РЕШЕНИЕ
№ 1579
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Я. ЦВ. Д.
при участието на секретаря Х. СЛ. С.
като разгледа докладваното от Я. ЦВ. Д. Административно наказателно дело
№ 20231110201136 по описа за 2023 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Волан Груп“, ЕООД ., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. „Младост 2 “, бл.257 Б, партер, представлявано от Георги Янков
Кикарин, в качеството му на управител, против наказателно постановление (НП) №С-38-
ДНСК-218/12.12.2022 г., издадено от арх. Деляна Антонова Панайотова, изпълняващ
длъжността началник на Дирекция за национален строителен контрол“(ДНСК), с което на
основание чл. 237, ал.1, т.11, пр. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във вр. с
чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 ЗУТ, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева, за нарушение на
чл.163, ал.2, т.6 ЗУТ.
С жалбата се инвокират доводи за отмяна на НП, тъй като са допуснати съществени
нарушения на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че осъществяваните от него като
подизпълнител изкопни и укрепителни дейности не попадат в обхвата на понятието
„строежи“ по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Излагат се твърдения за това, че изкопните и укрепителните дейности, които
извършва дружеството-жалбоподател всъщност не представлява „изпълнение на строеж“, а
са отделни видове строителни и монтажни работи. Жалбоподателят навежда твърдение за
разликата между строител за изпълнение на строеж и строител за изпълнението на
1
строителни и монтажни работи.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв.
Маргарита Манолова. Моли жалбата да бъде уважена по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна - началник на ДНСК, редовно призована, не се явява,
представлява се от юрисконсулт Даниела Манолова. Пледира за недопустимост и
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебно заседание СРП, редовно призована, не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на „Волан Груп“ ЕООД ЕИК: ********* срещу Наказателно постановление
№ С-38-ДНСК-218/12.12.2022г. е подадена в законоустановения срок и е насочена срещу
обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт, т.е същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Жалбоподателят „Волан Груп“ ЕООД, .в качеството си на строител и изпълнител по
договор със „С.А.Г. Инженеринг“, е изпълнявал изкопни и укрепителни дейности на строеж:
„многофамилна жилищна сграда с магазини и подземни гаражи – секция А - етаж 1“,
находящ се в имот с идентификатор КККР№:68134.2818.4785, УПИ III-911, кв. 38а, м.
ж.к.“Обеля-1“, район „Връбница“, гр. София. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закон
за камарата на строителите /ЗКС/ „строителите, изпълняващи строежи от първа до пета
категория по чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на територията или отделни видове
строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите
дейности, позиция "Строителство", подлежат на вписване в Централния професионален
регистър на строителя“. От служители на Регионална Дирекция за национален строителен
контрол - София /РДНСК - София/ на 24.06.2022 г. била извършена проверка на място, на
гореописания строеж, резултатите от която били обективирани в констативен протокол №
С22-2203 от същата дата. След направена справка от служители на РДНСК в Централния
професионален регистър на строителя /ЦПРС/ се установило, че дружеството-жалбоподател
не е регистрирано по чл. 3, ал. 2 от ЗКС, за изпълнение на строежи от трета категория по
номенклатурата на видовете строежи /към която категория спадал и посоченият по-горе
строеж/, с което пасивно поведение не изпълнил задължението, което му вменява чл. 163, ал.
2, т. 6 ЗУТ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, свидетелката Т. И. Г.,
заемаща длъжност „главен инспектор“ в РДНСК – София, съставила акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № С-38/25.07.2022 г. в присъствието на двама
свидетели. Актът бил съставен в отсъствие на посочения за нарушител, при условията на чл.
40, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, като същият бил
връчен на представител на дружеството-жалбоподател на 21.11.2022 г. В законоустановения
срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение от страна на твърдения
2
нарушител, което е отразено в Констативен протокол от 01.12.2022 г.
На 12.12.2022 г., след извършен преглед на АУАН № С-38/25.07.2022 г. и писмените
документи към него, било издадено процесното НП № С-38-ДНСК-218, което е връчено на
представител на дружеството на 21.12.2022 г.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства – разпитаната в хода на процеса
свидетелка Т. И. Г., както и от събраните писмени доказателства по надлежния процесуален
ред на чл.283 от НПК.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията на свидетелката Г.,
актосъставител, и прецени, че показанията й са пълни, последователни и логични, без
вътрешни противоречия, като в тях свидетелят излага своите преки и непосредствени
възприятия относно констатираното нарушение, обективирани в съставения от нея АУАН, т.
е. показанията на същата се явяват източник на пряка доказателствена информация по
случая и затова съдът ги кредитира изцяло.
От така изложената и приета по-горе фактическа обстановка, за да постанови
Решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение,
доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното
наказание и реда, по който то е наложено. Процедурата по установяването на
административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото
обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от
ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството
по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващият орган е този,
който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на
доказване тежи върху него. Отразените в Акта за установяване на административно
нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция.
Същите не се считат за установени, до доказване на противното, посредством способите за
събиране на доказателствата в наказателния процес.
Изложената фактическа обстановка, съдът намира за несъмнено установено от
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Предвид липсата на противоречия в доказателствената съвкупност, съдът приема, че
подробното й обсъждане не е необходимо - арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, която норма следва
да намери приложение и към съдържанието на мотивите към постановеното по реда на
ЗАНН съдебно решение, съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН и предвид липсата на
изрична норма в тази насока в ЗАНН.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването на
процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили,
съответно издали двата процесуални документа (АУАН и НП), счете, че правилата за
3
компетентност са спазени. В случая първият процесуален документ - АУАН е съставен от
компетентно длъжностно лице – Т. Г., в качеството й на „главен инспектор“ в РДНСК
съгласно чл. 238, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а НП е издадено от арх. Деляна Панайотова,
изпълняваща длъжността началник на ДНСК, която е оправомощена да издава НП съгласно
чл. 239, ал. 1, т.2 от ЗУТ.
И АУАН и НП са издадени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, като при връчването на същите не е опорочена процедурата за
това.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
По отношение наведения от жалбоподателя довод за допуснато нарушение на
материалноправни разпоредби на ЗУТ, съдът намира същия за неоснователен. На първо
място разпоредбата на чл. 163, ал. 2, т. 6 ЗУТ вменява отговорност на всеки строител, който
изпълнява строежи, съответстващи на направената регистрация по чл. 3, ал. 2 от Закона за
Камарата на строителите за съответната група и категория строежи, в случаите, когато тя е
задължителна. Строителите, изпълняващи и само отделни видове строителни и монтажни
работи, разписани в Националната класификация на икономическите дейности, позиция
"Строителство“ , също подлежат на вписване в Централния професионален регистър на
строителя /ЦПРС/ съгласно нормата на чл. 3, ал. 2 от Закон за Камарата на строителите. Не
се спори за това, че дружеството-жалбоподател е извършвало изкопни и укрепителни
дейности за строеж: „многофамилна жилищна сграда с магазини и подземни гаражи –
секция А - етаж 1“, спадаща към строежите от трета категория съгласно разпоредбата на чл.
137, ал.1, т. 3 ЗУТ и в частност към жилищните и смесените сгради с високо застрояване;
сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ над 5000 кв. м
или с капацитет от 200 до 1000 места за посетители.
Видно от удостоверение № V –TV 017836 и удостоверение № I –TV 025943 към
03.11.2022 г. дружеството-жалбоподател е било вписано в ЦПРС за изпълнение съответно
на строежи от четвърта и пета категория, както и за изпълнение на строежи първа и пета
група – извършване на отделни видове СМР съгласно КИД – 2008, сектор „Строителство“.
Въпросните две удостоверения обаче не включват изпълнение на строежи от трета
категория, какъвто строеж в случая се явява по-горепосочената многофамилна жилищна
сграда с магазини и подземни гаражи.
Видно от представен по делото договор от 26.05.2022 г., дружеството-жалбоподател е
възложило извършването на изкопни и укрепителни дейности на обект горепосочената
многофамилна жилищна сграда на дружеството „Структиво“ ООД, като в уверение на това,
че последното е вписано в ЦПРС за изпълнение на съответната трета категория строежи,
жалбоподателят прилага съответните удостоверения за това.
Видно от същите обаче дружеството-изпълнител „Структиво“ ООД е вписано в
4
Централния професионален регистър на строителя /ЦПРС/ за изпълнение на строежи от
първа до пета категория едва на 17.11.2022 г., т.е. след констатиране на нарушението и
съставяне на АУАН на жалбоподателя „Волан Груп“ ЕООД.
Относно твърдението на жалбоподателя за това, че извършваните от дружеството
изкопни и укрепителни дейности не следва да се категоризират като самостоятелен строеж
по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, съдът намира за необходимо да уточни, че съгласно
текста на посочения параграф към "строежите" законодателят е счел за необходимо да
отнесе надземните, подземните, подводните сгради, постройки, пристройки, надстройки,
включително и укрепителните и възстановителни работи, както и много други. От текста на
нормата е виден замисълът на законодателя да причисли към общото понятие „строежи“
извършването и на укрепителни и възстановителни дейности, както и производните на тях
дейности. Дори, вземайки предвид характера и естеството на извършваните от дружеството-
жалбоподател дейности, не се стига до по-различен извод от този, че жалбоподателят с
оглед характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация на такъв
тип строежи, описани по-горе, е следвало да предприеме действия по вписване в
Централния професионален регистър на строителя.
Въз основа на гореизложеното категорично се доказва, че от обективна страна е
осъществен съставът на вмененото нарушение на материалноправни разпоредби на ЗУТ.
Тъй като е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо
лице не следва да бъде обсъждан въпросът за вината, тъй като отговорността на
юридическите лица поначало е обективна и безвиновна.
Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.1, т.11 от ЗУТ налага административно
наказание „имуществена санкция“ в размер от 2000 до 5000 лева на юридическо лице или
едноличен търговец, който изпълнява строителни и монтажни работи, без да е вписан в
Централния професионален регистър на строителя и без да има издадено удостоверение за
тях за съответната категория строежи – в размер от 2000 до 5000 лв.
Съдът намира, че наложеното наказание в размер на 3 000 лева е прекомерно, тъй
като административнонаказващият орган е наложил наказание над минималния установен
от закона размер, а именно 2000 лв., което не съответства на обстоятелството, че от страна
на дружеството-жалбоподател до този момент не е извършвано друго такова нарушение, за
което да е налагано предходно административно наказание. Съдът намира, че наказание
„имуществена санкция“ в минимално установения от закона размер от 2 000 лева, се явява
законосъобразно и съответстващо в най-пълна степен на целта на административното
наказание съгласно чл. 12 ЗАНН.
Същевременно процесното нарушение не може да бъде третирано като маловажно,
доколкото съдът намира, че същото разкрива достатъчно висока степен на обществена
опасност за нарушенията от този вид. При преценката си съдът отчете характера и вида на
засегнатите обществени отношения, както и степента на тяхното засягане и другите
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Изискването за вписване в Централния
5
професионален регистър на строителя за съответната група и категория строежи, както и
сдобиването с удостоверение за това, е свързано с гарантирането на обществения ред и
обезпечаване качеството на извършваните изкопни и укрепителни дейности за съответната
категория строежи.
При изложените по-горе съображения, обжалваното НП следва да бъде изменено,
като се намали размера на наложеното административно наказание съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал. 7, т. 2, пр. 1 ЗАНН.
При този изход на спора и с оглед липсата на направено искане от въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът не счита за необходимо да
се произнася в тази насока.
Така мотивиран, съдът на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № С-38-ДНСК-218/12.12.2022 г., издадено от
арх. Д.А. П., изпълняващ длъжността началник на Дирекция за национален строителен
контрол“ (ДНСК), с което на основание чл. 237, ал.1, т.11, пр. 1 от Закона за устройство на
територията, във вр. с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 ЗУТ, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 (три
хиляди) лева, за нарушение на чл.163, ал.2, т.6 ЗУТ, като НАМАЛЯВА размера на
наложената на "Волан Груп" ЕООД имуществена санкция от 3000 лева на 2000 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6