РЕШЕНИЕ №2063/15.11.2019г.
гр.
Варна, 14.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На шестнадесети септември Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 3022 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба
от „С.Х.М.“ ООД, *** , представлявано от Н.К.И. –
управител против НП № 01875-52/18.06.2019
г. на Директора на РИОСВ - Варна, с което на юридическото лице на основание
чл.34а ал.24 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ му е наложено
административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 17 ал.2 от ЗЧАВ във вр. с чл.
35 ал.1 и чл. 36 от Наредба № 1 за реда и начина на обучение и издаване на документи за правоспособност на
лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуоросъдържащи
парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуоросъдържащи парникови газове /ДВ, бр. 20/2017 г./.
В депозираната до
съда жалба, се оспорва фактическата обстановка, описана НП. Твърди се, че не съществува обект „Вила Аврора, а
наименованието на обекта е „Семеен Х.„Вила Аврора“, като Х.„Аврора“ е различен
обект, стопанисван от същия работодател. Сочи се че в хотел „Аврора“ не
действително е експлоатирано оборудване, съдържащо над 3 кг флуоросъдържащи
парникови газове, но същото е изведено от експлоатация. Посочено е, че в хотел
„Вила Аврора“ не се експлоатира стационарно оборудване, съдържащо флуоросъдържащи прахове . Твърди се, че нарушението не е
квалифицирано правилно, доколкото нормата на чл. 17 ал.2 от Закона за чистотата
на атмосферния въздух не сочи задължение за деклариране в срок на
обстоятелства, свързани с експлоатиране на стационарно оборудване. Излага се
становище, че санкционния състав на чл. 34и ал.24 от ЗЧАВ не квалифицира
достатъчно нарушението. Сочи се, че цитираната н Наредба № 1 /2017 , която е
цитирана в НП се относа за документирането и
отчитането на емисиите на флуоросъдържащи парникови
газове над 3 кг, но не и до оборудване, което съдържа 3 кг и по-малко парникови
газове. Твърди се, че АНО не е изложил мотиви за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Сочи се, че за оператора на „Вила
Аврора“ никога не е съществувало задължение за декларира обстоятелства,
свързани с флуоросъдържащи парникови газове.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, изпраща представител – адв. Г.
при ВАК, която в съдебно заседание поддържа жалбата с посочените в нея основания.
В заседание по същество пледира НП да бъде отменено, с оглед наведените в
жалбата основания.
Въззиваемата страна
, редовно призована, се представлява от юк Костадинова, която в съдебно заседание оспорва жалбата.
В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено. Твърди, че неправилно се
сочи, че в НП не е указано коректно мястото на извършване на нарушението.
Твърди, че е безспорно установено, че на 18.02.2019 г., първия работен ден след
изтичането на законоустановения срок, е извършено нарушението, което се
изразява в непредставяне от
дружеството-жалбоподател на годишна информация за експлоатираното оборудване ,
съдържащо флуоросъдържащи парникови газове с
информация за предходната година. Сочи се, че от приложените към преписката
дневници на самите климатични инсталации е видно, че е без значение дали
инсталацията е в хотел „Аврора“ или хотел „Вила Аврора“, доколкото именно
дружеството-жалбоподател е оператор на това климатично оборудване. Иска се НП
да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото
материалите по АНП. Разпитана е в
качеството на свидетел актосъставителя – св. А.Д.. Приобщени са към материалите
по делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 01.04.2019 г. е извършена проверка на входящ дневник на РИОСВ-Варна от
св. А.Д. – гл.експерт в учреждението, в хода на която
е установено, че „С.Хотел М.“ ООД е оператор на стационарно климатично
оборудване, съдържащо над 3 кг флуоросъдържащи
парникови газове, поради което на основание чл. 17 ал.2 от ЗЧАВ и чл. 35 ал.1 и
чл. 36 от Наредба № 1/2017 г.,издадена от министъра на околната среда и водите и министъра на вътрешните
работи , за дружеството е съществувало задължение в срок до 15 февруари на 2019
г. да представи годишен отчет, съдържащ информация за оборудването за
предходната календарна година, съгласно приложение № 6 от Наредбата. Установено
е, че дружеството не е представило такъв годишен отчет чрез справка във входящия
дневник за 2019 г. на РИОСВ –Варна. При така установените факти, на същото е
съставен АУАН за нарушение на чл. 17 ал.2 от ЗЧАВ, във вр.
с чл. 35 ал.1 от Наредба№1/2017 г. Въз
основа на акта е издадено обжалваното НП.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление
е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление №
01875-52/18.06.2019 г. на Директора на РИОСВ - Варна е издадено от компетентен орган - Директора на РИОСВ - Варна, с оглед разпоредбата на чл. 43 ал.3 от ЗЧАВ и видно от приобщеното по делото копие
на Заповед №
РД-8/10.01.2011 г. на Министъра
на околната среда и водите. Актът за установяване
на административно нарушение е съставен от компетентно
длъжностно лице, съгласно чл. 43 ал.4 от ЗЧАВ и видно от заверено копие
на съдържащите се в АНП копие на Заповед № РД-318/26.03.2010 г.
на Министъра на околната среда
и водите и заверено копие на Заповед
№ РД – 142/24.02.2017 г. на Министъра
на околната среда и водите.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина
на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочени са нарушените материално
правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Действително в НП
е допълнена цифровата квалификация на извършеното нарушение с посочване разпоредбата на чл. 36 от
Наредбата, която предвижда органът,
пред който следва да се
представи процесния отчет и
срокът, в който следва да се
изпълни задължението за представянето му. Доколкото обаче
наказаното лице се защитава срещу
факти, които са изчерпателно описани в АУАН досежно съставомерните
признаци на нарушението и с оглед разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН, според която НП се издава и когато
е допусната нередовност на акта, съдът
намира, че с допълването на правната квалификация на извършеното нарушение в НП не е ограничено правото за защита на
юридическото лице в хода на административно-наказателното
производство.
Като разгледа жалбата по същество,
съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 34и ал.24 от ЗЧАВ лице, което не
представи в срок информация за веществата,
които нарушават озоновия слой, и/или за флуорсъдържащите
парникови газове, както и за продуктите
и оборудването, които съдържат или зависят
от тези вещества,
съгласно изискванията на наредбите по
чл. 17, ал. 1, 2 и/или 3, се наказва
с глоба от 500 до 2000 лв., съответно
с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. Нормата
на чл. 17 ал.2 от ЗЧАВ предвижда, че с наредба на министъра
на околната среда и водите и на министъра на
вътрешните работи се установяват мерките по прилагане
на Регламент (ЕС) №
517/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април
2014 г. за флуорсъдържащите
парникови газове и за отмяна на
Регламент (ЕО) № 842/2006 (ОВ, L 150/195 от 20 май 2014 г.). Разпоредбата на чл. 35 ал.1 т.1 от Наредбата предвижда, че годишния отчет,
съдържащ информацията по приложение № 9 от Наредбата се изготвя
от операторите на стационарно хладилно и климатично оборудване, стационарни термопомпи, двигатели с цикъл на Ренкин
с органичен работен агент, съдържащи 5 тона CO2 еквивалент, 3 килограма или повече
флуорсъдържащи парникови газове; информацията се изготвя за
по-малката стойност в килограми от 5 тона CO2 еквивалент или 3 килограма на съдържащите се в оборудването флуорсъдържащи парникови газове. Нормата на чл. 36 от
Наредбата сочи, че отчетите по
чл. 31, чл. 32, ал. 1, чл. 33, ал. 1, чл. 34 и чл. 35, ал. 1 се
предоставят на регионалните инспекции по околната среда
и водите (РИОСВ), на чиято територия се намират флуорсъдържащите
парникови газове, до 15 февруари на текущата година
и се отнасят за периода от
1 януари до 31 декември на предходната
година. Съгласно § 1 т. 10 от ДР на Наредбата "оператор"
е физическо или юридическо лице по смисъла на
чл. 2, т. 8 от Регламент (ЕС) № 517/2014, включително
лицето – собственик на инсталацията, попадаща в обхвата на Регламент (ЕС) № 517/2014. Разпоредбата на чл. 2 т.8 от Регламент (ЕС) №
517/2014 сочи,
че ) „оператор" означава физическо или юридическо лице, упражняващо фактическа власт над техническото функциониране на продуктите и оборудването, попадащи в обхвата на регламента.
В хода на съдебното
производство, въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства безспорно бе установено, че дружеството-жалбоподател има качеството оператор на стационарно
климатично оборудване, съдържащо над 3 кг флуорсъдържащи парникови газове, а именно 4,7 кг , поради което е било длъжно
в срока по чл. 36 от Наредбата
да представи пред РИОСВ –Варна информацията, съдържаща се в приложение № 9 от наредбата под
форма на годишен отчет. Като не сторило
това, същото е нарушило цитираните по-горе норми. Времето на извършване
на деянието правилно е отнесено към първия работен
ден след изтичане на законоустановения срок за изпълнение
на задължението.
Съдът намира за основателно становището на процесуалния представител на
АНО, че неправилното посочване наименованието на обекта, в който е разположено
оборудването, не сочи на необоснованост на НП и не ограничава правото на защита
на наказаното лице, доколкото от значение за съставомерността на нарушението е
експлоатацията на оборудването, която е факт, доколкото дружеството е
регистрирано в РИОСВ-Варна като оператор на такова оборудване и не е направило
постъпки да бъде дерегистрирано.
Правилно е приложен материалния закон въз основа на
така установената фактическа обстановка и правилно е определена санкционната норма, въз основа на
която е ангажирана административно-наказателната отговорност
на дружеството-жалбоподател,
доколкото същата предвижда конкретното нарушение в диспозитива си.
Съдът намери, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за
квалифициране на случая като маловажен. Нарушението е формално и всякога засяга
обществените отношения, които е призвано да гарантира, а именно своевременно
постъпване на информация за състоянието на съответното оборудване, която е в
основата на компетентните органи да осъществят задълженията си по чл. 37 и сл.
от Наредбата.
Като взе предвид, че
административното наказание
е наложено в минималния, предвиден в закона размер, съдът намери,
че не следва
да се произнася
по въпроса за индивидуализацията на административното наказание.
С оглед на изложеното,
съдът намери, че НП следва да
бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.
Воден от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
01875-52/18.06.2019 г. на Директора на РИОСВ - Варна на Директора
на РИОСВ - Варна, с което на „С.Хотел
М.“ ООД, ***, на основание чл. 34и, ал.24 от Закона за чистотата
на атмосферния въздух е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева за
нарушение на чл. 17 ал.2 от ЗЧАВ, във вр. с чл.
35 ал.1 и чл. 36 от Наредба № 1 за реда и начина на
обучение и издаване на документи за
правоспособност на лицата, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуоросъдържащи парникови газове, както и за документирането
и отчитането на емисии на флуоросъдържащи
парникови газове/Наредбата/.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
СЪДИЯ
при РС- Варна: