Р Е
Ш Е Н И Е
№ ……………
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в
в открито съдебно заседание на 8.11.2019
в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря Дим.Георгиева
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
въззивно гр.д. № 1716 по описа за 2019г,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 48338/2.07.2019г
от „ЕНЕРГО ПРО-ПРОДАЖБИ“ АД срещу решението на ВРС-51с-в №
2549/10.06.2019 по гр.д.№ 2584/2019, с което е прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът С.С.П.
не дължи на ответника „Енерго-Про
продажби” АД ЕИК ********* сумата от 2583,23лв, представляваща стойността на допълнително начислена
ел.енергия за периода от 2.11.2018г до 30.01.2019г след извършена корекция на
сметката на абоната за обект на потребление, находящ се в с.Яребична,
общ.Аксаково, обл.Варна, с аб.№ ********** и кл.№ **********, за която сума е
издадена фактура № **********/4.02.2019г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК; и е осъдено
дружеството-ответник да заплати на ищеца сумата от 603,45лв, представляваща сторени в
настоящото производство разноски, на осн.чл.78
ал.1 ГПК;
Излага оплаквания за
неправилност на решението, основани на доводи за незаконосъобразност,
неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както
и за неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че процесната сума
съставлява стойност на реално доставено и потребено количество ел.енергия от
13068 кВтч, което е начислено след разчитане паметта на СТИ. Затова дължимостта
й се основава на договорните отношения между страните и задължението на
потребителя да заплаща доставената му ел.енергия е на основание чл.200 ЗЗД и
чл.48 ПИКЕЕ.
Затова моли за отмяна
решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока
по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от С.С.П..
В
исковата си молба въззиваемият
излага, че е потребител на ел.енергия за обект, находящ се в
с.Яребична, с аб.№ ********** и кл.№ **********. Ищецът поддържа, че при
проверка в деловодството на ответното дружество е установил, че има задължение
към „Енерго-Про Продажби“ АД по издадена фактура № **********/4.02.2019г в
размер на сумата от 2586,23лв, начислена служебно за периода от 2.11.2018г до
30.01.2019г след извършена корекция на сметката му в резултат на извършена
проверка.
Поддържа, че е оспорил дължимостта на сумата с
възражение от 11.02.2019г, депозирано пред „Енерго-Про Продажби“ АД и
„Електроразпределение Север“ АД, но отговор не получил.
Счита, че не дължи сумата по издадената
фактура, тъй като липсва основание за заплащането на стока, която не е била реално
доставена. В тази връзка оспорва начисленото количество ел. енергия да е
действително потребено от него и намира, че не е доказана изправността на
средството за търговско измерване, нито промяната в схемата му на свързване.
Намира извършената корекционна процедура за незаконосъобразна, тъй като не са
доказани предпоставките за нейното приложение и липсва виновно поведение на
абоната като условие за ангажиране на отговорността му. Оспорва също и процедурата
по извършване на техническата проверка и съставения за целта констативен
протокол.
Поради изложеното моли за
установяване на решение, с което да се признае за установено в отношенията
между страните, че не дължи на ответното дружество сумата от 2583,23лв /след допуснато изменение на
иска чрез намаляване на неговия размер/,
представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 02.11.2018г до 30.01.2019г след извършена корекция на
сметката на абоната за обект на потребление, находящ се в с.Яребична,
общ.Аксаково, обл.Варна, с аб. № ********** и кл.№ **********, за която сума е
издадена фактура № **********/4.02.2019г.
Претендира и разноските по делото, вкл. адв.възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Енерго-Про продажби“
АД, е депозирал
отговор на исковата молба, като излага становище за неоснователност на
предявения иск. Не оспорва, че страните са обвързани от договор за продажба на
ел.енергия. Поддържа,обаче, че процесната сума представлява стойността на
реално доставена и потребена от абоната ел.енергия, дължима от ищеца на осн.чл.79
ал.1 ЗЗД във вр.чл. 48 ПИКЕЕ. Твърди, че на 30.01.2019г е била извършена техническа проверка на
процесния електромер от служители на „Електроразпределение Север“ АД, при която било установено наличие на
извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа –
захранващият ЕМТ кабел САБТ 3х50кв.мм от ОК4 на около 1м под земята влизал в
имота и отново подземно излизал и влизал в ЕМТ, при което консумираната ел.
енергия не преминавала през СТИ, не се измервала и съответно не се заплащала от
абоната.
За проверката бил съставен констативен
протокол /КП/, подписан от двама независими свидетели.
Въз основа на направените констатации на
31.01.2019г „Електроразпределение Север“ АД съставило справка за корекция, на
основание чл.48 ПИКЕЕ, въз основа на която ответното дружество издало фактура №
**********/4.02.2019г, с която е определена цената на ел.енергия, потребена за
периода 2.11.2018–30.01.2019г, а именно 2583,23лв. Затова счита, че е налице
хипотезата на чл.48
ал.1 т.1 Б ПИКЕЕ и били осъществени всички предпоставки за приложение на
корекционната процедура, като виновното поведение на абоната е ирелевантно.
По тези аргументи моли за отхвърляне на
предявения иск
Претендира направените по делото разноски, вкл.
и адвокатско възнаграждение.
Така предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание
в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК.
СЪДЪТ, предвид
доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и
поотделно, приема за установено от
фактическа страна:
Безспорно по делото е
обстоятелството, че страните са
обвързани от валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на
сключен помежду им договор за продажба на електрическа енергия при общи условия за обект на потребление с аб.№ ********** и кл.№
**********, находящ се в с. Яребична, общ.Аксаково, обл.Варна, като ищецът се явява битов клиент по
смисъла на §1 т.2а от ДР на Закона за енергетиката.
От съдържанието на приетия по делото КП № 1105416/30.01.2019г /л.26, 27-І/ се
установява, че на 30.01.2019г служители на „Електроразпределение Север“ АД са
извършили техническа проверка на електромер с фабр.№ 1114021666174845, при
която било установено наличието на извършено неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа–захранващият ЕМТ кабел САБТ 3х50 кв.мм от ОК4 на
около 1м под земята влизал в имота и отново подземно излизал и влизал в ЕМТ,
при което консумираната ел. енергия не преминавала през СТИ и не се измервала.
При проверката била възстановена правилната схема на
електромера и е съставен протокол, подписан от служителите на
„Електроразпределение Север“ АД и от двама свидетели.
Въз основа на
установените от проверката обстоятелства на 31.01.2019г. била изготвена справка
/л.28-І/ от „Електроразпределение Север“ АД за корекция при неизмерване,
неправилно или неточно измерване на електрическата енергия, според която на
абоната е начислена електрическа енергия
в размер на 13068 кВтч за периода от 02.11.2018 г. до 30.01.2019 г.
За стойността на тези
13068 кВтч ел. енергия, възлизаща в размер на 2583,23 лв., от страна на
„Енерго-Про продажби“ АД е издадена фактура № **********/04.02.2019 г. (л. 29).
За извършената проверка и
направеното преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия от
страна на „Електроразпределение Север“ АД и „Енерго-Про продажби“ АД са
изпратени писма от 01.02.2019 г. (л. 30-31) до ищеца, които са получени от
последния, видно от приложените известия за доставяне (л. 32-33).
От приобщените към доказателствения материал по
делото справка за потреблението на
ел.енергия през последните 12/24/36 месеца /л.34-І/ и извлечение за фактури и
плащания към дата 28.02.2019г /л.35-38-І) е видно, че за периода 2.11.2018-30.01.2019г
по партидата на ищеца са начислени 13068 кВтч ел. енергия на стойност 2583,23лв, която не е заплатена.
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на назначената СТЕ /л.52-57-І/ се установява,
че голяма част от доставената електроенергията в процесния период не се измерва
и отчита от СТИ. Съгласно заключението налице е неправомерно вмешателство в
схемата на свързване на електромера, като не са налице данни за техническа
неизправност на уреда и неизмерената ел.енергия се дължи на неправомерно
изградената електрическа връзка между обекта и ЕЗМ, който заобикаля
електромера. Според експерта допълнително
начисленото количество електроенергия може да бъде реално доставено и потребено
за период от 90 дни и направените изчисления за нейното остойностяване са
аритметично точни. При изслушването на вещото лице по реда на чл.200 ГПК
инж.Лидия Босева излага, че от измерения товар е видно отклонението на ел.
енергията именно в участъка, в който захранващият кабел преминава подземно в
имота. Пояснява, че при манипулация с кабел не е възможно да се установи
точното време, когато е извършено нарушението.
Въз основа на установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
По допустимостта
Абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на
иска, така и до приключването на
устните състезания.
В настоящия случай наличието на спор между страните за дължимостта на вземането, произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед възможността за едностранното спиране електрозахранването в обекта, обосновават правния интерес от избраната форма на защита, респ.
процесуалната допустимост на иска.
По основателността.
В тежест на ищеца у да установи вземането си по
основание и размер , както и да докаже реалното плащане на процесната сума в полза на ответника.
В тежест на ответната страна е установяване законосъобразността и
правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и
приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.
В случая няма спор, че ищецът е потребител на ел.енергия по смисъла на ЗЕ; както и че
имотът, в който е бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната
мрежа; а също и че с ответника-въззивник са в договорни отношения за доставка на ел.енергия, уредени при публично обявени ОУ.
Спорните въпроси са досежно корекционното основание на
вземането, процедурата за установяване на неговите предпоставки.
Съгласно
разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми,
предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начина и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване.
В
ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се
приемат от Комисията,
т.е. от Държавната
комисия
за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а понастоящем КЕВР, и да се
публикуват от Комисията
и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83 т.1
б.„г” от ЗИД
ЗЕ,
обн.ДВ
бр.54/2012 /в
сила от 17.07.2012г/,
с нормата
на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е въведено изискване Общите условия, при които крайният
снабдител продава ел.енергия,
да съдържат
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно
правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
С
оглед горната правна уредба се налага изводът, че с това изменение на ЗЕ е въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано
неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено задължението по чл.98а
ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ДПЕЕЕМ ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена ел.енергия
и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел.енергия.
Предвидените
в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са
приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/.
Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на
делегирани с разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗЕ
и чл.83 ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА,
Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане
на закона, с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава
принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но
само при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и
чл.14 ЗНА материалноправните норми имат действие занапред, ако друго не е
изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от установеното обичайно действие на
нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено в ПИКЕЕ. От това следва,
че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури с начална дата след
16.11.2013г. Ето защо и с оглед въведения корекционен
период разпоредбите на ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид в случая предвид материалния им нормативен характер
Впоследствие,
с Решение № 1500/6.02.2017г
5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга
Решение № 128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013
на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с
изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.
При тези данни следва изводът, че към момента на начисляването е имало
нормативно основание за извършване на едностранни корекции на сметките на
абонатите за минал период – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи правила за процедурата и условията за установяване на
предпоставките им. При тази ситуация, поради съществуващата законова делегация
в чл.83 ал.2 ЗЕ до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази
делегация, ответното дружество не би могло да се ползва от корекционната процедура, за която към датата на
проверката са липсвали нормативен ред за установяване на предпоставките за
извършване на корекционна процедура и начина на извършване на проверка на
средството за търговско измерване.
При липсата
на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ,
доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни
количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде
осъществено. Общите правила за доказване на определени факти са неприложими, тъй
като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират
от специален закон – ЗЕ, в регулирането на които Държавата, чрез неин орган –
КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при приемането
на общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа регламентация на
специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно,
недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъде
установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на
потребителите и надзор над доставчиците на енергийни услуги.
Предвид отмяната на чл.47
ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след 14.02.2017г не е налице законоустановена възможност за доставчиците да извършат
такива корекции.
По
спорния въпрос съществува и задължителна
практика, обективирана в Решение № 165/19.11.2009 по т.д.№ 103/2009г на ВКС-II
ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№ 1008/2010 на ВКС-II ТО; Решение №
223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО; Решение № 71/23.06.2011 по т.д.№
628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.№ 225/2010 на ВКС-ІІ ТО;
Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 26/4.04.2011
по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010 по т.д.№ 885/2009 на
ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по смисъла на т.2 от ТР
1/19.02.2010г на ОСГТК, които попадат в обхвата на задължителната съдебна
практика.
В цитираните решения е
застъпено становището, че извършването на едностранна промяна в сметките на
потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия от доставчика е лишена от
законово основание - както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след
влизане в сила на ЗЕ /обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни
актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз
основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната
ел.енергия от принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно
поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната
енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД
принцип за виновния характер на договорната отговорност.
В Решение №
189/11.04.2011 е отречена възможността доставчикът да обосновава
правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия
него и обвързващи потребителя общи условия, като е изразено разбиране, че
заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146
ал.1 ЗЗП и чл.26
ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Процесната корекция е била извършена на 30.01.2019г, т.е. след посочената по-горе дата /14.02.2017г/ и затова е липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова норма, с която да е уредена специланата процедура. Дори и да се приеме, че
отмяната на нормите, уреждащи формалната процедура за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя законосъобразността на самото му прилагане, процесната корекция отново се явява незаконосъобразна.
В допълнение следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г по
адм.д.№ 3879/2017г на ВАС, са отменени и останалите действащи след Решението № 1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно:
разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е
потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г по адм.д.№ 4785/2018г на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са отменени вече в цялост. Макар решението на ВАС да е
било постановено на 21.02.2018г и към
момента на начисляването на корекцията да не е
било окончателно, към настоящия момент този съдебен акт е стабилизиран и
въззивният съд следва да го съобрази.
С оглед всичко изложено
по-горе съдът намира, че представеният по делото протокол и извършената въз
основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на закона и затова
не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца спрямо
ответното дружество.
Ето защо предявеният иск се явява доказан по основание и размер и следва
да бъде уважен за посочената сума.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете
инстанции предпоставят потвърждаване решението на ВРС.
С оглед изхода на спора
във въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски в размер на 411лв в полза на ищеца съобразно представените доказателства-договор
за правна защита и съдействие, обективиращ и разписка за реално заплатена сума
в размер на 500лв, направеното от насрещната страна възражение за прекомерност
и разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 Наредба № 1/2004 за минималния размер на адв.възнаграждения.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-51с-в № 2549/10.06.2019 по гр.д.№ 2584/2019, с
което е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът С.С.П. не дължи на
ответника „Енерго-Про продажби” АД ЕИК ********* сумата от 2583,23лв, представляваща
стойността на допълнително начислена ел.енергия за периода от 2.11.2018г до 30.01.2019г
след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление, находящ
се в с.Яребична, общ.Аксаково, обл.Варна, с аб.№ ********** и кл.№ **********,
за която сума е издадена фактура № **********/4.02.2019г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК; и е
осъдено дружеството-ответник да заплати на ищеца сумата от 603,45лв, представляваща сторени в
настоящото производство разноски, на осн.чл.78
ал.1 ГПК;
ОСЪЖДА „Енерго-Про продажби” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик“ № 258 Варна Тауърс – Г, да заплати на С.С.П. ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, сумата от
411лв /четиристотин и единадесет лева/, представляваща
сторени в настоящото производство разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК;
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: