Решение по дело №2840/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 417
Дата: 29 март 2022 г.
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20217040702840
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№417                               29.03.2022г.                                гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                           VІІ-ми състав

На петнадесети март                                     две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 2840 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.292 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила искова молба от И.Ж.И., ЕГН-********** и Т.Ж.Г., ЕГН-**********, двамата с адрес: ***, против Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК)-Бургас и началника на РДНСК-Бургас, с която се иска да се приеме за установено, че заповед № ДК-02-БС-39 от 24.09.2007г. на началника на РДНСК-Бургас, не подлежи на изпълнение поради погасяването й по давност като изпълнително основание.

Ищците твърдят, че заповедта с която се разпорежда премахването на незаконния строеж е влязла в сила преди повече от 10 години, поради което е настъпила предвидената в чл.285 от АПК давност и тя не подлежи на изпълнение. Считат, че тази давност представлява нов факт по смисъла на чл.292 от АПК, който погасява изпълняемото право и заповедта не подлежи на принудително изпълнение. Въпреки това на 26.11.2021г. са получили нова покана за доброволно изпълнение на заповедта и премахване на строежа. Искат от съда да уважи предявения иск и им присъди сторените по делото разноски. Пред съда ищците се представляват от пълномощника си адвокат Р.С. ***, който пледира за уважаването на иска.

Ответниците по оспорването – РДНСК-Бургас, в качеството му на взискател по изпълнението и началника на РДНСК-Бургас, в качеството му на издател на заповедта, представят писмено становище (л.32). В него исковата молба се счита за недопустима, тъй като възражението за изтекла давност не може да бъде направено за първи път с предявения иск, а първо следва да се отправи до административния орган, който може да прекрати изпълнителното производство на основание чл.282, ал.1, т.9 от АПК. Искът се счита и за неоснователен, тъй като през годините органът е извършвал множество действия по принудителното изпълнение на заповедта, които са прекъсвали давността и тя не е изтекла към момента на предявяването на иска. Представят се писмени доказателства в тази насока. Пред съда, общият процесуален представител на ответниците – юрисконсулт Йоана А., оспорва иска по изложените съображения и пледира за отхвърлянето му. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

 В хода на производството като контролираща страна, по нейно искане е конституирана Прокуратурата на Република България, която чрез прокурора от Окръжна прокуратура - Бургас, Андрей Червеняков иска от съда да отхвърли оспорването.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд – Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № ДК-02-БС-39/29.09.2009г. на началника на РДНСК-Бургас (л.39) е наредено на основание чл.225, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), да бъде премахнат изградения от ищците незаконен строеж: „Триетажна сграда“ /под №319, по схема на РДНСК-Бургас в район Каналите/, находящ се в неурегулиран поземлен имот, представляващ отдел 236 в Държавен горски фонд в местността Ченгене скеле, район Каналите, землище на гр.Бургас. Тази заповед е била оспорена от двамата ищци пред Административен съд - Бургас, който с решение № 1519/29.12.2010г. по адм.д.№ 1276/2009г. е отхвърлил жалбата им като неоснователна. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от И.И. и Т.Г., като с решение № 8446/14.06.2011г., постановено по адм.д.№ 2994/2011г., Върховният административен съд го е оставил в сила.

След влизане в сила на заповедта, РДНСК-Бургас на основание чл.277, ал.1 от АПК, изпратила на двамата ищци покани за доброволно изпълнение изх.№ ТП-332-00-981/20.06.2011г. (л.55-60). Такава покана не била получена от адресата Т.Г., съгласно върнатата невръчена пощенска пратка (л.61). Отправена била последваща покана за доброволно изпълнение изх.№ ТП-332-01-704/15.11.2011г. до И.Ж.И. (л.63), която също видно от върнато известие за доставяне с отбелязване „непотърсено“, не е получена (л.66).

Следваща покана за доброволно изпълнение с № ТТ7-332-00-134/03.02.2015г. (л.69) била изпратена на ищците с придружително писмо изх.№ ТП-332-00-152/04.02.2015г. Тя отново останала невръчена, съгласно върнатите в цялост две известия за доставяне с отбелязване „непотърсено“ (л.68). На 21.07.2015г. на входната врата на домашните адреси на ищците и на строежа били залепени съобщения за уведомяване за покана за доброволно изпълнение. Съставени били 4 бр. служебни бележки от служители на РДНСК-Бургас (л.71-74). Съставени били констативни протоколи – от 21.07.2015г. и от 25.08.2015г. видно от които адресатите на поканата не били открити на домашните адреси.

Във връзка с неполучаването на поканата от адресатите, същата била публикувана на сайта на ДНСК на 12.10.2015г. (л.79), с което И.И. и Т.Г. са били надлежно уведомени по реда на § 4, ал.2 от ДР на ЗУТ.

На 03.02.2016г. служители на РДНСК-Бургас извършили проверка на място на строежа, за което съставили констативен протокол (л.82). Установено било, че той не е премахнат и е във вида описан в заповед № ДК-02-БС-39/29.09.2009г. Последвало издаването на констативен протокол от 09.02.2016г., приложение №2 от Наредба №13/2001г. на МРРБ, за определяне на стойност за принудително премахване (л.80). На 16.11.2016г. на информационното табло на РДНСК-Бургас било поставено съобщение за набиране на оферти за извършване на дейността по премахване на строежа (л.85). Срокът бил до 01.12.2016г. Изпратено било писмо и до Камарата на строителите, Областно представителство гр.Бургас.

В указания срок в РДНСК-Бургас не постъпили оферти, поради което с писма изх.№ТП-332-00-468/03.05.2017г. и изх.№ТГ1-332-00-369/03.05.2017г. били отправени предложения до конкретни дружества (л.88-91). Постъпила една оферта с вх.№ ТП-332-01-812/05.05.2017г. от „Нигея Строй“ООД (л.92). Във връзка с нея началникът на РДНСК издал заповед №ДК-14-ЮИР-37/27.07.2017г. (л.97) за назначаване на комисия която да разгледа, сравни и класира подадените оферти за избор на изпълнител на принудително премахване на строежа.

След издаването на тази заповед липсват данни за реалното премахване на строежа. Вместо това на ищците били изпратени нови покани за доброволно изпълнение с № ТТ7-332-00-779/26.11.2021г. (л.98), които също останали невръчени с отбелязване „непотърсено“, съгласно върнатото в цяло известие.

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Искът е процесуално допустим. Подаден е от лица с активна процесуална легитимация, длъжници по изпълнението, съгласно влязла в сила заповед № ДК-02-БС-39/29.09.2009г. на началника на РДНСК-Бургас. Касае се за искова претенция с правно основание чл.292 от АПК, който сочи, че задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. В случая е надлежно установено, че ищците са адресати на заповедта за премахването на незаконния строеж, която като влязла в сила подлежи на изпълнение.

Както е прието в теорията, а и трайно в съдебната практика, искът по чл.292 от АПК може да се предяви без ограничение във времето, преди, по време или след осъществяване на изпълнението. Позоваването на изтекла давност може да бъде сторено както чрез възражение в хода на изпълнителното производство по чл.282, ал.1, т.9 от АПК, така чрез предявяването на иск по чл.292 от АПК. Право на избор на правоимащото лице е да прецени кое средства на защита за избере – чрез иск, чрез възражение или и чрез двете. Реализирането на едното средство за защита не изключва другото, нито е налице някаква поредност за осъществяването – първо да се направи възражение по чл.282, ал.1, т.9 от АПК и едва след това да се предяви иск по чл.292 от АПК, както погрешно счита ответната страна.

Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:

Предмет на установяване в настоящото производство е обстоятелството, че макар и възникнало, изпълняемото задължение е престанало да съществува или е станало неизискуемо. Съгласно цитираната разпоредба на чл.292 от АПК, вече възникналото задължение може да се оспори само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. В случая ищците не ангажират доказателства, които да представляват нови факти по смисъла на тази норма.

От обсъдените по-горе писмени доказателства безспорно се установява, че заповед № ДК-02-БС-39/29.09.2009г. е влязла в сила на 14.06.2011г. с постановяването на решение № 8446/14.06.2011г. на ВАС по адм.д.№ 2994/2011г. Следователно, от датата 14.06.2011г. е започнал да тече 5-годишният давностен срок по чл.285, ал.1 от АПК.

Съгласно цитираната разпоредба, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила, като давността не се прилага служебно (ал.2). Погасителната давност е юридически факт, определен от закона период от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици – погасяване на правото на иск за принудително изпълнение на притезанието.

В конкретния случай, за да се установи дали ищците дължат изпълнение на притезанието, удостоверено с влязлото в сила изпълнително основание, е необходимо да се изследва въпросът дали погасителната давност е изтекла, респективно дали е била прекъсвана и съответно в кой момент изтича. Спирането и прекъсването на погасителната давност не са уредени в АПК и тази празнота следва да бъде преодоляна чрез правоприлагане по аналогия на закона съгласно нормата на чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове. Това правно средство за преодоляване на празнината в законодателството е приложимо в процесния случай доколкото съответства на целта на АПК – конкретно на нормата на чл.285, ал.1, не е свързано с обосноваване на наказателна, административна или дисциплинарна отговорност и не се касае за приложение на норми, които уреждат само изчерпателно изброени случаи.

Погасителната давност е правен институт, уреден в чл.110-чл.120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Разпоредбата на чл.115 от ЗЗД регламентира случаите в които давност не тече, а нормата на чл.116 от ЗЗД изчерпателно урежда и юридическите факти, прекъсващи давността. От прекъсването на давността започва да тече нова давност – чл.117, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че след влизане в сила на процесното изпълнително основание първото изпълнително действие е отправяне до ищците на покани за доброволно изпълнение покани изх.№ ТП-332-00-981/20.06.2011г. Това действие е надлежно установено с официален документ, който не е оспорен от ищците и е довело до прекъсване на започналата да тече погасителна давност. От датата 20.06.2011г. е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, изтичащ на датата 20.06.2016г. В този срок били направени няколко опита за редовно връчване на поканите за доброволно изпълнение, които в крайна сметка били съобщени по реда на  § 4, ал.2 от ДР на ЗУТ. В хода на това уведомяване били извършени множество действия по изпълнението, като последното било публикуването на поканата на сайта на ДНСК на 12.10.2015г. О тази дата започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, изтичащ на датата 12.10.2020г. Пристъпило се към процедура избор на строител, който да осъществи изпълнението, като последният акт в тази насока била заповед №ДК-14-ЮИР-37/27.07.2017г. От тази дата също започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл и към момента, тъй като изтича на 22.07.2022г.

Посочените действия, извършени след постановяване на решението на ВАС адм.д.№ 2994/2011г. и предприети преди изтичане на 5-годишния срок, т.е. до предявяването на процесния иск на 20.12.2021г., обективирани в посочените покани, писма и протоколи, се приемат от практиката като действия за принудително изпълнение, с които давността е прекъсната  по чл.116, б.“в“ от ЗЗД. От това следва, че към датата на предявяване на иска по чл.292 от АПК, петгодишната давност по чл.285, ал.1 от АПК не е изтекла.

Съдът държи да отбележи, че поканата за доброволно изпълнение е действие на органа по изпълнението, поставящо началото на производството по изпълнение на установени с изпълнителното основание задължения. Тя е условие за редовно изпълнение спрямо длъжника и представлява изискуемото принудително действие, което прекъсва давността – аргумент от чл. 282, ал. 1, т. 9 от АПК, която разпоредба обвързва изтичането на срока по чл.285 с получаването на поканата за доброволно изпълнение. От тук логически следва извод, че в чл.285 от АПК законодателят под „привеждане в изпълнение“ разбира именно получаването на поканата за доброволно изпълнение. Такива основания обаче са и останалите действия посочени по-горе, като в този смисъл е и задължителната съдебна практика, залегнала в тълкувателно постановление № 2 от 18.03.2019 г. по т.д.№ 1/2017 г. на ВКС и ВАС.

Освен това, за прекъсването на давността от значение е манифестирането на воля за изискване на изпълнението, което е установено безспорно в процесния случай като поведение от страна на ответния орган. Наличието на множество действия от негова страна не удостоверяват твърдяното от ищците бездействие по изпълнението. В конкретния случай следва да се има предвид също така, че от страна на служители на РДНСК-Бургас, преди датата 14.06.2016г., когато би изтекъл първият започнал да тече давностен срок, считано от датата на решението на ВАС, на 03.02.2016г. била извършена нарочна проверка и е констатирано, че незаконният строеж не е премахнат, за което е съставен констативен протокол. С тези и описаните други последвали действия, давността по силата на чл.116, б. „в“ от ЗЗД била прекъсната. От това следва, че към датата на предявяване на иска по  чл.292 от АПК, петгодишната давност по чл.285, ал.1 от АПК не е изтекла, което налага отхвърлянето на предявения иск като неоснователен. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд – адм.д.№ № 14835/2018г.; 7551/2019г.; 2858/2020г.; 6512/2018г.; 14280/2017г.; 882/2021г.; 8606/2021г. и мн.други.

По делото е направено искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази нормата на чл.143, ал.3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на РДНСК-Бургас следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.Ж.И., ЕГН-********** и Т.Ж.Г., ЕГН-**********, двамата с адрес: ***, против РДНСК-Бургас и началника на РДНСК-Бургас, с който се иска да се приеме за установено, че заповед № ДК-02-БС-39 от 24.09.2007г. на началника на РДНСК-Бургас, не подлежи на изпълнение поради погасяването й по давност като изпълнително основание.

ОСЪЖДА И.Ж.И., ЕГН-********** и Т.Ж.Г., ЕГН-**********, да заплатят на РДНСК-Бургас сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

     

   

 

 

                                                                            СЪДИЯ: