Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Е.Маринова в.гр.д. № 3765 по описа за 2009 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.193 ГПК (отм.).
Образувано е
по молба вх. № 56791/22.06.2020 г. на въззивника Сдружение с нестопанска цел „А.
у. в Б.“ за допълване на решение № 1889 от 09.03.2020 г., постановено по
в.гр.д. № 3765/2009 г. на СГС, ГО, ІІ Б въззивен състав. Изложени са
съображения, че с определение въззивният съд е открил производство по оспорване
истинността на саморъчно завещание на А. Ч. от 25.07.2006 г. по реда на чл.154 ГПК (отм.), като е указал на конституирания като страна във въззивното
производство Г.Д.П., че носи доказателствената тежест
да установи, че завещанието е написано и подписано от А. Ч.. В мотивите си
въззивният съд е приел, че Г.Д.П. няма качеството универсален правоприемник на
първоначалната ищца А. Ч. и е прекратил производството по отношение на него,
без обаче да се произнесе по истинността на оспорения документ по реда на
чл.156 ГПК (отм.) с нарочно определение, поради което дължи произнасяне с
диспозитива на решението. Аргументи в подкрепа на горното се черпят от ТР №
5/2012 на ОСГТК на ВКС и от решение № 66 от 25.04.2013 г., постановено по гр.д.
№ 807/2012 г. на ВКС, I ГО, като се
поддържа, че след като оспорването на истинността на документ е равнозначно на
предявяване на инцидентен установителен иск, съдът следва да се произнесе по
въпроса с нарочен диспозитив.
Отправя се
искане за допълване на решението с изрично произнасяне относно изхода от
откритото по реда на чл.154 ГПК (отм.) производство по оспорване истинността на
саморъчно завещание на А. Ч. от 25.07.2006 г. и приемане на установено, че
документът е неистински.
В
проведеното на 12.10.2020 г. открито съдебно заседание пред СГС молителят чрез
процесуалния си представител адв.Е.И. поддържа
молбата.
От страна на
въззивника Столична община е постъпило становище вх. № 67365/09.07.2020 г., в
което се поддържа, че молбата за допълване е основателна. Същото се поддържа и
в проведеното на 12.10.2020 г. открито съдебно заседание пред СГС.
Ответниците
по молбата и въззиваеми по делото И.И.Ц., И.И.Ц., ответникът по
молбата Г.Д.П., ответниците по молбата и трети лица
помагачи по делото - Г.К.Ц., М.Б.С., С.П.С. и К.П.Я. не
са взели становище по молбата за допълване на решението в указания им срок.
По молбата за допълване на въззивното решение съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
С
определение от 24.10.2017 г., постановено по в.гр.д. № 3765/2009 г. на СГС, II Б въззивен състав, на основание чл.120 ГПК (отм.) Г.Д.П.
е конституиран като страна в производството в качеството му на наследник по
завещание на А.К.Ч..
С оглед заявеното
оспорване на представеното от Г.Д.П. саморъчно завещание от 25.07.2006 г., с
определение на съда от 18.11.2019 г. на Г.Д.П. е указано, че на основание
чл.154 ГПК (отм.), в негова доказателствена тежест е да установи истинността на
завещанието, като му е дадена възможност най-късно до следващото съдебно
заседание да ангажира доказателства в тази насока.
С решение №
1889 от 09.03.2020 г., постановено по в.гр.д. № 3765/2009 г. на СГС, ГО, ІІ Б
въззивен състав, е оставено в сила решение от 16.02.2009 г., постановено по
гр.д. № 3948/2006 г. на СРС, ГО, 26 състав. Прекратено е производството по
отношение на Г.Д.П., конституиран във въззивното
производство на основание чл.120 ГПК (отм.) на мястото на починалата
първоначална ищца А.К.Ч.. Решението е постановено при участието на Г.К.Ц., М.Б.С.,
С.П.С. и К.П.Я. като трети лица-помагачи на страната
на ответниците по първоначалния иск.
Във въззивното
решение са изложени мотиви, че в хода на въззивното производство като страна по
делото е конституиран Г.Д.П., заявил претенция за участие в процеса с оглед
качеството му на наследник на починалата А. Ч. въз основа на представено
универсално завещание от 25.07.2006 г. в негова полза; че така посоченото
саморъчно завещание е било оспорено относно неговото авторство, поради което и
на основание чл.154, ал.3, изр.2 ГПК (отм.), в доказателствената тежест на
ползващото се от него лице е било да установи неговата автентичност, в какъвто
смисъл е решение № 991 от 12.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1987/2008г., IV ГО и
решение № 67 от 08.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 745/2010г., II ГО. Съдът е приел
в мотивите си, че Г.Д.П. не е установил при условията на пълно и главно
доказване обстоятелството, че именно завещателката е написала и подписала
завещанието, от което следва и че не е настъпило твърдяното от него материално
правоприемство, поради което е приел и че същият е бил неправилно конституиран
в производството.
Съгласно
чл.193, ал.1 ГПК (отм.) страната може да поиска да бъде допълнено решението,
ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се
подаде в едномесечен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с
мотивите за страната, която е присъствувала, а за страната, която не е
присъствувала при обявяване на решението, и в случаите
по чл.190 срокът тече от датата на съобщението, че решението с
мотивите е изготвено.
Въззивното
решение е връчено на молителя Сдружение с нестопанска цел „А.У.в Б.“ на
20.05.2020 г. С Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. в Република Б. е
обявено извънредно положение, като същото е приложило до 13.05.2020 г. Съобразнo
чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март
2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да процесуалните
срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на
сроковете по производствата и делата съгласно приложението, като настоящото
производство не е от изрични посочени в приложението към чл. 3, т. 1. С § 13 от
ПЗР към ЗИД на Закона за здравето (обн. - ДВ, бр. 44
от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) е прието, че сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.
Следователно, едномесечният срок за подаване на молба за допълване на решението
е започнал да тече от 21.05.2020 г. Съгласно чл.33, ал.1 ГПК (отм.) срокът,
който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а в
случая – на 21.06.2020 г. (неделя), а съгласно чл.33, ал.6 ГПК (отм.) когато
срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в
следващия след него присъствен ден, който в случая е 22.06.2020 г. Молбата е
депозирана на 22.06.2020 г. и следователно – в предвидения едномесечен
срок, изхожда от легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Нормата на
чл.154, ал.1 ГПК (отм.) урежда процесуалното право на заинтересованата страна да
оспори истинността на представен по делото документ и така да постави началото
на производство по чл.154-чл.156 ГПК (отм.).
Съгласно
чл.156, ал.1 ГПК (отм.) след проверката съдът с определение признава или че
оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай
той изключва документа от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно
със своето определение, като по силата на чл.2 съдът може да се произнесе по
оспорването на документа и с решението по делото.
Когато съдът
не се произнесе с нарочно определение по оспорването преди даване ход на
устните състезания, той обсъжда въпроса за истинността или неистинността на оспорения документ в
мотивите на решението, като не дължи произнасяне с нарочен диспозитив по
оспорването.
Този извод
се подкрепя от нормата на чл.189, ал.1 ГПК (отм.), която определя съдържанието
на диспозитива на съдебното решение, като в него не намират място
определенията, свързани с изключването или не на доказателствените средства,
нито тези определения подлежат на самостоятелно обжалване.
Съдът
намира, че цитираното от молителя ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС не е относимо
към предмета на настоящото производство, доколкото с него се дава отговор на
въпрос, какъвто не се поставя за разглеждане в случая, а именно: допустим ли е
иск за установяване неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК,
ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото
в сила решение по установителния иск в производство по висящ процес, в който
документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му
по чл. 193, ал. 1 ГПК. По тази причина съдът намира за неотносимо и посоченото
от молителя решение № 66 от 25.04.2013 г., постановено по гр.д. № 807/2012 г.
на ВКС, I ГО,
доколкото изводи в последното се формират именно въз основа на цитираното Тълкувателно
решение.
Производството
по оспорване истинността на документ е относимо единствено към процеса на
доказване и цели да обори доказателствената сила на писмен документ.
Доказването като съвкупност от процесуални действия, обхваща посочването,
допускането, представянето, събирането и обсъждането на доказателствените
средства, които имат правно значение само в рамките на конкретния процес.
Спазването на правилата, уреждащи доказването, се осъществява по пътя на
инстанционния контрол за правилност на съдебното решение, а силата на пресъдено
нещо на влязлото в сила решение обхваща съществуването или несъществуването на
предявеното материално право въз основа на конкретните твърдени в хода на процеса
факти. Процесуалният закон свързва успешното провеждане на специалната
процедура по оспорване истинността на
документ с изключването му от допуснатите доказателствени средства и формиране
на правните изводи относно спорното материално право без обсъждането му.
Съгласно чл.156, ал.1 и ал.2 ГПК (отм.) съдът дължи произнасяне
по истинността на
оспорения документ, като разполага с избор да направи това с изрично
определение или с решението си – само в мотивите, зачитайки или не
доказателственото значение на документа, или и в диспозитива, който в тази си
част има характер на определение. Независимо от начина на произнасяне обаче
преценката на съда за истинността на
оспорения документ е част от изводите му, свързани с доказването и е от
значение само в рамките на конкретния процес. Когато оспореният документ е от
значение и за други правоотношения между страните то зачитането на
доказателственото му значение ще се извърши в зависимост от процесуалното
поведение на страните в новия процес – оспорен ли е документа и проведеното
доказване /в подкрепа на изложеното – определение № 115 от 17.03.2020 г.,
постановено по гр.д. № 3425/2019 г. на ВКС, II ГО/.
Оспорването
на писмен документ по реда на чл.154 ГПК (отм.), респ. чл.193, ал.1 ГПК прилича
по съществото си на инцидентен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, но не е
самостоятелна искова претенция, за да могат да се прилагат по аналогия
указанията на ВС, дадени в ТР № 87-1954-ОСГК ВС на РБ /за произнасяне по
оспорването в диспозитива на съдебното решение/. Целта на производството по
оспорване истинността на документ е във висящ процес да се определи дали дадено
писмено доказателство следва да се обсъжда при изграждане на фактическите и
правни изводи на решаващия съд или то да бъде изключено като неистинско от доказателствения материал. Определението по чл.156, ал.1 ГПК (отм.), респ. чл. 194, ал. 2 ГПК е от същество за доказването. Ако не се е
поизнесъл с нарочен акт преди даване ход на устните прения, съдът коментира
този въпрос в мотивите на своето решение, като заключението му не намира
отражение в диспозитива на акта по същество /в подкрепа на изложеното – решение
№ 135 от 3.06.2010 г. по гр. д. № 820/2009 г на ВКС., IV ГО, решение № 270 от
19.02.2015 г., постановено по гр.д. № 7175/2013 г. на ВКС, IV ГО, решение № 3287 от 08.05.2019 г., постановено по
в. гр. д. № 12697/2015 г. на СГС, IV-Г въззивен състав/.
В случая във
въззивното решение са изложени мотиви във връзка с оспорването на саморъчно
завещание на А. Ч. от 25.07.2006 г., в съответствие с които производството по отношение на Г.Д.П. е било прекратено,
като не се налага допълване на решението с нарочен диспозитив относно изхода на
производството по чл.154 ГПК (отм.)
По
изложените съображения съдът намира молбата за допълване на въззивното решение
за неоснователна.
Воден от
горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.
№ 56791/22.06.2020 г. на въззивника Сдружение с нестопанска цел „А.У.в Б.“ за
допълване на решение № 1889 от 09.03.2020 г., постановено по в.гр.д. №
3765/2009 г. на СГС, ГО, ІІ Б въззивен състав, по реда на чл.193 ГПК (отм.), с
изрично произнасяне относно изхода от откритото по реда на чл.154 ГПК (отм.)
производство по оспорване истинността на саморъчно завещание на А. Ч. от
25.07.2006 г. и приемане на установено, че документът е неистински.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.