Р Е Ш Е Н
И Е
260293/1.3.2021г.
гр.Варна, 01.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито
съдебно заседание
на четвърти
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 3744 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба
от С.П.Б. *** срещу Наказателно постановление № 398/21.08.2020г. на заместник-
кмет на Община Варна, с което на лицето било наложено административно наказание
“глоба” в размер на 50 лева, на основание чл.178е от ЗДвП.
Жалбоподателката счита
обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, постановено при
нарушение на материалните и процесуални правни норми, както и за необосновано.
Твърди, че мястото на нарушението не представлява градина, а паркинг, поради
което изразява становище за несъставомерност на
деянието. Намира, че е налице колизия между описанията на нарушението в акта и
в наказателното постановление. В
условията на евентуалност привежда доводи за маловажност на случая. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно
заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява
лично. Представлява се от адв.Станев, който поддържа
жалбата. Привежда допълнителни аргументи за наличие на процесуални нарушения
при съставянето на акта. Претендира разноски.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на
жалбата. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено наказателното
постановление.
Жалбата е
подадена от легитимирана страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства,
съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателката
живеела на адрес: гр.Варна, ул.“Морска сирена“ №39, ет.4, ап.5. През периода
14.07.-31.07.20г., във връзка с ремонтни дейности по изграждане на паркинг и
пешеходна зона на ул.“Княз Николаевич“ и „Морска Сирена“, от Община Варна била
отправена молба до гражданите да не паркират в района. Поради това на
20.07.2020г. около 11,30ч. жалбоподателката паркирала
лек автомобил марка “Ауди” с ДК№ В 8855 КА пред дом №41 на ул.“Морска сирена“ в
гр.Варна, върху площ, предназначена за затревяване. Това обстоятелство било
забелязано от св.Н.П.Л., на длъжност КО в група „Общинска полиция“ при ОД на
МВР-Варна, който на същата дата издал фиш за налагане на глоба на жалбоподателката. Поради подадено от нея възражение против
издадения фиш, на 06.08.2020г. свидетелят И.Р.Д.-полицейски инспектор в група
„Общинска полиция“, сектор ООРТП, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на
МВР-Варна съставил акт за установяване
на административно нарушение на Б. за това, че е паркирала личния си автомобил
в градинка. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателката,
бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива били депозирани и в срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган.
Въз основа на съставения акт, на 21.08.2021г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателката
била наложена глоба в размер на 50,00 лева на основание чл.178е от ЗДвП, за
нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП. Малко след издаването на наказателното
постановление приключила работата по изграждане на нова инфраструктура срещу
бл.№41, ул.“Морска сирена“ в гр.Варна (продължила от м.май до м.септември
2020г.), като пред посочения адрес бил изграден паркинг от бетонови паркоелементи от двете страни на обслужващата улица,
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите И.Р.Д., В.С.Н.
и Н.П.Л., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, като
липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същите не са се намирали
в някакви особени отношения с жалбоподателката и не
извлича ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за
съмнение в достоверността на техните показания. С най-съществено значение за
изясняването на делото са показанията на св.Л., който лично е възприел
местоположението на процесния автомобил, площта,
върху която е паркиран и предоставя необходимата информация в тази връзка.
По искане на жалбоподателката като свидетел е
разпитан Кристиян Димитров Крумов. Същият изнася обща информация за района на
нарушението, но няма впечатления за конкретни действия на санкционираното лице
на процесната дата, поради което показанията му не
допринасят съществено за установяването на фактическата обстановка.
По делото като веществени доказателства са приложени и фотоснимки,
отразяващи обстоятелства около извършеното нарушение. Последните не
са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени
средства по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че
случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат
информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109,
ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от
престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по
н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС).
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното: В
настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното
пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният
закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената
от административнонаказващия
орган санкционна норма.
Разпоредбата на чл.15,
ал.7 от ЗДвП забранява преминаването и паркирането на пътни превозни
средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените
за това места. В случая актът за установяване
на административно нарушение е съставен на жалбоподателката
за това, че е паркирала личния си
автомобил в градинка. Доколкото Законът за движение по
пътищата не съдържа легална дефиниция на понятията,
ползвани от чл. 15, ал. 7 и чл. 178е – паркове и градини, установената съдебна практика
приема, че преценката за извършено
нарушение по чл. 178е от ЗДвП
следва да бъде на правена
с оглед специалните норми на Закона за
устройство на територията. Съобразно нормата на чл. 61 от ЗУТ посочените обекти (паркове и
градини) съставляват
озеленени площи за широко обществено
ползване - основа на зелената система
на територията на общините и предвидени
като местоположение и площ с подробните устройствени планове. Съгласно чл. 103, ал. 2 от ЗУТ,
Общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начин на устройство
на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана, а по силата на чл. 107, ал. 1 от ЗУТ
с Общия устройствен план на град
с неговото землище или на селищно
образувание с национално значение се определят
„територии
за паркове и градини“. За осъществяването на нарушение по чл.
15, ал.7 от ЗДвП следва да е налице озеленена площ, която е предвидена с плана като
парк или градина, като същата следва да е реализирана реално, тъй като ако планът в тази му
част не е осъществен на практика, няма да е налице парк или градина. В
настоящия случай въззиваемата страна не е представила писмени доказателства дали
процесната територия е с предназначение според
ОУП за
„паркове
и градини“. Субсидиарно приложимия в производството по ЗАНН Наказателно-процесуален кодекс обаче допуска изясняването на въпросите, включени в предмета на доказване, с всички допустими доказателствени средства, които са свързани с
обстоятелствата по делото и допринасят за тяхното изясняване. Нито едно от тях
не се ползва с предварително определена доказателствена
сила, като не съществува забрана съдилищата да основават изводите си само на
производни доказателства, когато са събрани по надлежния процесуален ред (Решение № 289 от 14.07.2011 г. на ВКС по н.
д. № 1618/2011 г., II н. о., НК). В практиката си също така ВКС
подчертава, че разпоредбата на чл. 14 НПК въвежда общото
правно положение, че доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат
предварително определена сила, а в съответствие с чл. 117 НПК, със свидетелски
показания могат да се установяват
всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване
на обективната истина (Решение № 280 от
8.02.2018 г. на ВКС по н.
д. № 876/2017 г., II н. о., НК). Поради
това съдът намира за достатъчни показанията на св.Лалов за установяване на
обстоятелството, че автомобилът на наказаното лице е бил паркиран върху градина, а именно-
върху пространство, предназначено за тревиста площ, което е било оградено с
тротоар и е било настлано с почва, осигуряваща развитието на тревиста
растителност, макар и такава в случая да не е била налице поради често
паркираните на това място автомобили. Доколкото не може да се очаква от
гражданите при паркиране да извършват проверка с какво предназначение според
ОУП е съответното място, ориентир в тази насока са външните признаци на
съответния обект. Обособяването на определено място с бордюр и др. под. и
настилането му с почва, предназначена за развитие на растения, е достатъчно
обектът да бъде възприет като градина и да мотивира въздържане от паркиране
там. В практиката си ВАдмС приема изрично, че след
като дадено пространство
е било обособено от пътното платно
с бордюр и е било посипано с настилка, подходяща за развитие
на тревна растителност, в случай, че върху нея
не се паркират
автомобили, като
не е било обозначено
като място за паркиране нито
с хоризонтална, нито с вертикална маркировка, се налага извод
за осъществен състав на административно
нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП (Решение № 1453 от 13.10.2020 г. на
АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1827/2020 г.). По делото не се
оспорва, че именно жалбоподателката е паркирала
автомобила на процесната площ, с която същата
действително е осъществила състава на вмененото й нарушение.
При извършената
цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът
установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата
отмяна. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № 0506/07.02.2020г. на
кмета на Община Варна, в шестмесечния преклузивен
срок. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и
да организира адекватно защитата си. Не представлява
процесуално нарушение конкретизирането в НП, че автомобилът е паркиран в
градина, извън обозначените за това места (докато в АУАН е посочено само, че е
паркиран в градинка). Уточнението е в съответствие с разпоредбата на чл.53,
ал.2 от ЗАНН и не накърнява реално процесуалните права на санкционираното лице.
Не са нарушени нормите на ЗАНН и със съставянето на акта от служител, който не
е установил лично нарушението, доколкото в АУАН изрично е посочено, че е
съставен въз основа документ, а именно- съставения фиш за налагане на глоба. Наказващият орган правилно е издирил приложимата
санкционна разпоредба и е наложил наказание по реда на чл. 178е от ЗДвП,
предвиждащ специално наказание за нарушения от вида на процесното.
Независимо от изложеното съдът
намира, че случаят следва да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Според посочената разпоредба за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение
ще му бъде
наложено административно наказание. В конкретния случай следва да бъде отчетено обстоятелството,
че визираното в НП пространство е било в процес на промяна на инфраструктурата,
в хода на който на мястото на градината е изграден паркинг, попадащ в зона за
платено паркиране (видно от представеното Писмо, рег.№ РД20019882ПР_002ПР/19.11.20г. на Община Варна). Целта на забраната по чл.15, ал.7 от ЗДвП е опазването на парковете и градините и избягването на опасността от
увреждането им при паркирането на автомобили. В случая обособеното като зелена
площ пространство е било в процес на премахване и е било заменено с паркинг,
при което необходимост от опазването му не е съществувала към момента на
извършването на нарушението. При това положение налагането на санкция за
паркиране на това място очевидно не съответства на целта на закона. Нарушителката
също така е била улеснена във вземането на решението си да паркира на процесната площ от наличието и на други паркирани там
автомобили, което, в съчетание с липсата на растителност, е затруднило
възприемането на мястото като градина. При това положение съдът намира, че
случаят се отличава с по-малка тежест от типичните нарушения от този вид и се
явява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Административнонаказващият орган е следвало да приложи цитираната норма, като предупреди
нарушителката устно или писмено,
че при повторно
извършване на нарушение ще й бъде наложено административно
наказание. Като не е сторил това
административнонаказващият орган
е нарушил материалния закон, което обуславя отмяната на атакуваното наказателно
постановление.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като
такова следва да бъде отменено изцяло.
С
оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на жалбоподателя
съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на С.Б. следва да се присъдят направените
по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00 лв. за процесуално представителство, заплатени в брой,
видно от представения договор за правна защита и съдействие. Доколкото възнаграждението е в минимален размер,
разноските следва да бъдат присъдени изцяло.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно
постановление № 398/21.08.2020г. на заместник-
кмет на Община Варна, с което на С.П.Б. ***, ЕГН:**********,
на основание чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и
чл.178е от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50.00 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на С.П.Б. ***, ЕГН:********** сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: