№ 137873
гр. София, 27.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П.П.С.
като разгледа докладваното от П.П.С. Частно гражданско дело №
20241110134284 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 27.09.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и седми септември две хиляди двадесет и четвърта година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова
гражданско дело № 34284 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от „............., с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша”,
1
ж.к. „..................., представлявано от управителя Р.М.Т., за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение против К. М. Д., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „................., за
сумата от 284,90 лв. - главница, дължима по Договор за стоков кредит № 886680 от
12.10.2022 г., сключен между К. М. Д. и „..............“ ЕАД, и договор за цесия от 24.01.2024 г.,
сключен между „..............“ ЕАД и „............., сумата от 120 лв. – такси, сумата от 16,79 лв. -
договорна лихва за периода от 12.06.2023 г. до 12.10.2023 г., сумата от 35,66 лв. - лихва за
забава за периода от 12.06.2023 г. до 05.06.2024 г., със законната лихва върху главницата,
считано от 06.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 27.09.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 284,90 лв. - главница, дължима по Договор за стоков
кредит № 886680 от 12.10.2022 г., сключен между К. М. Д. и „..............“ ЕАД, и договор за
цесия от 24.01.2024 г., сключен между „..............“ ЕАД и „............., сумата от 16,79 лв. -
договорна лихва за периода от 12.06.2023 г. до 12.10.2023 г., със законната лихва върху
главницата, считано от 06.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за
направените по делото разноски в размер на 174,81 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 120
лв. – такси, сумата от 35,66 лв. - лихва за забава за периода от 12.06.2023 г. до 05.06.2024 г.,
съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за стоков кредит от 12.10.2022 г., който намира правното си основание в чл. 9 от
ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща
служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е
формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в
рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и
възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна
по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за
потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.
Претенциите за присъждане на лихва за забава след прехвърляне на вземането без наличие
на данни за прехвърляне на подобно вземане с договора за цесия, и за такси, съдът намира,
че е в противоречие със закона, което обосновава и вероятна основателност на
неравноправни клаузи. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице
2
предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл.
410 от ГПК за посочената сума следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „............., с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Витоша”, ж.к. „..................., представлявано от управителя Р.М.Т., против К. М. Д., с
ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „................., за сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/ –
такси, сумата от 35,66 лв. /тридесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/ - лихва за
забава за периода от 12.06.2023 г. до 05.06.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3