Р Е Ш Е Н И Е № 260652
гр. Пловдив,13.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на седми декември,през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Силвия Алексова
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 2347/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна и насрещна въззивна
жалба против решение № 1269/13.04.20г.,постановено по гр.д.№ 5039/19г.по описа
на ПдРС,18-ти гр.с.
Жалбоподателят „Електролукс Т. и синове“ООД,ЕИК-*********,гр.Пловдив атакува решението в частта му,с която дружеството е осъдено да заплати на „Тера инвест 2008“ ЕООД,гр.Пловдив на осн.чл.403 от ГПК сумата от 23 565,37лв.главница,представляваща обезщетение за имуществени вреди,изразяващи се в пропуснати ползи в размер на законната лихва за периода от 06.02.2015г.до 23.11.2018г.върху сумата от 61 133,99лв.Твърди се, че решението е неправилно по съображения,изложени в жалбата.Претендира се отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго,с което да се отхвърли изцяло предявеният иск.Претендира разноски пред двете инстанции.
Ответното по въззивната жалба дружество „Тера инвест 2008“ ЕООД, ЕИК-*********,гр.Пловдив счита жалбата за неоснователна,а решението за правилно по съображенията,изложени в отговора по чл.263 от ГПК.Иска решението да бъде потвърдено, както и да му се присъдят направените разноски пред двете инстанции.
С отговора на въззивната жалба от „Тера инвест 2008“ ЕООД е депозирана и насрещна въззивна жалба против същото решение в частта му,с която е отхвърлен предявеният от „Тера инвест 2008“ ЕООД акцесорен иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД.Твърди се неправилност на решението в атакуваната му част с доводи,че не е налице хипотезата на анатоцизъм,както е приел съда.Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и се претендират разноски.
Няма постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от „Електролукс Т. и синове“ООД.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си,визирани в чл.269 от ГПК,въззивният съд приема следното:
Жалбите са подадени от процесуално
легитимирани страни в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което са допустими.
При разглеждането им по същество
настоящата инстанция намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Тера инвест 2008“ ЕООД против „Електролукс Т. и синове“ООД иск с правно основание чл. 403,ал.1 от ГПК във вр.с чл.51 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени вреди от обезпечение в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл.403 от ГПК ако искът,по който е допуснато обезпечението,бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок,или ако делото бъде прекратено,ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.
Цитираната правна норма сочи,че в чл.403 от ГПК са регламентирани три самостоятелни хипотези,при които допуснатото обезпечение на иска представлява неоснователно засягане на правната сфера на ответника по иска, а именно,когато: искът е отхвърлен като неоснователен; делото е прекратено; бъдещият иск не е предявен в дадения на ищеца срок.
В настоящият случай ответникът по въззивната жалба „Тера инвест 2008“ ЕООД е основал иска си на първата хипотеза, регламентирана в чл.403 от ГПК.
По делото е установено,че с решение № 398/07.08.14г.,постановено по т.д.№ 787/12г.ПдОС е отхвърлил предявените от „Електролукс Т. и синове“ООД против „Тера инвест 2008“ ЕООД искове,като решението е обжалвано пред ПдАС.
С решение № 839/23.12.14г.ПдАС е отменил първоинстанционното решение и е уважил исковете,като е осъдил ответното дружество „Тера инвест 2008“ ЕООД да заплати на ищцовото посочените в диспозитива на това решение суми.След постановяване на решението ищцовото дружество „Електролукс Т. и синове“ООД се е снабдило с изпълнителен лист и е образувало изп.д.№ 304/15г.по описа на ЧСИ К.Павлов,рег.№ 824 на КЧСИ.
„Тера инвест 2008“ ЕООД е подало касационна жалба против решението на ПдАС,заедно с молба за спиране на изпълнението по изп.дело.ВКС е спрял изпълнението на решение № 839/14г.след като на 06.02.15г.молителят е внесъл по сметка на ВКС надлежно обезпечение по реда на чл.282,ал.2,т.1 от ГПК-гаранция в размер на присъдената с въззивното решение сума в общ размер на 61 133,99лв.При касационното обжалване ВКС с решение № 68/11.07.16г.по т.д.№ 1170/15г.е отменил решение № 839/23.12.14г.и е върнал делото за ново разглеждане от ПдАС.
При
повторното разглеждане на спора ПдАС с
решение № 203/06.07.17г.е потвърдил първоинстанционното решение на ПдОС №
398/07.08.14г.и същото е влязло в законна сила на 04.07.18г.,след като ВКС не
го е допуснал до касационно обжалване.След окончателното отхвърляне на исковете
на „Електролукс Т. и синове“ООД,ответникът по тях „Тера
инвест 2008“ ЕООД е подал молба за освобождаване и връщане на паричната
гаранция в размер на
61 133,99лв.,внесена по сметка на ВКС.Освободената гаранция е
постъпила по банкова сметка *** „Тера инвест 2008“ ЕООД на 23.11.18г.
Ищецът в
първоинстанционното производство „Тера инвест 2008“ ЕООД счита,че има правен
интерес от предявяването на иск по чл.403,ал.1 от ГПК във вр.с чл.51,ал.1 от ЗЗД,като се позовава на тълкувателни решения на ВКС № 2/12г.по т.д.№ 2/12 на
ОСГТК;№ 8/12г.по т.д.№ 8/12г.на ОСГК и № 6/15г.по т.д.№6/14г.на ОСГТК,според
които „както обезпечението по чл.282,ал.2 или ал.3 от ГПК,(обезпечаващо
изпълнението на невлязлото в сила решение за парично вземане или на вредите от
забавеното изпълнение на невлязлото в сила решение),така и гаранцията по чл.391,ал.2
от ГПК,(явяваща се обезпечение на претенцията за вреди на ответника по
обезпечения иск при неговото непредявяване или неоснователност),по своята
правна същност представляват залог на парична сума,учреден съгл.чл.181,ал.1 от ЗЗД.“Ищцовото дружество счита,че внесената от него гаранция на 06.02.15г.за
спиране на изпълнението на решение № 839/14г.на ПдАС има характера на
обезпечение по бъдещ иск за вреди по обезпечения иск,позовавайки се на
определение № 276/16.06.16г.,пост.по
гр.д.№ 1160/16г.на ВКС.Така ищецът твърди,че внесеното от него по сметка
на ВКС обезпечение по реда на чл.282,ал.2,т.1 от ГПК за настъпването на
евентуални вреди от спиране на изпълнението на въззивното решение № 839/14г.на
ПдАС представлява именно обезпечение по смисъла на чл.403,ал.1 от ГПК.Твърди
се,че в пряка причинна връзка и като пряка последица от действията на „Електролукс Т. и синове“ООД по откриването и воденето на
изп.производство въз основа на впоследствие отмененото въззивно решение №
839/14г.на ПдАС,ищецът е претърпял имуществена вреда в размера на законната лихва върху
предоставеното надлежно обезпечение по реда на чл.282,ал.2,т.1 от ГПК,гаранция
в размер на 61 133,99лв.,като имуществената вреда в размер на 23 567,07лв.представлява
компенсаторни лихви за периода на забавата от 06.02.15г.до 23.11.18г.в размер
на законната лихва върху сумата от 61 133,99лв.Претендирана е и законната
лихва по чл.86 върху сумата от 23 567,07лв.от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане.От работилата по делото ССЕ е
установено,че действително на 06.02.15г. „Тера инвест 2008“ ЕООД е
внесло по сметка на ВКС гаранция в размер на 61 133,99лв.обезпечение по
реда на чл.282,ал.2,т.1 от ГПК във вр.с т.д.№ 1222/14г.на ПдАС и същата сума е
била освободена и върната по сметката на „Тера инвест 2008“ ЕООД на
23.11.18г.Вещото лице е изчислило и размера на законната лихва върху внесената
гаранция за посочения период 06.02.15г.-23.11.18г.на 23 565,37лв.
Възраженията на ответника по иска „Електролукс Т. и синове“ООД са в насока,че чл.403 е приложим само в три случая: ако искът,по който е допуснато обезпечението,бъде отхвърлен;ако не бъде предявен в дадения от ищеца срок и ако делото е прекратено.Извън тези три хипотези увреденият от обезпечението можел да търси обезщетение само ако насрещната страна в процеса е действала при злоупотреба с права,за което нямало твърдения в исковата молба.Цитираната от ищеца съдебна практика била неотносима,тъй като касаела обезщетяване на вреди от обезпечаване на иск,допуснато с определение по чл.390 от ГПК или вреди от наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“в наказателното производство.Твърди,че продължителността на периода,за който се претендира обезщетение за вреди в размер на законната лихва по никакъв начин не зависел от волята на ответника.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният иск по съображения, че са налице кумулативно дадените предпоставки на чл.403 от ГПК,които са: допуснато обезпечение,отхвърляне на иска,който е обезпечен,причинени от обезпечението вреди,както и причинна връзка между вредите и допуснатото обезпечение.Посочил е,че отговорността по чл.403,ал.1 от ГПК е безвиновна,обективна и независимо,че се доближава до отговорността за непозволено увреждане,не е деликтна,тъй като се отличава от последната, с оглед изискването за вина.
Настоящата инстанция не споделя становището на
първоинстанционния съд за основателност на претенцията на ищеца „Тера инвест
2008“ ЕООД и намира,че в случая хипотезата на чл.403,ал.1,т.1 от ГПК не е
налице.
На първо място въззивният съд
приема,че в настоящия случай се касае за обезпечение по чл.282,ал.2 от ГПК,което обезпечава изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение №
839/23.12.14г.на ПдАС по т.д.№ 1222/14г.за парично вземане,което по своята правна
същност представлява залог на парична сума,учреден съгл.чл.181,ал.1 от ЗЗД.(Съгл.ТР № 6/15г.,т.1 по т.д.№ 6/14г.на ВКС).Целта на това обезпечение е да
се избегне принудителното изпълнение на невлязло в сила осъдително въззивно
решение,докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС,когато жалбоподателят
смята,че касационната му жалба е основателна.Предвидената от закона гаранция по
чл.282,ал.2,т.1 от ГПК има основната
функция на обезпечението-да покрие евентуални преки и непосредствени
вреди от неоснователно наложени обезпечителни мерки,които насрещната страна би
претърпяла.
Предмет на иска по чл.403,ал.1 от ГПК е вземането на ответника по обезпечителното производство за обезщетяване на
вреди,причинени от допуснатото обезпечение,което представлява особена форма на
гражданска отговорност.Вследствие на допуснатото обезпечение ответникът е
претърпял едно неблагоприятно изменение на обективната действителност поради
поведението на ищеца по обезпечения иск,който е поискал обезпечението.Същността
на отговорността по чл.403,ал.1 от ГПК е
в поетия от молителя риск да бъдат допуснати по негово искане обезпечителни
мерки,което ще ограничи правата и интересите на ответника по
обезпечението,вкл.възможността да му причини вреди.
От изложеното следва,че обезщетение за вреди от допуснато обезпечение може да се търси само от страната,срещу която е допуснато обезпечението,но не и от страната,по чието искане то е наложено,поради което е основателно възражението във въззивната жалба на „Електролукс Т. и синове“ООД в този смисъл.В случая „Тера инвест 2008“ ЕООД е ищец по гр.д.№ 787/12г.по описа на ПдОС,чийто иск не е бил обезпечен,но дружеството има качеството на молител в производството по чл.282,ал.2 от ГПК.Следователно ответник по искането за спиране изпълнението на въззивното решение на ПдАС е „Електролукс Т. и синове“ООД и само то може да претендира обезщетение за претърпени от него вреди в резултат на обезпечението,доколкото изискването на процесуалния закон за представяне на надлежното обезпечение по чл.282,ал.2 от ГПК е свързано именно с охрана на интереса на другата страна,в чиято полза е постановеното невлязло в законна сила въззивно решение.Не може обаче молителят в производството по чл.282,ал.2 от ГПК да претендира обезщетение за имуществени вреди на осн.чл.403,ал.1 от ГПК.С искането си той е поел риска да бъде спряно изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение и опасността при евентуалното му потвърждаване от ВКС да причини вреди на ответника по искането за обезпечение.Ето защо,макар да е допуснато обезпечение по чл.282,ал.2 от ГПК,(каквото представлява спирането на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение), и искът да е бил отхвърлен,дори и да са настъпили вреди от спирането,те не са претърпени от ответника по обезпечението,(който има правото да ги претендира).Ето защо претенцията на ищеца е неоснователна и следва да се отхвърли.Като е стигнал до обратния извод,районният съд е постановил неправилно решение,което подлежи на отмяна в атакуваната му част.
Неоснователни са
поддържаните от въззиваемото дружество в отговора му на въззивната жалба
съображения за това,че при неприложимостта на чл.403 от ГПК по отношение на
вредите,настъпили в настоящата хипотеза,искът следва да се квалифицира като такъв по чл.45 във вр.с
чл.51,ал.1 от ЗЗД,тъй като това не изключвало отговорността на деликвента
съгласно цитираната разпоредба.В тази връзка
следва да се имат предвид изложените в исковата молба обстоятелства,в
които се сочи,че се претендират вреди,за които ищецът по отхвърления иск
отговаря в размер на законната лихва върху предоставеното от ответника по
отхвърления иск надлежно обезпечение-гаранцията по чл.282,ал.2 от ГПК.В
съдебната практика е безспорно,че именно твърденията в исковата молба обуславят
и правната квалификация на предявения за разрешаване спор,а всички изложени
такива в настоящия случай сочат на иск с правно основание чл.403,ал.1,пр.1 от ГПК.
След като иска по чл.403,ал.2 от ГПК е неоснователен и
следва да се отхвърли,то не се дължи и законна лихва върху претендираната
сума,поради което решението в тази му част,с която е отхвърлена претенцията за
присъждане на законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба,атакувана с насрещната въззивна жалба,следва да се потвърди като
правилно.
По разноските:
Разноските съгл.чл.78 от ГПК и при този изход на спора са
в тежест на въззиваемото дружество.Дружеството-жалбоподател претендира разноски
за двете инстанции,но по делото няма данни за направени от него други
разноски,освен тези за ДТ за въззивното обжалване в размер на 471,37лв.,поради
което и следва да се осъди въззиваемата
страна да заплати разноски на жалбоподателя в този размер.
По изложените
съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1269/13.04.20г.,постановено по гр.д.№ 5039/19г.по описа на ПдРС,18-ти гр.с. в частта му,с която e осъдено „Електролукс Т. и синове“ ООД,ЕИК-*********,със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,ул. „Седянка“ № 9 да заплати на „Тера инвест 2008“ ЕООД,ЕИК- *********,със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,ул. „Капитан Райчо“ № 56, ет.2,офис 265,сумата от 23 565,37лв.главница,представляваща обезщетение за имуществени вреди,изразяващи се в пропуснати ползи в размер на законната лихва за периода от 06.02.2015г. до 23.11.2018г. върху сумата от 61 133,99лв.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Тера инвест 2008“ ЕООД,ЕИК- *********,със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,ул. „Капитан Райчо“ № 56, ет.2, офис 265 иск с правно основание чл.403,ал.1 от ГПК във вр.с чл.51,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Електролукс Т. и синове“ ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Седянка“ № 9,да му заплати сумата от 23 565,37лв.главница,представляваща обезщетение за имуществени вреди,изразяващи се в пропуснати ползи в размер на законната лихва за периода от 06.02.2015г. до 23.11.2018г. върху сумата от 61 133.99лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1269/13.04.20г.,постановено по гр.д.№ 5039/19г.по описа на ПдРС,18-ти гр.с. в частта му,с която е отхвърлена претенцията на „Тера инвест 2008“ ЕООД,ЕИК- *********,със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,ул. „Капитан Райчо“ № 56, ет.2, офис 265 за присъждане на законна лихва върху главницата от 23 565,37лв. от 01.04.19г.до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Тера инвест 2008“ ЕООД,ЕИК-********* да заплати на „Електролукс Т. и синове“ ООД,ЕИК-********* сумата от 471,37лв.(четиристотин седемдесет и един лв.и 37лв.)разноски за ДТ във въззивното производство.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: