МОТИВИ към присъда №57/18.09.2014г. по нохд №755/2014г. на Плевенски окръжен съд.
Срещу подсъдимия Г.М.В.,
роден на ***г***, български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, с ЕГН: ********** е повдигнато подсинение,
за това, че:
На
22. 03. 2014г., около 18.30 часа, в гр.Червен бряг, обл.Плевен,
ул.„***", при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Мицубиши Паджеро" с per. №***, собственост на К.Й.М. от гр. Червен бряг, ул. „***,
нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата:
- чл.5
ал.1 т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди;
- чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП - ,,Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства”;
- чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП - „На водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на
алкохол, наркотици или други упойващи вещества”;
- чл.20 ал.1 от ЗДвП - ,,Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”;
- чл.116 от ЗДвП - ,,Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат
с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора.” и умишлено причинил смъртта на М.П.П., ЕГН:**********,***, съставляващо престъпление по
чл. 342 ал.3,б.”в”,пр.1-во във вр
. с ал.1 от НК.
Подсъдимият заявява, че разбира подсинението,
признава вината си и фактическите обстоятелства в подсинителния акт и не желае да се
събират доказателства за тези обстоятелства.
Съдебното производство
пред първата инстанция е проведено по реда на
глава „двадесети седма” от НПК, чл.
371,т.2 от НПК, на съкратеното съдебно следствие.
В съдебно заседание
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Плевен заявява, че поддържа така
повдигнатото подсинение, че са налице признаците на
престъпния състав и моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като предлага
да му се наложи наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, като си приложи чл.58а от НК, чието изтърпяване да е реално
при първоначален строг режим в затвор.
Защитникът
на подсъдимия – адв.Ц.А. от ПлАК не прави възражения по фактическите обстоятелства, изложени в подсинителния акт и не оспорва годността
на доказателствата, събрани на досъдебното
производство. Излага подробни съображения относно размера на наказанието, лишаване от свобода,
като изтъкват наличието смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства - доброто процесуално поведение, искреното разкаяние за извършеното, както и факта, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като
пострадалият също е могъл да го избегне с действия. Затова предлага да се
налиже наказание от около десет години лишаване от свобода, което да се
редуцира с 1/3.
С определение от 18.09.2014г. пострадалите Р.Т.П., Д.М.П., П.М.М., М.М.П.,
Т.М.П., Р.М.П., М.Д.Л. и П.П.Л., които се представляват
от адвокат Е.Б. от САК са конституиране като частни подсинители
по делото. Граждански иск не е предявен.
Чрез повереникът си изразяват
становище, че на подсъдимия следва да се наложи справедливо наказание около
осемнадесет години лишаване от свобода, което след като се намали с една трета
да се изтърпи реално.
Плевенският окръжен съд като взе
предвид повдигнатото срещу
подсъдимия подсинение, доводите на страните и доказателствата,
събрани на досъдебното производство, установи следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подс. Г.М.В. не притежава свидетелство за управление на МПС. През периода
2011г. – 23.08.2012г. има множество налагани наказания по Закона за движение по
пътищата, включително и няколко осъждания за извършено престъпление по чл.343в
ал.2 от НК.
На 22.03.2014г. сутринта, подс.В.
се срещнал с приятеля си Х.М.Х. ***. След като пили кафе в заведение в
централната част на гр.Червен бряг отишли с лек автомобил марка „Мицубиши Паджеро” с рег.№ *** в **
квартал на гр.Червен бряг, където имало надбягвания с коне. Автомобилът бил
управляван от Х.. Същият бил собственост на майка му К.Й.М. от гр.Червен бряг, която го упълномощила да го управлява с пълномощно от 15.09.2011г.
Двамата изпили няколко бири и в ранния следобед решили да отидат в дома на В.М.П.,***, като
преди това закупили каса с бира. Х.Х. паркирал
управлявания от него автомобил, марка „Мицубиши Паджеро” с рег.№*** в близост до намиращата се до къщата на
В.П. бензиностанция, след което двамата с подсъдимия влезли в дома на П. и
отново започнали да употребяват бира, а подсъдимият В. и ракия.
В късния следобед, между 17 и 18 часа, подс. В., въпреки, че не притежавал свидетелство за
управление на моторно превозно средство и въпреки употребеното количество
алкохол, решил без съгласието на Х.Х., да отиде с
лекия автомобил „Мицубиши Паджеро”
с рег.№6067ВР до дома на приятеля им Д.И.Д.,***.
Към 18.30 часа подс.В. бил пред
дома на Д.. Оставил двигателя да работи и слязъл от автомобила за да изчака Д..
Независимо, че видял намиращата се наблизо Р.Т.П., съпруга на М. П.П.,***, подсъдимият започнал да уринира на улицата. Д. очаквал подсъдимия и излязъл бързо от дома
си. Качил се в автомобила и седнал на предната дясна седалка, въпреки, че
възприел явното пияно състояние на подс. В..
По същото време в двора на Д.Ц.М.,***, в близост до
къщата на Д.Д. се намирали Д.М., М. П.П., М.П.М., И.М.С.,
Д.М.С. и Д.И.М.,*** и употребявали алкохол.
Дворът на М. бил ограден с телена ограда и имало видимост
към улицата. М. П. забелязал
неприличните действия на подсъдимия и излязъл на улицата без да съобщи за намеренията си на останалите, които били с
него. П. се насочил към автомобила,
управляван от подс.В., който вече се движел със
скорост около 18 км/ч
по улицата в посока от изток към запад към центъра на ** квартал и започнал да
вика на подсъдимия да спре.
Пътният участък, в който се движил подсъдимият с
управлявания от него автомобил бил прав и хоризонтален и имало неограничена
видимост. Независимо, че възприел насрещно движещия се пешеходец, подсъдимият
продължил движението на автомобила.
От своя страна М. П. също възприел посоката и
направлението на моторното превозно средство, но въпреки това се изправил пред
челната част на приближилия се до него автомобил. Подс.
В. намалил скоростта и спрял, след което независимо, че пред него стоял
пешеходец – пострадалият М. П. и съзнавал, че ще бутне тялото му в нарушение на
правилата за движение подсъдимият рязко подал газ. Подсъдимият управлявал
автомобила с около 22км/ч когато е
последвало блъскането на пострадалия в областта на долните крайници с
предната част на автомобила. В резултат на удара тялото на П. било отблъснато и
паднало на платното за движение. При продължаващото ускорително движение на
автомобила напред, неговата предна част навлязла над тялото, при което започнал
контакт между части от тялото с ниско стоящи елементи от окачването на
автомобила. От този контакт последвал натиск, действащ отгоре надолу и отпред
назад спрямо посоката на автомобила и протриване на тилната част от тялото на
пострадалия, изразяващо се в разкъсване и протриване на шевовете от дрехите, с
които е бил облечен П., в посока от главата към краката.
Подс. В., който възприел изцяло случилото се, избягал от местопроизшествието,
като продължил движението на автомобила в същата посока към ** квартал в
гр.Червен бряг.
На въпроса на Д.Д. „Какво
направи, преби човека?”, подсъдимият заявил, че „циганин лесно не мре”.
Подсъдимият паркирал автомобила отново на мястото, на
което бил оставен от Х.Х. и двамата с Д. влезли в
дома на В.П.. Д. разказал за случилото се, което било потвърдено и от
подсъдимия.
Х.Х. се притеснил и се прибрал
в дома си с управлявания от него автомобил, а
Д. *** и съобщил за извършеното престъпление.
Междувременно на мястото на произшествието пристигнал
дежурен медицински екип – И.П.И. и И.Б.Д. ***, които констатирали смъртта на П.
и трупа му бил приведен в КСМД при МУ-Плевен.
Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от
събраните по делото доказателства: самопризнанията
на подсъдимия Г.В., направени пред настоящия състав на съда и на досъдебното производство; показанията на свидетелите: Х.М.Х.; Д.И.Д.; Д.М.С.
; Л.Г.Т.; Р.Т.П.; Т.М.П.; М.П.М.; Р.М.П.; С.В.В.; Х.М.Х.; Ц.П.И.; Д.Т.П.; И.М.С.; Д.Ц.М.; Д.И.М.; М.М.П.; И.П.И.; И.Б.Д.; И.П.Б.; В.М.П. и Х.И.М., които са дадени в досъдебното производство и са
присъединени към доказателствата по делото по реда на чл.373 ал.2 и ал.3 вр. с чл.283 от НПК, както и от писмените доказателства по
делото присъединени по реда на чл.283 от НПК.
От заключението на назначената
по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че при
огледа и аутопсията на трупа на М. П. са
констатирани съчетана механична травма – Глава (охлузване, кръвонасядания,
разкъсно-контузна рана, счупване на черепната основа,
излив на кръв между меките мозъчни обвивки, контузия
на главния мозък), Гръден кош (охлузвания и кръвонасядания,
спукване на гръдната кост, осен леви /2÷9/ и 5 десни /4÷8/
ребра), Корем (охлузване по коремната стена, кръвонасядания
по чреводържателя), Таз (охлузвания, две разкъсно-контузни рани в областта на половия член, счупване
/разкъсване на лонното съчленение/),
Крайници (охлузвания и кръвонасядания), Усложнения на
травмата (аспирация /вдишване/ на стомашно съдържимо, остър венозен застой във
вътрешните органи, мозъчен и белодробен оток).
Съгласно заключението на вещото лице, причината за
смъртта на П. е дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, резултат от
съчетаната травма и усложнението й (аспирация на стомашно съдържимо).
Уврежданията са резултат на тъпа травма,като вероятният механизъм на
произшествието е блъскане на пострадалия отпред от предницата на автомобила,
при относително ниска скорост с последващо поваляне по гръб на пътя и
преминаване над него.
При извършеното химическо изследване в кръвта на починалия
П. била установена концентрация на етилов алкохол 1,5‰, а в урината 2‰, което
съдържание отговаря на средна степен на алкохолно опиване.
От заключението на назначената по делото тройна
автотехническа експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът приема за обективно и компетентно, се установява, че
механизмът на пътното произшествие се състои в контакт, блъскане и прегазване на пострадалия пешеходец от управлявания от подс.В. лек автомобил марка „Мицубиши
Паджеро” с рег. №***.
Според вещите лица и подсъдимият, и починалият П. са
имали техническа възможност да предотвратят произшествието, както следва:
-
подс.В. е имал техническа възможност да възприеме траекторията на пешеходеца от
момента на появата върху платното до момента на първоначален контакт с тялото
му. Техническите действия за предотвратяване на пътното произшествие от негова
страна са свързани с органите за управление на двигателя, преводния механизъм
(скоростните предавки), кормилното управление и спирачките. В конкретния случай подс.
В. е имал техническа възможност да спре върху платното преди мястото на контакт
с пешеходеца и да се установи в покой до оттеглянето на същия. Вещите лица са
приели, че от техническа гледна точка, действията на обвиняемия изразяващи се в
изтласкване на пострадалия с малка скорост и форсиране на двигателя с пълна газ
до блъскане на пешеходеца с последващо прегазване са неправилни.
-
пострадалият П. е възприел движението на автомобила,
управляван от подсъдимия В. преди момента на първоначален контакт между тях.
Независимо от това, той е излязъл от дворна врата на пътното платно и е
застанал пред челната част на автомобила. Пострадалият е имал техническа
възможност да възприеме посоката и направлението на автомобила и към момента на
това възприятие да преустанови движението си или да промени посоката, така че
да бъде извън коридора на движение на автомобила.
Преценено наред с другите
доказателства по делото това заключение дава основание на съда да приеме, че е
налице „съпричиняване” на вредоносния резултат от
страна и на двамата участници в ПТП – подс.В. и
починалият П., тъй като и двамата са допуснали нарушения за ЗДП, а също са
имали и възможност да избегнат ПТП, чрез адекватни действия.
Съгласно заключението на вещото лице, по назначената на
досъдебното производство морфологична експертиза с обекти на изследване: сив
трикотажен мъжки пуловер с шевица на предницата в черен и маслено зелен цвят и
синьо долнище на анцуг, с които е бил облечен пострадалия П. по време на
пътното произшествие, в целостта на материята на пуловера е установено
нарушение, което се изразява в разкъсване на материята с неправилни контури, размъхани краища и изтъняване на единичните влакна, което
се е получило вследствие опън. Разкъсването е причинено от триене на дрехата с
твърда повърхност, при което се е получило отнемането на материята и размъхани краища на нарушенията, като изтънените краища на
влакната показват, че е имало динамика в образуването им, която е движение на
тялото в една посока по гръб. Същото е валидно и за долнището на анцунга, чието разкъсване по шевовете е предизвикано от
същата динамика, на която е било подложено тялото, както при пуловера.
Наред с това вещото лице е дало заключение, че обширното
разкъсване на гърба на пуловера, придружено с липса на материя, би могло да се
получи при попадане на тялото под автомобила с гръб към земята. В потвърждение
на горното е и тъмното зацапване по предницата на пуловера, което най-вероятно
се е получило при отриване на долната част на автомобила по тялото, което е
възможно само ако то се намира по гръб върху повърхността на пътя.
При извършеното химическо изследване във взета проба кръв
от подс. В. било установено наличие на алкохол 2,1‰.
Предвид на това и с оглед изясняване на обстоятелството подс.В.
наказателно отговорен ли е за извършеното деяние, е назначена и
съдебно-психиатрична експертиза. Съгласно заключението на вещото лице към
времето на криминализираното деяние подс.В. се е намирал в състояние на обикновено алкохолно
опиване в средна степен, което не може да се отнесе към нито един от
медицинските критерии за невменяемост, т.е. същият е могъл да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
Според вещото лице, за тази степен на алкохолно опиване е
характерно емоционална лабилност с периоди на повишено настроение и
самочувствие, последвани от потиснатост, самосъжаление, раздразнителност.
Самокритичността рязко спада и лицето в такова състояние става докачливо,
неадекватно и често агресивно.
Изначално обвиняемият е с предразположеност към
безразсъдност в постъпките, както по отношение собствеността, така и на
околните безопасност, която тенденция допълнително се засилва от алкохолната повлияност.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА: С оглед изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства,
съдът приема, че с деянието си
подс. Г.В. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението
по чл. 342 ал.3,б.”в”,пр.1-во във вр . с ал.1 от
НК,
като на 22.03.2014г., около 18.30 часа, в гр.Червен бряг, обл.Плевен, ул.„***", при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „Мицубиши Паджеро" с per. №***,
собственост на К.Й.М. от гр. Червен бряг, ул. „***, нарушил правилата за
движение по Закона за движение по пътищата:
- чл.5
ал.1 т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди;
- чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП - ,,Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства”;
- чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП - „На водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на
алкохол, наркотици или други упойващи вещества”;
- чл.20 ал.1 от ЗДвП - ,,Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”;
- чл.116 от ЗДвП - ,,Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат
с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора.”
и умишлено причинил смъртта на М. П.П., ЕГН:**********,***.
От обективна страна по делото безспорно е
установено, че подс.В. е нарушил посочените правила
за движение по пътищата, от което е последвало ПТП, в резултат на което е
настъпила смъртта на починалия М. П..
От субективна страна, деянието е извършено при
форма на вината умисъл. Съдът счита, че неговият вид е евентулален
умисъл, а не пряк такъв, какъвто е извода на прокурора в обвинителния акт. Това
е така, тъй като от данните по делото става ясно, че подс.В.
действително целенасочено е потеглил срещу потърпевшия с автомобила, но това е
направено с ниска скорост, при която пострадалият е можел да се отдръпне от
пътя на амтомобила и в последния момент. Несъмнено е,
че подс.В. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, както че извършва нарушение на ЗДП и ППЗДП, като
управлява МПС без да е правоспособен водач, след употреба на алкохол и че
насочва движението на автомобила към пешеходец. Същият съвсем ясно е разбирал,
че от това му действие може да последва нараняване на пешеходеца, което да доводе включително и до смъртта му. Въпросът е какво е
целял дали е искал непременно смъртта на П. или е целял неговото нараняване, но
е допускал и се е примирявал и с евентуалното настъпване на смъртта му /това е
разликата във волевия момент на прекия и евентуалния умисъл/. Съдът счита, че
поведението на подсъдимият е било насочено към причиняване на увреждане на П.,
но по отношение на действително причиненият резултат – неговата смърт,
подсъдимият я е допускал и се е примирявал с нея, но не я е целял пряко.
Като водач на МПС /независимо, че не е
правоспособен/ подсъдимият В. е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването
на обществено опасните последици на своето деяние и е могъл с оглед конкретната
пътна обстановка да ги предотврати.
ПО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО :
При решаване
на въпроса относно вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи
на подсъдимия, съдът приложи
императивната разпоредба на чл. 373,ал.2, във вр. с
чл. 58а от
НК, тъй като съдебното производство е проведено по реда
на съкратеното съдебно следствие – чл. 371,т.2 от НК.
Спрямо Г.В. съдът съобрази, че за
престъплението по чл. 342
ал.3,б.”в”, пр.1-во във вр. с ал.1 от
НК се предвижда наказание лишаване
от десет до двадесет години лишаване от свобода, както и кумулативно наказание
лишаване от право да управлява МПС за винаги. Смекчаващи отговорността
обстоятелства са доброто процесуално поведение, направеното самопризнание и
декларирано съжаление за случилото се. Отегчаващи отговорността обстоятелства са
предишните осъждания, пияното състояние в което е извършено престъплението и
напускане на местопроизшествието. Съдът счита, че при така изброените
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, отчитайки наличието на „съпричиняване” на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, както и вида на умисъла наказанието на подс.В.
следва да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Съдът счита за неоснователни наведените в тази насока доводи от
защитата на подсъдимия, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да навеждат на извода, че наказанието следва да бъде определено към
неговия минимален размер. Видно е, че в случая са налице и отегчаващи
отговорността обстоятелства, които изключват възможността смекчаващите такива
да се приемат за многобройни а още по-малко за изключителни. Също така не се
установяват и значителни отегчаващи отговорността обстоятелства, които да
обуславят и налагането на наказание в пределите над средния предвиден в закона
размер, така както се иска от представителите на частните обвинители. Ето защо
съдът счита, че наказанието на подс.В. за това
престъпление следва да бъде определено по правилата на чл.54 от НК при
съобразяване наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, в
пределите около средния предвиден в закона за съответното престъпление размер
на наказанието лишаване от свобода, а именно петнадесет години лишаване от
свобода. Това наказание следва на осн. чл.58а ал.1 от НК да се намали с една трета, поради което на подсъдимия В. следва да се наложи
наказание лишаване от свобода за срок от десет години. Това наказание същият
следва да изтърпи реално при първоначален строг режим в Затвор.
От така наложеното наказание
лишаване от свобода следва да се приспадне на осн.чл.59 ал.1 т.1 от НК, времето през
което подсъдимия Г. М.В. е бил с МН” Задържане
под стража” по настоящето дело, считано от 31.03.2014 година.
В конкретния случай е неприложима
разпоредбата на чл.342 ал.4 от НК относно налагането на наказание лишаване от право
да управлява МПС завинаги, тъй като подс.В. не
притежава такова право, поради което и няма как да бъде лишен от него.
Съдът приема, че това по вид и
размер наказание ще въздейства поправително-възпиращо и превъзпитателно, както
по отношение на подс.В., така и спрямо другите
членове на обществото и ще способстват за постигане целите по чл.36 от НК.
С оглед изхода на процеса веществените доказателства: 1 бр. МПС – лек автомобил
„Мицубиши Паджеро” с рег. №***- собственост на К.Й.М.
от гр.Червен бряг, обл.Плевен, ул. *** – оставен на съхранение на паркинг в тилова база на КАТ-ПП
при ОД на МВР-Плевен, след влизане на присъдата в сила следва да се върне на
собственика, а 1 бр. трикотажен мъжки пуловер с шевица на предницата в черен и
маслено зелен цвят и 1 бр. синьо долнище на анцуг следва да бъдат унищожени,
поради липсата на стойност.
Предвид изхода на процеса и на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият
В. следва да бъде осъден да заплати сумите от 110лв. по сметка на ОП - гр.Плевен, 978,94лв.по сметка на ОД на МВР-Плевен и по сметка
на Плевенски окръжен съд в размер на
247лв.
С оглед всичко гореизложено съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: