Р Е Ш Е Н И
Е №…
гр.Козлодуй, 02.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав в публично заседание
на 14.07.2021 г. /четиринадесети юли две хиляди двадесет и първа година/ в
състав:
Районен съдия: Жаклин Димитрова - Алексиева
при
секретаря Галина Дикова, като разгледа докладваното от съдията Жаклин Димитрова
- Алексиева гражданско дело № 243 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба с правно основание чл. 415, ал.l, т.2 от ГПК; чл.
9 и чл. 11, т.7 и т.11 от ЗПК, във връзка с чл.240 от ЗЗД; чл. 33 от ЗПК, във
вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.,Париж” рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията, със седалище и адрес на управление:***. п.к. 1766. ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров - Заместник
управител, чрез юрисконсулт Н.А.М. против
Н.П.Р. ЕГН: **********, с адрес *** за
установяване дължимост на вземане присъдено в заповедно производство по частно
гражданско дело № 1244/2019г. по описа на Районен съд – Козлодуй за сума в
размер на 4112,00 лева /четири хиляди сто и дванадесет лева и 00 ст./,
представляваща главница по кредита; 4827.20 лева /четири хиляди осемстотин
двадесет и седем лева и 20 стотинки/ представляваща възнаградителна лихва по
договора; 338.30 лева /триста тридесет и осем лева и 30 стотинки /
представляваща законна лихва за забава за периода от 20.12.2018 до 11.10.2019
година на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира
и разноските в заповедното производство в
размер на 185.55 лева /сто осемдесет и пет лева и 55 стотинки /за държавна
такса и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00/петдесет/
лева, както и такива направени и в исковото
производство за внесена държавната такса за завеждане на иска в размер
на 222.02 лева /двеста двадесет и два лева и 02 стотинки/и минимално
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лв.
В съдебни заседания за ищцовото дружество не се явява
представител. Депозирани са писмени становища.
Ответника участва чрез особен представител адвокат М.С. ***
и оспорва иска.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства.
Към исковата
молба са приложени следните писмени
доказателства: Копие на договор за кредит; Извлечение от погасителен план;
Екземпляр от покана за доброволно изпълнение; Копие на Договор за кредит „Бяла
карта" с № 528302 от 05.01.2018 г. и Приложение № 1 към него; Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. между „Аксес
Файнанс" ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД,
Приложение № 1 към него от 23.04.2019 г. и Потвърждение за сключена цесия;
Пълномощно за уведомяване длъжниците за прехвърляне на вземанията; Уведомление
за цесията.
Съдът, като взе
предвид представените по делото писмени доказателства както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът излага обстоятелства в исковата молба, че между него и
ответника Н.П.Р., ЕГН ********** съществува валидно облигационно отношение въз
основа на договор за потребителски заем с номер PLUS-16441340 от 02.10.2018г. В изпълнение на договора "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД е предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 4000.00
/четири хиляди лева/ лв. и закупуването на застраховка от 1344.00 /хиляда
триста четиридесет и четири лева/ лв. Твърди,
че с полагането на подписа в поле "Удостоверение на изпълнението"
ответникът е удостоверил, че е получил изцяло заемната сума от 4000.00 лева. Съгласно договора за
потребителски кредит /заем/ ответникът се е задължил да върне кредита на 60 месечни вноски, всяка по 169,52 лева, които вноски съставляват
изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния
процент на разходите - 45,32% и годишния лихвен процент - 36,00%, посочени в параметрите по договора.
Длъжникът Н.П.Р. е преустановил
плащането на вноските по кредит номер PLUS-16441340 от 02.10.2018г., като към
тази дата е погасила 0 месечни вноски. На основание чл.5
от договора вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България е станало изискуемо в пълен размер, тъй като е уговорено,
че ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът е остана
задължен за остатъка по заема в размер на 8939,20 лева, представляващ всичките 60 броя погасителни вноски към 20.12.2018г., към която дата е станал изискуем в целия му размер, както
следва – 4112,00
лева главница, възнаградителна лихва в размер на 4827,20 лева и законна лихва за забава в размер на 338,30 лева.
Сочи, че по реда на чл.410 ГПК е подал заявление за това си
вземане срещу ответника на 29.10.2019г. и в Районен съд – Козлодуй е образувано
частно гражданско дело № 1244/2019г. Съдът се е произнесъл, като уважил
заявлението и е присъдил на ищеца срещу ответника сумата 4112,00 лв. /четири
хиляди сто и дванадесет лева и 00 ст.) - главница, такса обработка – 0,00 лева
/нула лева/, възнаградителна лихва в
размер на 4827,20 лв. /четири хиляди осемстотин двадесет и седем лева и 20 ст./ от 20.11.2018 г. до 20.10.2023
г.; мораторна лихва в размер на 338,30 лв. /триста тридесет и осем лева и 30
ст./ от 20.12.2018 г. до 11.10.2019г., законната лихва от датата на
постъпването на заявлението в съда, 29.10.2019 г. до изплащане на вземането,
както и съдебни разноски – платена държавна такса в размер на 185,55 лв. /сто
осемдесет и пет лева и 55 ст./ и минималното юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лв. /петдесет лева и 00
ст./. Тъй като ответникът, длъжник в заповедното производство, не е намерен и
заповедта за изпълнение не му е връчена, след указание на съда заявителят е предявил
положителен установителен иск за установяване по общия ред, че длъжникът дължи
вземането присъдено му в заповедното производство.
Предвид изложените обстоятелства, ищецът иска съдът да признае
за установено, че ответникът дължи вземане присъдено му в заповедно
производство по частно гражданско дело № 1244/2019г. главница в размер на 4112,00
лева, възнаградителна лихва в размер на 4827,20 лева, законна лихва за забава в
размер на 338,30 лева и законната лихва от момента на подаване на заявлението
на 29.10.2019г. до окончателното изплащане на главницата.
При условие, че установителният иск, бъде отхвърлен поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът иска
съда да приеме, че при условие на евентуалност предявява осъдителен иск. Излага
съображения, че този осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване
на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
Ответникът, чрез особен представител адвокат М.С. ***
оспорва иска и излага подробни съображения в отговора на исковата молба, както
и в съдебно заседание, включително досежно неравноправни клаузи в договора за
потребителки кредит предмет на настоящия спор.
Предявения иск е с правно основание с чл. 422 вр. чл.124,
ал.1 ГПК и е допустим.
От събраните по делото писмени доказателства се установява,
че на 02.10.2018г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-16441340,
по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София е
предоставило на Н.П.Р. кредит в размер на 4000,00 лева. Договорено е кредитополучателят
да заплати застрахователна премия в размер на 1344,00 лева. В договора са
посочени годишен процент на разходите /ГПР/ от 45,32%, годишен лихвен процент
/ГЛП/ от 36,00%. Ответникът се е задължил да възстанови заетата сума на 60 броя
месечни вноски, всяка от които в размер на 169,52 лева. В договора е
обективиран и погасителен план, в който са посочени падежните дати на всяка от вноските, размер
на вноската и размера на оставащата главница.
Приложени са условията по договора за кредит, в които е
отразено, че застрахователната премия е разделена на равен брой вноски,
съответстващ на броя погасителни вноски и е част от всяка месечна погасителна
вноска.
По делото е приложен Сертификат № PLUS-16441340, с който се
удостоверява, че застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон
България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу
заплащане на застрахователна премия се задължават да застраховат Н.П.Р. съгласно
Общи условия на застраховка "Защита на плащанията". В сертификата са
посочени застрахователните покрития, застрахователната сума, срока на
застраховката, застрахователната премия и ползващите се лица. Сертификатът е
подписан от застраховано лице, без да е посочено име и за кредитор /също без да
се посочва име/. Приложени са Общите условия, при които се сключва договора за
застраховка.
Към исковата молба е приложен погасителен план и извлечение
по кредит PLUS-16441340, в който е отразено, че за периода от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, 29.10.2019г. до 16.03.2020г. по
кредита няма постъпили никакви плащания.
По делото е приложено и покана от "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД до Н.П.Р., в която се сочи, че поради преустановено на 20.11.2018
г. плащане на вноските по договора и просрочване на две или повече месечни
вноски вземането на дружеството е обявено за предсрочно изискуемо. Няма данни
тази покана да е връчена на ответника.
В отговора на исковата молба назначеният особен
представител на ответника по същество на
спора заявява, че намира иска за допустим, но неоснователен и
незаконосъобразен, поради което оспорва същия и моли съдът да го отхвърли.
Същият оспорва твърдението, че между страните е налице сключен договор за
потребителски заем от 02.10.2018 г. и в тази връзка оспорва приложения договор
за потребителски кредит. Излага съображения, поради които на основание чл.193,
ал.1 ГПК оспорва подписите положени за „подпис на клиент” в договор за
потребителски кредит с номер PLUS - 16441340 от 02.10.2018г. сключен в
гр.Враца, положени в договора, в условията по договора и в кратък медицински
въпросник за приемане на застраховане. Оспорва също приложеното извлечение по
кредит PLUS - 16441340 от 02.10.2018г., с което ищецът доказва твърдението си,
че ответникът не е заплатил нито една вноска, като счита, че същия представлява
частен документ и не обвързва съда с изложеното в него и също на основание
чл.193 ГПК оспорва истинността на извлечение по кредит PLUS — 16441340 от
02.10.2018г., приложен от ищеца с исковата молба. Счита, че договора за кредит
не отговаря на условията на ЗПК.
Във връзка със своите доводи и съображения назначения
особен представител на ищеца направил и доказателствени искания:
1. Съдът да задължи ищцовото дружество от ”БНП Париба
Пърсънал Файненс С.А.”, клон България да представи в оригинал договор за
паричен заем PLUS - 16441340 от 02.10.2018г.
2. Във връзка с оспорване на подписите на доверителят му и
при условие, че ищеца заяви, че ще се ползва от приложения договор за кредит
PLUS - 16441340 от 02.10.2018г. да бъде назнена съдебно - графологична
експертиза, която да отговори на въпроса: „Подписите положени в полето „подпис
на клиент” в договор за потребителски кредит PLUS - 16441340 от 02.10.2018г.,
подписите положени в полето „подпис на клиент” в условията по договора и
подписите положени в полето „подпис на застрахован” на всички страници в кратък
медицински въпросник за приемане на застраховане на изпълнени и положени ли са
от Н.П.Р..
От
заключението на съдебно- графологичната
експертиза приета от съда се установява, че подписът положен върху сключеният
между кредиторът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и длъжникът Н.П.Р.
на 02.10.2018г. Договор за потребителски заем с номер PLUS – 16441340 е
изпълнен от едно и също лице и това лице е Н.П.Р..
При
така изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С оглед предмета на процесния спор,
в тежест на ищеца по пътя на главното и пълно доказване да установи, че е
сключил с ответника-заемател валиден
договор за заем, по силата на който е поел задължението да предостави на заемателя определена сума пари, а последния е поел
задължението да издължава главницата и лихвите по заема, съгласно договора и
погасителния план. Ищецът следва да докаже и размера на претендираните вземания по отделни пера към момента на
предявяване на иска.
С оглед оспорването от ответника на предявеният иск в
тежест на същия е да докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти, като установи
изпълнение на задълженията си по договора, или да докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти
и обстоятелства.
Видно от приложения по делото договор за паричен заем /чл.
3/ страните са се споразумели, че предоставянето на договорената сума
съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и
задължава кредитополучателя да върне на кредитора погасителните вноски указани
по размер в поле "месечна погасителна вноска" и брой в поле
"брой погасителни вноски". Като се има предвид така договореното, настоящият
съдебен състав не възприема изложения в писмения отговор довод, че по делото
липсват доказателства, че процесната сума
не е предоставена на ответника.
При установеното по делото обстоятелство, че длъжникът - ответник
Н.Р. е преустановил плащанията по договора на 20.11.2018г. и договореното в чл.
5 за това кога настъпва предсрочната изискуемост на кредита, следва да се
приеме, че към момента на предявяване на иска /подаване на заявлението по
чл.410 ГПК/ на 29.10.2019 г. предсрочната изискуемост е настъпила, тоест към
този момент са се осъществили обективните факти обуславящи настъпването
й. Съдът не споделя възражението на ответника за неспазване на т. 18
от ТР № 4/13 г. на ВКС, тъй като предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора за
настъпването й, като в конкретния случай този момент е получаване на преписа от
исковата молба. Обстоятелството, че исковата молба е връчена на назначения от
съда особен представител на ответника-длъжник назначен при предпоставките на
чл. 47, ал. 6 от ГПК, не е основание да се приеме, че уведомяването не се е
състояло. Това е така, тъй като няма законови основания, от които да следва
извода, че назначените на страните особени представители /адвокати/ по чл. 47,
ал. 6 от ГПК осъществяват ограничено процесуално представителство, различно от
процесуалното представителство по пълномощие уредено от чл. 32, т. 1 от ГПК.
Съдът приема, че между страните е възникнало правоотношение
по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията
за усвояването му; лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване.
Предявени са положителни установителни искове за
съществуването на парични вземания, за които на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 730 от 1.11.2019 г. по ч.гр.д. № 1244/2019 г. по описа на РС –
Козлодуй. Заповедта е връчена на длъжника - ответник при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца - кредитор е налице правен интерес от
предявяване на исковете за установявания на вземанията по процесния договор за
потребителски кредит. Исковете са допустими, тъй като са предявени от
дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415, ал.
1 ГПК.
Правосубектността на ищеца се установява от представеното
извлечение от Търговски и фирмен регистър от Търговски съд Париж.
Представено е заверено копие на сключен между страните по
делото договор за потребителски кредит с номер PLUS
- 16441340 от 02.10.2018г.
Към датата на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК,
29.10.2019 год. ответникът дължи на ищеца главница – 4112,00 лв,
възнаградителна лихва – 4827,20 лв., законна лихва за забава – 338,30 лв, като
по кредита няма направена нито една вноска.
При така установените факти настоящият състав намира, че
волеизявленията на страните по делото са били насочени към пораждане на
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит. Процесният
договор е сключен на 02.10.2018 г. и попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит, като ответникът има качеството на потребител по смисъла
на чл.9, ал.3 ЗПК. Съответно ищецът се явява кредитор, тъй като се предоставя
кредит под формата на заем, който не попада сред изключенията на чл.4 от ЗПК.
Като вид търговска сделка от категорията банкови сделки, имащи за предмет
предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции,
процесният договор попада и в приложното поле на Закона за защита на
потребителите, съгласно чл. 24 от ЗПК, включително и нормите на чл. 143-146
ЗЗП. В тази връзка съдът следва да обсъди наведените от особения представител
на ответника възражения за недействителност на процесния договор, основаващи се
на разпоредбите на ЗПК макар и бланкетно наведени само като възражение за
незаконосъобразност на клаузите оформящи размера на задължението по договора.
При това следва да се съобрази, че за наличието на основания за недействителност
на договора съдът е длъжен да следи и служебно, когато: е нарушена норма,
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; относимо е до формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/; налице е противоречие с добрите нрави;
налице е неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или
фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от
специфичен обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си
значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
Съдът е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни
материалноправни норми, които регулират правния спор. Общественият интерес от
осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират
правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). При произнасянето си по
дължимостта на претендираните от ищеца суми съдът следва да съобрази и
разрешението, прието в Решение № 384 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1450/2010 г., I г. о., ГК, съгласно което нормите, уреждащи нищожността на
сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи служебно.
На първо място по безспорен начин се установява, че
ответникът е получил сумата по договор за потребителски кредит, PLUS - 16441340
от 02.10.2018г., като ответникът сам е предоставил номер на банковата си сметка
в Банка ДСК, по която да му бъде преведена сумата. Ето защо съдът намира, че
обсъдените по-горе доказателства установяват по безспорен начин, че именно
ответникът е получил исканата сума. Чрез усвояване на сумата от 4000,00 лева е
изпълнено и задължението на ищеца за предоставяне на потребителски кредит на
насрещната страна по процесния договор.
При този изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК,
основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените разноски
в настоящото производство и в заповедното производство по ч.гр.д. № 1244/2019г.
на Районен съд - Козлодуй. Направените в заповедното производство разноски
възлизат общо на 235,55 лева, от които 185,55 лева платена държавна такса и
50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Направените в исковото производство разноски възлизат общо
на 1351,45 лева, от които – 222,02 лева довнесена държавна такса; 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, 793,88 лева – внесен депозит за особен
представител и 300,00 лева – депозит за възнаграждение на вещо лице.
Ответникът не е правил и не претендира разноски.
Ето защо, Козлодуйският районен съд, пети състав
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл.
415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл.
79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД, че Н.П.Р., ЕГН ********** с настоящ
адрес ***, дължи на БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, Франция, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление ***, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Димитър Димитров - Заместник управител, чрез пълномощник
юрисконсулт Н.М., сумата 4112,00 лв.
/четири хиляди сто и дванадесет лева и 00 ст.) - главница, такса обработка –
0,00 лева /нула лева/, възнаградителна лихва
в размер на 4827,20 лв. /четири
хиляди осемстотин двадесет и седем лева
и 20 ст./ от 20.11.2018 г. до 20.10.2023 г.; мораторна лихва в размер на 338,30 лв. /триста тридесет и осем лева
и 30 ст./ от 20.12.2018 г. до 11.10.2019г., законната лихва от датата на
постъпването на заявлението в съда, 29.10.2019 г. до изплащане на вземането,
както и съдебни разноски – платена държавна такса в заповедното
производство в размер на 185,55 лв.
/сто осемдесет и пет лева и 55 ст./ и минималното юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50,00 лв. /петдесет лева и 00 ст./. за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 730 от 1.11.2019г. по ч.гр.д. № 1244/2019
г. на Районен съд - Козлодуй.
ОСЪЖДА Н.П.Р., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, да
заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, Франция, рег. № *********,
чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров - Заместник управител, чрез
пълномощник юрисконсулт Н.М., сумата общо 1351,45
лева, от които – 222,02 лева довнесена държавна такса; 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, 793,88 лева – внесен депозит за особен представител и 300,00
лева – депозит за възнаграждение на вещо лице, представляваща направени от
ищеца разноски в настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Да се публикува
съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
Районен съдия:
/Жаклин
Димитрова – Алексиева/