О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

 

 

№     /04.05.2018г.                                                                 град Търговище

     

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ                                             пети състав

 

На четвърти май                                                                       2018 година                                                                     

 

В закрито подготвително съдебно заседание в следния състав:

 

                         СЪДИЯ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ                                       

 

като извърши проверка по реда на чл.130 от ГПК и за да се произнесе по гр.д.№45 по описа за 2018г.,  констатира следното:

 

Производството по гр.д.№45/2018г. на ОС-Търговище е образува-но по искова молба на К.И.Б. от гр.София против Върхо-вен касационен съд-София за присъждане на обезщетения по чл.49 от ЗЗД за имуществени вреди в размер на 250 000 лв., в резултат на решение №79/13.07.2015г. по гр.д.№636/2015г. на ВКС, II т.о., ведно с мораторна лихва в размер на 3 000 000 лв. от 06.02.2006г., както и неимуществени вреди в размер на 10 000 000 лв.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва допустимостта на предявения иск.

В изпълнение на служебното си задължение при всяко положение на делото да следи за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, окръжният съд констатира следното:

Предявените парични искове са обосновани с твърдения за причинени на ищеца вреди от правораздавателната дейност на съдии от състава на Върховния касационен съд, постановили решение №79/13.07. 2015г. по гр.д.№636/2015г. на ВКС, II т.о.

Съгласно разпоредбата  на чл.132, ал.1 от Конституцията на Република България, съдиите не носят имуществена отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер, подлежащо на установяване с влязла в сила присъда.С оглед на цитираната регламента-ция, изключваща гражданската отговорност на съдиите, обуславящо неотговорност и на съда, в който упражняват правосъдните си функции, предвид и обстоятелството, че случаят не попада в нито една от изрично посочените в чл.2, ал.1, т.1-7 от ЗОДОВ хипотези, то по исковете за обезвреда липсва материалноправна и процесуалноправна пасивна леги-тимация, обуславящо тяхната недопустимост, поради което исковото производство срещу ответника следва да бъде прекратено.

                                    Въз основа на изложените съображения, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№45/2018г. по описа на Окръжен съд-Търговище, поради НЕДОПУСТИМОСТ на предявените искове, като

ВРЪЩА исковата молба на ищеца, на осн.чл.130 от ГПК.

ОСЪЖДА К.И.Б. от гр.София, кв.“Драгалевци“, ул. ЕГН:********** да заплати на Върховен касационен съд на Република България юрисконсултско възнаграждение по чл.37 от Закона за правната помощ в размер на 200 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на стра-ните.

                                                                                          СЪДИЯ: