Определение по дело №2160/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2472
Дата: 25 септември 2020 г.
Съдия: Диана Иванова Асеникова Лефтерова
Дело: 20202100502160
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2020 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 247225.09.2020 г.Град Бургас
Окръжен съд – БургасIV въззивен граждански състав
На 25.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова

Диана И. Асеникова Лефтерова
като разгледа докладваното от Диана И. Асеникова Лефтерова Въззивно
частно гражданско дело № 20202100502160 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, чрез
пълномощника адвокат Цанев, против Заповед № 3998 от 24.10.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.10.2019 г. по ч. г. д. № 9047 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Бургас в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ.
В частната жалба са изложени оплаквания, че заповедният съд неправилно е
разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за разноски в размер на 120 лева. Твърди се,
че със заявлението се претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лева с включен ДДС, за което са представени пълномощно, договор за правна
защита и съдействие и фактура. Сочи се, че съобразно действащата към момента на подаване
на заявлението Наредба № 1 от 2004 г. минималното адвокатско възнаграждение е в размер
на 300 лева без включен ДДС. Поддържа се, че заповедният съд не разполага с правомощие
служебно да намалява размера на претендираното адвокатско възнаграждение без наведено
от длъжника възражение за прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въз основа на закона и събраните доказателства по делото съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия
срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
1
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано въз основа на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, чрез пълномощника адвокат Цанев, против длъжника Х. С. С. , ЕГН **********,
с адрес: ***, за следните суми: сумата от 174, 94 лева, представляваща сбор от неплатени
месечни абонаментни такси за мобилни услуги, лизингови вноски, неустойки, дължими по
договор за мобилни услуги № ********* от 18.01.2016 г., № ********* от 23.09.2016 г.,
договор за лизинг от 23.09.2016 г. и допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги № ********* от 28.09.2017 г., ведно със законната лихва за забава от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски – 25 лева за държавна такса и 360 лева с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение.
Към заявлението са приложени адвокатско пълномощно от 01.10.2019 г., договор
за правна защита и съдействие № 7582 от 01.10.2019 г., както и фактура № 12187 от
14.10.2019 г., от които е видно, че за изготвяне на подаване на процесното заявление и за
процесуално представителство по настоящото дело е договорено адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева без вкл. ДДС, като заявителят е заплатил на адвокат Цанев сумата от
360 лева с вкл. ДДС в брой.
Издадена е Заповед № 3998 от 24.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 24.10.2019 г. по ч. г. д. № 9047 по описа за 2019 г. на Районен съд –
Бургас за сумата от 174, 94 лева, представляваща сбор от неплатени месечни абонаментни
такси за мобилни услуги, лизингови вноски, неустойки, дължими по договор за мобилни
услуги № ********* от 18.01.2016 г., № ********* от 23.09.2016 г., договор за лизинг от
23.09.2016 г. и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № ********* от
28.09.2017 г., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 145 лева – разноски по делото,
от които 25 лева за държавна такса и 120 лева за адвокатско възнаграждение.
Съгласно 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от
страните, освен в частта за разноските.
Предвид липсата на разпореждане, с което да се отхвърля отчасти заявлението, и
при наличието на направено със заявлението искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в определен размер и представени доказателства за заплащането
му, не са налице основания, които да обосноват издаването на заповед за изпълнение за
разноски за сума в по-малък размер от претендирания. При цялостно уважаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на заявителя се дължат разноски в пълен
размер съобразно направеното искане и представените доказателства за извършването им.
Ето защо следва да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
сумата над присъдения размер от 120 лева до пълния претендиран размер от 360 лева с вкл.
ДДС, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното
2
производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата над присъдения
размер от 120 лева до пълния претендиран размер от 360 лева с вкл. ДДС, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3