Решение по дело №378/2020 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

номер 260096                         28.04.2021 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                   граждански състав

 

На тридесет и първи март                                     2021 година, в публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Вълчанова

при участието на секретаря Живка Манолова, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 378 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ.

     Производството е образувано по искова молба на А.Г.А. срещу „Рудник Трояново-север”, клон на „Мини Марица –изток” ЕАД, с която се предявява иск с правно основание чл. 357 от КТ. Ищецът твърди, че на 26.11.2018г. е започнал работа в Рудник „Трояново-1”, с. Трояново, клон на „Мини Марица-изток” ЕАД, гр.Раднево, по безсрочно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 117 от 22.11.2018г., за длъжността „Маш. булдозер" в „РТНК-Г, а по силата на ДС № 880/16.04.2019г. е преминал на длъжност „машинен оператор ТТМ/транспортно-технологична машина/-ГТЛ 1800” в същия участък, на която длъжност продължава да работи и към днешна дата. Твърди, че по време на нощна смяна „В” на 22/23.04.2020г. е назначен на смяна на ЗС/задвижваща станция/ 1102. Твърди, че на 04.06.2020г. му е била връчена Заповед № 54/22.05.2020г. на Управителя на рудника, с която му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, Посочва, че в заповедта се твърди, че е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 3 - нарушение на основни функции и задължения от длъжностната му характеристика - т.2.5, т.2.6, т.2.10 и т.6.3, както и че е нарушил чл. 38 от Инструкция по безопасността на труда при експлоатацията, текущото поддържане и ремонта на гуменолентовите транспортьори в „Мини Марица изток” ЕАД, в резултат на което е настъпила авария, изразяваща се в нараняване на работния протектор и два слоя плат по цялата дължина на платното на ГТЛ 1111 в участък „РТНК-1” на рудника. Счита, че наказанието „предупреждение за уволнение” му е наложено незаконосъобразно, както поради нарушение на императивни процедурни норми на КТ, така и поради липса на фактическо и правно основание за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като не е извършил нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 186 от КТ, изразяващо се в неизпълнение на трудовите му функции и нарушение на вътрешните нормативни актове на работодателя. Твърди, че дисциплинарното наказание му е наложено в нарушение на императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като в заповедта за наказание не са посочени негови конкретни действия или бездействия, описани по обективни и субективни признаци, представляващи нарушения на трудовата дисциплина. Счита, че не са посочени конкретните му действия или бездействия, довели до осъществяване на състава на нарушение на трудовата дисциплина, поради което било невъзможно да реализира защитата си. Възразява, че с поведението по никакъв начин не е допринесъл за аварията, предизвикала скъсването на гуменотранспортната лента, както и че няма конкретни задължения по длъжностната си характеристика, които да не е изпълнил добросъвестно.

Възразява също, че работодателя при налагане на дисциплинарното му наказание не е взел предвид неговото поведение, както и обстоятелството, че до момента няма налагани никакви наказания и му е наложил прекалено тежко дисциплинарно наказание.

Моли съда да отмени като незаконосъобразна заповедта за дисциплинарно наказание, да му присъди направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Рудник Трояново-север”, клон на „Мини Марица – изток” ЕАД, в който взема становище, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани. Не оспорва твърденията, че между страните бил сключен безсрочен трудов договор за изпълнение на длъжността „машинен оператор ТТМ/транспортно-технологична машина/-ГТЛ 1800" в участък РТНК -1 на Рудник „Трояново-1", на която длъжност е и до момента. Твърди, че на 24.04.2020 г. в деловодството на „Рудник Трояново-1” постъпил акт за авария вх. № 73/27.04.2020 г., с който се уведомява за възникнала авария и наранено ГТЛ 1111 в участък РНТК-1 на рудника. Твърди, че със заповед на управителя била сформирана комисия за разследване на аварията, която в протокол констатирала, че на 22.04.2020 г. работникът Борислав Г. около 7 часа сутринта забелязал „черта” на работния борд на гуменото платно на ГТЛ, спрял задвижващата станция и забелязал забита релса между челната чистачка и бункера, за което подал сигнал на съответните служители. Твърди, че след получаване на сигнала се предприели действия по отстраняване на релсата, но след огледа се установило, че гуменото платно има нараняване по цялата дължина на работния протектор, а на места и платът. Твърди, че комисията установила наличието на релса с дължина 1620 мм, находяща се в близост до задвижващата станция, а по лентата нямало товар, а огледът установил надиране на лентата напречно от 580 до 600 мм от левия кант на лентата, дълбочина на нараняването от 10 до 14 мм, при дебелина на лентата от 24 мм, поради което бил наранен работния протектор и два плата от лентата. Твърди, че в протокола били посочени виновните за това длъжностни лица, измежду които бил и ищеца А.Г.А.. Твърди, че въпреки честите спирания на ГТЛ заради засечени метали от металдетектора, посочените виновни работници не са потърсили по-обстойно за наличие на такива в изкопаната и натоварена на лентовите транспортьори земна маса, чрез постепенно развъртане на лентата и разстилане на земната маса, като при всичките 8 спирания е щяла да се открие въпросната релса. Твърди, че поради това релсата е преминала и заседнала в бункера, след което е преминала през цялата лента и я е увредила. Твърди, че след направено проучване и отговор от „Каучук” АД било установено, че размерът на щетата възлиза на сумата от 1336100 лв., стойност на ново гумено платно В1800 ЕР2500 с дължина 3100 м, поради нерентабилност на ремонта. Твърди, че комисията е посочила, че е било нужно разпределяне на персонала за постоянно наблюдение на багерните транспортьори за наличие на „материали”, натоварени на тях. Твърди, че била издадена заповед за дирене на ограничена имуществена отговорност от ищеца, но той подал възражение срещу заповедта, тъй като счел да няма достатъчно основание за това. Твърди, че ищецът по длъжностна характеристика е имал задължение да следи и контролира натоварването на материала върху ГТЛ, като не е положил достатъчно усилия за изпълнението им, допуснал е груба небрежност, бил е във възможност да предотврати щетите, вследствие на продължилото близо 2 часа нараняване на ГТЛ от метална релса с дължина 1620мм и тегло 79,38 кг. Твърди, че месечното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1550,08 лв. Излага съображения за законосъобразното налагане на дисциплинарното наказание при спазване на процедурата за това. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да остави в сила заповедта за дисциплинарно наказание „Предупрежение за уволнение”. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че ищецът работи в по силата на трудов договор № 117/22.11.2018 г. и допълнително споразумение № 880/16.04.2019 г. в „Рудник Трояново-1" на длъжност „машинен оператор ТТМ - ГТЛ 1800" в участък „РТНК-1", на която длъжност бил и към момента; по време на нощна смяна на 22.04.2020 г. е настъпила авария в ищцовото дружество, съставена комисията установила наличието на релса с дължина 1620 мм, находяща се в близост до задвижващата станция, а огледът установил надиране на лентата напречно от 580 до 600 мм от левия кант на лентата, дълбочина на нараняването от 10 до 14 мм, при дебелина на лентата от 24 мм, поради което бил наранен работния протектор и два плата от лентата.

С определение от 16.09.2020 година съдът е спрял производството по делото, поради наличие на друг преюдициален спор между страните за същите факти- а именно дело за ограничена имуществена отговорност, което вече е приключило с влязло в сила решение. Решението е приложено към настоящото дело и е с правно основание в чл.210, ал.З от КТ.

Съгласно диспозитива на същото иска на настоящия ответник е отхвърлен като недоказан. Съдът обръща внимание на страните, че е обвързан от силата на присъдено нещо от фактите, визирани в разпоредбата на чл.210, ал.З от КТ- по които се е произнесъл съдът в решение № 260029 от 21.10.2020г., което е потвърдено изцяло с решение на Окръжен съд Стара Загора.

Съдът е разпределил доказателствената тежест както следва:

По иска с правно основание чл. 357 ал. КТ с оглед отделените като безспорни факти и предвид твърденията в исковата молба, не са налице спорни факти за доказване от ищеца, а ответникът следва да докаже законосъобразното налагане на дисциплинарното наказание, мотивиране на заповедта, спазване на процедурните правила, противоправното поведение на ищеца, допринесло за настъпването на вредоносния резултат, като се има предвид обвързващата сила на съдебното решение по преюдициалния спор- по гражданско дело № 319 от 2020г.

 

Със заповед № 44 от 20.05.2020 г. на работодателя е наредено да се реализира ограничена имуществена отговорност на ищеца А.Г.А., работник МОТТМ-ГТЛ в участък РТНК-1 на рудник „Трояново-1“, като от уговореното месечно трудово възнаграждение се удържи сумата от 1550,08 лв. за това, че на 22.04.2020 г. срещу 23.04.2020 г. не е положил достатъчно усилия да следи и контролира работата на транспортьора посредством уредите на пулта и да наблюдава движението на лентата, да спира незабавно задвижващата станция при възникнали опасности от аварии и злополуки. Заповедта е връчена на ответника на 22.05.2020 г. и същият е подал срещу нея възражение на 10.06.2020 г.

 

Налице е и влязло в законна сила решение на Районен съд Раднево по гражданско дело № 319 на същия съд за 2020 година, като искът за търсене на ограничена имуществена отговорност от ищеца е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Със заповед № 54 от 22.05.2020година  на ищеца е наложено при абсолютно идентична фактическа обстановка и визирани нарушения на трудовата дисциплина като в заповед № 44 от 20.05.2020г. наказание „Предупреждение за уволнение”.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание изхожда от работодателя, като е спазен срока, считан, от датата на настъпилата авария 22.03.2020г., заповедта е от 22.05.2020 година, както и са изискани обяснения от ищеца, в хода на дисциплинарното производство и с оглед на налагане на дисциплинарно наказание. Исковата молба е постъпила последния ден от двумесечния срок след връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, т.е. също е в срок. Подадена е от надлежна страна.

По доказването на правнорелевантните факти съдът намира, че първият елемент от фактическия състав е установен по делото, а именно наличието на трудово правна връзка между страните /безспорен и ненуждаещ се от доказване факт/ - ответникът работи при ищеца на длъжност „машинен оператор ТТМ – ГТЛ 1800“ в участък „РТНК-1“, на която длъжност работи и към настоящия момент.

Нарушенията на трудовата дисциплина, визирани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са следните:

–  неизпълнение на възложената работа- чл.187, т.3 от КТ, а именно – нарушил основни функции и задължения, визирани в длъжностната му характеристика, които са следните:

-                т. 2.5 – „Да следи и контролира работата на транспортьора посредством уредите на пулта и наблюдава  движението на лентата”, нарушение на трудовата дисциплина, осъществени с действие или бездействие, както и да се установи процесуалната и материална законосъобразност на постановената заповед за дисциплинарно наказание, представляващо „Предупреждение за уволнение”

-    т. 2.6 - „Да спира незабавно задвижващата станция при възникнали опасности от аварии и злополуки”.

-    т. 2.10 - „Да обхожда задвижващата станция и проверява състоянието на основните механизми и възли”

-              Чл.38 ал.4 от Инструкцията по безопасността  на труда при експлоатацията, текущото поддържане и ремонта на гуменолентовите  транспортьори в „Мини Марица Изток”ЕАД

-              ”Да спира незабавно работата на транспортьора при опасност за живота и здравето на работниците, които работят около гуменото платно, паднали или блокирали ролки, опасност от задръстване  на пресипните бункери, счупвания  и големи деформации на въртящи”.

В заповедта за дисциплинарно наказание, както е указано и от ищеца, не е посочено нито едно негово действие или бездействие, с което виновно да е нарушил трудовата дисциплина или да не е изпълнил възложена му работа.

 В този смисъл съдът намира, че процесуално заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не отговаря на изискването на чл.195, тъй като на практика липсата на прецизирани действия или бездействия, осъществяващи съставите на посочените нарушения не позволяват на ищеца да осъществи правото си на защита, както и на съда да провери нейната законосъобразност. Посочването на нарушените или незспазени разпоредби от длъжностната характеристика не установяват с какви действия или бездействия работникът е извършил тези нарушения. В този смисъл се явява безпредметно обсъждането на законосъобразността на самото наказание, тъй като съдът няма посочено изпълнително деяние, което да обсъди.

Отделно от това съдът намира, че правната норма, посочена като нарушение на трудовата дисциплина не отговаря на изложените след това неизпълнени задължения, визирани в длъжностна характеристика - тъй като това не представлява неизпълнение на възложена от работодателя  работа, а попада в разпоредбата на чл.187, ал.1 т.10 - а именно: неизпълнение на други трудови задължения….т.е. дори и нарушенията на трудовата дисциплина не са описани и коректно от работодателя. Съдът приема, че не се установи извършването на дисциплинарно нарушение от страна на ищеца, като доказателствената тежест за това е на ответника. Разпределението на доказателствената тежест определя главното доказване по отношение на законосъобразността на уволнението за ответника. Поради това съдът не счете за необходимо да събира каквито и да е допълнителни доказателства, особенно гласни по искане на ишеца.

Отделен е въпроса, че съдът по гражданско дело № 319 от 2020 година е разисквал задълбочено и обстойно цялата фактическа обстановка, всички задължения, вменени в длъжностната характеристика на ищеца /съвпадащи напълно с описаните и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание/, както и обстоятелствата около настъпилата авария, която безспорно е причинила огромна щета за ответника. С изводите на съда по предходното гражданско дело съдът, както и страните са обвързани от силата на присъдено нещо и въпроса за вината на ищеца не може да се пререшава.

По гражданско дело № 319 от 2020г. на Районен съд Раднево е установено, следното:

„Най-съществените спорни по делото въпроси касаят дали ответникът е бил длъжен и е следвало да констатира минаването на въпросната релса около обслужвания периметър на ЗС1102, на която е бил назначен за периода от време, в който е възникнала и констатирана процесната авария.

От приетата по делото длъжностна характеристика за длъжността „машинен оператор ТТМ – ГТЛ 1800“ /л.59-61/ е видно, че същата е връчена на ответника на 18.04.2019 г. и той е запознат с нейното съдържание, включващо основни изисквания за длъжността, основни функции и задължения, задължения по БЗР, отговорности и други. В т.2.5 е посочено, че ответникът при изпълнение на работата има основно задължение да следи и контролира работата на транспортьора посредством уредите на пулта и да наблюдава движението на лентата. В т.2.6 е посочено основно негово задължение да спира незабавно задвижващата станция при възникнали опасности от аварии или злополуки. От гласните доказателства /св. Николов, св. Баев, св. Чолаков/ е видно, че ответникът като оператор има задължение освен да стои в кабината, също да наблюдава визуално лентата и движещия се по нея материал, както и да обикаля на място да наблюдава всички механизми и уреди с оглед правилната им работа.

От установения по-горе механизъм на целия процес на движение на земната маса е видно, че мястото на работа на ответника, назначението му през процесната вечер ЗС1102 се намира някъде около средата на цялото съоръжение, тоест нито е в началото на багера Rs2000-143, където е метал детекторът и който само спира от него, нито е на мястото на увредената ГЛТ1111 или на ЗС1111. От това е видно, че въпросното парче релса е преминала през ГЛТ1101 към обслужвания от ответника разтоварен бункер на ЗС1102, разтоварило се е на ОС1101 и е продължило по гумено платно на ГЛТ1102. Никой от предходните оператори на ЗС или от работниците от багерната бригада не е видял визуално въпросната релса. Няма данни въобще когато релсата е преминала през обслужвания от ответника участък дали е била затрупана от земна маса или е била видима с просто око, но с оглед липсата на визуален контакт на релсата от всички служители по трасето, по-скоро съдът намира, че тя е била затрупана под земната маса на транспортните ленти. От друга страна релсата е преминала през тъмната част от денонощието, когато огледите се осъществяват предимно от кабината на ЗС, при осветление на част от лентата около ЗС и при движение на лентата със сравнително бърза скорост – 5,23 метра в секунда или около 19 км/час. Това прави принципно условна възможността операторът на ЗС да види металните примеси в земната маса, ако са над нея, и невъзможно да ги види, ако са затрупани под земната маса. И именно поради това на багерната част е монтиран метал детектор, който автоматично спира багера, за да избегне придвижване по гумените ленти на опасни метални примеси.

От друга страна не е установено в кой точно момент е преминала процесната метална релса през обслужваната от ответника ЗС1102, за да се установи той дали не е бил на обход в този момент, дали тя е била видима над земната маса, тоест дали той е имал изначално възможността да я открие с оглед работата, която е осъществявал. Поради това и съдът намира, че по делото въобще не се установи, ако ищецът принципно е проявил значителна бдителност, дали щеше да открие визуално въпросната релса, което изключва негова небрежност за визуално откриване на процесната релса, нанесла на вредите на последваща гумена лента, след съоръжението, обслужвано от ответника. Именно в този смисъл са и дадените възражения от ответника /л.72-73/ по повод връчената му заповед за ангажиране на ограничена имуществена отговорност, в които посочва, че е слизал няколко пъти до отнасящия ГТЛ за наблюдение на обратната станция 1101 и в следствие на това не е имал наблюдение върху работата на неговия ГТЛ.

Поставя се въпрос дали ответникът е следвало да чуе удар на процесната метална релса в откатната дъска на ЗС1102, обслужвана от него във въпросната вечер. Ответникът във възражението си срещу заповедта за ангажиране на ограничена имуществена отговорност посочва, че въпросната вечер е слизал за обход на механичната част. Подобно нещо ответникът не е посочил в даденото обяснение до работодателя /л.29/, но то е изключително кратко и лаконично, вероятно поради липсата на конкретно зададени към ответника въпроси, изискващи конкретен отговор. От разпита на св. Николов, св. Баев и св. Чолаков е видно, че ударът на процесната релса в откатната дъска на ЗС1102 е довела до разтрисане и шум, които би следвало да се усетят от операторът, който е бил ответникът. Но пък това е възможно, ако в точно този момент ответникът е бил в кабината. По делото няма данни и доказателства точно в кой момент е минала релсата през съоръжението ЗС1102, обслужвано от ответника, и дали в същия този момент той е бил в кабината, съответно е могъл да усети или чуе ударът на релсата в откатната дъска. Преминаването е сравнително бързо с оглед скоростта на ГТЛ-ите, което води на извод, че моментът за усещане или чуване на удара е бил изключително кратък като времеви период. Отделно от това няма доказателства ответникът да е бил предупреден за спиране на багера от метал детектора около 5 часа сутринта или да е уведомяван от операторите на предходните станции да наблюдава нещо, което е усетено от тях, тоест ответникът е работил при нормален режим на работа, включващ визуален оглед и обход на механизмите. От всичко изложено е видно, че ответникът при определени условия и съвпадение на факти има принципната възможност да види визуално находящи се вредни примеси в транспортираната земна маса, ако те са над нея, в това число и процесната релса, или да усети или чуе удар са такива примеси в откатната дъска на ЗС когато е в кабината на станцията. Но именно защото се борави с възможности и вероятности, те не дават сигурност, че ответникът винаги е длъжен да вижда, усеща или чува зловредни примеси в транспортираната земна маса.

При така установените факти по делото съдът намира, че не се установи ответникът да е проявил небрежност при изпълнение на работата си в процесния период и която небрежност да е допринесла за нанесената на работодателя вреда – увредената ГТЛ.

За пълнота ще се отбележи, че по никакъв начин не се установи неспазване от ответника на задължението му по т.2.6 от длъжностната характеристика, тъй като не се наложило спиране от негова страна на задвижващата станция, защото той не е констатирал опасност от авария или злополука. Нарушение на това задължение би имало, ако ответникът е констатирал такава опасност, но не е спрял задвижващата станция. Също така се установи, че ответникът не е следял и контролирал работата на транспортьора посредством пулта или да не е осъществявал наблюдение на движението на лентата /задължения по т.2.5 от длъжностната характеристика/, като няма доказателства да не е извършил нещо, което е бил длъжен да направи при установеното негово знание за липса на опасност от авария или злополука в случая. Както се посочи по-горе въобще липсват доказателства въпросната релса да е била над земната маса и принципно визуално видима, а даже напротив – липсата на видимост от всички работници по цялата верига от механизми на толкова дълъг участък води на извод, че релсата по-скоро е била затрупана от придвижваната земна маса и е била визуално невидима.”

 

…”Поради всичко изложено съдът намира, че ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване последващите елементи от фактически състав на чл. 210, ал. 3 КТ, а именно, че вредата е станала при извършване на дейности при или по повод изпълнение на трудовите функции на ответника и най-вече на причинно-следствената връзка между вредата и действията на ответника, като в случая действията, причинили вредата, следва да са небрежни – ответникът да е изпълнявал трудовите си задължения, но не с пълния обем внимание и предпазливост. За пълнота съдът ще посочи, че с оглед на тези установени обстоятелства по-скоро се касае за наличие на нормален производствено-стопански риск по смисъла на чл. 204 КТ, за който служителите не отговарят. Това пък налага отхвърляне на иска като недоказан.”

 

Т.е. обсъдени са абсолютно същите нарушения, визирани и в заповедта за налагане на ограничена имуществена отговорност и съдът е приел, че няма основание да се счете, че ищеца не е изпълнил напълно добросъвестно трудовите си задължения. Дори заключава, че настъпилата авария се дължи на нормален производствено стопански риск.

 

В този смисъл съдът намира, че следва да уважи изцяло исковата претенция, тъй като настоящият казус се явява обусловен от решението по гражданско дело № 319 от 2020година, като отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като незаконосъобразна.

 

По разноските:

С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за производството, които са в размер на 400 лв. по договор за правна защита и съдействие от 23.07.2020 г.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА ЗАПОВЕД № 54  от 22.05.2020 г. на инж. М. М., в качеството му на Управител на Рудник „Трояново-1” село Трояново, клон на „Мини Марица – изток” ЕАД, вписано с ЕИК ххххххххххххххххс адрес на управление гр. Р., ул. „Г. Д.” № хх, с която на   А.Г.А., с ЕГН ********** *** е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”.

ОСЪЖДА „Мини Марица – изток” ЕАД, вписано с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Р., ул. „Г. Д.” № хх, да заплати на А.Г.А., с ЕГН ********** ***  на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за производството в размер на 400 лв. (четиристотин лева) за адвокатско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: