№ 149
гр. Търговище , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета И. Петрова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Анета И. Петрова Административно
наказателно дело № 20213530200105 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П. П. К. от град Търговище против
Наказателно постановление №20-1292-002324/05.01.2021г. на Началник
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр. Търговище, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания за четири
административни нарушения. Жалбоподателят оспорва териториалната и
материална компетентност на лицата, издали АУАН и НП, оспорва приетите в
АУАН и НП обстоятелства и заявява, че в посоченото време не е управлявал
МПС, а се е намирал в гаража, където било паркирано личното му МПС.
Същият твърди, че на предложението на двамата полицаи да го тестват с
техническо средство, възразил, че не шофира в момента и се намира в частен
имот, при което те напуснали имота и започнали да пишат нещо върху
багажника на патрулния автомобил. Жалбоподателят посочва, че е представил
на полицаите личната си карта, за да удостовери самоличността си, но на
същия ден не му бил представен АУАН или някакъв документ за извършено
нарушение. Заявява, че полицаите не са го търсили изобщо и по никакъв
начин на него не му станало ясно, че са съставили АУАН срещу него. Твърди,
1
че по този начин не му била осигурена възможност да представи своите
обяснения и възражения срещу акта. В жалбата се сочи, че на 17.12.2020г.
адреса му бил посетен от двама полицаи, които искали да му връчат документ
за установено нарушение, който той отказал да подпише, поради което
полицаите се обадили на свои колеги, които пристигнали и в тяхно
присъствие документът бил подписан от един от служителите без да се връчи
препис на жалбоподателя. Сочи, че не му бил връчен и талон за медицинско
изследване. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление
изцяло като незаконосъобразно и необосновано. В съдебно заседание жалбата
се поддържа от жалбоподателя и неговия процесуален пълномощник адв.
А.Н. от АК – Търговище.
Ответникът – ОДМВР – гр. Търговище , се представлява от
гл.юрисконсулт Л.Ж., която моли за потвърждаване на обжалваното НП.
Съдът като прецени становището на жалбоподателя във
връзка с представените доказателства, приема за установено следното:
АНПроизводство по случая е започнало със съставянето на АУАН
с.GA, бл.№314179 от 07.12.2020г., в който е констатирано, че “на
07.12.2020г., в 16.53ч. в гр. Търговище, ул.“Петър Берон“до номер 5, П. П. К.
управлява собствения си лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №Т7155АТ, като
извършва следните нарушения: Не представя СУМПС. Не представя
контролен талон към СУМПС. Не представя СРМПС. Отказва да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с фабр.№ARNA 0112. Издаден талон за изследване № 073039“.
Нарушенията са квалифицирани съответно по чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП, чл. 100
ал.1 т.1 ЗДвП, чл. 100 ал.1 т.2 ЗДвП и чл. 174 ал.3 пр.1 ЗДвП ЗДвП. В АУАН
на реда за възражения изрично е записан текста „нямам възражения“.
Същевременно ръкописно е отразено, че визираният нарушител отказва да
подпише акта, като отказът му е удостоверен с подписа на свидетеля И.К.В..
Налице е издаден талон за изследване №073039, в който е отразено, че
провереното лице П.К. отказва проба за алкохол и отказва да получи
издадения талон, който отказ също е удостоверен с подписа на И.К.В. с
посочен адрес. В талона за медицинско изследване е записано, че проверката
е започнала в 16.53 часа през 2020г. без да са посочени дата и месец. След
преглед на съставения АУАН и докладната записка от актосъставителя на
2
05.01.2021г. Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр. Търговище
е издал обжалваното Наказателно постановление №20-1292-002324, в което
са възприети отразените в АУАН фактически обстоятелства и за установените
административни нарушения са наложени съответни административни
наказания, както следва: 1/за нарушението по чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП – не
представя СУМПС, е наложена глоба в размер на 10 лева на основание чл.
183 ал.1 т.1 предл.1 ЗДвП, 2/ за нарушението по чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП – не
представя контролен талон към СУМПС, е наложена глоба в размер на 10
лева на основание чл. 183 ал.1 т.1 предл.2 ЗДвП, 3/ за нарушението по чл. 100
ал.1 т.2 ЗДвП – не представя СРМПС за МПС, което управлява, е наложена
глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183 ал.1 т.1 предл.3 ЗДвП, 4/ за
нарушението по чл. 174 ал.3 предл.1 ЗДвП – отказва да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.
№ARNA 0112, е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 24 месеца на основание чл. 174 ал.3 предл.1 ЗДвП, като
на основание Наредба №Із-2539 на МВР на водача са отнети общо 12
контролни точки. В съдебното производство са събрани писмени и гласни
доказателства, предвид противоречивите показания на разпитаните свидетели
са проведени и очни ставки, прието е и заключение от допуснатата видео -
техническа експертиза. От показанията на свидетелите В.Д. – актосъставител,
и А.А. – свидетел по установяване на нарушението, следва, че на 07.12.2020г.
към обяд свид. В.Д. получил по телефона устен сигнал за това, че
жалбоподателят управлява бял на цвят л.а.„Опел“в квартал „Въбел“като в
момента е спрял и пие бира в заведение за хранене, но когато с колегата му
отишли на посоченото място автомобилът не бил вече там. По – късно
следобеда бил получен втори такъв сигнал по телефона и двамата свидетели
предприели повторна проверка в квартал „Въбел“ на гр. Търговище като при
пристигането си забелязали описания автомобил „Опел Астра“, управляван от
жалбоподателя по ул.“Петър Берон“. Свидетелите тръгнали първоначално
след автомобила на жалбоподателя, но след това завили по успоредна улица с
цел да го пресрещнат като според тях през цялото време имали видимост към
следения автомобил с изключения за секунди докато са минавали край
сградите. В момента, в който полицейският автомобил влязъл в ул.“Петър
Берон“ от срещуположния край, свидетелите видели, че жалбоподателят е
извън автомобила и отваря вратите на гаража, след което се качил в МПС/все
3
още с включени светлини/ и го придвижил вътре в гаража. Тогава
полицейският автомобил спрял пред гаража и свидетелите излезли навън,
жалбоподателят също излязъл от автомобила и от него били поискани
документите му на водач и тези на МПС. Свидетелите казали на
жалбоподателя, че ще му направят проверка за употреба на алкохол, на което
същият отказал като заявил, че си е в къщи и не е управлявал автомобила, а
наред с това отказал и да предостави за проверка документите си като водач
на МПС и тези на МПС. Според свидетелите след така направения отказ да се
подложи на проверка на жалбоподателя било разяснено, че може да даде
кръвна проба, и свид. Д. започнал да изготвя талон за медицинско изследване
и АУАН като за целта самоличността на лицето била установена посредством
справка чрез служебния таблет. Двамата свидетели сочат, че К. отказал да
получи каквито и да е документи, вкл. съставения АУАН, и се прибрал в дома
си, а след това излязла свид. Л.Х. и донесла личната му карта. Свидетелите Д.
и А. уточняват категорично, че посоченият като свидетел на отказа на
нарушителя да получи акта И.К.В. изобщо не е присъствал на място в този
момент и по време на цялата извършена проверка. Ангажираната от
жалбоподателя свидетелка Л.Х., живуща на адреса/кв.Въбел, ул.“Петър
Берон“ №5/, на който жалбоподателят живеел на квартира, посочва, че на
07.12.2020г. помолила К. да превози с автомобила си около 15.00 часа
болната й и трудно подвижна съседка до пощенската станция в квартала, за да
си вземе пенсията. Поради това, че посочената съседка живеела срещу дома
на свидетелката – в кв.Въбел, ул.“Петър Берон“ №4, жалбоподателят я взел от
дома й и я закарал до пощата, след което върнал нея и свидетелката в дома на
последната и излязъл. Когато дошло време съседката на свидетелката да се
прибере у дома си, свид. Х. помолила жалбоподателя да закарат същата с
автомобила му до дома й, тъй като валял дъжд. Тримата се качили в
автомобила и К. превозил посочената съседка до отсрещната страна на
улицата пред дома й като свидетелката събрала и дрехите за пране на тази
жена, за да ги изпере у дома си. След това двамата – К. и свидетелката, се
качили в автомобила и след като последният бил вече в гаража, свидетелката
излязла от него, взела прането и се качила в къщата си като сочи, че и К. й
помогнал да занесат прането в къщата. Според свидетелката, едва докато
разпределяла прането неволно погледнала към монитора за видеонаблюдение
и видяла в гаража освен К. и друг човек, и тъй като й се сторило, че този
4
човек рита К., тя излязла и отишла в гаража, където установила, че гаражът е
със затворени врати, а две лица с полицейски униформи са навън пред гаража
и пишат нещо на багажника на полицейския автомобил. Според свидетелката
след малко се появил К., който донесъл личната си карта и я представил на
полицаите. Поради противоречията между събраните свидетелски показания
са проведени очни ставки между всеки от свидетелите Д. и А. от една страна
и свид. Х. от друга страна. При очните ставки свидетелите Д. и А. са
категорични, че Х. им е представила личната карта на К., докато същата
отрича да е сторила това, заявявайки, че не знае къде се намират личните му
документи. Наред с това при тези процесуални действия свид. Х.
потвърждава, че е била вътре в автомобила при вкарването му в гаража и едва
след това е излязла от него, докато свид. Д. заявява, че когато са видели
спрения пред гаража автомобил преди вкарването му в гаража, К. е бил сам и
извън автомобила като проверката започнала веднага след като МПС е било
вкарано в гаража. С оглед преценка за кредитиране на свидетелските
показания съдът съобрази и приложената по АНПреписка докладна записка,
изготвена от актосъставителя В.Д. на 07.12.2020г., в която същият е записал,
че при навлизането на полицаите в ул.“Петър Берон“ същите видели
автомобила на жалбоподателя спрян на пътното платно като в него се качило
лице и го вкарало в гараж на същата улица; след това от шофьорското място в
автомобила излязъл жалбоподателя и при поискване на неговото СУМПС той
заявил, че не го носи и представил лична карта. В докладната записка е
описано, че К. отказал предложената му проверка за алкохол, заключил
гаража и се прибрал, и повече не се върнал при полицаите. Актосъставителят
е записал също, че съставил АУАН и талон за медицинско изследване, за
които К. предварително бил заявил, че няма да подпише. Изложеното в
докладната записка относно поведението на К. – представянето на личната
карта от самия него и прибирането му още преди да е съставен АУАН, не
съответства на показанията, дадени от свидетелите Д. и А. в с.з., а
кореспондира по – скоро с показанията на свид. Х. и с изложеното от
жалбоподателя в жалбата против НП. От неоспореното от страните и прието
от съда заключение на извършената съдебна видеотехническа експертиза
могат да се направят изводи, че на 17.12.2020г. в 17.04 часа пред дома, в
който живее жалбоподателя, е спрял патрулен полицейски автомобил, от
който са излезли двама мъже – полицаи с носени от единия листи хартия; в
5
17.08 часа към тези лица се приближават две цивилни лица и започват
разговор; в 17.11 часа единият полицай разговаря по телефон, а в 17.18 часа в
обхвата на камерата се появяват още двама полицейски служители – мъж и
жена; едното цивилно лице разговаря с полицаите и жестикулира като в 17.22
часа се отправя към фасадата на сградата и в 17.24 часа излиза от обхвата на
камерата. Разпитаният в с.з. свидетел Н.Н. – мл.контрольор в сектор „ПП“
към ОДМВР – Търговище, посочва, че на 17.12.2020г. около 17.00 часа –
18.00 часа той и негов колега отишли да връчат на жалбоподателя две
заповеди: за прекратяване на регистрация на МПС и за отнемане на СУМПС.
И тъй като К. отказал да получи заповедите, свидетелят и колегата му се
обадили на дежурния патрул, които дошли и се подписали като свидетели на
отказа му. Свид. Н. е категоричен, че други документи не са връчвани на
жалбоподателя тогава. По делото са приети като доказателства 2 бр. заповеди
за прилагане на ПАМ, издадени на 07.12.2020г. против К., като с едната е
прекратена регистрацията на ППС, а с другата временно е отнето неговото
СУМПС. Видно от направените отбелязвания в тези заповеди К. е отказал да
ги получи, като отказът му относно едната заповед е удостоверен на
17.12.2020г. от свидетеля В.Х – мл.инсп., а отказът му относно другата
заповед е удостоверен на 17.12.2020г. от свидетеля С. Н. – мл.инсп.
Показанията на свид. Н. и приетите две заповеди за прилагане на ПАМ
кореспондират с кадрите на видеозаписа – предмет на видеотехническата
експертиза, и от същите следва извода, че на 17.12.2020г. е направен опит за
връчване на тези заповеди, но не и на съставения АУАН. От съвкупната
преценка на гореобсъдените доказателства следва, че на 07.12.2020г. към
16.53 часа жалбоподателят е управлявал описаното в НП МПС като фактът на
това управление се установява от показанията и на тримата разпитани
свидетели. Безспорен е отказът на жалбоподателя да се подложи на проверка
за употреба на алкохол с техническо средство – този отказ не се отрича от
него и се установява от показанията на свидетелите Д. и А., които установяват
и отказа на жалбоподателя да представи исканите от него документи –
СУМПС, контролен талон и СРМПС.
Въз основа на обсъдените събрани доказателства и установените по
делото факти съдът направи следните правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени
6
наличието на допуснато процесуално нарушение при издаването на АУАН и
НП, което би довело до превръщането на НП в незаконосъобразен
санкционен акт.
Съставеният АУАН е издаден от компетентно длъжностно лице,
овластено за целта съгласно т.1.2 от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи с оглед заеманата от това лице длъжност
„младши автоконтрольор“ при Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Търговище. Съставеният АУАН притежава предвидените в чл. 42 ЗАНН
реквизити, с което е спазено изискването за форма и съдържание на този акт.
При анализ на събраните доказателства съдът установи допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на
нарушителя и свързано с процедурата по предявяване на съставения АУАН и
с неговото връчване. Съгласно чл. 43 ал.1 ЗАНН актът се подписва от
съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. В
случая са налице противоречиви данни относно факта на извършено
предявяване на акта и направен опит за връчването му на жалбоподателя.
Показанията на свид. Д./актосъставител/ не само се разминават с показанията
на свид. Х. в този смисъл, но и с отразеното от самия него в докладната
записка, в която същият сочи, че нарушителят предварително отказал да
подпише каквито и да е документи и се прибрал, след което бил съставен
АУАН. При това положение следва, че не е било извършено предявяване на
съставения акт. Съгласно чл. 43 ал.2 ЗАНН, когато нарушителят откаже да
подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и
точният адрес на който се отбелязват в акта. Този случай се отнася за
извършено предявяване на съставен АУАН и изразен отказ на нарушителя да
подпише същия. В случая актосъставителят е приел, че нарушителят отказва
да подпише акта, но удостоверилият с подписа си този отказ свидетел е лице,
за което категорично се установи по делото, че нито е присъствало на
проверката и при установяване на нарушенията, нито е присъствало при
съставяне на АУАН или при неговото връчване. А това означава, че липсва
изискваното от ЗАНН надлежно удостоверяване на отразения отказ.
Материалите към приложената АНПреписка не показват да са правени други
опити за връчване на съставения АУАН като се доказа, че посещението в
7
дома на жалбоподателя на 17.12.2020г. е извършено по повод връчване на
други документи. При липса на надлежно връчване на АУАН нарушителят е
лишен от правото да изтъкне възражения при връчване на акта или в 3-дневен
срок след това. Именно с тези допуснати нарушения, на които и
жалбоподателят се позовава в жалбата си, се обяснява и отразената н АУАН
констатация, че нарушителят няма възражения срещу акта, което не
съответства на описаното негово поведение към този момент, както и на
изложените впоследствие съображения срещу този акт. Ето защо съдът
намира, че допуснатите отклонения от процедурата по съставяне на АУАН
при неговото предявяване и връчване са съществени нарушения на
процесуалните правила и водят до извода за незаконосъобразност на
проведеното АНПроизводство по случая. А НП, издадено въз основа на
АУАН и АНПроизводство, при което са допуснати такива нарушения, се
явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна. В случая е налице и допуснато
нарушение от АНОрган, изразяващо се в неизвършена преценка по чл. 52 ал.2
ЗАНН /”Ако се установи, че актът не е бил предявен на нарушителя,
наказващият орган го връща веднага на актосъставителя.“/ и съответно
връщане на АУАН за надлежно връчване. Поради изложените съображения
обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63 ал.3 ЗАНН – в
случая е направена такава претенция от страна на жалбоподателя. Представен
е договор за правна защита, който има значението на разписка, тъй като в
същия е отразено, че жалбоподателят е заплатил в брой на упълномощения от
него адвокат възнаграждение в размер на 400 лева. Съгласно чл. 63 ал.4
ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия
принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е
отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е отменен.
Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при уважаване на
8
подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция
за разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП,
следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски. В случая
освен разноските за платено адвокатско възнаграждение, жалбоподателят е
направил и разходи за искана от него експертиза в размер на 180 лева, от
които като разноски е изплатена сумата от 179.09 лева. Доколкото от страна
на АНОрган е направено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение съдът намира за необходимо да посочи, че
съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2 т.2
при интерес от 1000 до 5000 лв. минималното възнаграждение е в размер на
300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. При интерес в размер на 2030 лева в
случая, минималното адвокатско възнаграждение е в размер над 400 лева,
което означава, че е договорено и платено такова под минималния размер.
При това положение адвокатското възнаграждение не е прекомерно. Ето защо
ОДМВР - Търговище като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 579.09 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление
№20-1292-002324/05.01.2021г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР – гр. Търговище, с което са наложени административни наказания
на П. П. К. от град Търговище.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН ОД на МВР - Търговище със
седалище в град Търговище, представлявано от директора Н.Н., да заплати на
П. П. К. от град Търговище ЕГН – **********, сумата в размер на 579.09
/петстотин седемдесет и девет лева и 09ст./лева, представляваща направени
разноски в настоящото производство за платено възнаграждение на един
адвокат и изплатени разходи за експертиза.
9
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните
на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10