№ 525
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000502280 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 262909 от 10.05.2021 год., постановено по гр.д.№ 1503/2018 год. по описа на
СГС, ГО, 9-ти състав, В. В. К. е осъден да заплати на „Медлийз“ АД, на основание чл.79,
ал.1, вр. чл.240 от ЗЗД сумата от 25 000 лева, представляваща неиздължена главница по
договор за кредит № 40 от 11.08.2018 год., както и на правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
сумата от 579.86 лева, представляващи договорна лихва за периода 10.10.2017 год. до
10.01.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2018 год. до
окончателното изплащане и разноски в разме на 3 828 лева.
Решението се обжалва от ответника В. В. К., чрез назначения от съда особен представител,
като се излагат доводи за неправилност. Твърди, че съдът не му е указал с доклада за кои
твърдения не се сочат доказателства, поради което е бил лишен от възможността за
събиране на доказателства във връзка с авторството на договора. Счита, че не са налице
основанията за предсрочна изискуемост на кредита, поради което исковата сума е
недължима. Отделно от това твърди, че при липса на облигационно правоотношение между
страните е неоснователен и акцесорния иск за дължимост на моратарна лихва. Моли за
отмяната на решението и постановяване на нова с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени.
Въззиваемият „Медлийз” АД, чрез процесуален представител оспорва наведените по
жалбата доводи като неоснователни и моли за потвърждаване на съдебния акт.
1
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна в производството и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо. Съдът правилно с изготвения
доклад по делото е разпределил доказателствената тежест между страните, като срещу
изготвения доклад не са направени възражения. Изложеното мотивира съда да приеме липса
на процесуални нарушения, водещи до порочност. Преценявайки основателността на
жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:
Пред първоинстанционният съд са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като ищецът „Медлийз” АД твърди в исковата
молба, че на 11.08.2017 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, при
следните условия: размер на кредита от 25 000 лева, годишен процент на разходите 13,24%,
лихвен процент 12,50%, брой погасителни вноски 80, месечна вноска в размер на 448,03
лева, обща стойност на плащанията 37 634,60 лева, съгласно погасителен план, неразделна
част от договора. Поддържа се, че сумата от 25 000 лева е усвоена изцяло на ответника на
11.08.2017 г., а съгласно т.5 от договора, ответникът приел, че при забава на две или повече
месечни вноски вземането на кредитора е предсрочно изискуемо от датата на падежа на
втората неплатена вноска, заедно с всички надбавки, обезщетения и разноски. Към датата на
исковата молба ответникът заплатил само едно погасителна вноска в размер на 450 лева на
07.12.2017 г., отнесена за погасяване на задължения за лихва, като не е осчетоводявана за
погасяване на задължения за главница, съобразно договореното. Към 07.12.2017 г.
ответникът дължал две погасителни вноски, а платил една, като е изпаднал в забава на
11.12.2017г., поради което платената сума е осчетоводена за плащане само на лихвите. Към
датата на исковата молба е налице забава и по отношение плащането на вноските за месец
март и април 2018 г., като към този момент е налице забава в плащането на повече от две
погасителни вноски, което прави вземането по договора предсрочно изискуемо в пълния му
размер. Излага, че с получаване на исковата молба следва ответникът да се счита уведомен
за това, че ищецът се възползва от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
считано от падежа на втората не платена вноска. Моли съда да постанови решение с което
ответника да бъде осъден да плати сумата от 25 000 лева, главница по договора за кредит,
както и 579,86 лева договорна лихва за периода от 10.10.2017г. до 10.01.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й плащане.
Ответникът В. В. К., чрез назначения му от съда особен представител оспорва изцяло
предявените искове, като твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, а
отделно от това и авторството на договора за кредит. Моли за отхвърляне на исковете.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на
подробен анализ на приетите доказателства, като по нея не се и спори между страните.
Видно е от събраните доказателства, че на 11.08.2017 г. между страните е сключен договор
за потребителски кредит, при следните уславия: размер на кредита от 25 000 лева, годишен
2
процент на разходите 13,24%, лихвен процент 12,50 %, брой погасителни вноски 80,
месечна вноска в размер на 448.03 лева и обща стойност на плащанията 37 634.60 лева.
Сключения договор за кредит е подписан от посочените в него лица, поради което и при
липсата на доказателства установяващи направеното оспорване на авторството следва да се
приеме, че изявленията са направени именно от тези лица. Те обективират съгласието им да
се обвържат с договора при условията, при които е сключен. В тази връзка следва да се
посочи, че по делото е представен оригинал на договора и ответната страна не е поддържала
оспорването на авторството, поради което правилно съдът не е открил и производство по
оспорването му.
Неоснователни са възраженията за липса на предпоставките за настъпване на предсрочна
изискуемост. Съгласно т.5 от договора за кредит при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целият му размер. В настоящия случай от
приетата счетоводна експертиза се установи, че ответникът е заплатил само една
погасителна вноска в размер на 450 лева на 07.12.2017 г., като към тази дата е бил в забава
в плащането на погасителните вноски за месец октомври и ноември, от което следва извод,
че още на 11.11.2017 г. са били налице предпоставките за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Не се твърди, че ищцовото дружество е уведомило длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост преди образуване на делото, но в исковата молба се съдържа изявление от
страна на ищеца, че с получаване на исковата молба следва да се счита за уведомен
ответника за упражняване правото от страна на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем в пълен размер. Доктрината и съдебната практика са категорични, че в
хипотезата на предявен осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит,
в исковата молба по който е обективирано изявление на кредитора ищец, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване
на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. В този смисъл връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител по чл.47, ал.6 от ГПК и от този момент се пораждат свързаните с факта
на връчване правни последици. От изложеното следва, че предсрочната изискуемост на
кредита е обявена на длъжника на 10.09.2018 год., чрез връчване на особения представител
на ответника на препис от исковата молба, заедно с приложениято към нея.
Поради изложеното, при настъпилата предсрочна изискуемост и съгласно приетото по
делото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза, исковата претенция е
основателна досежно главницата от 25 000 лева, както и досежно акцесорния иск за
мораторна лихва за исковия период 10.10.2017 год. до 10.01.2018 год. в размер на 579.86
лева, за които суми следва да бъде уважена.
Поради съвпадение на изводите на настоящия въззивен състав с тези на
първоинстанционният съд решението следва да бъде потвърдено.
3
При този изход на спора пред въззивния съд, ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в размер на 1 100 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. На
особения представител на ответника не следва да се определя и присъжда възнаграждение, с
оглед изхода на спора.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262909 от 10.05.2021 год., постановено по гр.д.№ 1503/2018
год. по описа на СГС, ГО, 9-ти състав.
ОСЪЖДА В. В. К. да заплати на „Медлийз“ АД, на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК
разноски в размер на 1 100 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4