„Градски парк“, гр. Г.Т.”. Посочено е в договора, че същият се сключва съгласно
Меморандум за разбирателство между Община Г.Т.и М.на труда и социалната
политика. Съгласно чл. 2 от сключения договор за СМР, стойността на всички
видове СМР/СРР/КРР е определена на 181 061,12 лв. без ДДС, или 217 273,34
лв. с ДДС. Според чл. 5 от договора за СМР, М.разплаща на изпълнителя
извършените СМР/СРР/КРР до размера на сумата по договора, въз основа на
заверени месечни протоколи за действително извършени и подлежащи на заплащане
видове СМР/СРР/КРР, по офертните му единични цени съгласно
количествено-стойностната сметка. Обемът
на текущо извършените СМР/СРР/КРР се удостоверява чрез подписване на Акт за
изпълнени видове СМР/СРР/КРР от общината, изпълнителя, при необходимост от строителния
надзор и проектанта и от упълномощения представител на РЗИП. Плащането се
извършва в срок от 25 дни след подписване на акта и представяне на месечната
справка за наетите безработни. В договора е уговорено още, че М.изплаща на
изпълнителя на СМР аванс в размер на 20 % от общата стойност на договора в
5-дневен срок от влизането му в сила.
От
представените доказателства се установява, че в изпълнение на договора за СМР изпълнителят
„П.С.” АД е извършил възложената му работа, която е приета от възложителя Община
Г.Т.– видно от представените Акт № 1 за действително
извършени видове СМР/ССР/КРР към 10.09.2009 г. на обща стойност 180 811,12
лв. без ДДС.
Установява
се от издадената фактура № 2924/12.05.2009 г., на стойност 43 454,67 лв., че е заплатена
авансово от М.на „П.С.” АД посочената
сума с основание за плащане – 20 % авансово плащане по Договор за СМР № Г.Т./2009/01 за обект
„Реконструкция и рехабилитация на алейна мрежа на „Градски парк“, гр. Г.Т.”.
По
делото са представени писмо от 27.02.2012 г., от което се установява, че Община
Г.Т.е поканила М.да й заплати сумата
от 173 518,07 лв. – главница, както и писмо от 16.01.2013 г. във връзка с
неуредените финансови отношения между общината и „П.С.” АД.
От
представеното по делото Решение от 13.12.2012 г. на ОС- Добрич по т.д. 96/2012
г., влязло в сила, се установява, че Община Г.Т.е била осъдена да заплати на „П.С.”
АД сумата от 173 518,07 лв., представляващи възнаграждение за извършени СМР по
Договор за СМР № Г.Т./2009/01 от 11.05.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.03.2012 г. до окончателното й издължаване, както и
сумата от 26 663,28 лв. - обезщетение за забавено изпълнение при
заплащането на паричното задължение по договора и съдебно-деловодни разноски в
размер на 8 007,25 лв. – държавна такса и 5 344,80 лв. – адвокатски
хонорар. Установява се, че по т.д. 96/2012 г. по описа на ОС-Добрич като трето
лице-помагач на страната на ищеца „П.С.”
АД е участвало М.на труда и социалната политика.
Установява
се, че за посочените суми в решението на ОС-Добрич срещу Община Г.Т.е издаден
изпълнителен лист на 14.02.2013 г. от ОС Добрич в полза на „П.С.” АД.
По
делото е представено платежно нареждане от 08.08.2013 г., видно от което
общината е заплатила на „П.С.” АД сумата в размер от 56 620,76 лв., от
които като основание за плащане са посочени 26 663,28 лева – обезщетение,
съдебни разноски – 8 007,25 лева; лихва - 16 605,43 лева и адв. възнаграждение – 5 344,80 лева.
С
писмо на М. на Т.и С.П.на РБ от 23.07.2010 г. задължението към „П.С.” АД (в качеството му на фирма- изпълнител за
надлежно извършени и отчетени през 2009 г. дейности по Проект „Красива
България“) е признато от страна на министерството, като е поканен кредиторът да
прехвърли своите вземания по договора на „Б. Б. ЗА Р.“ АД. С писмо от
24.08.2010 г. на М. на Т.и С.П.на РБ на „П.С.” АД е припомнено, че срокът за
прехвърляне на вземанията към М.е до 30.09.2010 г.
От
представеното по делото писмо от 14.05.2010 г. се установява, че общината е
уведомила „П.С.” АД за създадения механизъм на плащане, както и че му е
изпратила писмо на М.от 05.05.2010 г., във връзка с Решение № 197/08.04.2010 г.
и указанията за разплащането.
От
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема, като
изготвено компетентно и мотивирано в обхвата на компетентност на вещото лице,
въз основа доказателствата по делото, се установява, че мораторната лихва изчислена върху
главницата от 173 518,07 лв. за периода от 26.03.2012 г. до 09.10.2013 г.
съгласно чл. 86 от ЗЗД по ОЛП на БНБ с 10 пункта увеличение, възлиза на
26 894,40 лв.
Следва
изрично да се посочи, че предмет на спора между страните не са
взаимоотношенията между тях по Меморандума, в частта на проекта, касаеща
повеждане на професионално обучение за безработни и за организация и изпълнение
на Проекта, финансирана общо за сумата от 24 199 лева, поради което и изложените
в тази връзка твърдения на страните са неотносими.
При така
установените факти, по които всъщност страните не спорят, е видно наличие на
облигационни отношения между тях по силата на двустранно подписания на
03.02.2009 година Меморандум. Същият има характер на организационен договор,
включващ в себе си и елементи на договора за поръчка по чл. 283, ал. 1 ЗЗД /предвид задължението
за сключване на последващ договор за изработка по правилата на ЗОП/, в който,
обаче, ясно са разписани и конкретните права и задължения на страните, както и
финансовите параметри и начина на разплащане на проекта, във връзка с който е
подписан. Доколкото Меморандумът е подписан с оглед изискванията на ЗОП и
НВМОП, може да се приеме и че същият има и административно – правни елементи
/относно задълженията на общината и реда за определяне на изпълнител и т.н./,
което, обаче, не изключва приложимостта на общите правила на ЗЗД.
От своя страна, в сключения в изпълнение на
задълженията от общината договор за изработка, не може да се търси приложимост и
на института на заместване в дълг по чл. 102 ЗЗД, доколкото изначално договорът
е сключен при условията, посочени в него и лицето, посочено като платец е
именно министерството, тоест, не е налице последваща размяна на длъжниците. Приложима
по отношение на него, обаче, съдът намира, че е била разпоредбата на чл. 23 ЗЗД. Според
цитираната норма, този, който е обещал задължението или действието на едно
трето лице, е длъжен да обезщети другата страна, ако третото лице откаже да се
задължи или ако не извърши обещаното действие. Приложението на чл. 23 е
изключено, когато от волята на лицето,
което обещава действието, респ. задължението, е достатъчно ясно, че то е само
пълномощник, както и тогава, когато едно лице заяви на друго, че трето лице ще
сключи договор с него. Тези хипотези в конкретния случай не са налице. Или,
в сключения между изпълнителя и общината, като възложител, договор е налице
именно такава уговорка по отношение на министерството, което е следвало да
извършва всички плащания по договора и във връзка с изпълнените СМР /каквото
задължение е имало съобразно подписания Меморандум/. Така общината е останала задължена
и на собствено основание, като страна по договора за изработка и по силата на
чл. 23 ЗЗД, поради това и е осъдена с влязло в сила решение на ОС – Добрич.
В отношенията на общината и министерството, обаче,
задължено за възнагражденията по договора за изработка е именно министерството,
което несъмнено е поело задължението да извършва изплащането на дължимите за изпълнението на проекта и по договора
за изработка суми. Това ясно е посочено, както в чл. 7 от Меморандума, така е
видно и от обстоятелството, че по сметка на МТСП е постъпила дължимата от
общината сума за самофинансиране от 142 001 лева. В този смисъл са и
правилата, установени в утвърденото от министъра Ръководство за дейността,
организацията и управлението на Проект „Красива България“. По силата на
Меморандума /обвързващ подписалите го МТСП и Община Г.Т./, МТСП е следвало да
извършвала плащанията директно
на изпълнителя по обществената поръчка. Тоест, съобразно договореното между
страните и на основание договора, общината е материално легитимирана да иска
осъждане на МТСП за изпълнение задълженията му по чл. 7 от меморандума, като
престира на третото лице. Но общината няма право да иска плащане по силата на
договора директно за себеси. В този смисъл, предвид липсата на пасивна
материална легитимация да иска пряко плащане в изпълнение на Меморандума в своя
полза, искът на общината, основан на договорна отговорност на ответника – чл. 7
от Меморандума – е неоснователен.
В тази връзка следва изрично да се посочи следното. Предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В доклада, изготвен в о.с.з. по делото предходният съдия-докладчик е допуснал
техническа грешка при посочване разпоредбата – правно основание на предявения
главен иск – за главница, като в протокола е отразено чл. 59 ЗЗД. Същевременно,
обаче, на страните са указани подлежащите на установяване факти, както и е
разпределена тежестта на доказване, вкл. по иск по чл. 79 ЗЗД. Съдът е систематизирал
и твърденията на страните за наличието и съдържанието на договорните отношения,
като е отделил и безспорните факти – а именно – наличието на облигационна
връзка между тях. От друга страна, всички фактически твърдения на страните, във
връзка с възникналия между тях спор, са установени по делото, както и са
събрани всички относими към тях доказателства, поради което не е налице причина
за отмяна хода на устните състезания и осъществяване процедурата по чл. 145 и
чл. 146 ГПК.
Но дори да се приеме, че отношенията между страните
следва да се уредят по пътя на неоснователното обогатяване и по- специално на субсидиарната
разпоредба на чл. 59 ЗЗД, искът отново е неоснователен. Приложима би могла да
бъде единствено нормата на чл. 59 ЗЗД, доколкото не е налице никоя от
хипотезите на чл. 55 ЗЗД /предвид твърденията на страните и установените
факти/, съгласно която който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Следва
да се установи и връзка между обедняването и обогатяването. Действително,
ищецът доказа в процеса, че по силата на съдебно решение е осъден да заплати
посочената сума, но видно от самото решение общината е осъдена да заплати своя
собствен /не чужд/ дълг, а и доказателства за ефективното плащане на сумата от
173 518,07 лева на изпълнителя по проекта няма. В този смисъл, не се
установява и обедняване на ищеца под формата нито на намаляване на активите му,
нито на увеличаване на пасива на имуществото, което да е било настъпило към
момента на предявяване на иска или даване ход на устните състезания. Следва да
се посочи и че общината всъщност е и фактическият бенефициент от изпълнение на
проекта, осигуряващ подобряване на градската среда.
По изложените причини и на договорно и на извъндоговорно основание, претенцията
за сумата от 173 518,07 лева е неоснователна.
При неоснователност на претенцията за главница,
неоснователно е и акцесорното искане за присъждане на лихва за забава.
По отношение на претенцията за настъпили вреди в
размер на сумите за лихви и разноски, за които е осъден ищецът по силата на
съдебното решение на ОС – Добрич. Искът е основателен, в целия претендиран
размер.
Според чл. 82 ЗЗД, регламентиращ обема и границите на отговорността за
вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения спрямо изправната страна по двустранния договор, обезщетението обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Предвид установените облигационни отношения по силата на процесния
Меморандум, точно изпълнение на задълженията на общината по него, както и
неизпълнение на конкретните задължения на ответника във връзка с чл. 7 от него,
съдът приема, че е установен фактическият състав за ангажиране отговорността на
ответника по реда на чл. 82 ЗЗД. Не е спорно, че вследствие неизпълнението задължението
за извършване на разплащане в срок по договора с П.С. АД, гр. Добрич и след
отправени покани от общината към МТСП за това, последната е осъдена на
претендираните в настоящото производство сторени разноски в производството по
делото пред ОС – гр. Добрич. Установява се и заплащане на сумата от
56 620,76 лева /реално претърпяна имуществена вреда, под формата
намаляване на активите на ищеца, предвидима вреда по см. на чл. 82 ЗЗД,
доколкото е закономерен резултат от
неизпълнението/, с Платежно нареждане от 08.08.2013 година /л. 68 от
делото/. Или, на основание чл. 79, вр. чл. 82 ЗЗД ответникът следва да понесе отговорността
за претърпените вследствие неизпълнението му по Меморандума и като пряка
последица от него вреди. Искът е основателен в претендирания размер /доколкото
законната лихва, изчислена с помощта на компютърна програма, към датата на
плащането надхвърля изплатения размер/.
Следва изрично да се добави, предвид представените по
делото писмени доказатества, липсата на спор, а и предвид представеното влязло
в сила решение на ДОС, което има установителна сила по чл. 223 ГПК по отношение
на страните в настоящото производство, че Община Г.Т.е изпълнила всички поети
по меморандума свои задължения, придобивайки качеството на „възложител” по
смисъла на ЗОбП, вкл. за контрол за качествено и срочно изпълнение на
строителните работи на обекта, за осъществяването на строителен надзор и
технически контрол и т.н. Относно възраженията на ответника във връзка с
указанията и задълженията за изпълнителя за прехвърляне на вземането с оглед
установяване на нов ред за разплащане по проекта /посредством Българска банка
за развитие АД/, същите са неоснователни. Нито изпълнителят има нормативно
задължение да цедира вземането си за възнаграждение по договора за изработка
към МТСП, нито пък общината е имала някакви договорки или задължения в
отношенията си с МТСП в такъв смисъл. Сключването на договор за цесия предполага свободно формирана
воля на двете равнопоставени по договора страни и е изцяло в субективните преценки на
правоимащата страна и то не подлежи на регулация по административен път.
Предвид
изхода на производството, разноски са дължими и на двете страни, с оглед
уважената и отхвърлена част от исковете.
На ищеца следва да се присъдят единствено сторените
разноски за адвокат /заплатени, видно от пълномощното на л. 3/, както и за ДТ и
вещо лице. Неоснователна е претенцията на
ищеца за присъждане едновременно с адвокатското възнаграждение и на
възнаграждение за юрисконсулт по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК и доколкото разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК е специална и намира приложение само в случай, че страната не е
представлявана от адвокат. Не е налице и прекомерност на възнаграждението
предвид размера на исковете. Или, на ищеца са дължими съответни разноски от 3630,59
лева общо, а на ответника – 233,91 лева.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. на Т.и С.П., Булстат: *******да заплати на Община Г.Т.,
Булстат: *******, на основание чл. 82 ЗЗД, сумата от 56 620,76 лева, представляваща претърпяна загуба, изразяваща се заплатените от Община Г.Т.във връзка
с присъдените с решение по т.д. № 86/2012 година на Добрички окръжен съд суми,
от които 26 663,28
лева – законна лихва за периода 05.10.2009 г. – 26.03.2012 г., съдебни разноски
от 8 007,25 лева; част от присъдена законна лихва от 26.03.2012 година от 16 605,43
лева и адв. възнаграждение от 5 344,80 лева, ведно със законната лихва от 09.10.2013 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените
по делото разноски в размер на 3630,59 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Община
Г.Т., Булстат: ******* срещу М. на Т.и С.П., Булстат: *******искове по чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
съответно - за сумата от 173 518,07
лева – главница, дължима по чл. 7 от Меморандум от 03.02.2009 година, за
която ищецът е осъден по влязло в сила решение по т.д. № 86/2012 година на
Добрички окръжен съд и за сумата от 26 896,44
лева – лихва за забава върху главницата, която лихва е дължима за периода
26.03.2012 година – 01.10.2013 година.
ОСЪЖДА Община Г.Т.,
Булстат: ******* да заплати на М. на Т.и С.П.,
Булстат: *******, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 233.91 лева – съответни разноски за
юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: