Р Е Ш Е Н И Е № 923
11.07.2019г, гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение,
девети състав, в публичното заседание на седемнадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина
Дублекова
С участието на секретаря П.Г. като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1049/ 2019г.
по описа на ПОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1
и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба
от адв.А.Г.,
като пълномощник на Н.Х.Г. ***, пл.“В.Левски“, №4 против Решение № 80/28.02.2019г.
постановено по гр.д.№ 1165/ 2018г. по описа на Карловски районен съд - 2 гр.с.,
с което жалбоподателката е осъдена на основание чл.109 ЗС да осигури на А.Х.П. ***
ключ за северната входна врата към дворното място на адрес: гр.Карлово,
п.к.4300, ул.“В.Левски“, № 4, представляващо ПИ с идентификатор 36498.503.2175
по КККР на гр.Карлово, Община Карлово, обл.Пловдив, одобрени със заповед №
РД-18-52/16.11.2011г. на ИД на АГКК. По изложени доводи в жалбата се иска
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на негаторния иск. Претендира се присъждане
на разноски по делото за двете инстанции.
Постъпил
е писмен отговор от въззиваемата страна А. Хр.П. чрез адв.И. Кл.Д., по подробно
изложени доводи и съображения по които се иска потвърждаване на обжалваното
решение. Претендира се присъждане на разноски по делото.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с
доводите на страните намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е в
преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът е
сезиран с предявен по чл.109 ЗС негаторен иск от А.Х.П. *** против Н.Х.Г. ***
искане за осъждане ответницата да предостави ключ от патронника на входната
врата от към северната страна на имота, представляващ съсобствената между
страните жилищна сграда с идентификатор 36498.503.2175.1. Обстоятелствата, на
които се основава иска, са съсобственост между страните по отношение на процесната жилищна сграда, находяща се в
съсобствено при равни права дворно място и право на собственост върху първи
жилищен етаж от страна на ищеца и право на собственост от страна на ответницата
върху втори жилищен етаж на жилищната сграда; извършени от страна на
ответницата неоснователни действия, изразяващи се в смяна на обикновена брава
на входната врата на имота им и поставянето на брава със секретен патрон за
заключване, както и отказ да се предаде ключ от тази брава, при което ищецът
бил лишен напълно от възможността за достъп до собствения му първи жилищен етаж
от процесната сграда и възпрепятстван от
упражняване правото на собственост по отношение на този имот, които пречки не
се явяват по-малки от обикновените; до момента не ползвал общата входна врата с
оглед на това, че изградил търговски обект
към сградата, за нуждите на който избил допълнителен вход с влизане в
обекта в посока север на юг , от към паметника Васил Левски от обекта имал
възможност да излиза и на дворното място, но поради влошени отношения с ответницата ищецът не ползвал общата входна
врата за посещение на останалите помещения от първи жилищен етаж на сградата,
което затруднявало обаче пренасянето на багаж до съответните помещения на този
етаж. С поставянето от страна на ответницата на секретна брава и непредоставяне
на ключ от него на ищеца, същият бил лишен изцяло от достъпа до първия жилищен
етаж на сграда през външната входна врата, което затруднявало ползването на
някои от помещенията чрез опосредения достъп до тях.
Ответницата с отговора по
исковата си молба при признание на обстоятелството, че страните са в режим на
съсобственост върху имота, като ищецът притежава първи жилищен етаж, а
ответницата-втори жилищен етаж, с права върху дворното място по ½ ид.ч.,
като по същество оспорва иска с възражението, че ищецът има и друг вход, чрез
който има достъп до жилищната част на имота, но е отдал търговската част от
същия на друга фирма и така сам се бил лишил от този достъп.
В насока заявените по делото
обстоятелства безспорни са по делото обстоятелствата, че страните са
съсобственици при режим на етажна собственост по смисъла на чл.37 ЗС, при което
ищецът собственик на първи жилищен етаж, а ответницата на втори жилищен етаж с
равни права върху дворното място. Установено е , че ищецът е инициирал търсено
от ответницата съдействие за получаване на достъп до жилищната сграда през
външната за сградата входна врата, в каквато насока е представени нотариална покана от страна,
изходяща от ищеца с адресат ответницата с покана за явяване на последната при
нотариус на датата 27.06.2018г. с цел предоставяне на ищеца ключ от входната
врата, за което е удостоверен в нотариалното производство отказ за нейното
получаване. Чрез ангажираната по делото от ищеца техническа експертиза с
депозираното и прието заключение е изяснено, че възможностите за достъп до
източната част на жилищния етаж на ищеца е от една страна през вход, водещ през
тунел , пространствено свързан със стаята в най-източната част на сградата и
през стая с вход с врата, осигуряваща достъп до тунела и през тунела в стаята.
Чрез ангажирания от ищеца свидетел С. Х. Б. е установено обстоятелството
относно наличието на значително затруднение при пренасянето на обемисти
материали в имота на датата 09.06.2018г. поради това, че единствената възможност за ищеца поради
заключената външна входна врата, е било пренасянето на материалите да стане
през допълнително избитата врата от ищеца, което било свързано с преминаване
през цялата негова къща, вкл. за извършване на ремонтни работи.
При
уважаване на така предявения иск районният съд при отчитане на безспорните по
делото факти и обстоятелства, както и събраните по делото доказателства,
изхождайки от правната характеристика на негаторния иск по чл.109 ЗС, както и
съобразявайки изричната разпоредба на чл.38, ал.1 ЗС и относимото към тази
законова уредба Тълкувателно решение № 34/ 15.08.1983г. на ОСГК на ВС, приел
наличието на извършено от ответницата такова неоснователно действие чрез смяна
на патронника на входната врата и последвало бездействие поради
непредоставянето на ключ от патронника на ищеца, с което неоснователно пречи на
допустимото пълноценно ползване на общата част според нейното предназначение от
етажния собственик, при което без значение е обстоятелството, че ищецът може да
ползва друг вход до жилищната сграда.
Фактическите
и правни изводи на районния съд са правилни, в съответствие с доказателствения
материал по делото, поради което се споделят от настоящата въззивна инстанция. Изначално
характерът на съсобствения между
страните обект на етажна собственост по смисъла на чл.37 ЗС обуславя
приложението на специлната разпоредба на чл.38, ал.1 ЗС, дефинитивно определяща
общите между съсобствениците части от сградата, сред които изрично е външната входна врата на сградата е
определена като обща част, която по своето предназначение служи за ползване от
всички съсобственици на имота с цел достъп до съсобствената сграда. С оглед на
това в случая независимо от задължителния елемент на фактическия състав на
негаторния иск за установяване наличието на особени затруднения на
съсобственика при ползването на вещта в резултат на установените неоснователни
действия от друг съсобственик, изричното определяне от Закона с разпоредбата на
чл.38, ал.1 ЗС на общите части в сградите – етажна собственост само по себе си
дефинитивно сочи на предвидената от закона правна възможност и правомощие на
съответния съсобственик да се ползва по съответното предназначение от
съответната обща част, в случая външната входна врата.
В
тази насока неоснователен се намира формулирания то жалбоподателката довод в
жалбата, въвеждайки след отговора по исковата молба възражението за
несъобразяване от съда на
обстоятелството, че по друго гражданско дело е било разпределено ползването на
дворното място, като в случая от процесната външна входна врата се осигурява
достъп до разпределената на ответницата съответна част от дворното място.
Доводът се намира за неотносим, доколкото в производството по спорната съдебна
администрация при разпределение правата на страните за ползване на дворното
място въпросът относно правата на съсобствениците като такива в сграда - етажна
собственост не е бил засяган или решаван доколкото се касае за различни обекти
на съсобствеността – от една страна дворното мястото, от друга сградата в режим
на етажна съсобственост с изрично определени общи части по чл.38, ал.1 ЗС.
По
така изложените съображения жалбата се намира за неоснователна, а обжалваното
решение ще се потвърди като правилно и обосновано.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените по делото разноски , доказателства в каквато насока не са налице по
делото.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 80/28.02.2019г. постановено
по гр.д.№ 1165/ 2018г. по описа на Карловски районен съд - 2 гр.с., с което Н.Х.Г.
***, пл.“В.Левски“, №4 е осъдена на
основание чл.109 ЗС да осигури на А.Х.П. *** ключ за северната входна врата към
дворното място на адрес: гр.Карлово, п.к.4300, ул.“В.Левски“, № 4,
представляващо ПИ с идентификатор 36498.503.2175 по КККР на гр.Карлово, Община
Карлово, обл.Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на ИД на
АГКК, както и в частта на разноските.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на
РБ.
Председател: Членове: