Р Е Ш Е Н И Е
Номер
2.5.2017 г. гр. Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
VI-ти граждански състав
на четвърти април две хиляди и седемнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при
секретаря М.Р.
като
разгледа гражданско дело № 673 по
описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „E.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Никола Симов” № 3, представлявано от Л. Н. Р., със съдебен адрес:***, офис 8, срещу „Т. с.” ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, ул. „Филип Тотю” № 4, представлявано от Т. Ил. Др., с която се иска да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът не е
собственик на терен с площ от 813 кв.м., представляващ паркинг с 24 броя паркоместа, организиран върху покрива на сграда-автосервиз,
обособена като самостоятелен обект с идентификатор № 10447.514.364.2 по плана
на гр. Велико Търново.
В молбата и в нейните уточнения се твърди,
че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10447.514.364.1.7, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „Магистрална” № 3, ет. 0, представляващ магазин за промишлени стоки, намиращ
се в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор 10047.514.364, с предназначение
на обекта: за търговска дейност, брой нива: 1, със застроена площ от 2 115.70
кв.м. и 36.0753 % ид. ч. от общите части на сградата,
при граници и съседи: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор
10447.514.364.1.8; под обекта -
самостоятелни обекти с
идентификатори 10447.514364.1.2, 10447.514.364.1.1, 10447.514.364.1.3,
10447.514.364.1.4, 10447.514.364.1.5 и 10447.514.364.1.6; над обекта -
самостоятелен обект с идентификатор: 10447.514.364.1.9, ведно с паркинг с площ
от 1 890.00 кв.м. с 40 броя паркоместа, от които 15 броя пред магазина и 25
броя в източната площадка до магазина и ведно със съответните идеални части от правото
на собственост върху прилежащия терен, представляващ поземлен имот с
идентификатор 10447.514.364, целият с площ 4 404.00 кв.м. Сочи се, че ищецът е
станал собственик на гореописания имот с постановление за възлагане от
20.12.2012 г. по изпълнително дело № 20128090400215 по описа на ЧСИ Силвия
Косева. Твърди се, че по молба на ответното дружество, на 13.12.2013 г. Ангел
Кръстев - помощник-нотариус по заместване при нотариус Денчо Денчев е съставил констативен нотариален акт за собственост
на недвижим имот, с който на основание чл. 587, ал. 1 ГПК „Т. с.” ООД е признат
за собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново, ул.
„Магистрална” № 3, а именно: сграда с идентификатор 10447.514.364.2, по КККР на
гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „Магистрална” № 3, която
сграда е разположена в ПИ с идентификатор 10447.514.364, със застроена площ
В законоустановения срок е постъпил отговор
на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорва се ищецът да е придобил собствеността върху паркинг с
площ от 1 890 кв.м. с 40 броя паркоместа, при
твърдението, че самият длъжник по публичната продан не е притежавал такава
собственост. Твърди се, че ответникът не е бил страна в изпълнителното дело, в
рамките на което ищецът твърди да е придобил спорния терен, респ. не въпросното
постановление не може да му бъде противопоставено. Сочи се, че паркомясто не може да бъде обект на реална собственост,
респ. съдебният изпълнител не е могъл да прехвърли такова място, а паркингът не
представлява самостоятелен имот и също не може да бъде обект на реална
собственост. Не се оспорва, че имотът на ответника граничи с паркинг, но се
заявява, че въпросният паркинг е встрани от сградата, описана в нотариалния
акт. Оспорва се твърдението, че паркингът е неразделна и прилежаща част от
самостоятелен и обособен обект в сграда с идентификатор 10447.514.364.1.15, с
аргумента, че паркингът не е част от сградата, не се явява подземен паркинг и
няма документи, които да установяват неговата принадлежност към тази сграда.
Твърди се, че именно ответникът е собственик на покрива на сградата, върху
която е организирано паркирането на 24 броя леки автомобила, както и че притежаваният от последния имот, описан в процесния нотариален акт, не е идентичен с имота на ищеца.
Великотърновският
районен съд, като взе предвид исковата молба и отговора, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното от
фактическа страна:
Установява се от приложеното по делото
постановление за възлагане на недвижим имот от 20.12.2012 г. по изпълнително
дело 20128090400215 по описа на ЧСИ Силвия Косева, че
в собственост на ищеца „E.” ЕООД е възложен следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.364.1.7, с адрес: гр. Велико
Търново, ул. „Магистрална” № 3 ет. 0, представляващ магазин
за промишлени стоки, намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор
10447.514.364, с предназначение на обекта - за търговска дейност, със застроена
площ от 2 115.70 кв.м., с граници, посочени в постановлението на ЧСИ,
ведно с паркинг с площ от 1 890 кв.м. с 40 броя паркоместа,
от които 15 броя пред магазина и 25 броя в източната площадка до магазина,
ведно със съответните идеални части от правото на собственост върху прилежащия
терен.
По делото не се оспорва собствеността на
ищеца върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.364.1.7 със
застроена площ от 2 115.70 кв.м, представляващ магазин за промишлени
стоки, намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 10447.514.364,
както и върху съответните идеални части от правото на собственост върху
прилежащия терен, представляващ ПИ с идентификатор 10447.514.364, целият с площ
от 4 404 кв.м. Не е спорно също, че ищецът е извършил делба на възложения му в
собственост недвижим имот, разделяйки обекта на два дяла: дял първи, включващ магазин
за хранителни стоки с площ от 260 лв.м. и склад за вино, бира и безалкохолни
напитки с площ от 1 202.70 кв.м., ведно с паркинг с площ от 1 306 кв.м.; и
дял втори, включващ новополучен магазин за промишлени стоки с площ от 653.20
кв.м, ведно с паркинг с площ от 584 кв.м. Спорно е дали ищецът притежава
самостоятелно право на собственост върху паркинг с площ от 1 890 кв.м. с
40 броя паркоместа, респ. върху паркинг с площ от 1 306
кв.м. с 25 броя паркоместа.
От наличното по делото удостоверение за
строеж № 913/6.12.2006 г. на Община Велико Търново се установява, че на „Виктория
Ин” АД - длъжник по изпълнително дело 20128090400215 по
описа на ЧСИ С. Косева, е било дадено разрешение за
строеж на „търговски комплекс и складова база” в УПИ XIX, кв. 167 по плана на гр. Велико Търново,
находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Магистрална” № 3. Разрешението е дадено
въз основа на представени от инвеститора документи - Акт за държавна
собственост на недвижим имот № 5905/1.7.1994 г., Постановление за възлагане на
недвижим имот № Р-ПИ-1-07-0975/10.3.2004 г. и Комплексен доклад за оценка на
съответствието на инвестиционен проект със съществените изисквания към
строежите, изготвен от ЕТ „Елица 99 - Цанко Марков”, гр. Велико Търново.
От наличния по делото Комплексен доклад за
оценка на съответствието на инвестиционен проект със съществените изисквания
към строежите, изготвен от ЕТ „Елица 99 - Цанко Марков”, гр. Велико Търново, се
установява, че съгласно Виза от 28.11.2005 г. на Главния архитект на Община
Велико Търново е допуснато проектиране на комплексен проект по чл. 150 от ЗУТ
за частично изменение на ПУП за кв. 167 с цел обединяване на УПИ XIX и УПИ XX - ПЗ и инвестиционен проект за търговска и
складова дейност за УПИ XIX,
кв. 167. В доклада се прави анализ на инвестиционния проект, давайки се оценка
на част „конструктивна”, оценка за съответствие на частите на проекта и оценка
за ОВОС. Посочено е, че сградата на търговския комплекс ще се построи западно
от съществуващия към онзи момент мебелен завод, от южната страна на
магистралата София-Варна. Предвидено е изграждането на три корпуса, първите два
от които едноетажни - за складове, а третият двуетажен - за магазин на второ ниво
и складове на първо ниво. Посочено е, че първият етап от строителството включва
изграждането на два от корпусите непосредствено до магистралата, а именно -
изграждането на складове и открит паркинг. Отразено е, че стоящото на запад
тяло е едноетажно, вкопано изцяло от север към пътя и открито на юг към
вътрешния заводски път, както и че намеренията на възложителя са да използва
тази сграда за склад, като върху нея продължи площта на паркинга. Според
зададените технически показатели застроената площ на магазините се равнява на 2
116 кв.м., тази на складовете на 3 822 кв.м., а тази на паркинга 1 890 кв.м.
Посочено е, че са предвидени два паркинга, които ще се изпълнят от асфалтобетон
на стоманобетонова конструкция, а влизането в търговския комплекс ще бъде от
ул. „Магистрална”.
В приложената по делото обяснителна записка
към одобрения инвестиционен проект, заверена от Главния архитект на Община
Велико Търново на 6.12.2006 г., е посочено, че „обектът” въз основа на
издадената виза се ситуира в югозападната част на
парцела, като входът за магазина е от предвидения паркинг на север, а входът за
складовата част - от юг. Отразено е, че се предвижда изграждането на 40 броя паркоместа - 15 броя пред самия магазин и 25 броя в
източната площадка до магазина.
Към одобрения инвестиционен проект е
приложена и скица, одобрена от Главния архитект на Община Велико Търново на
10.7.2007 г., касаеща разпределението на „обекта” на кота 0.00, в която са
нанеси 15 броя паркоместа, разположени пред магазин със
застроена площ от 2 115.70 кв.м, и още 25 броя паркоместа,
разположени източно от магазина.
От представеното удостоверение за въвеждане
в експлоатация на строеж - „Търговски комплекс, складова база на „Виктория Ин” АД и офис-сграда” от 4.9.2008 г. се установява, че въпросният
обект е въведен в експлоатация именно на посочената дата.
Установява се от приложеното по делото
постановление за възлагане на недвижим имот от 20.7.2011 г. по описа на ЧСИ Дияна
Колева, че в собственост на ответника „Т. с.” ООД е възложен следния недвижим
имот, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Магистрална” № 3 - склад № 7, със
застроена площ от 735.75 кв.м, при граници на склада: на изток-калкан на
сгради, построени в УПИ ХХІ - за производствени и складови дейности и УПИ V - за
производствени и складови дейности, кв. 167, запад - склад №1, север -терен, юг
- уличен подход за зареждане, горе - паркинг, долу - терен, заедно с 12.5454 ид. ч. от общите части на сградата и от съответното право
на строеж върху 745.08 кв.м., отстъпено върху УПИ XIX, в кв. 167 по ПУП на гр. Велико Търново.
От представеното удостоверение за въвеждане
в експлоатация на строеж - „Промяна предназначението на съществуващи складове в
сервиз за автоуслуги” от 11.5.2012 г. се установява,
че строежът е изпълнен в съответствие с одобрени проекти от 30.11.2011 г. и
Разрешение за строеж от 30.11.2011 г.
Видно е от приложения Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 605, том ІV, рег. № 8773,
дело № 489/2013г. на пом. нотариус Ангел Кръстев при нотариус
Д. Денчев, че ответникът „Т. с.” ООД е признат за
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Магистрална”
№ 3, а именно: сграда с идентификатор 10447.514.364.2, разположена в ПИ с
идентификатор 10447.514.364, със застроена площ от 813.00 кв.м, брой етаж 1, с
предназначение - сграда на транспорта, която съгласно одобрен технически проект
е обособена в два дяла: дял първи - паркинг с 24 броя леки коли с площ от
813.00 кв.м., с достъп към него от улицата на запад от имота, който е организиран
върху покрива на сградата; и дял втори - автосервиз, състоящ се от работно
помещение и обслужваща зона на две нива, при граници на сградата: изток -
сграда с идентификатор 10447.514.366.1 и сграда с 10447.514.374.2; запад -
територия на ПИ с идентификатор 10447.514.364; север - улица „Магистрална” и юг
- уличен проход за зареждане, както и на съответните на този имот идеални части
от правото на строеж върху ПИ с идентификатор 10447.514.364.
Съгласно обяснителната записка към инвестиционен
проект, изготвен от арх. Димова и одобрен от Главния архитект на Община Велико
Търново на 5.11.2013 г., въз основа на който е изготвен горепосоченият
констативен нотариален акт, имотът на възложителя „Т. с.” ООД е застроен със
сграда с обособени обекти - складови, административни, обслужващи и др., които
са част от бивш търговски комплекс и складова база на „Виктория Ин” АД. Отразено че, сградата е обособена в два дяла: дял
първи - покрив на сградата, който е плосък и е с бетонно покритие, като върху
него е организиран паркинг за 24 броя леки коли, с достъп към него от улицата
на запад от имота, с площ на покрива от 813 кв.м.; и втори дял-автосервиз,
състоящ се от работно помещение и обслужваща зона на две нива, който дял е също
с площ 813 кв.м, при граници: на изток сграда с идентификатор 10447.514.366.1,
сграда с идентификатор 10447.514.374.2, запад-територия на поземлен имот с
идентификатор 10447.514.364, север-ул. „Магистрална”, юг-уличен подход.
От представена по делото от Служба по ГККК,
гр. Велико Търново схема на недвижим имот № 15-367101/13.10.2014 г., се
установява, че на същата е отразена сграда с идентификатор №10447.514.364.1.15,
като на схемата няма нанесен паркинг с площ от 1 306 кв.м.
От наличното по делото писмо от Община
Велико Търново (л. 211) се установява, че в техническия архив на Община Велико
Търново се съхраняват одобрени строителни книжа и Разрешение за строеж за „Промяна
предназначението на съществуващи складове в сервиз за автоуслуги”
от 11.5.2012 г., издадено на „Т. с.” ООД въз основа на постановление за
възлагане на недвижим имот от 20.7.2011 г., в което обаче не е посочено наличие
на собственост на паркинг и за такъв към цитирания обект не са одобрявани
строителни книжа. Във въпросното писмо е посочено, че паркингът е отразен в
основните одобрени проекти за търговския комплекс и е построен със
строителството на същия.
По делото е допусната техническа експертиза,
вещото лице по която е установило, че покривът на сграда на ПИ с идентификатор 10447.514.364.2
- собственост на „Т. с.” ООД представлява стоманобетонова плоча с площ от 870
кв.м. с изпълнена върху нея асфалтова настилка, както и че този покрив се
ползва като паркинг, който съгласно одобрения на 5.11.2013 г. инвестиционен
проект е с 24 броя паркоместа. Вещото лице е
посочило, че застроената площ на паркинга, съгласно проекта за делба, изготвен
от арх. Любомирски, е 1 890 кв.м., като след
приспадане площта на покрива на сградата на „Т. с.” ООД квадратурата на
паркинга възлиза на 1 020 кв.м. Отразено е, че процесният
паркинг с площ от 1 890 кв.м. представлява част от незастроената
част от ПИ с идентификатор 10447.514.364, както и че описаният в постановление за
възлагане на недвижим имот на ЧСИ Силвия Косева от
20.12.2012 г. имот, представляващ паркинг с площ от 1 890 кв.м. с 40 броя паркоместа, не е нанесен на кадастралната карта на гр. Велико
Търново.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
при който ответникът носи доказателствената тежест при условията на пълно и
главно доказване да установи,
че е собственик на процесния терен с площ от 813
кв.м., представляващ паркинг с 24 паркоместа,
организиран върху покрива на сграда-автосервиз, обособена като самостоятелен
обект с идентификатор № 10447.514.364.2 по плана на гр. Велико Търново, а в тежест
на ищеца - да
докаже фактите, от които произтича правният му интерес от предявяване на иска, т.е. че притежава твърдяното от него субективно материално
право, засегнато от правния
спор, което да получи защита в настоящия процес.
Доколкото въпросът за допустимостта на
исковата претенция е разрешен с постановеното по гр. д. № 1733/2016 г. на ВКС
решение, то настоящият съдебен състав не следва да обсъжда същия.
В
конкретния случай ответникът „Т.
с.” ООД, аргументирайки правото си на собственост върху процесния
терен, се позовава на деривативен придобивен способ по смисъла на чл.
77 ЗС - проведена публична
продан, в рамките на която му е била възложена собствеността върху недвижим
имот, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Магистрална” № 3 - склад № 7, със
застроена площ от 735.75 кв.м, заедно с 12.5454 ид.
ч. от общите части на сградата и от съответното право на строеж.
Съгласно съдебната
практика (Решение № 10/6.2.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4598/2014 г., II г.о.)
право на собственост може да съществува само върху застроен обект, който
съставлява самостоятелен обект на вещни права, съгласно действалите към момента
на построяването или обособяването му или понастоящем строителни правила и
нормативи. В нормативните актове, касаещи устройството на територията и
строителството, не е дадено легално определение за „паркинг” или „паркомясто”,
въпреки че в Закона за
устройство на територията и в подзаконовите
нормативни актове по прилагането му съществува изискване за наличие на незастроена площ в границите на съответния имот, която да служи за
паркиране. Така в зависимост от местонахождението си паркингите
или местата за паркиране могат да представляват прилежаща част от сградата,
когато са разположени в територията на имота, в който е построена тази сграда (съгласно
§ 1, т. 2 от ДР ЗУЕС „прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост” е част
от територията на поземлен имот с комплексно застрояване, в който е построена
сградата в режим на етажна собственост и която включва заедно или поотделно
обекти като озеленени площи, площадки за игра, места за паркиране и др.), или да представляват общи части на
сградата, когато се намират в останалото между други самостоятелни обекти на
подземен или приземен етаж от самата сграда, но не попадат в самостоятелен
обект. Самата „прилежаща площ”, от
своя страна, следва да се съотнесе към сгради, които
са изградени в режим на комплексно застрояване по смисъла на чл. 22, ал. 1 ЗУТ,
какъвто е процесният случай, като начинът на
застрояване се определя в подробния устройствен план,
разрешението за строеж и инвестиционния проект. Тук следва да се има в предвид,
че предвиждането на
паркинги, респ. на места за паркиране, в строителната документация има значение
за законността на самите строежи,
но не превръща съответните паркинги/места за паркиране в нови
обекти на правото. Възможно е и хипотеза, при която един паркинг
да бъде и
самостоятелен обект в сграда, същият да
разполага със самостоятелен идентификатор и да отговаря на
изискванията за „обект”, според в
легалните определения на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР и § 1, т. 1 от ДР на ЗУЕС, какъвто обаче не е настоящия случая,
доколкото нито целият паркинг с площ от 1 890 кв.м., нито процесния
терен с площ от 813 кв.м. не отговаря на изискванията за „обект” по смисъла на изброените разпоредби.
В случая ответникът заявява, че процесният
терен - паркинг за 24 броя леки коли, е част от неговия собствен имот -
покривът на сграда с идентификатор № 10447.514.364.2, като в издадения в негова
полза констативен нотариален акт въпросният терен е определен именно по този
начин - паркинг за 24 броя леки коли с площ от 813 кв.м. Този паркинг, съгласно
заключението на вещото лице по техническата експертиза, представлява реална
част от незастроената северна част на ПИ с
идентификатор № 10447.514.364, цялата с площ от 1 890 кв.м., както същият не е
нанесен на кадастралната карта. Т.е. както самият паркинг, така и разположените
в него 24 броя места за паркиране, не притежават характеристиките
самостоятелност и обособеност, доколкото не представляват „обект” по
смисъла на § 5, т. 39 от ЗУТ - самостоятелен строеж или реална част от строеж с
определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално
предназначение и идентификатор по ЗКИР.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР „самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на
техническата инфраструктура” е
обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има
самостоятелно функционално предназначение.
В случая от заключението на техническата експертиза се установява, а и не се
спори по делото, че процесният терен от 813 кв.м.,
представлява реална част от незастроената част на ПИ
с идентификатор 10447.514.364, както и че същият не е обособен по някакъв начин
от цялата незастроена част (било то с ограждащи стени
или по някакъв друг начин), което изключва възможността да се приеме, че същият
има самостоятелно функционално предназначение. Процесният
терен не представлява и „строеж” по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.7.2003
г. за номенклатурата на видовете строежи. Съгласно § 5, т. 38 от ЗУТ „строежи” са надземни, полуподземни,
подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация и адаптация на недвижими
културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението, като анализът разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 30.7.2003 г. за номенклатурата
на видовете строежи, от своя
страна, налага извод, че строеж е налице в случаите, когато целият имот се застроява
само и единствено с открит паркинг с капацитет от 50 до 100 паркоместа,
но не и когато застрояването на паркинга се явява допълващо по смисъла на чл.
43, ал. 1 от
ЗУТ, както е в случая. В хипотезата на допълващо застрояване паркингът с
обща площ от 1 890 кв.м., както и процесният терен от
813 кв.м., който е част от него, представлява принадлежа площ към изградената в урегулирания поземлен имот сграда, представляваща част от реализираното
комплексно мероприятие, и няма самостоятелно значение.
Както вече беше посочено, от изложеното в
комплексния доклад, изготвен от ЕТ „Елица 99 - Цанко Марков”, става ясно, че
според зададените в инвестиционния проект технически показатели към „Търговски
комплекс, складова база на „Виктория Ин” АД и
офис-сграда” е предвидено изграждането на паркинг с площ от 1 890 кв.м., който
да полза изградените магазини и складове и който съгласно заключението по
техническата експертиза представлява част от незастроената
част от ПИ с идентификатор 10447.514.364. В този смисъл е и изложеното в
писмото на Община Велико Търново (л. 211), според което паркингът е отразен в
основните одобрени проекти за търговския комплекс и е построен със
строителството на същия. Тук следва да се има в предвид, че паркингът е
изпълнен като прилежаща част към изградения търговски комплекс, складова база и
офис-сграда и няма самостоятелен характер, като обстоятелството дали
изграждането му е било предвидено в одобрените инвестиционен и технически
проект би имало значение единствено към законността на самия строеж.
В процесния
случай, доколкото по делото е установено, че в реализираното комплексно
застрояване на „Търговски комплекс, складова база на „Виктория Ин” АД и офис-сграда” са изградени самостоятелни обекти на
собственост, които понастоящем са собственост на различни лица (това са
най-малко страните по делото), съдът приема, че е налице възникнала етажна
собственост по смисъла на чл. 37 от Закона за собствеността. В този ред на
мисли и имайки в предвид, че при спорния терен от 813 кв.м. липсват белезите
самостоятелност и обособеност, съдът намира, че същият не може да бъде индивидуална
собственост на ответника. Дори да се приеме становището на последния, че при
съставянето на нотариалния акт по обстоятелствена проверка нотариусът се е
ръководел от принципа, че собственикът на сградата е собственик и на нейния
покрив, то въпросният покрив представлява обща част от сграда в режим на етажна
собственост и не може да бъде обект на самостоятелни вещни права.
В случая процесният
терен от 813 кв.м. има двойна функция - същият е едновременно паркинг,
обслужващ сградата на ищеца, и покрив на сградата на ответника, като начинът му
на използване не променя неговия несамостоятелен характер, независимо от
обстоятелството дали се ползва от един или от няколко от съсобствениците.
Противното би означавало да се приеме, че реалната част от покрива, разположена
непосредствено над съответните самостоятелни обекти в етажната собственост
(жилища, ателиета, магазини и пр.), е индивидуална собственост на отделните
етажни собственици над чиито обекти се намира тази реална част, което
противоречи на чл. 38 ЗС. Ответникът може да бъде собственик (и съгласно
възлагателното постановление по изп. дело № 40/2010
г. на ЧСИ Дияна Колева същият е собственик) на идеални части от общите части на
сградата - склад № 7, със застроена площ от 735.75 кв.м, но не и собственик на
реална част от тези общи части.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
предявеният отрицателен установителен иск за
собственост на терен с площ от 813 кв.м., представляващ паркинг с 24 паркоместа, организиран върху покрива на сграда, обособена
като самостоятелен обект с идентификатор № 10447.514.364.2 по плана на гр.
Велико Търново, е основателен и следва да бъде уважен.
Единствено в допълнение следва да се отбележи, че ищецът, на
свой ред, легитимирайки като собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10447.514.364.1.7, също не би могъл да бъде едноличен собственик
на спорния терен от 813 кв.м. по изложените вече съображения, че право
на собственост може да съществува само върху застроен обект, който съставлява
самостоятелен обект на вещни права, съгласно действалите към момента на
построяването или обособяването му или понастоящем строителни правила и
нормативи, а процесният терен не е такъв обект.
Предвид основателността
на предявения отрицателен установителен иск, съдът следва да отмени издадения по
обстоятелствена проверка нотариален акт, легитимиращ собствеността на ответника, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, но единствено в частта, касаеща процесния терен.
По разноските.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 4 200 лева, доказателства за чието заплащане са
представени по делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235 ГПК,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение ищеца „E.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Никола Симов” № 3,
представляван от Л. Н. Р., че ответникът „Т. с.” ООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, ул. „Филип Тотю”
№ 4, представляван от Т. Ил. Др., не е
собственик на терен с площ от 813 кв.м., представляващ паркинг с 24 броя паркоместа, организиран върху покрива на сграда-автосервиз,
обособена като самостоятелен обект с идентификатор № 10447.514.364.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Велико Търново.
ОТМЕНЯ Нотариален акт № 605, том ІV, рег. № 8773, дело № 489/13.12.2013 г. на Ангел
Кънчев - помощник-нотариус по заместване при Денчо Денчев,
рег. № 145, в частта, с която по
реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК ответникът „Т. с.” ООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, ул. „Филип Тотю”
№ 4, представляван от Т. Ил. Др., е признат за собственик на паркинг за 24 броя
леки коли, с достъп към него от улицата на запад от имота и с площ от 813 кв.м.,
организиран върху покрива на сграда с идентификатор № 10447.514.364.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велико Търново.
ОСЪЖДА „Т. с.” ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. Горна Оряховица, ул. „Филип Тотю”
№ 4, представляван от Т. Ил. Др., да заплати на „E.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Никола Симов” № 3,
представляван от Л. Н. Р., сумата от 4 200 (четири хиляди и двеста) лева - направени
в производството разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: