РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Ямбол, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Петранка П. Кирова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова
в присъствието на прокурора Ж. П. Ил.
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222300600103 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда №32 от 14.03.2022 г. по НОХД № 769/2021г. на РС-Ямбол въззивникът подсъдим
Й. В. П. ЕГН ********** е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.5а
вр.чл.129, ал.1 вр.ал.2 НК, тъй като на **.**.**** г., около 01:00 ч. в гр.**.****, общ.*******,
обл.******, в жилище, находящо се на ул. "**.**.***** * *******" №**, в условията на домашно
насилие, е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лакътна кост в
средната й трета с разместване на фрагментите, довело до трайно затрудняване движението на
крайник- лявата ръка на М. Д. И.. При условията на чл.55, ал.1, т.1 НК първата инстанция е
индивидуализирала наказателната санкция на подсъдимия - 1 година и 6 месеца "лишаване от
свобода", изпълнението на която е отложено при условията на чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда РС-Ямбол е осъдил въззивника подсъдим Й. В. П. да заплати на
гражданския ищец М. Д. И. сума в размер на 12 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
**.**.**** г. до окончателното й изплащане. Исковата претенция над присъдения размер до
пълния претендиран размер от 25 000 лв., както и искът за причинени имуществени вреди от
престъплението в размер на 1950, 65 лв. са отхвърлени.
С посочения съдебен акт първостепенният съд е осъдил въззивникът подсъдим да заплати в
полза на гражданския ищец М.И. разноски за съдебното производство в размер на 2010 лв.
В тежест на въззивника подсъдим са възложени държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск в размер на по 480 лв., направените по делото разноски в размер на по 152,78 лв.,
вносими в полза на Републиканския бюджет по сметка на ОДМВР-Ямбол, сума в размер на 312 лв.,
вносима в полза на съдебната власт по сметка на РС-Ямбол.
В сезиращия настоящата инстанция документ, депозиран от защитника на подсъдимия П., адв.
1
А.Х. от АК-****** е заявена позиция за допуснати съществени процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, свързани с непредоставяне на възможност за запознаване със
съдържанието на повторната СМЕ, депозирана непосредствено в съдебно заседание на 14.03.2022
г., което е рефлектирало негативно върху правото на подсъдимия да организира защитата си, и е
препятствало възможността защитника да формулира въпроси към вещото лице. По същество се
атакува суверенната съдебна оценка на доказателствения материал, като се изтъкват в защитна
перспектива "фрапиращи противоречия " в показанията на свидетелите А., С.,С. и Б.. Оспорен е
подходът на районния съд в прочита му на гласните доказателствени източници, чрез конкретно
маркиране на противоречие между показанията на пострадалата М.И. и противостоящите им
показания на св.Б. Т.. С тези съображения е формулиран упрек към достатъчността и
процесуалната стойност на събраните доказателства в полза на обвинението.Изложена е
позицията, че не са събрани безспорни доказателства, на база на които да се установява, че на
**.**.**** г. Й.П. е причинил на М. П.а инкриминираната средна телесна повреда, както и относно
осъществяването на един от съществените обективни признаци на квалифицираното
престъпление- в условия на домашно насилие,свързващ се с три деяния на насилие над И. преди
**.**.**** г.
Поднесена е различна интерпретация на относимите факти и обстоятелства, чрез косвени
доказателствени референции, извлечени от цитирани фрагменти в показанията на св. М.,
свидетеля д-р Б. и СМЕ, чиято крайна смислова насоченост цели преосмисляне на връзката между
подсъдимия и авторството на инкриминираното счупване на лява лакътна кост на пострадалата. В
полза на опровергаващите стабилитета на обвинителната версия доказателствени аргументи е
откроен закрепеният в СМЕ вероятностен извод на вещото лице относно механизма на възникване
на процесното телесно увреждане на св.И., а именно възможността счупване на лакътна кост да се
получи и при падане от собствен ръст. В заключение се лансира тезата за липса на доказана
причинно-следствена връзка между конкретно неправомерно поведение, осъществено от
подсъдимия и претърпените вреди от пострадалата М.И.. В жалбата е кодирано очакване към
въззивната инстанция да отхвърли фактическите констатации на РС-Ямбол като недоказани по
несъмнен и категоричен начин, както и да ревизира присъдата в гражданско-осъдителната й част с
оглед недоказаността и прекомерната завишеност на размера на гражданския иск за
неимуществени вреди и претенцията за разноски.
В алтернативност са формулирани множество искания взависимост от решаващия подход на ЯОС
- за връщане на делото на първата инстанция при условията на чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.1
НПК, или за отмяна на атакувана осъдителна присъда и постановяване на нова оправдателна, с
произтичащите от това благоприятни последици за подсъдимия, свързани с отхвърляне
гражданския иск за неимуществени вреди, както и претенцията за разноски на гражданския ищец.
В евентуалност е въведена последваща група алтернативни искания, а именно - за изменение на
присъдата чрез преквалифициране на деянието по чл.129, ал.1, вр.ал.2 НК, и смекчаване на
приложената наказателно-правна принуда чрез редуциране срока на определеното наказание
"лишаване от свобода" на 3 месеца при съотв. приложение на чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от
три години, съпътствано с искане за намаляване на уважения размер на гражданския иск за
неимуществени вреди и размера на присъдените разноски. В алтернативност е заявено искане в
рамките на опредЕ.та от първата инстанция материалноправна квалификация въззивният съд да
коригира наложеното наказание "лишаване от свобода" , като редуцира неговия размер за срок от
3 месеца с определяне на изпитателен срок от 3 години в хипотезата на чл.66, ал.1 НК, придуржено
с искане за намаляване по справедливост размера на гражданския иск /12 000 лв./ и присъдените
разноски /2010 лв./
В срока по чл.319, ал.2 НПК е постъпила и въззивна жалба срещу присъдата на РС-Ямбол от адв.
М.А., повереник на гражданския ищец и частен обвинител М.И., в която е заявено оплакване за
необоснованост на присъдата и несправедливост на наложеното с нея наказание, като при
индивидуализацията му съдът неправилно е приложил законодателната техника на чл.55 НК.
Отправен е и упрек към съдебната преценка относима към определяне справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди, както и относно неправилното отхвърляне на иска за
имуществени вреди. По същество се апелира за изменение на първоинстанционния съдебен акт
чрез увеличаване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода над средния
предвиден в закона размер, придружено с искане за уважаване на исковите претенции за
имуществени и неимуществени вреди до пълния им предявен размер.
В о.с.з. прокурорът изразява оценка за законосъобразност на обжалваната присъда като
постановена след надлежен анализ на събраните доказателства, предвид което настоява за
потвърждаването й.
2
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец - адв.М.А. заявява становище, че поддържа
депозираната въззивна жалба, като счита че първоинстанционният съд е направил неправилен
правен и фактически анализ при определяне размера на наказанието на подсъдимия и при
присъждане на обезщетението за неимуществени вреди. Счита, че в конкретния случай не са
налице многобройни смекчаващи обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55 НК, както е
приел първоинстанционният съд.В този контекст настоява въззивният съд да постанови решение,
с което да увеличи размера на наложеното наказание на подсъдимия, да увеличи размера на
присъденото обезщетение на частния обвинител, както и да й бъдат присъдени направените
разноски във въззивното производство.
Адв.Х., защитникът на подсъдимия извършва обстоен доказателствен анализ на приобщените пред
първата инстанция гласни доказателствени източници, чийто фокус пресъздава пространно
развитите в жалбата оплаквания в подхода на първата инстанция относно това, на коя група
доказателствени източници да даде доверие,относно установяващи се според защитата
противоречия в показанията на св.А., С., С. и Б., с акцент върху правната позиция за недоказаност
на обуславящите обективния признак "в условията на домашно насилие" три деяния на насилие
над И. преди **.**.**** г. Преповтарят се защитните възражения относно допуснато от ЯРС
съществено процесуално нарушение с връчването на служебно назначената от съда повторна СМЕ
на защитата "няколко минути" преди последното с.з. В алтернативност се заявяват и множеството
формулирани във въззивната жалба искания - за отмяна на присъдата и връщане на делото за
разглеждане от др. състав на РС-Ямбол, алтернативно за отмяна на присъдата и постановяване на
нова оправдателна присъда или за преквалифициране на деянието в такова по чл.129, ал.1 вр.ал.1
НК. В евентуалност, ако въззивният съд не измени възприетата материаноправна квалификация на
деянието, се настоява ЯОС да намали размера на наложеното на подс. наказание, както и размера
на гражданския иск за неимуществени вреди и присъдените разноски.
При предоставеното му право на лична защита подсъдимият заявява, че се придържа към казаното
от адвоката си и моли да бъде оправдан.
В предоставената му последна дума подсъдимият Й.П. моли съда да го оправдае.
Ямболският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, изложени във въззивната жалба
и техните позиции в о.с.з., след съвкупен анализ на доказателствата по делото и при цялостната
проверка на обжалвания съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните, в
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК установи следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, поради подаването им в законоустановения 15-
дневен срок от лица с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
При суверенна оценка на доказателствената съвкупност, ЯОС не констатира несъответствия и
детайлни разминавания с изводите по фактите, възприети от районния съд, предвид които ще
обсъди същите в систематизиран вид:
През зимата на 20**/20** г., когато частният обвинител М.И. и подсъдимият Й.П. работили в
гр.****** се запознали и създадали отношения на близост и емоционална връзка помежду си.
Впоследствие двамата заживели заедно в гр.*****. " . На **.**.**** г., след като отпразнували
именния на подсъдимия и останали сами в квартирата на подс. П. в гр.*****, ж.к."*******, П.
ударил в лицето И., докато пиела от чаша, която се счупила и й причинила няколко прорезни
рани, от които й останал белег над горната устна. Тогава св.И. и подс.П. се разделили. И. не е
подавала сигнал в полицията. Подсъдимият непрекъснато търсел И., извинявал й се, молел я да се
съберат отново с обещанието, че никога повече не би се позволил изява на поведение, с което да я
нарани. Под влияние на чувствата, които изпитвала към подсъдимия, св.И. му се доверила и
решила отново да се съберат, като заживели в кварирата му в гр.***** жк "****** *****" , ул.
"*****". Малко след нанасянето в тази квартира, св.И. отново станала обект на физическо насилие
от подсъдимия, като въпреки нежеланието й подсъдимият осъществил полово сношение с нея. На
следващия ден, св.И. събрала багажа си и се изнесла, а скоро след това заминала извън страната.
През 20** г. св.И. се завърнала в България и срещайки случайно подс. П., провели разговор и
взели решение да възстановят съвместния си живот. На **.**.**** г. двамата били на рожден ден
на приятел на подсъдимия в гр. *****, местността ******, където вечерта след употребата на
алкохол подсъдимипят започнал вербално да атакува И., адресирайки реплики с обидно
съдържание спрямо нея и роднините й, примесени с обвинения, че И. не иска да има дете от него.
В този момент подс.П. проявявал ревностни и агресивни настроения, които ескалирали във
физическо съприкосновение, изразяващо се в нанасяне на удар с крак на И.. Св.И. изпитвала страх,
но се наложило да пренощува с подс. П.. В отговор на желанието й да се разделят, подсъдимият
3
отново я разубедил, като я помолил да не разказва за случилото се на никого от техните роднини.
Св. И. разказвала за проявите на насилие от подсъдимия на приятелките си св. Б. и св. А.. Скоро
след поредния инцидент на проявена агресия над И., подс. П. заминал за **. ****, общ. *******,
където със свой познат наел къща за гости, находяща се на ул. "**.**.***** * *******" №**.
Свидетелят И. го последвала, възнамерявайки да продължи да живее с него, като имали известни
разногласия с подсъдимия относно работата, която да започне И.. На **.**.****г. вечерта частния
обв.И. била на ресторант заедно с подс. П., приятеля му С. М. и неговата приятелка К.. След като
се прибрали, техните познати се качили в обитавания от тях апартамент на третия етаж в къщата за
гости. Между П. и И., които се намирали на терасата на апартамент на втория етаж, избухнал
скандал. Подсъдимият хванал ръката на частния обв. И. и я издърпал вътре в жилището, след
което затворил вратата на терасата. П. осъществил поредица от насилствени действия, над П.а-
бутал я, дърпал я е, повалил я на леглото, и й нанасял множество удари. След кратковременното
изправяне на частната обв. И., същата била съборена от П. на пода, където той продължавал
неумолимо да й нанася удари с ръце и крака по тялото, като е бил обут с маратонки. И. се
разплакала и молела П. да спре. М.И. извършвала поредица самопредпазващи телодвижения с
ръце, при което изпитала силна болка в лявата си ръка. Съобщила на П., но той не й повярвал, и
започнал да разпъва и размахва ръката й, при което тя изпитала извънредно силна болка. След
като преустановил веригата от насилнически действия М.И. поискала да се свърже с родителите
си, но П. й забранил. Повикал такси, и тъй като не намерили кабинет за спешна помощ с
рентген,П. се обадил на тел.112, откъдето го насочили към ******. Подсъдимият заплашил
частния обвинител И. с думите "ако кажеш какво се е случило, ще видиш какво ще ти се случи на
теб". Двамата пристигнали гр.******, където в УМБАЛ ****** И. била прегледана от д-р Б..
Извършена й била рентгенография, при която била диагностицирана фрактура на лявата лакътна
кост и била насочена за оперативно лечение. След изследването на ръката й била поставена
гипсова имобилизация и между 3-5 ч. сутринта на **.**.**** г. с П. се върнали с такси до
квартирата в **.****. Около 08.00 ч. на **.**.**** г. подс.П. позволил на И. да се свърже с майка
си Щ. С., на която обяснила, че е със счупена ръка и помолила да дойдат до **. **** да я приберат.
По -късно на същата дата родителите на М.И. пристигнали в **.****, събрали й багажа и я
прибрали в дома си в с.*******, като по пътя тя им разказала за инцидента с подсъдимия. М.И. по
съвет на приятелката си св.Б. се свързала с доц.П., зав. отделение по ортопедия и травматология в
МБАЛ "**. **** ******"ЕООД гр.**** *****, където на **.**.**** г. била хоспитализирана. На
**.**.**** г. била извършена операция на средната трета на улната на лява ръка с поставяне на
метални имплатни съгл. епикриза изх.№2873 , видно от която пострадалата И. е била
хоспитализирана в периода **.**.-**.**.**** г.
Съгласно съдебно-медицинско удостоверение №267/**.**.**** г., д-р Т. Ч. със специалност
съдебна медицина и клинична патология, СМДЛ "********* *-* ******", ЕООД, гр.***** е
извършил преглед на частния обв.М.И., в резултат на който е вписано заключение за: болки в
областта на лявата половина на гръдния кош, кръвонасядания в дясната тазобедрена област и в
областта на лявото бедро и закрито счупване на лакътна кост на лява предмишница. Формирано е
и заключение относно причинно-следствения механизъм на констатираните увреждания -
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, кореспондиращи с механизма на получаване,
описван от освидетелстваната.
От изслушаната пред първата инстанция повторна съдебно-медицинска експертиза се установяват
причинени на М.И. множество телесни увреждания вследствие инцидента, настъпил на **.**.****
г. ,около 0.30-1. 00 ч. в гр.**.****, Община *******: контузия на лявата ръка с болезнен
травматичен оток и кръвонасядане на меките тъкани в средната трета на предмишницата, с
клинични данни за счупване на лакътната кост в областта на средната трета на нейното тяло с
известна дислокация на костните фрагменти, наложило оперативно лечение с използване на
метална остеосинтезираща техника /тубуларна плака с винтове/, което е обусловило трайно
затрудняване на движението на левия горен крайник на пострадалата М.И. за срок около 4,5-5
месеца при нормален ход на оздравителните процеси. Сред констатираните телесни увреждания са
кръвонасядане на меките тъкани в областта на дясната тазобедрена става с размери 3-4 см в стадий
на резорбация; кръвонасядане на меките тъкани в областта на долния край на лявото бедро, в
стадий на резорбация, контузия на гръдния кош в лявата половина, по предно-страничната му
повърхност, които в съвкупност осъществяват медикобиологичната характеристика на болка и
страдание и отзвучват напълно в рамките на 7-10 - 15 дни при нормален темп на оздравителните
процеси. Вещото лице е конкретизирало, че описаните анатомични наранявания са с травматична
генеза и се дължат на прякото механично действие на твърди/тъпи и/ или тъпоръбести предмети, и
отчетливо е дефинирал описания от пострадалата причинен механизъм /удари с ръце и крака/ като
възможен и кореспондиращ с характеристиките на уврежданията. В количествен аспект
4
предполагаемата генеза на причинния механизъм на предизвиканите телесни увреждания се
свързва минимум с нанасяне на 4 удара с твърди/тъпи и/или тъпоръбести предмети. При
изслушването му пред първоинстанционния съд вещото лице е уточнило, че описаните в СМЕ три
увреждания се дължат на три отделни действия на механичен фактор в различни анатомични
области, т.е.на различно механично въздействие върху тялото на пострадалата /3-4 самостоятелни
действия на механичния фактор/. Посочило е еднозначно, че анатомичното положение и
биомеханиката на костите на ръката при движение обуславят излизането на тази кост на преден
план при опит за предотвратяване на удара и тя първа посреща евентуално травмиращ агент,т.е.
касае се за защитно нараняване. Във вероятностна перспектива експертът посочва,че друг
алтернативен механизъм за получаване на счупването би бил при падане и удар на ръката в
предмет с ограничена контактна повърхност, като е обособено като много малко вероятно
счупването да се получи от падане върху равен терен.
Установената фактическа обстановка се извежда от събраните в хода на съдебното следствие пред
ЯРС доказателства и доказателствени средства, оценените като обективни резултати от
приложените доказателствени способи, както и от приобщените по реда на чл.283 НПК, проверени
и анализирани в тяхната взаимна връзка и обусловеност доказателствени източници от досъдебна
фаза.
В своята дейност по събиране, проверка и суверенна оценка на доказателствения маетирал
първоинстанционният съд не е дерогирал процесуалните императиви на чл.13, чл.14, чл.107, ал.5
НПК. Изводите към релевантната за предмета на доказване фактология са формирани в точно
съответствие с информацията, съдържаща се в доказателствата. Всяко свое фактическо
установяване районният съд е обосновавал в конкретни, взаимодопълващи се, достатъчни и
надеждни доказателствени източници. Доказателствата и средствата за тяхното установяване са
оценени при спазване на правилата на формалната логика,като са изложени обосновани аргументи
във връзка с кредитирането на определени доказателствени източници при констатирани
противоречия между тях и други доказателства по делото. Неоснователни са релевираните с
въззивната жалба оплаквания за недоказаност на повдигнатото срещу подсъдимото лице
обвинение по чл.131, ал.1, т.5а, вр.чл.129, ал.1, вр.ал.2 НК, базиращи се на недопустими
предположения. След провеждане на въззивна проверка, в пределите, очертани от процесуалната
уредба в чл.313 и чл.314 НПК, настоящият състав не констатира процесуални пороци от
категорията на съществените, които да са абсолютни и неотстраними.
Особеното в настоящото производство, но не необичайно, е обособяването на две групи
свидетели по релевантния към аспектите на обвинението проблем- от една страна показанията на
св. М.И., и опосредствано придобитите, но вътрешно съгласувани и логични показания на св.Е. А.,
св.Б. Б., св. Щ. С. и св.В. С.. От друга страна, противостоящите им в съдържателен план
фактически данни от свидетелстването на Б. Т., който отрича осъществяването на насилствен акт
от подсъдимия върху пострадалата на рождения му ден през м.юни 2020 г. в местността ******
край гр. *****, на св. С. М., който твърди, че в процесната нощ на инкриминираното събитие не е
чул викове за помощ или падащи предмети, респ.че на другия ден частната обвинителка му казала,
че си е счупила ръката при падане. В информационно -съдържателен аспект източник на
производна информация в подкрепа на защитната версия са и гласните доказателствени средства,
свалени от разпита на св. В. Т. и св. Д. М., приятели на подсъдимия, които в своите разкази
възпроизвеждат опосредствано версията, съобщена им от техния приятел, а именно, че частният
обв. И. е пострадала при падане от собствен ръст след употреба на алкохол. Няма база за отправяне
на упрек към първата инстанция за едностранчиво и селективно обсъждане на доказателствения
материал. Не може да се приеме, че следваната аргументативна логика при анализа на гласните
доказателствени средства е в полза на обвинителната теза поради изкуствен подбор на фактите,
неглижиране или недооценка на отделни доказателства и доказателствени източници.
Проследимият през мотивите подход на формиране на вътрешната увереност на ЯРС по
централните въпроси относно авторството и доказаността на инкриминираната дейност
демонстрира равностойно отделено внимание на всяка от двете групи смислово противопоставени
гласни доказателствени източници. Не се констатират заявените декларативно от защитата
фрапантни противоречия в показанията на св. А., Б. и С., което да изисква повишена критичност в
преценката относно надеждността на съобщеното в показанията на пострадалата и
предназначените да подкрепят тези показания твърдения на изброените свидетели. Действително
свидетелските разкази на тези лица са с определящо за обвинението значение. В светлината на
използувания при класификацията им критерий-отношение към основния факт, същите
предоставят производна информация - свидетелите не възпроизвеждат лични възприятия,
които могат да послужат като опора за изводи досежно отделните актове на насилие и
5
причиняването на съставомерната телесна повред, както и относно авторство, а онова което
им е предала самата частна обвинителка. Същите обаче съпоставени с основния факт,
доколкото пряко и непосредствено, макар чрез възпроизвеждане на разказите на
пострадалата, сочат на обстоятелства, отнасящи се към инкриминираното престъпление и
участие на подсъдимия съставляват преки доказателствени средства. Подходът на настоящия
състав да се довери на тези показания относно точния развой на отделните физически насилствени
актове върху личността на пострадалата, очертаващи събитията относими към инкриминираната
съставомерна дейност, намира опора в неизменчивата и последователна нагласа на тези свидетели
към релевантните факти. Свидетелите пресъздават опосредствано придобити впечатления от
процесната времева рамка- 20**-20** г. на развитие на фактическото съжителство на частната
обв.И. и подсъдимия П., поднасяйки убедено еднородни в съдържателен план фрагменти относно
отделни епизоди на домашно насилие и съсредоточените в инкриминираното финално събитие на
**.**.**** г. прояви на интензивно физическо въздействие върху личостта на М.И.. Безспорна в
случая е оставащата стабилна във времето позиция на св. Б. Б., която обособява съобщените й от
пострадалата два акта на насилие - в началото на връзката с подс.П.- спукването на устната на
пострадалата от удар с чаша, и получено от частната обвинителка съобщение на **.**.**** г. , че е
пребита от подсъдимия, че се намира в болницата в гр. ****** със счупена ръка. В неопредЕ.
времева перспектива свидетелката предава опосредствани възприятия и относно случка в гр.
***** между подсъдимия и пострадалата, след която пострадалата й доверила, че изпитва чувство
на страх от подсъдимия. Действително, в дадените на съдебна фаза показания от св. Е. А. съдът е
констатирал хронологични разкъсвания, смесване в съдържанието на отделни епизоди на
упражнено насилие, относно времето и мястото на възникване на отделните негативни
преживявания на пострадалата, за отстраняването на които съдът е използвал създадения от
законодателя механизъм на чл.281, ал.5, вр.ал.1 т.2 НПК. Констатираните затруднения в ясното и
хронологично излагане на съобщеното й от св.И. е обяснено от св.А. с фактори от субективно
естество - преживяна лична трагедия. Този техен дефицит е преодолян допълнително с
изявлението на свидетелката, че утвърждава показанията си от досъдебна фаза като пълни и точно
съответстващи с обективната реалност. Прочетените нейни показания от досъдебна фаза не са
използвани да компенсират изцяло свалените в проекция на принципа на непосредственост гласни
данни в съдебното следствие /които притежават собствена доказателствена стойност/, а само
попълват информационната база с точна и пълна фактология, реконструираща в по-голям обем
детайли изследваното събитие. В приобщените чрез процесуалната техника на чл. 281, ал.5, вр.ал.1
т.2 НПК, показания на св.А. от досъдебна фаза, се обосбяват следните случаи на физическа агресия
от подсъдимия върху св.М.И.: 1.през зимата на 20** или 20**г. свидетелката получила снимка на
пострадалата, на която се виждало кръвонасядане в областта на устните й, с обяснението,че
подсъдимият я е ударил в лицето и оплакване; 2.през лятото на 20** г. по повод рожден ден на
приятел на подсъдимия в къща за гости край гр.***** е възникнал нов инцидент, свеждащ се в
скарване между пострадалата и подсъдимия, към който епизод свидетелката А. съотнася
оплакването на пострадалата за осъществен против волята й полов контакт; 3. инкриминирания
инцидент в **. **** от **.**.**** г., чието съдържателно описание напълно съвпада с показанията
на св.И.- относно вербална агресия, блъскане, поваляне на пода и нанасяне на удари с крака, в т.ч.
разтърсване на ръката на И. при изпитана силна болка от счупването. В прочетените показания от
досъдебна фаза свидетелката неконкретизирано съобщава, че М.И. й е споделяла, че подсъдимият
неколкократно упражнявал физически и психически тормоз, че приятелката й се страхувала от
него, но той се извинявал и продължавали да живеят заедно. В кореспондираща връзка с
обсъдените показания на разпитаните свидетели, позволяващи контролна съпоставка на тяхната
достоверност и надеждност, са показанията на св. Щ. С.. Същата обективно и категорично
пресъздава непосредствени възприятия от проведен разговор с дъщеря си след инцидента, в който
е разбрала за травмата на ръката й и в хода на който непосредствено се е обадил лично
подсъдимият Й.П., извинявайки се за случилото се с обяснението, че той е виновен. Свидетелката
уточнява,че пострадалата й е споделяла за изпитван страх от подсъдимия поради неговата
агресивност,предизвикваща отправяне на заплахи и физически посегателства, от които св.М.И. й
се е оплаквала няколко пъти. В аналогично смислово и информационно направление св.С. излага
опосредствано формирани впечатления на база разказите на дъщеря й за инциденти,свързани с
упражнявано насилие от подсъдимия над дъщеря й, предшестващи инкриминираното събитие,
маркирайки събитията относно счупването на чаша в лицето на частната обвинителка,
впоследствие относно развилия се скандал и дърпане на рождения ден в ***** с приятелите на
подсъдимия. Тези показания създават основата за пълноценна и качествена проверка на
свидетелските разкази, снети от св.И., Б. и А., доколкото при съпоставката им не се обособяват
противорчеия, логически несъответствия или празноти, а същите бележат пълно хронологично и
доказателствено единство с останалите гласните доказателствени средства, утвърждаващи фактите
6
от обвинителната теза.
Св.В. С. /братовчед на пострадалата/ съобщава, че след злополучния развой на
инкриминираното събитие на **.**.**** г., братовчедка му е споделила, че подсъдимият от време
на време ставал агресивен, посягал й, ревнувал я.
Следва да се подчертае, че правнозначимите събития по делото са разположени в
продължителен времеви период и се отличават с повтаряемост, системност и изолираност в
интимната сфера на личния живот на подсъдимия и пострадалата/с изключение на инцидента от
рождения ден на св. Б. Т./.Следователно неизпълнимо е кодираното в жалбата очакване за
набавяне на доказателствени средства чрез разпит на преки свидетели, или писмени доказателства
в подкрепа на тезата за предхождащи причиняването на средната телесна повреда, три епизода на
насилствени действия. Още повече, юридически резонно районният съд е кредитирал заявеното от
частната обвинителка, че не е подавала сигнали до правозащитните органи поради силната
емоционална привързаност към подсъдимия, т.к. е подхранвала вярата, че подсъдимият ще се
поправи и възпира от последващи агресивни посегателства над нея. Това обяснение от страна на
св.И. е било предмет на коментар от първата инстанция и в спектъра на обичайната
психологическа реакция на жертвите на домашно насилие.
Безспорният в случая факт на оставащата стабилна във времето позиция на свидетелите
относно разказаното им от частната обвинителка има своето място при преценката на тяхната
обективност и искреност.Именно тази тяхна качествена характеристика мотивира настоящия
състав да приеме, че у тези свидетели отсъстват нагласи към изкривяване на фактите и
възпроизвеждането им с неистинно съдържание пред съда. Изтеклият период от време, делящ
момента на свидетелстване, от всяка една поведенческа изява на насилие от страна на подсъдимия,
за която свидетелите са узнали опосредствано, обосновават индивидуалните частични празноти
или непълноценност, смесване между отделните актове на домашно насилие /напр. показанията
на св. А./ в съхранените спомени на тази група свидетели.
Съобразявайки съществените страни в показанията на тези свидетели, ЯОС намира, че по своя
информационен и смислов потенциал, напълно кореспондират с показанията на самата пострадала
от престъплението. Преценката на структурата и съдържанието на съобщеното от нея пред
първоинстанционния съд дава опора на крайната доказателствена оценка, че тя борави по
достоверен начин с фактите, като пресъздава искрено и обективно същността на действителни
събития. Действително, положението й на частен обвинител и граждански ищец предопредля
завишени критерии към преценката на надеждността на нейното изложение, т.к. М.И. е понесла
физически и морални страдания, както и материални загуби във вр. с проведеното оперативно
лечение, което обуславя факторът заинтересованост от изхода на делото. Тази нейна принципна
перспектива не е достатъчно основание за минимизиране на доказателствената стойност на
показанията й. Следва да се отчете, че св.М.И. проявява обективно и принципно отношение към
истината, независимо от драстичния, емоционално-негативен ефект на преживените от нея
събития, за които тя разказва. Следва се подчертае, че тя добросъвестно разграничава психо-
емоционалната страна на преживяванията си, от рационалния, обективен и конкретен по своята
информативност разказ за развитието на инкриминираното събитие. Тази свидетелка извежда от
спомените си единствено конкретни факти относно инцидентите в съжителстването с подсъдимия,
относно причинния механизъм и физическото посегателство, извършено от подсъдимия при
счупване на лявата й лакътна кост. Свидетелските й показания са достоверни и добросъвестно
дадени, т.к. в тях може да се наблюдава самоограничаване в израза на лични емоции и субективни
оценки относно проявите на насилие от страна на П., независимо от факта, че е естествено
спомените да се свързват в паметта й с отявлена, оставила траен отпечатък агресия. Следователно,
нито при обикновена съпоставка с останалите доказателства по делото, нито при преценка /извън
механизма по чл.281 НПК/на оставащата нейна устойчива във времето и последователна нагласа
към фактите, могат да се констатират противоречия, логически несъответствия или други белези
на модификация при описанието на релевантните към предмета на доказване събития. Напротив,
изложението е логично, пълно, изчерпателно, точно, поради което показанията на М.И. могат и
следва да бъдат цялостно кредитирани. Утвърждаващите достоверността на този гласен
доказателствен източник аргументи, се свеждат не само в неговата собствена вътрешнологическа
характеристика. Съобщените в показанията й обстоятелства намират пълно съответствие с т.н.
проверени факти, изводими от СМЕ, и приложената медицинска документация, отразяващи
информация относно състоянието й след инцидента на **.**.**** г. Вещото лице, изготвило
повторната съдебно-медицинска експертиза е категорично в убеждението си, че причинените на
М.И. телесни увреждания на **.**.**** г., около 0.30-1. 00 ч. в гр.**.****, Община *******:
контузия на лявата ръка с болезнен травматичен оток и кръвонасядане на меките тъкани в
7
средната трета на предмишницата, с клинични данни за счупване на лакътната кост в областта на
средната трета с известна дислокация на костните фрагменти, предпоставило оперативно лечение
с използване на метална остеосинтезираща техника, и обусловило трайно затрудняване на
движението на левия горен крайник за срок около 4,5-5 месеца при нормален ход на
оздравителните процеси ; кръвонасядане на меките тъкани в областта на дясната тазобедрена става
с размери 3-4 см; кръвонасядане на меките тъкани в областта на долния край на лявото бедро,
контузия на гръдния кош в лявата половина, по предно-страничната му повърхност, имат
несъмнена травматична генеза и се дължат на прякото механично действие /минимум 4 отделни
удара / на твърди/тъпи и/ или тъпоръбести предмети, в т.ч. с ръце или крака. В проведеното
изследване на медокобиологичните закономерности при причиняване анатомичното и структурно
увреждане на пострадалата, експертът е отчел, че биомеханиката на костите на ръката обуславят
излизането на тази кост на преден план при опит за предотвратяване на удар и тя първа посреща
евентуално травмиращ агент,т.е. касае се за защитно нараняване. Обратното, в услуга на
алтернативно очертания вероятностен механизъм за получаване фрактурата на лакътната кост, на
който се позовава защитата -при падане и удар на ръката в предмет с ограничена контактна
повърхност, не са налични по делото конкретни, несъмнени обстоятелства, еднопосочни с
анализираната до момента гласна доказателствена съвкупност. В полза на верността на тези
изводи на вещото лице се съдържа обективно ценима ифнормация в приобщеното по реда на
чл.283, ал.2 НПК съдебно -медицинско удостоверение №267/2020 г. изготвено след
освидетелстване на пострадалата, от епикриза ИЗ.№283, изд. от МБАЛ "**.**** *****" ЕООД,
гр.**** *****, материализираща данни от оперативен протокол №338/**.**.****г., съгласно които
при оперативното лечение е осъществено открито наместване на фрактурата, репозициониране на
фрагментите и фиксиране с плака и винтове.
В аспекта на дължимия отговор на защитните възражения, изразяващи по същество
съждения за допуснато от първата инстанция дерогиране на ръководните принципни правила на
чл.14, и чл.107, ал.3 и ал.5 НПК, следва да се отбележи: Установеният законов метод за оценка на
доказателствената съвкупност, изключва предустановеност на силата, на което и да е от
доказателствата и доказателствените средства. Това важи и за свидетелските показания на св.
Борислав П., С. М. и д-р Б.. Съответно, съдът няма задължение всякога и на всяка цена да им
признае пълнота и достоверност, а да прояви критично отношение в индивидуалното им
обсъждане и при съпоставка с останалия доказателствен материал. Този прочит на коментираните
показания е бил извършен коректно, обективно, с излагане на доводи, съответстващи на
формалната и аргументативна логика.
В съдържателен план показанията на св.Б. Т. противостоят на отделни предметни компоненти от
обвинителната конструкция и са предназначени да повлияят върху доказателствената стабилност и
обоснованост на квалифициращия признак "в условията на домашно насилие". Свидетелската
перспектива на Б. Т. досежно непосредствените му възприятия е ограничена до събитията от
неговия рожден ден през м.юни 20** г. в с.****** край гр.*****, на което мероприятие гости били
подс. П. и частният обвинител И.. Същият еднозначно отрича да е ставал свидетел на упражнено
насилие от подсъдимия върху пострадалата. В очевидна колизия с показанията на пострадалата и
св.А., Б. и с. са и твърденията на св. Б. Т., че М.И. е искала пари /10 000-15 000 лв./ от подсъдимия
под формата на "изнудване или шантаж, за да не го съди". Така съобщените фактически данни
въвеждат версия за изнудване, предприето от св. И., без конкретно изложена от свидетеля Т.
субективна мотивация за М.И. да поиска посочената сума от подсъдимия. Красноречив показател
за цЕ.сочено изкривяване на истината е явната дистанцираност на поднесените от Б.Т. факти от
обективното, здравословно състояние на М.И., конкретно от фрактурата на лакътната й кост, по
отношение на която свидетелят дори не съобщава, че е в известност. Посочените необясними
празноти се намират в логическо несъответствие и явно противоречие с останалите
доказателствени средства, предвид което показанията на Б.Т. съдът прецени като негодни да
послужат като реална основа за достоверни изводи относно правнозначимите факти. Правилна е
преценката на ЯРС, че приятелската връзка на свидетеля с подсъдимия създава мотив на Б.Т. да
постави показанията си в услуга на подсъдимия по начина, по който го е направил. Същият мотив
се наблюдава и в свидетелската нагласа на св. С. М., който заявява че на следващия ден
/**.**.****г./ е разбрал за счупената лакътна кост на пострадалата от самата нея с обяснението, че
е паднала. Допълнителната информация, извличаща се от прочита на тези показания обаче е
спомагателно средство, съдействащо за контролна преценка направдоподобността на заявената от
частния обвинител фактическа теза. В отделни пасажи от свидетелския разказ на св. М. се
извеждат обстоятелства, според които на **.**.**** г. след пристигане в **.**** на родителите на
пострадалата, между тях се обсъждали други версии относно инркиминираното травматично
увреждане, в т.ч. че св.И. и подс. П. са се скарали. Св. М. посочва вербализирането на остри
8
заканителни реплики, адресирани от майката на пострадалата към подсъдимия в негово отсъствие.
Така изведените фактически детайли, косвено подкрепят изследвания въпрос относно авторството
на деянието и изпълняват подпомагаща функция при проверка на останалите доказателства в
подкрепа на обвинителната версия. Отделно, относно поддържаната позиция на свидетеля, че в
процесната нощ на **.**.**** г. не е чул викове или падащи предмети, използвана от защитата за
опровергаване на връзката на подсъдимия с авторството, следва да се отчете меродавността и
правдивостта на обясненото в показанията на пострадалата. М.И. посочва непредубедено, че се е
страхувала от подсъдимия още от първия инцидент, като тя твърди, че няма спомен да е викала за
помощ на инкриминираната дата **.**.****г. ЯОС приема за логически обосновано виждането, че
отпечатаният в съзнанието на частната обвинителка страх от предходните физически нападения на
подсъдимия, е от естество в конкретното ситуационно проявление на **.**.**** г. да блокира
реакциите й да потърси помощ. Тази версия намира доказателствена опора в детайли от
показанията на св.А. и Б., заявяващи,че пострадалата е съобщавала за трайно изпитван страх от
подсъдимия преди инкриминираната дата. Тази субективна специфика в процеса на реставриране
на спомените за преживяванията на св. М.И. кореспондира с тезата на св.С.М., че в процесната
нощ не е имало крясъци. Впрочем така поднесеното обяснение за изпитвания продължителен страх
от преживяните предшестващи актове на насилие,включително и след довършване на нападението
на **.**.**** г., когато подсъдимият на път за ****** е отправил закана към И., да не съобщава
действителната причина на травматичното увреждане, предоставя легална основа в убеждението и
на настоящата инстанция да не кредитира показанията на д-р Б.. Доказателствената стойност на
тези показания е подчертано ниска, и същата с категоричност не може да бъде абсолютизирана,
доколкото свидетелят лаконично посочва, че изобщо нищо не си спомня за случая на М.И., нито
относно факта, да й е провеждан преглед. Свидетелят потвърждава, че е авторът на поставената в
листа за преглед диагноза "фрактура на лява предмишница с мнение за оперативно лечение" както
и очертава принципния модел на действие в практиката - при съмнение за упражнено насилие, да
сигнализира полицията. При обсъдените аргументи относно съдържателните качества на
показания на този свидетел, ЯОС не счита, че те предоставят пряко или косвено факти,
конкуриращи информацията в показанията на свидетелите И., С., Б., А. и с..
По възражението на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение, довело
до ограничаване правото на защита във вр.с несвоевременното запознаване с назначената по
делото с Определение №171/17.02.2022 г. на ЯРС , постановено в закрито заседание, повторна
съдебно-медицинска експертиза №31/2022 г. Действително,в проведеното на 07.02.2022 г. о.с.з.,
както защитата , така и частното обвинение са възразили срещу приобщаването към
доказатествената съвкупност на СМЕ, назначена в хода на досъдебна фаза. Съдът е обявил, че
призовката на изготвилото тази експертиза в.л. П. П. е върната в цялост,с отбелязване за
продължителен отпуск по болест. В диспозитива по доказателствените искания съдът не е взел
отношение за назначаване на повторна СМЕ, а това е станало едва на 17.02.2022 г. в закрито
заседание, след констатиране на повторно върнатата в цялост призовка за следващо о.с.з. на
14.03.2022 г. с отбелязване, че П.П. вече не работи като вещо лице. В случая ЯОС намира, че с
процесуалните си действия първостепенният съд не е ограничил правото на подсъдимия да
организира ефективно защитата си като формулира въпроси към вещото лице, относими към
размера на гражданските искове. Измеренията на гарантираното от закона право на защита по
чл.55 НПК следва да се тълкуват диференцирано: от една страна, стои осигуряването на
възможностите за неговото пълноценно упражняване,което е задължение на съда, а от друга -
конкретно проявената процесуална активност и инициатива в тази насока, обусловена от
индивидуалния интерес на подсъдимото лице, която е част от организацията на цялостната
защитна стратегия. Несъмнено е, че измерител за спазване принципът на равнопоставеност и
състезателност на страните, е реално осигуреният им достъп до документите по делото във всеки
стадий от неговото развитие в обичайното за съответната институция работно време, което е
единственият изискуем минимум, представляващ универсална гаранция за ефективно упражняване
правото на защита. Следователно липсата на такъв осигурен достъп би била достатъчно
основание, за да се приеме, че правото на защита и участие на страната по делото е било
накърнено, доколкото последната е поставена в обективна невъзможност да се снабди с препис от
конкретно доказателство или да се запознае с него, да заяви своевременно довод или искане.
Обсъжданата в настоящата ситуация хипотеза е качествено различна. Във времевия порядък от
депозиране на процесната повторна СМЕ вх.№3018/04.03.2022 г. до датата на о.с.з.,в което тя е
приета- 14.03.2022 г., защитата е разполагала с неограничена възможност по свое усмотрение да се
запознае с материалите по делото, да изисква справки и извлечения от материалите, намиращи се
в неговите корици. Пропускът в този смисъл, е последица на демонстрираното от нейна страна
дезинтересиране от резултатите на така приложения доказателствен способ. Допълнително,
предвид отлагането на делото от начално обявения час 14.30 за 15.00 ч. на 14.03.2022 г. защитата е
9
имала възможност за запознаване с отговорите на експерта по поставените идентични /с
формулираните в изключената от доказателствата СМЕ/ задачи, които противно на мнението на
защитника, не са обемни и пространно изложени, а фигурират върху по-малко 3 страници.
От правна страна:
В резултат на изрядната процесуална дейност на първостепенния съд законосъобразно са
формирани изводите по приложимия материален закон, съгл. който поведението на подсъдимия Й.
В. П. от обективна и субективна страна се субсумира под състава на престъплението по чл.131,
ал.1, т.5а вр.чл.129, ал.1, вр. ал.2 НК. Подсъдимият Й. В. П. с действията си на **.**.**** г., около
01.00 ч., в гр. **.****, общ.*******, обл.******, в жилище, находящо се на ул. "**.**. ***** *
*******" №**, в условията на домашно насилие, е причинил средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на лява лакътна кост в средната й трета, с разместване на фрагментите, довело до
трайно затрудняване движението на крайник- лявата ръка на М. Д. И..
При липсата на противоречия в доказателствения анализ на събраните по реда на НПК материали,
в рамките на идентично установените обективни обстоятелства за поведението на подсъдимия от
двете решаващи инстанции, отсъстват предпоставки за претендираната от защитата корекция в
правна оценка на фактите, дефинирана като причиняване на средна телесна повреда, в условията
на домашно насилие. Изпълнителното деяние се изразява в причиняване на телесна повреда –
такова противоправно и виновно въздействие върху човешкия организъм, което по естеството си
уврежда здравето на жертвата. В рамките на установената и доказана фактология, в съответствие с
изискванията на материалния закон и константната задължителна съдебна практика, правилен е
изводът на първостепенния съд, че инкриминираното поведение на Й. В. П. следва да се
квалифицира по законовия текст на чл.131, ал.1, т.5а вр.чл.129, ал.1 вр.ал.2 НК Трайното
затрудняване в движението на крайник е самостоятелна легално дефинирана алтернатива,
реализираща обективната съставомерност на деянието по чл.129, ал.2 вр.ал.1 НК. В случая
обективно причиненото на частния обвинител М.И. счупване на лява лакътна кост в средната й
трета с разместване на фрагментите съставлява функционално увреждане и такова от категорията
на нарушаващите структурата на костите в човешкия организъм, характеризиращо се с
ограничаване възможността на левия горен крайник да извършва движение в пълен обем, с
блокиране на обичайната физическа активност и възможността за упражняване на трудова
дейност. Фактическото съдържание на поведението на подсъдимия изпълва състава на
изпълнителното деяние по съответната материалноправна квалификация и е в директна причинно-
следствена връзка с предвидения в закона престъпен увреждащ резултат. Относно причинно-
следствения механизъм стабилно по своята доказателствена стойност и притежаващо достоверна
значимост е заключението на повторната СМЕ, предоставящо максимално точна и качествена
обосновка на научната хипотеза относно механизма на телесните увреждания на пострадалата.
Вещото лице с категоричност откроява травматичната генеза на причинените функционални и
анатомични телесни увреждания- от минимум 4 самостоятелни и отделни механични действия на
твърди, тъпи или тъпоръбести предмети в различни области по тялото и крайниците на
пострадалата. Касае се за нанаесени минимум 4 наслагващи се удара със значителна сила в
областта на дясната тазобедрена става, в областта на лявото бедро, както и този, с който е
причинено телесното увреждане с медико-биологичните характеристики на средна телесна
повреда (счупването на лявата лакътна кост). Въззивният съд изследва в детайли механизма на
причиняване на телесните увреждания–подсъдимият е съборил пострадалата на леглото и й е
нанасял удари, впоследствие след кратковременното й вертикализиране, подсъдимият я е повалил
на пода, където е продължил да й нанася удари по различни повърхности на тялото; в това
положение на сломена съпротива е предизвикано инкриминираното телесно увреждане от
наслагващи се в логическия минимум, цит. от вещото лице 4 бр. удара, с висок интензитет и при
разгръщане на самозащитната реакция на пострадалата, която според в.л. се свежда в обусловено
от биомеханиката на костите излизане на преден план на фрактурираната кост в опит да посрещне
травмиращия агент; след удара, реализирал медико-биологичните признаци на средната телесна
повреда подсъдимият не е преустановил напълно увреждащите действия, а е разтърсвал ръката на
пострадалата. С описаното поведение подсъдимият П. е осъществил комплексът елементи от
изпълнителното деяние, чрез нанасяне на не по-малко от 4 отделни механични въздействия /според
съдебно-медицинското заключение/ с ръце и крака, което съставлява дейност, правно очертана с
признаците на криминализирания престъпен състав на средна телесна повреда. В случая в
перспективата на алтернативните възможности относно каузалния механизъм вещото лице
обособява като научна хипотеза, закономерната причина на съставомерното увреждане да се
свърже с падане и удар на ръката върху предмет с ограничена контактна повърхност /ръб на
стълба, бордюр/. В тази насока в Решение № 160 от 3.12.2021 г. на ВКС по н. д. № 702/2020 г., II н.
о., НК е закрепено авторитетно становище относно общия и казуален преглед на експертното
10
заключение: "Следва да се припомни, че значение за казуса имат само онези експертни резултати,
съобразени с конкретното своеобразие на фактическите обстоятелства по делото, със спецификата
на установената от съда фактология. В основата на съдебния акт се поставя само онази научна
хипотеза, която е намерила опора в доказателствения материал." Ролята на доказателствения
процес е да изясни най-общите, централни и базисни за наказателната отговорност фактически
параметри от предмета на доказване. А доказателствената дейност не е еквивалент на
математическо уравнение на съответствието между обективната реалност и информационното
съдържание на относимите доказателства. В случая в светлината на обективно и прецизно
обоснованото експертно становище и в аспекта на неговата връзка с преките и производни
информационни данни в останалите доказателствени източници, няма база да се приеме, че е
налице информационен дефицит относно причинно-следствения механизъм.Правилно районният
съд е приел, че инкриминираната телесна повреда е пряка проекция на срещата на ръката на
пострадалата с удар от подсъдимия, при движение на пострадалата, изразяващо самозащитна
реакция, при което биомеханиката на костите диктува излизане именно на счупената кост.
Несъмнената установеност на каузалния механизъм на увреждането се извежда от
интерпретацията на заявените в о.с.з. научни тези на вещото лице относно разграниченото
представяне на причинния механизъм на отделните увреждания - като болезнеността на лявата
половина на гръдния кош и фрактурата на лявата ръка е възможно да бъдат едновременно
предизвикани. Останалите извънсъставомерни увреждания вещото лице е обвързало с
въздействието на отделен механичен фактор- удар с твърд и/или тъп предмет или натиск.
Следователно локализирането на удари с крака и ръце в разнородни области и анатомични
повърхности по тялото на пострадалата намира безспорна доказателствена база в
специализираните констатации на СМЕ при определяне на механизма на съставомерното телесно
увреждане. В случая налице е нарушаване в структурната цялост на лакътната кост, обславящо
функционалното нарушение по чл.129, ал.2 НК - трайно затруднение в движението на крайника.
По тълкувателен ред в ППВС № 3/79 г. е разяснено понятието за трайност, като за да се приеме, че
увреждането е трайно, следва да бъде установено, че е налице един сравнително по-дълъг период
на болестно състояние, чиято продължителност трябва да бъде поне около тридесет дни.
Процесното увреждане на здравето на пострадалата е довело до затрудняване движението на
лявата ръка за срок 4,5- 5 месеца при нормален темп на оздравителните процеси, което обосновава
елемента от материално-правната квалификация на деянието - трайно затруднение в извършване
на основната функция на крайника.
Налице е и квалифициращият признак, обуславящ приложението на материалния закон на чл.131,
ал.1, т.5а НК "в условия на домашно насилие"/. Разпоредбата на чл.93, т.31 НК очертава
изчерпателно кръга лица, които са възможните пострадали от престъпление, извършено, в
условията на домашно насилие": възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има
дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с
което живеят или е живяло в едно домакинство. Разчитането на доказателствата относно трайно
установеното фактическо съпружеско съжителство между М.И. и подсъдимия Й.П. в периода
20**-20** г. е проведено обективно и задълбочено, чрез надлежната им съпоставка и старателно
отстраняване на противоречията в тях, което като доказателствен резултат се възприема и от
настоящия състав. Признакът трайност при този вид престъпления законодателят обвързва с
признака "системност" на упражненото насилие. Нормативно условие за осъществяване
квалифициращият деянието признак "в условията на домашно насилие", от обективна страна,
освен изискуемата се особена връзка между лицата /конкретно изводима от текста на чл.93, т.31
НК /е и качеството "системност" на домашното насилие, т. е. инкриминираното деяние да бъде
предшествано от три предходни прояви на домашно насилие, като дори не се установява изискване
предходните прояви да са насочени към едно и също лице. В настоящия случай, по категоричен
начин се установи посочената системност на упражненото домашно насилие по време на
съвместното съжителство на частния обвинител с подсъдимия в общо домакинство, до момента на
извършване на инкриминираното деяние. Системността на трите отделни предшестващи
криминализираната проява насилствени акта намира несъмнена доказателствена установеност в
показанията на св. М.И., св.С., св. А.,св. Б., св.с., които са вътрешно съгласувани и позволяващи
контролна съпоставка с фактическата теза на частното обвинение. Трите комплексно и
кумулативно изискуеми акта на домашното насилие са само фактическа предпоставка,
обосноваваща престъпната съставомерност на извършеното по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 129, ал.
1, вр.ал.2 от НК. Поради това към доказване на тяхното съдържание, законът не предявява същият
стандарт, който важи за основното инкриминирано деяние, съотнесено във фокуса на предметната
доказателствена рамка по чл.102 НПК. Поначало изискванията на чл.246, ал.2 и ал.3 НПК за
предявяване като абсолютно задължителни елементи в съдържанието на обвинителния акт на
време, място, начин на извършване и пълни данни за личността на обвиняемия са относими към
11
съставомерните за чл.131, ал.1, т.5а , вр.чл.129, ал.1, вр.ал.2 НК елементи, като тези процесуални
изисквания не са равнозначно относими към индивидуализиране и доказване фактическото
съдържание на отделните предикатни деяния на домашно насилие. Тези форми на предикатна
неправомерна дейност са относими единствено към изясняване на типичните, трайно установени в
субективното отношение на дееца условия, в които той е пристъпил и към инкриминираната
проява на насилие. Аргумент в подкрепа на това виждане е, че съставомерността по
квалифицирания състав на средна телесна повреда не е поставена в зависимост от реализиране на
наказателно правоотношение във връзка с първоначалната противоправна дейност. От решаващо
значение за индивидуализиране престъпната дейност по чл.131, ал.1, т.5а , вр.чл.129, ал.1, вр.ал.2
НК е да се дефинира системността, разбирана като субективна и обективна връзка /обстановка на
домашна, семейна среда/ между криминализираното и предходно реализираните форми на
насилие, без да е необходимо предходните актове да се индивидуализират/ доказват с всички
детайли на конкретен престъпен състав като време, място и начин на извършване.
Освен това, ноторно известно е, че системата от насилствени /психически и физически/ действия,
осъществени в условия на домашно насилие, представляват част от скритата,интимна сфера на
развитие на личния живот на участниците в семейната връзка. Следователно фактическите
обстоятелства и пълното съдържание на всеки отделен акт на домашно насилие в преобладаващите
случаи не могат да бъдат пълноценно установени чрез преките възприятия на субекти извън
семейната среда на извършителя, респ. извън съдържанието на гласните данни на пострадалата.
Нещо повече, актът на насилие е провокиран от липсата на публичност, липсата на еманципация
на жертвата от волята на упражняващия насилието субект, атмосферата на интимност и инертното
отношение на жертвата. В тази връзка кредитируеми и надеждни са съдържимите се в показанията
на И. обяснения относно пасивното й отношение -доминиращите в емоционалната й сфера чувства
на обич и очакване за положителна ценностна промяна у подсъдимия,а впоследствие
преобладаващото във волевите й процеси чувство на страх от непредвидимите последствия в
реакциите на подсъдимия, които обуславят липсата на инициатива за сезирането на
компетентните правоохранителни органи. Въз основа на горното, настоящия съдебен състав счита,
че категорично е доказано извършването на престъплението "в условията на домашно насилие" и
съответно деянието правилно е квалифицирано като престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр.чл.129,
ал.1, вр.ал.2 НК.
При описания механизъм на неправомерното посегателство правилно е квалифицирана и
психичната страна,указваща на изискуемия се за субективната съставомерност на
инкриминираното деяние пряк умисъл, с характерното за този вид престъпления неопределено
съдържание. В устойчивата практика на ВКС /Решение № 96 от 26.02.2013 г. на ВКС по н. д. №
1/2013 г., III н. о., НК, Решение № 519 от 29.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1633/2012 г., III н. о.,
НК/ се отстоява разумното и балансирано виждане, че е невъзможно във всеки конкретен случай
да се изисква авторът на антисоциалната проява да има точни познания и ясни представи относно
всички специфични усложнения и конкретния вид на настъпващите общественоопасни последици.
Въпросът за конкретизацията на обхвата на представното съдържание на умисъла относно
вредоносните последици, следва да се решава при наличие на очертани в съзнанието на дееца по-
общи рамки на развитието на причинно-следствената връзка и при различно съотнасяне на вида на
престъплния резултат, а не само в тясната индивидуална определеност на конкретно настъпилия
резултат. В случая в интелектуалните представи на подсъдимия са намерили отражение
съществените обстоятелства относно броя, насочеността на ударите по различни анатомични
повърхности, в т.ч. в горната част на тялото на пострадалата /горен ляв крайник/, силата и
интензитета на въздействие върху тялото й. Описаната съзнателна дейност, реализирана от
навършило пълнолетие лице, с нормално психо-физическо развитие, сочи на интелектуалните
представи, характерни при прекия умисъл, в т.ч. предвиждането,че активираните с това поведение
физиологични и биологични процеси в организма на пострадалата предпоставят поражения върху
здравето й, включително от категорията на конкретно настъпилата средна телесна увреда. На тази
основа може да се отграничи и пряката цел на подсъдимия при извършване на деянието- да
причини болка, страдание, физическо нараняване по степен и интензитет, корелиращи и с
конкретно настъпилата средна телесна повреда.
По наказанието:
Въззивната проверка на справедливостта на приложеното наказание спрямо подс. Й.П.
обхваща обсъждане на свойствата на личността и нейната обществена опасност, в т.ч. по начина,
по който те се отразяват в самото деяние, и тежестта и обективната укоримост на извършеното
престъпление. Именно реализираната престъпна дейност служи като обективен ориентир при
отмерване на заслужения от подсъдимия обем наказателна репресия съобразно изискването за
12
обективна справедливост, прокламирано в чл.35, ал.3 НК. Във въззивната жалба от защитника се
настоява за корекция в размера на наложеното наказание лишаване от свобода чрез значителното
му редуциране, докато в противовес на защитните искания от повереника на частния обвинител е
формулирана претенция за завишаване размера на приложената наказателна санкция със заявено
субективно мнение за отсъствие на предпоставките по чл.55, ал.1, т.1 НК. За да измени в
претендираната от защитата насока контролирания съдебен акт, ЯОС би следвало да установи
явна несъразмерност между, от една страна - обществената опасност на деянието и тази на
подсъдимия, и от друга - тежестта на наложеното наказание. Конкретно установените от районния
съд обстоятелства, не дават легитимна основа за интервериране по искания от защитата начин.
Въззивната проверка е ориентирана към това да гарантира баланса в репресивната и възмездна
функция на наказанието, насочени към възстановяване на нарушената с деянието социална
справедливост, а от друга страна да съблюдава индивидуалния интерес на подсъдимия от налагане
на справедливо и пропорционално на тежестта на извършеното престъпление наказание. Първата
инстанция е направила качествена съпоставка на комплекса смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимия фактори, с основание приемайки за доминиращ комплекса на
смекчаващите отговорността обстоятелства пред правната укоримост на извършеното, което
убеждение на ЯОС предпоставя неоснователност на исканията и възраженията от страна на
частното обвинение. Не е допуснато неглижиране на обстоятелствата от негативния спектър на
обществената опасност на деянието. Отличителната характеристика на доказателствата, относими
към особеностите и интензитета на деянието, очертават завишената му обществена опасност с
оглед неговите индивидуализиращи особености –нанесеният на пострадалата побой с ръце и крака
е проява на непровокирана с нищо агресивна невъздържаност на подсъдимия /след диалог между
двамата относно предстоящата трудова ангажираност на пострадалата /. Касае се за композиция от
упражнени насилствени действия, отличаващи се с безчувственост и ескалация на настроенията
на ожесточена непримиримост на подсъдимия, в хода на която не са оставали обстоятелства извън
сферата на неговия непосредствен волеви контрол. Освен счупването на лакътната кост на
лявата ръка на св. М.И. са били причинени и други увреждания. На този фон и след
демонстрирани сериозни индикации от страна на И. за изпитани силни болеви усещания в лявата
ръка по време на побоя, подсъдимият е започнал да разтърсва ръката й, което отразява
безцеремонността и дързостта на престъпното посегателство, като обосновава отрицателната
нравствена оценка за личността на подсъдимия.В случая съдът приема за преимуществено
влиянието на смекчаващите отговорността обстоятелства. В този контекст първостепенният съд
законосъобразно е отчел чистата съдебна биография на подсъдимия, положителните
характеристични данни, последващата негова финансова съпричастност към увреденото здраве на
частната обвинителка. Това обстоятелство, в съчетание с доказаните позитивни посткриминални
усилия, изразяващи се в инициирано от подсъдимия обаждане на тел.112, превозване на
пострадалата с такси до болница в гр. ****** с цел оказване на своевременна медицинска помощ,
следва да бъдат ценени като поредица от градивни, положителни, доброволни действия, целящи
облекчаване положението на пострадалата и частично репрариране на пораженията върху здравето
й. По изложените съображения настоящият състав на ЯОС намира за справедливо
индивидуализирано наказанието на подсъдимия съобразно изискванията по чл.55, ал.1, т.1 НК с
оглед многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства в размер, ориентиран под
минимималния предел на предвиденото в разпоредбата на чл.131, ал.1, т.5а, вр.чл.129, ал.1, вр.ал.2
НК наказание лишаване от свобода, а именно – 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. Така
определеният обем на наказателната принуда съответства на конкретната обществена опасност на
дееца и на извършеното от него деяние, и би осъществил ефикасно наказателно-правно
въздействие в контекста на целите по чл.36 НК.
По гражданския иск:
По иска за претърпени имуществени вреди: Решаващият състав законосъобразно е преценил
предявеното парично притезателно право за неоснователно предвид погасителния ефект, който
има установеното плащане на сумата от 1700 лв. / с представено платежно нареждане от
**.**.**** г. с вписано основание "за операция"/ по отношение на доказания размер 1428, 65 лв. на
имуществените разходи, извършени от ищцата.
Що се отнася до претендираните от гражданския ищец неимуществени вреди, присъденият
от първата инстанция размер на обезщетение от 12 000 лв. е справедливо определен, в
съответствие с единно установените регулативни критерии в ППВС № 4/1968 г. и реш. 148/2018 г.
по гр. д № 3923/2017 г 4-то г. о. и тълкувателни указания по прилагането на прокламирания в
чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Съобразно визираните критерии се изследват комплексът
обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай, които
трябва да се вземат предвид при определяне на справедливото обезщетение за причинените вреди
13
в съгласие с чл.52 ЗЗД. Касае се за конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите
блага са имали за своя притежател: Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. И в двата случая, те се изразяват в засягане на
защитими права, което засягане няма парична оценка. Съобразно стандарта, заложен в решение №
63/2016 г. по гр. д № 5124/2015 г на 3-то г. о, ВКС определянето на неимуществените вреди по
справедливост не може да бъде произволно чрез формиране на съдебно усмотрение единствено на
база абстрактните представи на решаващия орган, а следва да включва задълбочено обсъждане на
конкретните релевантни към размера на обезщетението обстоятелства. Конкретните обстоятелства,
които в случая следва да бъдат съобразени при преценката за справедливия паричен еквивалент на
понесените от ищеца неимуществени вреди, са от една страна болките и страданията, претърпени
при нанасянето на телесната повреда и при последващото лечение, и от друга особено дългата
продължителност на възстановителния процес. В детайли съдът съобрази, че в случая се касае за
счупване на лакътната кост в областта на средната трета на нейното тяло с известна дислокация на
костните фрагменти, наложило оперативно лечение с използване на метална остеосинтезираща
техника /тубуларна плака с винтове/, което е обусловило трайно затрудняване на движението на
левия горен крайник на пострадалата М.И. за срок около 4,5-5 месеца при нормален ход на
оздравителните процеси. Сред констатираните телесни увреждания са и кръвонасядане на меките
тъкани в областта на дясната тазобедрена става, кръвонасядане на меките тъкани в областта на
долния край на лявото бедро, и двете в стадий на резорбация /към датата на освидетелстване -
**.**.****г./, контузия на гръдния кош, изразяваща се в болезненост в неговата лява половина, по
предно-страничната му повърхност, които в съвкупност осъществяват медикобиологичната
характеристика на болка и страдание и отзвучват напълно в рамките на 7-10 -15 дни. Въззивният
състав взе предвид установената в медицинската документация приблизителна времева прогноза
на възстановителния период на счупването на лакътната кост на ищцата между 4,5- 5 месеца,
съществено надхвърляща критерия за трайно затруднение в движението на крайника /30 дни/. На
тази плоскост, допълнително съобразени са и експертните констатации, че влиянието на
увреждането се свежда в търпени от ищцата болки в началния период на получаване на
увреждането, в затруднения в осъществяването на основни дейности в ежедневието за
сравнително продължителен времеви период, в т.ч. компрометиране и нарушване на
трудоспособността й. В допълнение съдът съобрази възрастта на ищцата към момента на деянието
-** г., начинът на извършването му и обстоятелствата, при които то е било извършено -в условията
на ескалиращо и непровокирано физическо нападение от страна на подсъдимия. В съответствие с
приетото в ППВС № 4 от 1968 г. ЯОС, счита, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди, в т.ч. за извънсъставомерните такива е 12 000 лв.- размерът, който е
определил и ЯРС. Като ориентир ЯОС използва Решение № 210 от 16.12.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 4163/2018 г., IV г. о., ГК относно определения размер /10 000 лв./ на обезщетението за
неимуществени вреди, касаещи сходно по вида си телесно увреждане /счупване на лакътна кост/,
което обаче е с разнородна индивидуална специфика относно физиологичните и компенсаторни
способности за възстановяване на организма в значително по-кратък времеви период /100 дни/. В
Решение № 75 от 17.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4987/2021 г., I г. о., ГК също е прието за
справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за сходно по видовите си
специфики телесно увреждане, като в съпоставителен план вложеното в използваната изходна база
времетраене на пълния възстановителен процес е за два пъти по-кратък период /2 месеца/ в
сравнение с настоящия случай /4,5 - 5 месеца/. Освен това, така определеният размер от 12 000 лв.
на претендираното материално обезщетение е в най-точно съответствие с
обществено-икономическите условия, икономическото състояние и финансовия и социален
стандарт в страната ни към момента на настъпването на вредите./по прилагането на критерия
Решение № 163 от 4.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 3456/2015 г., I т. о., ТК/ Изискването на
обективната справедливост налага претърпените физически болки и страдания, емоционален
дискомфорт, декомпенсация в социалната сфера, невъзможност за упражняване на трудова
дейност, да бъдат приведени в съответствие със стандарта на живот към момента на непозволеното
увреждане /**.**.**** г./, който стандарт в случая е икономическият индикатор при паричната
оценка на дължимото обезащетение в размер на 12 000 лв.
Предвид своевременно заявената претенция за присъждане на заплатени разноски в размер на 1200
лв. за адвокатско възнаграждение на повереника на частния обвинител -адв.М.А., и представяне на
доказателства за реалното им извършване, с оглед изхода на въззивното производство в тежест на
въззивника подсъдим следва да бъде възложена и претендираната от частния обвинител и
граждански ищец сума за съдебно-деловодни разноски пред въззивния съд.
14
При служебната проверка на правилността на присъдата по реда на чл.314 НПК, въззивният съд не
констатира основания за нейното изменение или отмяна. Поради това присъдата следва да се
потвърди изцяло.
Водим от горното и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл. 338 НПК, Окръжен съд - Ямбол
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда№32/14.03.2022 г. по НОХД №769/2021 г. по описа на Районен съд-
Ямбол.
ОСЪЖДА подсъдимия Й. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.*****, ж.к.*******, бл.**,
вх.*, ет.*, ап.* да заплати на частния обвинител М. Д. И. ЕГН ********** направените във
въззивното производство разноски в размер на 1200 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15