Решение по дело №1973/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260030
Дата: 17 август 2020 г. (в сила от 26 октомври 2020 г.)
Съдия: Димо Венков Цолов
Дело: 20203110201973
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 май 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

260030/17.8.2020г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното НАХД №1973/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от С.Г.С., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление23-0000349 от 22.04.2020 г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за две отделни нарушения по чл.139, ал.1, т.1, вр. чл.101, ал.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), вр. т.3.3, б.“б“ от Приложение 5 към Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, на въззивника са наложени две административни наказания глоба, всяка в размер по 200.00 лв.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в описанието на твърдяното нарушение не са изложени в достатъчна степен фактическите обстоятелства, които обуславят направената констатация за значителност (вместо за незначителност) на установените неизправности за всяко от две огледала за обратно виждане на превозното средство, въпреки че санкционната норма съдържа обективни съставомерни признаци, които следва да присъстват в описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които е реализирано. Твърди също, че липсата на съответно описание представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото пряко рефлектират върху правото на защита на въззивника, който е ограничен във възможността да разбере, срещу кои факти и обстоятелства следва да се защитава. Изтъква също така, че неправилно при констатирани неизправности на всяко от двете странични огледала са наложени две отделни санкции, тъй като същите водят до един единствен резултат – техническа неизправност на превозното средство. Излага и становище, че конкретното деяние представлява неподлежащ на санкциониране маловажен случай съобразно чл.28 ЗАНН.

Въззиваемата страна – ИА „Автомобилна администрация“, в представено становище оспорва жалбата. Твърди, че констатираните нарушения са подробно и ясно описани, като изтъква, че в хипотезата на т.3.3, б.“б“ от Приложение 5 към Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. констатираната неизправност – огледалото или устройството не функционира или е сериозно повредено, се квалифицира като значителна. Твърди също, че липсва основание, деянието да бъде счетено за маловажен случай, доколкото не са налице смекчаващи обстоятелства, а напротив – при проверката е установено и друго нарушение, изразяващо се в извършване на превоз без притежание на валидно удостоверение за психологическа годност, за което въззивника е санкциониран с отделно НП. Моли, жалбата да бъде отхвърлена като претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.  

 

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.02.2020 г. управляваното от въззивника съчленено превозно средство – т. а. „Ман“, рег.№ У4101АК, категория N3, с прикачено ремарке рег.№ У1454ЕЕ, категория 04, било спряно за проверка от свид. Д.К. в присъствие на негов колега Б.И., при което било установено липса на част от дясното огледало за обратно виждане и наличие на пукнатина по ширината на стъклото на лявото огледало да обратно виждане на превозното средство, за което свид. Д.К. съставил спрямо въззивника АУАН №274561 от 05.02.2020 г., с който отразил, че всяка от двете отделни неизправности представлява самостоятелно нарушение по чл.139, ал.1, т.1, вр. чл.101, ал.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), вр. т.3.3, б.“б“ от Приложение 5 към Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Направените с АУАН констатации били изцяло възприети и възпроизведени в обжалваното НП от наказващия орган, който наложил за всяко отделно посочено нарушение, предвиденото в чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП наказание глоба в предвидения фиксиран размер – по 200.00 лв.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на свид. Д.К., така и от приобщените документи – жалба вх.№52-00-51#2 от 19.05.2020 г. от С.С., НП 23-0000349 от 22.04.2020 г., АУАН №274561 от 05.02.2020 г., ведно с 4 бр. снимки, Заповед РД-08-30 от 24.01.2020 г., АУАН №274582 от 05.02.2020 г. и Заповед №7714 от 05.02.2020 г.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, надлежно оправомощен чрез Заповед РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.   

Относно процесуалната и материалноправна законосъобразност на оспорения административен акт:

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че при издаване на оспореното наказателно постановление, е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на въззивника да разбере, за какво именно административно нарушение се ангажира неговата отговорност.

Както в процесния АУАН, така и в съставеното въз основа на същия НП, не се съдържа цялостно и ясно описание на фактическия състав на приетото за установено нарушение. Приложената от наказващия орган санкционна разпоредба на чл.179, ал.6 ЗДвП предвижда диференцирани наказания според тежестта на неизправност на управляваното от нарушителя превозно средство, а съобразно чл.101, ал.4 ЗДвП, конкретните хипотези на неизправност и тяхната класификация са регламентирани с посочената в АУАН и в НП наредба по чл.147, ал.1 ЗДвП – Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, Приложение 5, т.3.3, б.“б“. Но визираните неизправности по б.“б“ на т.3.3 от Приложение 5 са три отделни разновидности. Първата е налице, когато огледалото или устройството е леко повредено или хлабаво като тази хипотеза е класифицирана като незначителна неизправност. Втората е налице, когато огледалото или устройството не функционира, която хипотеза е класифицирана като значителна неизправност. А третата е налице, когато огледалото или устройството е сериозно повредено, хлабаво или несигурно закрепено, която хипотеза също е класифицирана като значителна неизправност. При тези отделни разновидности на неизправност на огледалата или на устройството за обратно виждане, които при това са нееднозначно класифицирани като степен на тежест, както АУАН, така и НП следва да съдържат ясно описание за конкретно счетената за установена разновидност на съответната повреда. Това именно не е сторено в процесните АУАН и НП, които съдържат описание, че дясното и лявото огледала са с нарушена цялост – липсва част от дясното и има пукнатина на лявото, но не е посочено, дали констатираната нарушена цялост на всяко от двете огледала представлява лека повреда или хлабавост, или двете огледала са считат за нефункциониращи, или пък се считат за сериозно повредени, хлабави или несигурно закрепени и не е изрично и ясно изтъкнато, коя измежду трите разновидности на неизправността по т.3.3, б.“б“ от Приложение 5 към наредбата е налице. Така установеното процесуално нарушение съдът намира за съществено, защото по този начин за въззивника е невъзможно да разбере, какво конкретно нарушение на нормативния акт е счетено за допуснато като не става ясно, защо и по какъв критерий, твърдяната неизправност е счетена именно за значителна, а не за незначителна, въпреки възможното приложение както на едната, така и на другата класификация според фактическия състав на отделните разновидности по т.3.3, б.“б“ от Приложение 5 към Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. Също така, доколкото чл.179, ал.6 ЗДвП предвижда диференцирани наказания според тежестта на неизправност на управляваното превозно средство, конкретното фактологично съдържание на НП и АУАН обективно създава неяснота и затруднение за санкционираното лице да разбере, съответства ли наложеното наказание на счетената за установена неизправност.

Наред с изтъкнатото съществено процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП, съдът констатира наличие и на съществена материалноправна незаконосъобразност на същото. С разпоредбата на чл.179, ал.6 ЗДвП се предвижда санкциониране за управление на технически неизправно превозно средство като размера на санкцията е в зависимост от степента на тежест на съответните неизправности – незначителни, значителни и опасни, а не от техния брой и множественост. При това, наказанието за всяка от трите степени на тежест е предвидено при наличие на множество установени неизправности, а не като отделна санкция за всяка отделна неизправност. Противно на това, в процесната хипотеза, за управление на едно неизправно превозно средство, на въззивника са наложени две отделни наказания за всяка от двете, приети за отделно установени технически неизправности, при чието наличие въззивникът е извършвал управление на превозното средство.

Констатираната материална незаконосъобразност би била отстранима чрез частична отмяна на НП във въззивното производство, но при установената процесуалноправна назаконосъобразност, следва да се постанови отмяна на процесното НП.

При този изход на спора, съобразно чл.63, ал.3 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 ЗАНН, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на адвокат, чийто размер 300.00 лв съответства на установения минимум по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

Водим от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление 23-0000349 от 22.04.2020 г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за две отделни нарушения по чл.139, ал.1, т.1, вр. чл.101, ал.4 ЗДвП, вр. т.3.3, б.“б“ от Приложение 5 към Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, на С.Г.С., ЕГН **********, са наложени две административни наказания глоба, всяка в размер по 200.00 лв, на основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.3 ЗАНН.

 

ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна при ИА „Автомобилна администрация“ към МТИТС, ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.С., ЕГН **********, сумата 300.00 лв (триста лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за сторени разноски за възнаграждение на адвокат, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 ЗАНН.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: