№ 263
гр. Благоевград, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20251200500248 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 2554/31.01.2025г., подадена от „В. и к.“ ... гр. Б.,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.Б..., чрез пълномощник адв.Т. Н., срещу
Решение №989 от 21.12.2024 г., постановено по гр.д.№346/24г. по описа на РС-Б..
С въззивната жалба решението се оспорва като незаконосъобразно изцяло. Приетите от
съда конкретно посочени в жалбата фактически и правни изводи се сочат като неправилно
установени и съответно неправилно приложен материалния закон. Твърди се установена
валидна облигационна връзка между страните, по силата на която на името на ответника е
открита партида за водоснабдяване на собствения му имот. Жалбоподателят твърди, че е
изпълнил задължението си за доставка на ВиК услуги, които ответникът е потребил, но не е
заплатил . Неправилно съдът не е приел твърдени факти за доказани, като не е приложил
разпоредбата на чл.155 ГПК, въпреки изрично искане от ищеца в тази насока, а именно
относно оповестяване на общите условия съгласно чл.8, ал.2 Наредба № 4/14.09.2004г. сочи
се, че ответната страна не е осигурил достъп до имота си за проверка на показателите на
измервателното устройство в имота му, с което поведение по същество черпи благоприятни
за себе си правни последици, което е в нарушение на разпоредбата на чл.161 ГПК. Изтъква
се, че възможността за реален отчет на това устройство не е бил възможен за процесния
период, поради изричен отказ и лиса на съдействие от страна на въззиваемата страната.
1
Липсата на отчитане на показателите през този период е именно поради това обстоятелство,
което жалбоподателят сочи, че е посочил и твърдял като факт още в исковата молба. В тази
връзка се оспорват изводите на съда за липса на отчитане на ВиК услугите, доставени на
ответника и липса на доказателства за размера на потребените услуги. В тази насока се
сочат подробни аргументи в жалбата - за надлежно отчитане на доставените до имота ВиК
услуги и техния размер, „чрез водене на редовно счетоводство и отчитането им в съответни
за това записи в карнети. Сочат се и доводи за липса на оспорване от ответника на твърдени
от жалбоподателя факти, като това, че не е осигурил достъп да имота му, признание на
факта, че е собственик на водоснабден имот и признание на задължение до 1 кубик вода
месечно през процесния период. При поддържане на оспорвания в горната насока се иска
отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата
страна.
Въззивният съд е уважил доказателственото искане на жалбоподателя като по делото е
допусната допълнителна задача към изготвената и прието от първата инстанция съдебно –
техническа експертиза.
Като условие за изготвянето й е указано на въззиваемата страна да осигури достъп до
жилището, като водоснабден имот, за да се извърши от вещото лице проверка на данните на
монтирания в обета водомер, но поради неуказано съдействие от тази страна на вещото
лице, съдът е приложил последиците, като е отменил акта по допускане на това
доказателства и делото е приключило без събирането му от въззивния съд.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. С писмено
становище въззивната жалба се поддържа на основанията, изложени в нея.
Въззиваемата страна редовно и своевременно призована – не се явява.Не се
представлява. Не изразява становище.
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от
страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по искова молба от "В. ... срещу А. Б. К., ЕГН: **********,
с която е предявен положителен установителен иск - за установяване дължимост на вземане
по оспорена з..., издадена по ч.гр.д.№ 2454/2023г. по описа на РС гр. Благоевград - пр.
основание чл.422 в. с чл.415 вр. с чл.410 от ГПК.
С обжалваното решение искът е отхвърлен изцяло като неоснователен.
От събраните писмени доказателства се установява, че въззиваемата страна А. К. е
собственик на основание дарение на недвижим имот - апартамент ..., построено върху
държавна земя в комплекс „С.“ / н.../.
На 17.11.2023г от В... е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу А. Б. К., в качеството на длъжник. По заявлението е образувано
2
ч.гр.д. № 2454/2023г. по описа на РСБ, по което е издадена З..., по силата на която е
разпоредено длъжникът А. Б. К., с ЕГН ********** и с адрес: Б..., да заплати на заявителя
„В. и к.“ ЕООД ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Б..., представляван от
управителя инж. М.П., чрез адв. Д. У., следните суми : -сумата от 2298,20 лв. (две хиляди
двеста деветдесет и осем лева и двадесет стотинки), представляваща главница за периода
28.02.2015 г. - 05.09.2023 г. за доставена и незаплатена ВиК услуга за имот, находящ се в Б...,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 15.11.2023 г., до окончателното й изплащане; сумата от 47,57 лв. (четиридесет и седем
лева и петдесет и седем стотинки), представляваща лихва за забава за периода
02.09.2023 г. - 27.10.2023 г.; сумата от 46,92 лв. (четиридесет и шест лева и деветдесет
и две стотинки), представляваща внесена държавна такса и сумата от 480,00 лв.
(четиристотин и осемдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника на 23.11.2023г. В срока по чл.414 ГПК длъжникът е
писмено възражение с вх. № ..., поради което з.с. е процедирал с даване на указания на
заявителя да предяви иск за установяване на оспореното вземане.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК от заявителя е предявен установителен иск.
От въззивника е представена и приета като писмено доказателство - Справка-извлечение
№ 1423 за дължими суми към В... на името на въззиваемия А. Б. К., с абонатен № 1..., от
която се установява, че са издадени фактури, както следва : .....
Във всяка от издадените фактури са описани следните вземания: ....
Въззивникът е изпратил до длъжника А. К. покана за доброволно плащане на неплатени 3
броя фактури ...
По делото е представена справка от електронен карнет за абонатен ... на името на А. Б. К.
за периода от 30.05.2018г. до 01.02.2024г.
От приетата първата инстанция съдебно – техническа експертиза вещото лице е
установило, че в процесния период от 28.02.2015г. до 05.09.2023г. са действали 7 вида
(различни по размери) единични цени на ВиК услугите, определени със заповеди на
управителя на „В..., както следва : Със заповед № РД - 06 - 216/ 22.08.2013 г. са определени
следните цени на ВиК услугите, които са били в сила от 01.09.2013 год. до 30.11.2018 год.;
Със заповед № РД - 06 - 305/ 30.11.2018 г. са определени следните цени на ВиК услугите, в
сила от 01.12.2018 г.; Със заповед № РД - 06 - 2/ 02.01.2019 г. са определени следните цени
на ВиК услугите, които са били в сила от 01.01.2019 год. до 31.12.2019 год.; Със заповед №
РД - 06 - 423/ 27.12.2019 г. са определени следните цени на ВиК услугите, които са били в
сила от 01.01.2020 год. до 31.12.2020 год.; Със Заповед № РД - 06 - 459/ 31.12.2020 г. са
определени следните цени на ВиК услугите, в сила от 01.01.2021 г.; Със заповед № РД - 06 -
429/ 30.11.2022 г. са определени следните цени на ВиК услугите, в сила от 01.12.2022 год.;
Със заповед № РД - 06 - 462/ 30.12.2022 г. са определени следните цени на ВиК услугите, в
сила от 01.01.2023 год.
От приложена Справка от електронен карнет, за периода от 30.05.2018г. до 01.02.2024 г. за
3
абонат с номер 1090768 А. Б. К. се съдържат данни и за период отпреди 30.05.2018 г. - от
28.02.2015 до 04.01.2024 г. Справката съдържа следните данни : дата старо показание, старо
показание (в m3), дата ново показание, ново показание (в m3), консумация (в m3), състояние
(посочени са три вида „състояния“ в различни периоди - без консумация, без достъп,
нормален), фабричен номер на водомера 010447, номер на пломба 229, дата ремонт
01.11.2006 г., показание от : инкасатор, дата на отчитане. Първата посочена дата на старо
показание е 28.02.2015 г. при показание на водомера 532 m3. Срещу нея е посочена дата на
ново показание 08.08.2018 г. и показание на водомера също 532 m3, консумация 0,0 куб.м. В
графата „състояние“ е записано „без консумация“, дата на отчитане: 08.08.2018г. Записан е
фабричен номер на водомера 010447. От така посочените данни следва, че в периода от
28.02.2015г. до 08.08.2018 г. не е отчитана и не е фактурирана вода, тъй като е нямало
консумация. Съгласно исковата молба процесиите 3 бр. фактури се отнасят за потребени
ВиК услуги в периода от 28.02.2015 г. до 05.09.2023 г. От 08.08.2018 г. до 05.10.2021 г. в
справката има отразени общо 33 броя отчетни периоди като последния отчет е на 05.10.2021
г. Срещу този отчет е записана дата на старо показание 28.02.2015 г., старо показание 532 m3
и дата на ново показание 05.10.2021 г., ново показание 532, в графата „състояние“ е записано
„без консумация“. От така записаното следва, че в този период не е отчитана и не е
фактурирана вода, тъй като е нямало консумация. От 05.11.2021 г. до 06.06.2023 г. са
отразени общо 20 отчетни периода, за които е посочено старо показание 532 куб.м., ново
показание на водомера също 532 m3, консумация 0,0 куб.м., а в графата „състояние“ е
записано „без достъп“. От така посочените данни следва, че в периода от 05.11.2021 г. до
06.06.2023 г. не е отчитана вода (и не е фактурирана), тъй като е нямало достъп до водомера.
За всички горепосочени отчетни периоди за дата на старо показание е посочена датата
28.02.2015 г. и показание на водомера 532 m3. На дата 05.07.2023 г. е отразен нормален
отчет на водомера с фабр. номер 010447 при следните показания на водомера : старо
показание 532 куб.м. (на дата 28.02.2015 г.), ново показание 1527 куб.м., консумация 995
куб.м. В графата „състояние“ е записано „нормален“. На 07.08.2023 г. са отчетени 2 m3
консумирана вода при старо показание 1527 куб.м. и ново показание 1529 куб.м. На
05.09.2023 г. са отчетени също 2 m3 консумирана вода при старо показание 1529 куб.м. и
ново показание 1531 куб.м. От горепосочените данни според вещото лице е видно, че за
периода от 28.02.2015 г. до 05.07.2023 г. не е извършван отчет на водомера и не са
фактурирани ВиК услуги. Първият реален отчет е извършен на 05.07.2023 г. В справката от
електронния карнет е посочена дата на старо показание 28.02.2015г., старо показание 532 m3
и дата ново показание 05.07.2023 г„ ново показание 1527 m3, консумация 995 m3. Във
фактура№ **********/ 01.08.2023 г. общото количество вода 995 m3 е разделено на три
части (60 m3, 10 m3 и 925 m3) и остойностено по три различни цени на ВиК услугите. В
заключение се сочи, че за периода от 28.02.2015 г. до 05.07.2023г. не са отчитани и не са
фактурирани количества питейна вода за абонат с номер 1090768 А. Б. К. по партида №
1191/212, на адрес: Благоевград ж.к. „Запад“, блок 9, ет.10, ап.30. На 05.07.2023 г. е
извършен отчет на водомера с фабричен номер 010447, при който е установено показание на
водомера 1527 куб.м., старо показание 532 m3 на дата 28.02.2015 г., консумация 995 куб.м.
4
вода. На 07.08.2023 г. е извършен отчет на водомера и е установено ново показание на
водомера 1529 куб.м., старо показание 1527 куб.м., консумирана вода 2 куб.м. На
05.09.2023г. е извършен отчет на водомера и е установено ново показание на водомера 1531
куб.м., старо показание 1529 куб.м., консумирана вода 2 куб.м. Общо отчетена и
фактурирана вода по партидата на ответника 999 куб.м. Фактурирането е извършено с
процесиите 3 броя фактури. Отчитането е извършено на дати: 05.07.2023 г. (995 m3),
07.08.2023 г. (2 m3) и 05.09.2023 г. (2 m3).
В заключението вещото лице е изтъкнало, че не може да каже дали фактурираното
количество ВиК услуги общо от 999 куб.м. по процесните 3 бр. фактури е реално потребено,
тъй като не е успяло да извърши оглед на място на водомера. Посочено е, че при огледа
могат да се констатират показанията на водомера към настоящия момент , след което да се
извърши съпоставка с отчетените показания по фактури, фабричния номер на водомера и
номера на пломбите на водомера. Вещото лице е посочило, че на два пъти е посещавало
адреса на абоната, но никой не е отворил вратата.
Въпреки тези констатации на вещото лице делото е приключило пред първата инстанция.
Във въззивната жалба жалбоподателят изрично се е позовал на допуснато от
първоинстанционният съд процесуално нарушение по установяване на факта дали на имота,
собственост на въззиваемата страна са доставени ВиК услуги, дали такива са потребени
реално, в какъв обем и стойност. Тези въпроси са релевантни по делото, доколкото в първото
по делото съдебно заседание ответната страна е възразила по размера и обема на
доставеното количество вода, т.е. спорен е въпроса за това какъв обем ВиК услуги за
процесния имот за доставени и на каква стойност. Ето защо и предвид отговорите на вещото
лице по приетата пред първоинстанционния съд съдебно -счетоводна експертиза са останали
неизяснени, поради неосигурен достъп на въззиваемата страна до средството на измерване,
монтирано в имота му.
Предвид горното и на основание чл.266, ал.3 ГПК, въззивната инстанция е допуснала
допълнителна задача към изслушаната пред РС експертиза, като вещото лице, след като
направи оглед на място на водомера, монтиран в дома на ответника и да отговори: има ли
монтирано в имота средство за техническо измерване /водомер/, има ли данни за нарушения
на пломбата или за други въздействия върху техническото средство, годно ли е същото да
отчита реално потребеното количество ВиК услуги, има ли данни за реално доставена и
потребена вода, да посочи количеството й, показанията на водомера, да изчисли стойността
на потребената вода /услуги/ за процесния период, съгласно всяка една от фактурите, а
именно ф... като се съобрази действащите цени за всяка от доставените ВиК услуги през
процесния период.
На въззиваемата страна е указано да осигури достъп на вещно лице, за да се извърши
оглед на водомера, монтиран в дома му, като при неизпълнение на това задължение, на
основание чл.161 ГПК съдът ще приеме за доказани фактите, които ищецът твърди в
исковата молба, а именно, че за процесния период на ответника е доставена и реално
потребена вода в посоченото количество и стойност.
5
Съобщението за осигуряване на достъп и последиците от неизпълнение на това
задължение са съобщени лично на въззиваемата страна, която въпреки това не е осигурила
достъп за проверка на монтирания в жилището му водомер, поради което и на основание
чл.161 ГПК следва да се приемат за доказани твърдението то въззиваемата страна факти и
обстоятелства, а именно, че на посочения адрес за процесния период по процесните три
бр.фактури на въззваемата страна от жалбоподателя е доставено описаното в тях количество
ВиК услуги , на фактурираната стойност.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което
е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя,
изложени във въззивната жалба относно правилността му в оспорваната част на
поддържаните в жалбата основания.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, за
установяване на паричното вземане - са допустими, тъй като е налице правен интерес от
предявяването им. Това се установява от приложеното ч.гр.д. № 2454/2023г. по описа на РС
Благоевград, по което срещу въззиваемата страна в качеството на длъжник е издадена З....
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника лично на 23.11.20223г., като в срока по
чл.414 от ГПК е подал писмено възражение. За оспорване на вземането заявителят е
уведомен по реда на чл.415 от ГПК и в едномесечен срок от уведомяването е подал иск за
установяване на вземането. Исковата молба е подадена в преклузивния едномесечен срок по
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за спазването на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
По същество :
По делото е представен нотариален акт, от който се установява, че въззиваемата страна е
собственик на жилище, за което няма спор между страните, че жалбоподателят е доставчик
на ВиК услуги.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В
и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – арг. чл. 189о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
6
оператор на В и К услуги на територията на гр.Благоевград е ищцовото дружество, настоящ
въззивник. Следователно спорното правоотношение между страните следва да се уреди по
реда на ЗРВКУ, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
приложимите ОУ, одобрени от оператора, доставящ ВиК за съответната територия.
Съгласно разпоредбата на чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за
сгради - етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение.
Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна
собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на наредбата,
като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите
на вода в сградната водопроводна инсталация. Чл. 32, ал. 2 от наредбата предвижда за
сгради – етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител,
изразходваното количество вода да се заплаща въз основа на измереното количество,
отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време.
Изрично в наредбата е уреден редът на отчитането на водомерите – то се извършва, като се
прави първо отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери.
Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието на представител на
потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в
срок не по-кратък от три работни дни преди деня на отчитането.
Съобразно ал. 3 на същия текст отчетеното по ал. 2 количество вода се разпределя между
отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички
индивидуални водомери след общия водомер при условията и по реда на наредбата.
Изискване по ал. 4 е отчетените данни по ал. 2 и 3 да се отбелязват в карнета, заедно с
датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Съобразно нормата на чл. 35, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. показанията на
водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в общите условия
или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Ал. 2 на същия текст предвижда, че когато
периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно
начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния
месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. След
отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с
реалното потребление.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
7
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник - чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата. В случая несъмнено е, че общите условия на
ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с
решение на ДКЕВР още през 2014г., п,убликувани са, общо изветни и достъпни са за
потребителите.
С тези Общи условия се уреждат отношенията между „В... - Благоевград , наричано за
краткост “В и К оператор”, от една страна и потребителите на предоставяните
водоснабдителни и канализационни услуги на територията, обслужвана от В и К оператора,
от друга страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ОУ доставянето на питейна вода и/или отвеждането
и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните
водомери на сградните водопроводни отклонения. Ал. 2 на същия текст предвижда за сгради
- етажна собственост или за водопроводно отклонение с повече от един потребител
изразходваното количество вода да се заплаща въз основа на измереното количество,
отчетено и разпределено по реда на чл. 25 ОУ.
Последната норма регламентира разпределянето на количествата питейна вода и на
количествата отведени и пречистени отпадъчни води. Съобразно ал. 1 на разпоредбата
изразходваното количество питейна вода за сгради - етажна собственост или за отклонения,
към които са присъединени повече от един потребител, се разпределя въз основа на отчета
по чл. 22 и отчетите по индивидуалните водомери, като в разпределението се включват
всички разходи на вода и загубите на вода в сградната или вътрешната водопроводна
инсталация. Разликата (общото потребление), между количеството питейна вода, отчетено
по общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и
количествата, определени по реда на ал. 8 и чл. 23, ал. 3 за потребителите, чиито
индивидуални водомери не са отчетени, се разпределя между всички потребители
пропорционално на отчетените по индивидуалните им водомери, съответно начислените им
по реда на ал. 8 и чл. 23, ал. 3 ОУ количества (ал. 2 на същия текст). Съобразно чл. 22 ОУ
изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от В и К оператора и/или в имотите на потребителите.
Съобразно нормата на чл. 23, ал. 1, т. 2 показанията на водомерите на водопроводни
отклонения на потребителите на вода за питейно-битови нужди се отчитат с точност до 1
куб.м. за период не по-дълъг от 3 месеца, т.е. с оглед на вида на имота и нуждите , за които
се предоставят ВиК услугие 0 питейно – битови, съгласно чл.3, т.1 от ОУ, отчитането на
показателите за доставените ВиК услуги за въззиваемата страна следва да се осъществява
най – малко на всеки три месеца. . Отчитането на индивидуалните водомери след общия
водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитането на
общия водомер – ал. 2 на същия текст. Отчитането на показанията на водомерите се
извършва от служител на оператора на ВиК услуги в присъствието на потребителя или на
8
негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с
данните в отчета. Съгласно чл.23, ал.6 от ОУ В и К операторът определя дата за отчет на
водомерите поне веднъж в годината в извънработно време на В и К оператора, а съгласно
чл.24, ал.3 от ОУ - при невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на
потребителя или на негов представител, и когато потребителят не е съглА. с фактурираните
количества, същият е длъжен да уточни с В и К оператора извършване на отчитането в
удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане.
Клаузата на чл. 24, ал. 1 ОУ регламентира задължението на потребителя да осигурява
свободен и безопА. достъп на легитимираните длъжностни лица на ВиК оператора за
извършване на отчети на индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед
определяне на точното количество изразходвана питейна вода. При невъзможност за
отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител, и когато
потребителят не е съглА. с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с В и К
оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от
една година от последното отчитане – чл. 24, ал. 3 ОУ. Ал 4 на същия текст урежда случаите
на отказ за осигуряване на достъп или неосигуряване на такъв за повече от една година.
Съгласно чл.49 от ОУ - При отказ на потребителя, установен с протокола по чл. 24, ал. 4, да
осигури достъп на длъжностното лице на В и К оператора за отчитане на показанията на
водомер, разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и
изтичане на водата със скорост 1 m/s, за периода до предишен реален отчет, но не по дълъг
от 6 месеца.
В този смисъл са и разпоредбите на чл. 35 и сл. от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
По делото не се установява спазване на описаната процедура за отчет на количеството
доставени ВиК услуги за част от процесния период, а именно за периода от предходното
отчитане на индивидуалния водомер на въззиваемата страна на 28.02.2015г. до 05.07.2023г.
За този период въззивникът твърди и признава в исковата молба, че ответната страна не е
била осигурил достъп до водомера, монтиран в обитаваното него жилище, за проверка.
Следователно – за част от процесния период – 28.02.2015г. до 05.07.2023г. въззивникът не е
спазил разписаната в ОУ и в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи процедура –по редовно и надлежно отчитане на доставените по вид и количество
ВиК услуги на въззиваемата страна, а при констатиран отказ и/или невъзможност да
извърши такова отчитане поне на всеки три месеца, не е са съставени надлежни протоколи, с
подпис на длъжностно лице на оператор и свидетел,които да удостоверят отказа на
потребителя да осигури достъп за проверка. В експертизата вещото лице е посочило, че за
периода от 28.02.2015г. до 30.05.20218г. нямат изобщо данни за извършване на проверка на
водомера на въззиваемия и на доставеното, респ.потребено количество ВиК услуги на
9
обитаваното от него жилище, а за периода от 30.05.2018г до 01.02.2014г. е създаден
електронен карнет, но при липса на данни за монтиране на нов водомер на абоната с
възможност за електронно дистанционно отчитане, за да отпадне задължението на ВиК
оператора по чл. 23, ал.4, изрц.последно от ОУ, доколкото от въззивника не се установи
промяна на отчитането на процесния водомер от хартиен на електронен карнет и
основанието за това. Не са представени карнетни листове, от които да е видно, че в
процесния имот, редовно в присъствието на потребителя или на негов представител, е
извършен реален отчет на водомерите за исковия период, в които карнетни листове да се
съдържа подпис на потребителя/представителя му, за да се приеме, че те отразяват реален
отчет на водомерите в имота с удостоверено от тези лица съответствие на показанията с
данните в отчета. По делото като писмени доказателства не са представени и протоколи,
подписани от длъжностното лице на оператора и един свидетел за отразен отказ на
потребителя да се подпише или да осигури достъп до имота, не са удостоверени с подпис на
длъжностно лице на оператора и с посочване на три имена, адрес и подпис на трето лице
(свидетел) съгласно описаната в чл. 24, ал. 4 от Общите условия процедура относно
случаите на неосигурен в рамките на повече от една година достъп на определените поне
веднъж годишно от ВиК оператора. Представена е единствено едностранно съставена от
ищеца справка, именувана справка за дистанционно електронно отчитане, която не съдържа
подпис на потребителя или на негов представител. Същата има характеристиките на
документ, едностранно съставен от ищеца, който сам по себе си не представлява
доказателство, годно да установи изложените в съдържанието на документа изгодни за
ищеца изявления.
Ето защо за периода до 05.07.2023г., когато жалбоподателят признава, че от ответника на
тази дата е осигурен достъп до индивидуалния водомер за проверка, от ВиК оператора не са
представени доказателства да е спазена описаната приложимите ОУ процедури по съставяне
на съответен констативен протокол, удостоверяващ отказа на въззивника за достъп и
проверка. Нещо повече - в чл.49 от ОУ при такава хипотеза на отказан достъп, удостоверен
със съставянето на съответните протоколи, не може да се претендира заплащане на ВиК
услуга като реално доставена такава, а е разписана специална процедура и начин на
изчисляване на дължимата насрещна престация на оператора в случая на отказана достъп за
проверка, като за предходен период насрещното вземане може да се начисли най – много за 6
месеца назад, но не и за по-дълъг период от време. Не се установи, че въззивникът е спазил
цитираните в ОУ правила за отчитане на вземането при условията на отказан достъп и
невъзможност да извърши отчитане на показателите на индивидуалния водомер за период
от време – повече от една година от последната проверка. Ето защо следва да се счете, че
вземането, отразено във ф... е недължимо, тъй като в него е отразено и отчетено вземане за
реално доставени ВиК услуги, а за част от претендирания период – 28.02.2015г. до
05.07.2023г. се установи, че жалбоподателят, като доставчик на тези услуги не е изпълнил
свое задължение според действащите през този период и обвързващи страните ОУ – чл. 22 и
сл. вр. с чл. 23, ал.1, т.2 вр. с ал.4, чл.24 от ОУ – за редовно и надлежно отчитане на
доставените и реално потребени ВиК услуги. Установи се, че за горния период, за повече от
10
една година от страна на оператора такова надлежно отчитане не е било извършвано, поради
което същият няма основание да претендира за този период заплащане на доставени и
реално потребени услуги. Неотчитането е станало по повод отказ на потребителя да изпълни
задължението си по чл. 24, ал.1 от ОУ да осигури свободен и безопА. достъп на легитимните
длъжностни лица на ВиК оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер в
сроковете по чл. 23, ал.1, т.2 от ОУ, в който случай операторът няма основание да начислява
и изисква плащане на услугите като реално доставени и потребени, а следва да спази
нарочно записаната в ОУ процедура по чл.24, ал.4 вр. с чл.49 от ОУ и да иска заплащане на
вземане на това основание и изчислено по посочения в чл.49 начин и максимален срок.
Едва за претендираното вземане по останалите две фа...., вземането следва да се счете за
дължимо. След 05.07.2023г. операторът е извършил проверка на индивидуални водомер и в
рамките на отчетния срок в чл. 23, ал.1, т.3 от ОУ, претендира заплащане на доставени
услуги. По отношение на това вземане, следва да се приложат последиците на чл.161 ГПК и
приемат за установени твърдение от жалбоподателя факти за реално доставена по вид обем
и стойност на ВиК услуга, след като въпреки изричното указаното въззваемата страна не
осигури достъп до индивидуалния си водомер за проверка от вещото лице. Горното правило
не е относимо към вземането, отразено по ф..., доколкото в същата неправилно и в
нарушение на собствените си и действащи ОУ операторът е начислил доставена и реално
потребена ВиК услуга, при липса на доказателства за водене на редовно отчитане на
доставените такива на потребителя и при изрично признание, че неотчитането е станало за
период по-дълъг от една година. При тези условия операторът няма основание да иска
заплащане на реално доставени и потребени услуги, а само такива, на друго основание и по
друг ред и срок на отчитане – този по чл.49 ОУ вр. с чл.24, ал.4 от ОУ.
Вземанията по последните две фактури са парични, поради което са лихвоносни. При
забава длъжникът дължи законна лихва от датата на забава до изплащането. Съгласно чл. 33
от ОУ ВиК операторът издава ежемесечни фактури, като плащането им следва да се
осъществи в 30 – дневен срок от издаването им – ал.2 на чл.33 от ОУ. Следователно, след
изтичането на 30-дневен срок от издаване на фактурата за дължимото плащане за съответния
отчетен период, при липса на изпълнение, длъжникът изпада в забава. За вземането по ф....,
забавата настъпва след 30-дни от издаването й, т.е. считано от 01.10.2023г., като до
поисканата дата – 27.10.2023г., изчислено на основание чл.162 ГПК с програмен продукт,
лихвата за забава е в размер на 0,05 лв. Забава по отношение на главницата по ф..., настъпва,
според ОУ след изтичане на 30 - дневния срок от издаването й, т.е. след 02.11.2023г, за който
период лихва за забава не е поискана, както в заявлението, така и в установителния иск,
поради което за вземането по тази фактура лихва за забава не се дължи, тъй като забава за
плащането по тази фактура с подаване на заявлението не е била поискана.
По изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта, с който
установителент искът е отхвърлен за главното вземане за сумата от 8,78 лв. без ДДС или
10,54 лв. с ДДС за вземанията по ф...
По разноските:
11
Съдът в исковото установително производство по реда на чл.422 вр. с чл.415 ГПК се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното /т.12 ТР №
4/2013г. на ВКС, ОСГТК/. С оглед частичната основателност на иска въззиваемата страна
дължи на въззивника сумата от 2,38 лв., представляваща направени разноски по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 2454/2023г. по описа на РС Благоевград, съобразно уважената част
от иска.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна дължи на въззивника направени
пред първата инстанция разноски, съобразно уважената част в размер на 3,32 лв. /направени
разноски от 736,51 лв. при уважен размер от исковете общо 10,59 лв./, както и направените
пред въззивната инстанция разноски от 3,22 лв., съобразно уважената част /общо направени
разноски от 712,46 лв. за д.т. и адв.възнаграждение при уважен размер от общо 10,54 лв.
спрямо поискания от общо 2345,77 лв./.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 989/21.12.2024г., постановено по гр.д.№ 346/2024г. по описа на РС
Благоевград, в частта, с която е отхвърлен предявеният от "В. ... срещу А. Б. К.
установителен иск до размер от 10,54 лв. главница с ДДС за потребена и незплатена ВиК
услуга за периода от 05.07.2023г. -05.09.2023г., в частта за сумата до размер от 0,05 лв. лихва
за забава за периода от 01.10.2023г. до 27.10.2023г. и в частта за законна лихва върху
главницата над горния размер от подаване на заявлението до изплащането и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Б. К., с ЕГН ********** и адрес : гр.
..., че дължи на "В. ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Б..., представлявано
от управителя Ма.И.П., следните суми: сумата от 10,54 /десет лева и петдесет и четири
стотинки/ лв. с ДДС, главница за предоставяне на ВиК услуги за периода от 05.07.2023г. до
05.09.2023г. по ф... и ф..., сумата от 0,05 /пет стотинки/ лихва за забава върху вземането по
ф.... за периода 01.10.2023г. – 27.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението до изплащането, за които суми е издадена ..... по ч.гр.д.
№ 2454/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА А. Б. К., с ЕГН ********** и адрес : гр. ... да заплати на "В. ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. Б..., представлявано от управителя Ма.И.П., сумата от
2,38 /два лева и тридесет и осем стотинки/ лв. разноски по заповедното производство по
ч.гр.д.№ 2454/2023г. по описа на РС Благоевград, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА А. Б. К., с ЕГН ********** и адрес : гр. ... да заплати на "В. ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. Б..., представлявано от управителя Ма.И.П., сумата от
3,32 /три лева и тридесет и две стотинки/ лв., направени пред първата инстанция разноски и
сумата от 3,22 /три лева и двадесет и две стотинки/ лв., направени пред въззивната
12
инстанция разноски, съобразно уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 989/21.12.2024г., постановено по гр.д.№ 346/2024г. по описа
на РС Благоевград в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13