Решение по дело №518/2023 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 312
Дата: 23 август 2023 г.
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20231510200518
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. Дупница, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20231510200518 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 7003812, издаден от ОДМВР-
Кюстендил, с който на Б. И. В., с адрес: гр. Д., ул."К." №***, с ЕГН **********, на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че при издаване на процесния електронен фиш са допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Развиват се подробни доводи в тази насока. Иска се отмяна на ЕФ като незаконосъобразен и
неправилен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява лично и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното
заседание. Представено е писмено становище от редовно упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
На 22.01.2023 г. в 16:51 ч. жалбоподателят Б. В. управлявала собствения си лек
автомобил "Ф. г." с Рег.№****** в границите на населено място, гр. Рила, общ. Рила, обл.
Кюстендил, по третокласен път № 107, км. 8+200 м., с посока на движение към гр.
Кочериново, сигнализирано с ПЗ Д-11 при ограничение на максимално допустимата скорост
на движение в този участък от пътя - до 50 км/ч. При посоченото общо нормативно въведено
за движение в населено място ограничение на скоростта до 50 км/ч, автомобилът, според
1
приложения снимков материал е засечен да се движи със скорост от 88 км/ч., от която
скорост е приспаднат 3% толеранс в полза на водача и същата се зачита като 85 км/ч.
Нарушението се твърди в ЕФ, че е установено с техническо средство – мобилна система за
видеонаблюдение ATTC СПУКС ARH CAM S1, с фабр. № 120cd40, и заснето в 16:51 часа
със снимка № 0000085 / - л. 26 от делото. За така установеното превишаване на скоростта
за движение въведена според АНО с пътен знак Д-11 при ограничение на максимално
допустимата скорост на движение в този участък от пътя - до 50 км/ч е издаден
процесния електронен фиш на жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400,00
лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото множество писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно:
протокол от периодична проверка на техническо устройство и удостоверение за одобрен
тип, протокол за ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10, ал.1
от Наредбата, разписка за връчване на ЕФ, справка за собственост на МПС, писмо от РУ-
Рила относно снимков материал на разположението на АТСС, ведно с ежедневна форма на
отчет на наряда, сертификат и вещественото такова - копие от снимка № 0000085 / - л. 26
от делото, както и от останалите приети по делото и служебно изисканите от съда писмени
доказателства – справка от ОПУ-гр. Кюстендил при АПИ относно разположението на
пътния участък и въведените за него ограничения на скоростта.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по
същество, съгласно чл. 63 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е.
да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че
електронният фиш формално съдържа почти всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за
собственика, на когото е регистрирано превозното средство; нарушените разпоредби според
АНО; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
От представените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от
компетентен орган, при формално спазване на процесуалните правила. Съгласно датата на
връчване на същия – 06.04.2023 г. отразена в приложената обратна разписка за връчването
му по пощата, съдът приема, че жалбата е подадена в срока за обжалване, поради което е и
процесуално допустима.
Съдът намира, че ЕФ като неправилен и незаконосъобразен следва да бъде отменен
изцяло, поради следното:
В текста на обжалвания електронен фиш е налице само частично, неясно, вътрешно
противоречиво и недостатъчно описание на нарушението, което съществено ограничава
правото на защита на санкционирания субект. Там от една страна се сочи, че на процесната
дата и час в границите на цитираното населено място, на посочения път, километър и в
указаната посока на движение е засечен да се движи процесния лек автомобил управляван
от жалбоподателя с превишена скорост. Наред с това в текста на атакувания ЕФ е заявено,
че разрешената максимална скорост за движение е сигнализирана и установена изрично с
пътен знак Д-11. В подкрепа на последното е и посочената правна квалификация на
деянието, като се твърди, че представлява не нарушение на нормативно определеното общо
ограничение на скоростта в границите на населено място, по смисъла на чл. 21, ал.1 от
2
ЗДвП, а напротив, че е нарушено друго, различно и допълнително въведено ограничение на
скоростта, въведено с пътен знак. В случая се сочи за такъв знак Д-11, а не В-26, т.е. твърди
се и е квалифицирано словесно и цифрово деянието, като нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с
ал.1 от ЗДвП. Това директно противоречие и груба колизия между словесно описание и
правна квалификация не спира до тук, но напротив такава е налице и относно цитираната
санкционна норма в текста на ЕФ – чл. 182, ал.1, т. 4 ЗДвП , която визира именно
единствено и само превишение на скоростта в границите на населено място, т.е. в случая по
реда на чл. 21, ал.1, а не на въведено с пътен знак ограничение, по смисъла на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП.
Изложеното не позволява на жалбоподателя еднозначно да се защитава срещу неясните
и противоречиви твърдения на АНО в издадения ЕФ. Относно описанието на нарушението
виж и Решение № 41 от 27.02.2023 г. по к. адм. н. д. № 33 / 2023 г. на VII състав на
Административен съд – Кюстендил.
Обжалваният фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен и тъй като
нарушението е недоказано от обективна страна и не са спазени изцяло изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
/Наредбата/. Задължението да докаже явно и несъмнено всеки от признаците и авторството
на нарушението е изцяло в тежест на АНО. Липсват каквито и да е доказателства
/веществени или писмени/ по делото, от които да се установи по несъмнен начин, както
изисква чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН къде точно, като местоположение и
посока е било разположено процесното АТСС, респ. в какъв участък от пътя е
осъществяван контрол и попада ли заснетото на приложеното веществено
доказателство – снимков материал снимка № 0000085 / - л. 26 от делото. В случая в
текста на протокола в съответната графа не е отбелязано изобщо, че такава дигитална
снимка на АТСС е била направена, въпреки че е задължителна съгласно императивната
разпоредба на чл. 10, ал.3 от Наредбата, която гласи: „При работа с временно разположени
на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на
скоростта /каквото е настоящото АТСС/ протоколът се попълва за всяко място за
контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда“. Наред с това и в
цитираното по-горе писмо от Началник на РУ-Рила – л. 50 от делото се сочи, че АНО не
разполага с такава снимка на АТСС. Изготвянето и съхранението, респ. прилагането на този
снимков материал на разположението на АТСС е задължително условие за законосъобразно
установяване изпълнението на процедурата по установяване на нарушения за скорост от
АТСС без участие на контролния орган. Снимката на разположение на уреда е
задължителна за установяване на посочените обстоятелства, още повече при надлежно
оспорване от страна на жалбоподателя и неговия защитник на обстоятелството, къде точно е
бил заснет автомобилът и приложимо ли е в този пътен участък твърдяното с ЕФ
ограничение на скоростта, въведено с цитирания ПЗ Д-11 или общото такова за населено
място, респ. някакво друго ограничение въведено е с ПЗ В-26. В тази насока относно
необходимостта от представяне на този снимков материал е и постоянната практика на
касационната съдебна инстанция, която в множество случаи е указвала необходимостта от
неговото представяне – виж. Решение № 120 от 28.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 80 / 2021
г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 242 от 03.11.2022 г. по к. адм. н. д.
№ 257 / 2022 г. на Административен съд – Кюстендил и др.
Наред с това и цитираният по-горе номер на изображение не съответства и не се
съдържа изобщо в попълнения образец на протокол по чл. 10 от Наредбата. В този
протокол по чл. 10 от Наредбата изобщо няма посочени номера на първо и последно
статично изображение/видеозапис, сред които да попада и заснето такова отговарящо на
снимка № 0000085 / - л. 26 от делото, тоест няма как да се потвърди и докаже, че
процесното нарушение обективирано в посочения и представен снимков материал изобщо е
3
било заснето при това използване на АТСС посочено в протокола и твърдяно в писмото на
РУ-Рила и приложенията към него. Попълването на графите в протокола за номера на
първо и последно статично изображение/видеозапис са част от задължителното
съдържание на протокола като официален свидетелстващ документ и това разбиране е
изразено многократно в практиката на АС-Кюстендил - Решение № 300 от 08.12.2021 г. по
к. адм. н. д. № 312 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил и др.
Налице са противоречиви доказателствени източници, като съдът не може и не следва
да прави предположения в полза на АНО при липса на категорични писмени и веществено
доказателства за законосъобразността на процедурата при установяване и заснемане на
нарушението, респ. в кой участък от пътя е било установено същото и при какво
ограничение на скоростта. Нещо повече това пълно, явно и несъмнено доказване от страна
на АНО е задължително и с оглед функцията на ЕФ, който съвместява в съдържанието си
както реквизитите на АУАН, така и на краен за административнонаказателното
производство санкционен акт. В тази насока следва да се отчете критично, че
жалбоподателят е изначално обективно препятстван да се защити срещу констатациите в
него в една по-ранна фаза на това изцяло закрито административнонаказателно
производство, което приключва без негово участие. За него остава единствената възможност
да оспори ефективно нарушението в срок, вкл. неговата доказаност едва пред съда.
Гореизложеното задължава съда да приложи стриктно императивните правила на
закона и това обосновава на още едно самостоятелно основание необходимостта от отмяна
на обжалвания ЕФ, поради категорична недоказаност на нарушението от съставените и
приложени по АНП доказателства.
На основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 7003812, издаден от ОДМВР-Кюстендил,
с който на Б. И. В., с адрес: гр. Д., ул."К." №***, с ЕГН **********, на основание чл. 189,
ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 400,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, като
НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4