СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Евдокия-Мария Панайотова, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска
въззивно гражданско дело № 13696 по
описа на съда за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С Решение № 468416 от 10.08.2018 г., постановено по гр.д. № 56260/2016
г. по описа на СРС, ГО, 31 състав, е осъденна А.Г.В.
по предявен от П.Д.Д. иск с правно
основание чл. 109 ЗС да предприеме необходимите действия в своя имот по
преустановяване на течове в имота на ищеца – апартамент, находящ се в гр.
Банкя, ул. „********самостоятелен обект в сграда с идентификатор
02659.2193.251.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, ободрени
със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изп.директор на АГКК, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 02659.2193.251, с предназначение: жилище, ниво 1, с площ 6,171
кв.м., а именно: хидроизолиране на кухнята в собствения на ответницата
апартамент на втори етаж в същата сграда и правилно свързване на пералня и
миялна машина в кухнята на ответницата с водопроводната инсталация, както и е
осъдена А.Г.В. да
заплати на П.Д.Д., на основание чл. 45 ЗЗД сумата от
660,31 лв., главница, представляваща разходи за ремонт на стени и таван в
кухнята на ищеца и на мебели в същата кухня, ведно със законната лихва, считано
от 06.10.2016 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска до пълния
предявен размер от 1000 лв.
Срещу решението в частта, в която исковете са уважени,
е подадена въззивна жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от
ответника А.Г.В.. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност,
немотивираност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Твърди се,
че неправилно съдът е приел, че се иска обезщетение за последното четвъртото по
ред наводнение, като за предишните щетите са били отстранени. Сочи се, че СРС е
следвало да кредитира СТЕ или да назначи повторна. Аргументира, че по делото е
установено, че сумата за отремонтиране на щетите след приспадане на платеното
застрахователно обезщетение е в размер на 188 лв. Релевира доводи, че не е
обоснован извода на съда, че не е отстранена опасността от последващо
наводнение в жилището на ищеца.
В законоустановения срок ответникът по жалбата П.Д.Д. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я
оспорва като неоснователна.
В необжалваната отхвърлителна част
решението е влязло в сила.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Предявени са за
разглеждане обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на апртамент, находящ се
под апартамент – собственост на ответницата. Сочи, че през 2016 г. неговия имот
многократно е бил наводняван по вина на ответницата. Признава, че е имал
сключен договор за имуществена застраховка, която е включвала риска наводнение
и е завеждал щети пред застрахователя. Претендира, че имуществени вреди,
причинени от течове, са в размер на 1000 лв.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен
отговор ответницата признава, че живее в жилище над апартамента на ищеца.
Оспорва иска по основание и размер.
Страните не спорят видно от отговора на
исковата молба и въззивната жалба, че апартамента, собственост на ищеца се
намира под апартамент, собственост на ответницата.
По делото е представена застрахователна полица №
22191518978/24.10.2015 г., за сключена застраховка на дома за процесния
апартамент, покриваща рисковете „наводнение“ на недвижимия имот и на движимото
имущество в него.
По делото е установено от приетите писмени
доказателства, че въз основа на заявление на ищеца от 13.02.2016 г. до
застрахователя последният е направил оглед и с протокол от 17.02.2016 г. е
установено проникване на вода в имота на ищеца вследствие на теч от авария в
жилището на горния етаж. Увредени са стена и таван на кухнята. За боядисване с
бял латекс са около 14,30 кв.м. и с цветен- 2.40 кв.м. За изкърпваме и
шпакловка – 1 кв.м. За посоченото от застрахователя е изплатено обезщетение за
увреждане на недвижимо имущество в размер на 82,48 лв., съгласно представено по
делото удостоверение.
От писмените доказателства по делото се
установява, че ищецът е подал заявление до застрахователя на 05.06.2016 г. във
връзка с имуществени щети от наводнение, като
застрахователя последният е направил оглед и с протокол от
07.06.2016 г. е установено увреждане на таван и стена на кухнята. Посочено е,
че за боядисване с бял латекс е площ от 19,30 кв.м., а с цветен – площ от 2,5
кв.м. Застрахователят е изплатил обезщетение за увреждане на недвижимо
имущество в размер на 102,26 лв., съгласно същото удостоверение.
От представените по делото писмени
доказателства е видно, че ищецът е подал ново заявление на 27.08.2016 г. до
застрахователя, който е направен оглед и с протокол от 29.08.2016 г. са
констатирани мокри петна по таван и стени в кухнята и банята на ищеца, според
застрахователя – в резултат на теч от съседа над ищеца. Застрахователят е
определил, че е нужно боядисване с бял латекс на площ от 14,80 кв.м., а с
цветен – 8,4 кв.м., за изкърпване е определена площ от 1,5 кв.м., за прешпакловка – 2,0 кв.м. Повредени са
гърбовете на кухненски мебели, подробно описани, като застрахователят е
изплатил обезщетение за увреждане на движимо и недвижимо имущество в размер на
290,72 лв.
Видно от протокол от 12.10.2016 г. застрахователят
е констатирал продължаващ теч в апартамента на ищеца, като е посочено, че
повредите от предходни посещения не са ремонтирани и придобиват задълбочен
характер: засегнати са стени, таван, мебели в кухнята. Повредите по бял латекс
са с площ 14,20 кв.м. и цветен – 8,60 кв.м.; за изкърпване с варова мазилка – 2
кв.м., шпакловка – 4 кв.м. Повредите по шкафовете са идентични с тези
констатирани в предходно посещение на обекта. Въз основа на този протокол с
писмо от 13.10.2016 г. застрахователят уведомява ищеца, че този път няма да
плати обезщетение.
От изслушаната по делото
съдебно-техническа ескпертиза, която съдът кредитира като обективна и
компетентно дадена се установява, че в кухнята на ищеца има следи от теч по
тавана и частично по стената, която е обща със стената на банята, има опадала
мазилка, като в банята няма видими следи от течове по канализационната и
водопроводната тръба. Вещото лице дава заключение, че в имота на ответницата и
в имота на третия етаж не се наблюдават следи от течове по ВиК инсталацията,
като кухните и на трите етажа са една под друга. От заключението се установява,
че в кухнята на ответницата на мястото, където е течът в апартамента на ищеца,
има домакински уреди – пералня и миялна машина. Според вещото лице течовете в
имота на ищеца се дължат на инцидентна неизправност на домакинските уреди в
кухнята на ответницата – некачествена връзка с водопроводната инсталация, което
е предизвикало теч в жилището на ищеца. Според вещото лице общата стойност на
СМР, необходими за отстраняването на наличните следи от течове и ремонт на
кухненска мебел в имота на ищеца е 632,54 лв., а след приспадане на платена от
застрахователя сума от 475,46 лв. – сумата от 157,08 лв. В съдебно заседание
вещото лице е уточнило, че е възможно течът да е от обща ВиК инсталация, но
няма никакви видими данни за това към датата на огледа, както и се е поправило,
че остатъчната стойност на ремонта е всъщност 184,80 лв.
По делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели. От показанията им,
които съдът кредитира като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че ищецът е извършил
ремонт на процесния апартамент преди 2016 г. и е закупил нови мебели, като
преди 2015 г. свидетелят е бил в дома му и е видял следи от течове. Свидетелят Р.
дава показания, че ответницата го е викала във връзка с оплаквания на неин
съсед за течове. Сочи, че не е имало влага в апартамента на ответницата и не е
открил повреда. За всеки случай е сменил холендър на тръбата в банята, но не е
имало признаци същият да тече. След известно време бащата на ответницата отново
го е извикал във връзка с теч при съседа. Сочи, че е проверил в банята и
кухнята и не е открил неизправности.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
Доколкото въззивният съд действа като ограничен въззив
и се произнася само по възраженията, посочени във въззивната жалба, по иска по
чл. 109 ЗС те са единствено в оспорване извода на първоинстанционния съд, че не
е отстранена опасността от последващо наводнение. Доколкото от доказателствата по
делото бе установено, че апартаментът на ищеца е наводняван четири пъти за 2016
г., през който период свидетелят Р. е подменил единствено холендър на тръба в
банята, след което отново е имало оплакване от ищеца за наводнение и няма
твърдения и доказателства по делото причината за течовете да е остранена
въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че не е отстранена
опасността от последващо наводнение.
При съвкупна преценка на целия
доказателствен материал по делото съдът прави извод, че поради бездействието на
ответницата в имота на ищеца е имало периодично през 2016 г. течове, които са
му причинили имуществени щети, като по този начин с бездействието си
ответницата е попречила на ищеца пълноценно да ползва на имота си според
неговото предназначение. Макар вещото лице да заявява, че течовете могат да
бъдат от ВиК инсталацията от последващото пояснение, че е направил оглед на
трите апартамента и никъде няма видими течове от ВиК инсталацията и че мокрото
петно в ищцовия апартамент е под пералнята и миялната машина на ответницата
следва извода, че причината за течовете не е във ВиК инсталацията. Вещото лице
дава заключение, че течовете в имота на ищеца се дължат на инцидентна
неизправност на домакинските уреди в кухнята на ответницата – некачествена
връзка с водопроводната инсталация, което е предизвикало течове в жилището на
ищеца, което заключение съдът възприема и кредитира, защото то кореспондира на
доказателствата по делото.
Въззивният съд изцяло споделя доводите
на първоинстанционния относно установяване на изискуемите предпоставки за
уважаване на иск за обезщетение за имуществени вреди, а именно: противоправно
деяние, вреди, причинна връзка. Вината се предполага съгласно оборимата
презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която ответницата не е оборила при условията
на пълно и главно доказване.
Относно изричното възражение във
въззивната жалба за присъдения размер за обезщетение, Софийски градски съд
намира, че същото е основателно. Видно от обстоятелствата, изложени в исковата
молба и петитума на предявения иск, ищецът претендира обезщетение за
имуществени вреди от няколкократни наводнения през 2016 г. на собствения му
апартамент. Въззивният съд не споделя извода на СРС, че се претендират вреди
само от последното четвърто по ред наводнение за 2016 г. От установените факти
от приетите писмени доказателства по делото се установява, че на ищеца е
заплатена сумата в общ размер на 475,46 лв. за имуществени вреди, причинени от
течове през 2016 г., като изрично е констатирано при последната проверка по
заведена щета пред застрахователя, че предишните повреди не са отстранени. По
делото не е прието доказателство, което да оборва тази констатация, поради
което въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния, че щетите, за
които е заплатено застрахователно обезщетение на ищеца са били отстранени.
Поради изложеното, доколкото ищецът вече е получил парично обезщетение от
застрахователя в размер на 475,46 лв. за претендираните от него вреди за тази
сума искът следва да се отхвърли като неоснователен и първоинстанционното
решение да се отмени в тази част.
По
разноските:
Предвид изхода на спора първоинстанционното решение
следва да се отмени и в частта, в която на ищеца са присъдени разноски за
сумата над 253,73 лв., като на ответницата следва да й се присъдят още 259,36
лв. разноски за първоинстанционното производство.
С оглед изхода на спора за въззивното производство на
въззивницата следва да се присъдят разноски в размер на 416,03 лв., а на
въззиваемата страна - в размер на 224,84 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 468416 от
10.08.2018 г.,
постановено по гр.д. № 56260/2016 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав, в частта,
в която е
осъдена А.Г.В. да
заплати на П.Д.Д., на основание чл. 45 ЗЗД сумата над
184,80 лв. (сто осемедесет и четири лева и осемдесет стотинки), главница,
представляваща разходи за ремонт на стени и таван в кухнята на ищеца и на
мебели в същата кухня, както и частта, в която А.Г.В. е осъдена да заплати на П.Д.Д.
разноски за първоинстанционното производство за
сумата над 253,73 лв. (двеста петдесет и три лева и седемдесет и три стотинки).
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 468416 от
10.08.2018 г.,
постановено по гр.д. № 56260/2016 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав, в частта,
в която е
е осъденна А.Г.В.
по предявен от П.Д.Д. иск с правно
основание чл. 109 ЗС да предприеме необходимите действия в своя имот по
преустановяване на течове в имота на ищеца – апартамент, находящ се в гр.
Банкя, ул. „********самостоятелен обект в сграда с идентификатор
02659.2193.251.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, ободрени
със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изп.директор на АГКК, който самостоятелен
обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
02659.2193.251, с предназначение: жилище, ниво 1, с площ 6,171 кв.м., а именно:
хидроизолиране на кухнята в собствения на ответницата апартамент на втори етаж
в същата сграда и правилно свързване на пералня и миялна машина в кухнята на
ответницата с водопроводната инсталация, както и е осъдена А.Г.В. да заплати на П.Д.Д.,
на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 184,80 лв. (сто осемедесет и четири лева и
осемдесет стотинки), ведно със законната лихва, считано от 06.10.2016 г. до
окончателното изплащане, както и частта, в която А.Г.В. е осъдена да заплати на П.Д.Д.
разноски за първоинстанционното производство за
сумата от 253,73 лв. (двеста петдесет и три лева и седемдесет и три стотинки) и
П.Д.Д. е осъден да заплати на А.Г.В. разноски за първоинстанционното производство за сумата от 185,29 лв.
(сто осемдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки).
ОСЪЖДА
П.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на А.Г.В., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от още 259,36 лв. (двеста петдесет и
девет лева и тридесет и шест стотинки), представляващи разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА
П.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на А.Г.В., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 416,03 лв. (четиристотин и шестнадесет
лева и три стотинки), представляващи разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА
А.Г.В., ЕГН **********
да заплати на П.Д.Д., ЕГН ********** на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 224,84 лв. (двеста двадесет и четири лева и
осемдесет и четири стотинки), представляващи разноски за въззивното
производство.
Решението в необжалваната отхвърлителна част е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от получаване на
съобщението пред ВКС в частта, в която е уважен искът по чл. 109, ЗС. В
останалата част решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.