Решение по дело №3242/2011 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1536/9.4.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр.Варна 9.04.2012г.

 

 

ВАРНЕНСКИ РАОНЕН СЪД, ХХХІ състав в открито съдебно заседание проведено на шести март две хиляди и дванадесета година, в състав:

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

при секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№3242/2011г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищеца Т.И*** твърди, че се е намирал в трудови отношения с ответника „Е***” ЕАД, като последния е останал задължен към него с незаплатени трудови възнаграждения  и моли да бъде осъден да му заплати следните суми:

1 800лв. дължимо трудово възнаграждение за м.януари 2008г., 1 800лв. дължимо трудово възнаграждение за м.февруари 2008г., 540лв. дължимо трудово възнаграждение за първите шест дни на м.март 2008г., 196.43лв. лихва за забавено плащане на тази последна сума за времето от 2.04.2008г. до 7.03.2011г., 1 800лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 23 работни дни за 2008г., 669.68лв. лихва за забава върху тази сума за времето от 13.03.2008г. до 7.03.2011г. и обезщетение за неправомерно задържана трудова книжка в следните размери 2 280лв. за времето от 13.03.2008г. до 20.04.2008г., от 1.01.2009г. до 21.01.2009г.-1 227лв. и от 1.07.2009г. до 15.10.2009г.- 2 176лв. и лихви върху тези суми както следва-811.58лв. върху първата сума за времето от 21.04.2008г. до 7.03.2011г., 293.19лв. за втората сума за времето от 1.01.2009г. до 21.01.2009г. и 315.79лв. за третата сума за времето от 1.07.2009г. до 15.10.2009г., заедно със законната лихва върху главниците и сторените по делото разноски.

Ответника в срока по чл.131 от ГПК е подал възражение в което оспорва исковете сочейки, че е заплатил на ищеца всички дължими му се суми като трудови възнаграждения, а що се отнася до претендираните обезщетения по реда на чл.226 от КТ и лихвите за забава върху тях се сочи, че същите са неоснователни поради това, че ищеца никога не е предоставял на ответника трудовата си книжка за съхранение, като последния поради това е бил принуден да му издаде нова, която ищеца е отказал да получи.

Предявените искове намират правното си осн. в чл.128 от КТ, чл.226 от КТ и чл.224 от КТ.

След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна между страните следното:

По отношение на исковете с правно осн. чл.128 от КТ съдът намира следното:

Ищеца е представил доказателства копие от ТД от 6.03.2007г., от което се установява, че е работил при ответника при договорено месечно възнаграждение в размер на 1 100лв. и допълнително възнаграждение към него за прослужено време в размер на 15% за добро изпълнение на задълженията, както и заповед №5 от 12.03.2008г. с която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено считано от 12.03.2008г. По делото е прието заключението на вещо лице по допусната ССчЕ от което се установява, че ответника е останал задължен към ищеца със следните останали не заплатени части от трудови възнаграждения: 748.22лв. за м.януари 2008г., 1 129.45лв. за м.февруари 2008г. и 154.69лв. за м.март 2008г., като претенциите по реда на чл.128 от КТ се уважат до посочените като установени от вещото лице размери и се отхвърлят за разликата от тях до търсените съответно по 1 800лв. за м.януари и февруари 2008г. и до 540лв. за м.март 2008г.

Предвид частичното уважаване на главната претенция за не заплатено трудово възнаграждение за м.март 2008г. следва да се уважи и обусловената от него претенция за лихви за забава, като същата изчислена служебно се оказва в размер от 56.06лв. поради което тази претенция следва да се уважи до този размер, като се отхвърли за разликата до търсените 196.43лв

Що се отнася до претенцията по чл.224 от КТ за сумата от 1 800лв. обезщетение за не ползван платен годишен отпуск от 23 работни дни,съдът намира, че отново следва да се позове на заключението на в.л. съгласно което действително дължимата се сума възлиза на 1 233.65лв., като уважи претенцията в този размер и я отхвърли до търсените 1 800лв. и за разликата от 21 работни дни платен годишен отпуск до твърдените от ищеца 23 дни.

По отношение на претенциите по чл.226 от КТ и за лихви върху тях по реда на чл.86 от ЗЗД, съдът намира същите за неоснователни за времето след 23.06.2008г. по следните причини:

Твърдението на ищеца е, че ответника не му е върнал трудовата книжка, която той му е бил предоставил. По делото обаче липсват доказателства от който да се установява, че ищеца е оставил при ответника за съхранение трудовата си книжка, нещо повече И. е представил копие от трудовата си книжка с извършени в него последващи отбелязвания което води на извода, че след като е представил документа при ответника за оформяне го е взел обратно. От друга страна ответника е представил и доказателства запечатан плик с пощенска пратка, от отбелязването върху който се установява, че е изпратен на 23.06.2008г., но ищеца е отказал да получи пратката при това положение ищеца не е в състояние да търси благоприятни последици като присъждане на обезщетение извличайки изгода от неправомерното си поведение.

Що се отнася до претенцията за времето от 13.03.2008г. до 20.04.2008г. в размер на 2 280лв. главница, то следва да се присъди в полза на ищеца само сумата установена от вещото лице и възлизаща на 1 394.57лв., като претенцията се отхвърли за разликата до търсените 2 280лв., а предвид уважаването на тази главна претенция следва да се уважи и обусловената от нея претенция за лихви за забава за времето от 21.04.2008г. до 2.03.2011г., като същата изчислена служебно от съда възлиза на 496.37лв. и това е размера до който тази претенция следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до търсените 811.58лв.

Предвид частичното уважаване на претенциите и направеното искане от страна на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 263.70лв. съответстващи на уважената част от претенциите.

Ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Висшия съдебен съвет сумата от 375.78лв. държавни такси и разноски по делото.

Ето защо, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА „Е*** да заплати на Т.И.И. ЕГН********** *** следните суми:

748.22лв. останало не заплатено трудово възнаграждение за за м.януари 2008г. заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-2.03.2011г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля този иск за разликата до търсените 1 800лв.

1 129.45лв. останало не заплатено трудово възнаграждение за м.февруари 2008г. заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-2.03.2011г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля този иск за разликата до търсените 1 800лв.

и

154.69лв. останало не заплатено трудово възнаграждение за м.март 2008г. заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-2.03.2011г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля претенцията за разликата до търсените 540лв.

ОСЪЖДА „Е*** да заплати на Т.И.И. ЕГН********** *** сумата от 56.06лв. лихва за забава за времето от 2.04.2008г. до 2.03.2011г. начислена върху сумата от 154.69лв. останало незаплатено трудово възнаграждение за м.март 2008г., като иска се отхвърли за разликата до търсените 196.43лв.

ОСЪЖДА „Е*** да заплати на Т.И.И. ЕГН********** *** сумата от 1 233.65лв. за неползвани 21 работни дни плътен годишен отпуск, като уважи претенцията в този размер и я отхвърли до търсените 1 800лв. и за разликата от 21 работни дни платен годишен отпуск до твърдените от ищеца 23 дни.

ОСЪЖДА „Е*** да заплати на Т.И.И. ЕГН********** *** сумата от 1 394.57лв. обезщетение за невръщане на трудовата книжка на ищеца след прекратяване на трудовото правоотношение за времето от 13.03.2008г. до 20.04.2008г. заедно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда – 2.03.2011г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля тази претенция за разликата до търсените 2 280лв.

ОСЪЖДА „Е*** да заплати на Т.И.И. ЕГН********** *** сумата от 496.37лв.  лихва за забавено плащане на обезщетение за несвоевременно връщане на трудовата книжка за времето от 21.04.2008г. до 2.03.2011г., като претенцията се отхвърля за разликата до търсените 811.58лв.

ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от Т.И.И. ЕГН********** *** срещу „Е*** за заплащане на сумите от:

1 227лв. обезщетение за задържана трудова книжка за времето от 1.01.2009г. до 21.01.2009г., 2 176лв. обезщетение за задържана трудова книжка за времето от 1.07.2009г. до 15.10.2009г. и лихви върху тези суми както следва-293.19лв. за първата сума за времето от 1.01.2009г. до 21.01.2009г. и 315.79лв. за втората  сума за времето от 1.07.2009г. до 15.10.2009г.

ОСЪЖДА „Е*** да заплати на Т.И.И. ЕГН********** *** сумата от 263.70лв. сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Е*** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Висшия съдебен съвет сумата от 375.78лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на уведомяването

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: