Присъда по дело №483/2021 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 47 |
| Дата: | 8 септември 2021 г. (в сила от 15 декември 2021 г.) |
| Съдия: | Камен Гатев |
| Дело: | 20215220200483 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 22 март 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Тъжителят Д. Г. П. твърди, че с подсъдимата Б. М. К. живеели на
съпружески начала, като от връзката си имат родени три деца - Р.Д. П.а , ЕГН
..., Д.Д. П.а , ЕГН... и М. Д. П. , ЕГН **********.
Твърди, че Решение №798 от 29.07.2020г. по гр. д. № 4772/2019г.
Районен съд Пазарджик било утвърдено постигнатото между тях като
родитЕ. на малолетните ни деца споразумение в производството по чл.127
ал.1 от СК. С това решение упражняването на родителските права по
отношение на децата им били предоставени на майката Б. М. К., като бил
определен режим на лични отношения между децата и бащата.Решението
било влязло в сила на 29.07.2020г.Твърди тъжителят, че на 04.12.2020 г.
изпратил на подсъдимата К. имейл с текст: „утре ще взема децата”, след като
не успял да се свърже с нея по телефона.
Твърди , че на 05.12.2020 г. около 9.30ч. паркирал колата си пред дома
на Б. М. К. в гр.С. , за да вземе децата с него, съобразно определения режим
на лични отношения със съдебното решение, като с него бил и Б. С., съпруг
на сестра му. Пред входната врата на къщата звъннал на подсъдимата, но тя
отново не вдигнала. След това звъннал и на звънеца на входната врата, но
никой не излязал. Затова се обадил на бащата на подсъдимата - М. К., който
излязал пред къщата, но останал в двора и крещейки му казал, че няма да
види децата си повече, като започна да ги гони, викайки да не е стъпил повече
тук. През това време подсъдимата К. била в къщата, тъй като преди да
паркира колата я видЕ. с Б. С. на терасата. След като разбрал, че подсъдимата
няма да му даде децата, подал жалба срещу нея с вх.№ 7726/05.12.2020 г. в
Полицията гр.С..
Тъжителят твърди, че на 19.12.2020 г. отново, след като предишния ден
изпратил съобщение до имейла на Б. К., опитал да вземе децата, като този път
с него била сестра му Е. Стойнева. Били застанали пред дворната врата на
къщата, разположена навътре в двора.Твърди, че набрал по телефона
подсъдимата К. , но тя отново не вдигнала и затова отново се обадил на
баща и. Той отворил вратата на къщата и започнал да крещи да се махат.
Няколко минути след това от къщата излязла и Б. К., застанала до баща си и
на молбата му да даде децата се провикнала: „няма да ти дам децата, махай
се, да не си стъпил повече тук”.
След като се убедил, че подсъдимата няма да му даде децата
доброволно, тъжителят се обадил на тел. 112.След десетина минути дошли
двама полицаи , които разговаряли с подсъдимата ,но въпреки това тя не му
дала децата.
Счита тъжителят, че подсъдимата Б.К. е извършила престъпление по чл.
182 от НК затова, че 05.12.2020 г. и на 19.12.2020 г. в гр. С. не е изпълнила
1
съдебно Решение №798 от 29.07.2020г. по гр. д. №4772/2019 г. по описа на
Районен съд Пазарджик, в частта му, която урежда режима на лични
отношения между него - Д.П. и неговите деца Р. Д. П.а , ЕГН ..., Д.Д. П.а,
ЕГН ... и М. Д. П. , ЕГН **********.
В съдебно заседание тъжбата се поддържа от тъжителя лично и чрез
повереника адв.Н.К..
Подсъдимата Б.К. дава обяснения в хода на съдебното следствие.
Защитникът адв.З.Д. пледира за оправдателна присъда по съображения,
изложени в хода на съдебните прения.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност,при спазване разпоредбите на чл.301
НПК, съобразно чл.14 и 18 НПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
Видно от Решение №798 /29.07.2020г. по гр. д. № 4772/2019г. Районен съд
Пазарджик,в производство по реда на чл.127ал.1 СК било утвърдено постигнатото между Б.
М. К. и Д. Г. П. споразумение, в сила от същата дата. По силата на това решение
упражняването на родителските права по отношение на децата Р.Д. П.а , ЕГН ..., Д.Д. П.а ,
ЕГН ... и М. Д. П. , ЕГН ********** било предоставено на майката. На бащата Д.П. бил
определен режим на лични отношение с децата, а именно да ги вижда и взема при себе си с
преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.30 в събота до 16.30ч. в
неделя, както и 20 дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск.
На 05.12.2020г. около 09.30ч. тъжителят П. пристигнал заедно със св. Б. С., съпруг на
сестра му – св. Е. С., пред дома на подсъдимата К. – къща в гр.С., което било първото му
посещение при децата след постановяване на Решение №798 /29.07.2020г. по гр. д. №
4772/2019г. Районен съд Пазарджик. Предишният ден подсъдимата К. била получила
имейл, изпратен от тъжителя, че ще идва да вземе децата, поради което била известена и
сутринта на 05.12.2020г. подготвяла децата, въпреки че те отказвали да се виждат с него.
Докато подсъдимата се занимавала с децата,заедно със своята майка – св. И. К., тъжителят
звъннал по телефона на бащата на подсъдимата К. – св. М. К.. Последният слязъл в двора
пред къщата, а тъжителят П., намирайки се до оградата на двора заявил пред св. К. , че е
дошъл за децата.
Св. К. отговорил, че се качва до горе, но действията му били изтълкувани като отказ
да получи децата, поради което си тръгнал, като депозирал и жалба в Полицията гр.С. за
това,че е възпрепятстван да упражни правата си.Била извършена проверка от полицията в
гр.С., а в следващите дни подсъдимата К. потърсила съдействие от Отдел „Закрила на детето
„ при ДСП С., с цел психологическа подкрепа на децата и мотивацията им да се срещат с
баща си.
На 19.12.2020г. сутринта тъжителят П. отново отишъл да вземе децата си от дома на
подсъдимата К., като предишния ден отново бил изпратил имейл на подсъдимата К..Този
път тъжителят П. бил със своята сестра – св. Е. С..Отново на двора пред къщата излязъл св.
К., а малко след него и подсъдимата К., както и нейната майка – св. И. К.. Подсъдимата К.
казала на тъжителя да изчака, за да дойдат децата .Те обаче отново не искали да се виждат с
баща си , поради което тъжителят отново не ги взел със себе си. Тъжителят подал сигнал на
тел.112, в резултат на което пристигнали полицейски служитЕ. и извършили проверка,
2
включително разговаряли с подсъдимата и нейния баща.
Такава фактическа обстановка Съдът възприе при съвкупна преценка
обясненията на подсъдимата К., показанията на свидетЕ.те Б. С. , Е. С., М. К.,
И. К., показанията на децата Р.Д. П.а , ЕГН ... и Д.Д. П.а , ЕГН ... , приетите
по делото писмени доказателствени средства и изслушаната съдебно –
психологическа експертиза.
Следва да се отбележи, че свидетЕ.те Б. С. и Е. С. са близки роднини на
тъжителя – съответно зет и сестра, а свидетЕ.те М. и И. К.и са родитЕ. на
подсъдимата, поради което за всички тези свидетЕ. има съмнение за
пристрастност в показанията им.
Съдът не даде вяра на показанията на св. Б. С. в частта за казани от
св.К. на 05.12.2020г. думи „ ти деца няма да видиш, махай се оттук, повече да
не си стъпил тук“. Тези показания са изолирани и не се подкрепят от други
доказателствени средства.Същото важи и за показанията на св. Е. С. за дата
19.12.2020г и дуМ. на подсъдимата К. „не ,няма да ти дам децата“.
При извършената очна ставка между св.М.К. и Б.С., както и Е.С. и И.К.,
всеки от тях настоя, че казва истината.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимата К. ,както и показанията
на свидетЕ.те М. К. и И. К. в смисъл, че и трите деца Р. , Д. и М. на двете дати
05.12.2020г . и на 19.12.2020г. са заявили нежеланието си да се виждат баща
си и същият да ги взема със себе си .
В този аспект обясненията на подсъдимата и показанията на свидетЕ.те
М.К. и И.К. кореспондират както с показанията на двете деца, навършили 10г.
възраст - Р.Д. П.а , ЕГН ... и Д.Д. П.а , ЕГН ..., така заключението на приетата
съдебно – психологична експертиза на вещото лице М.К., както и приетите по
делото социални доклади на Дирекция „Социално подпомагане“ С. и на
Комплекс за социални услуги за деца и семейства гр.Пазарджик.
В съдебно заседание детето Р. П.а заяви, че те / трите деца/ не искат да
се виждат с баща си, тъй като ги е страх да останат насаме с него.Посочи, че
по-рано ги е обиждал, хвърлял е неща по тях, стрелял пред тях по куче с
пушка – преди около 3 -4 години.Заяви още детето Р., че била свидетел на
разговор по телефона около два месеца след раздялата между родитЕ.те и,
когато те разговаряли по телефона и майка и казала на баща и че трябва да се
вижда с децата и да плаща издръжка, а баща и отговорил, че няма да дава
пари и не иска да ги вижда.Понастоящем срещите с баща и ставали само чрез
психолози.
Детето Д. Примова също даде показания, че няма желание и я е страх да
се вижда с баща си.Последният използвал вулгарни думи, псувал и обиждал,
а веднъж го видяла и да стреля с пушка по куче.В друг случай ритнал по
3
нейна посока касетка, която я ударила.
Съдът кредитира изцяло заключението на приетата съдебно –
психологична експертиза, което е компетентно изготвено и неоспорено от
страните.По т.2 от експертизата не е установено манипулиране на мисленето
и поведението на децата от страна на техен близък, включително баба и
дядо.По т.1 от заключението е направен извода за наличие на действително
нежелание на децата да виждат баща си, на базата на минал негативен опит в
общуването с него.При проведената психологическа беседа и изследване с
децата Р. и Д. вещото лице също е установило конкретни негативни
изживявания на децата, свързани с баща им, докато са живЕ. заедно с него –
грубо държане и обиди по техен адрес и други подобни, като в крайна сметка
са заявили нежеланието си да се виждат с баща си.
По делото се приеха още Социални доклади за оценка на постъпил
сигнал на Дирекция“Социално подпомагане“ С. , за работа по случай на дете
в риск, Доклади на Консорциум Алианс за социално развитие – Пазарджик,
Комплекс за социални услуги за деца и семейства, по отношение на всяко от
децата Д.Д. Пирипова, Р.Д. Примова и М. Д. П..Инициативата е била на
подъсдимата Б.К., видно от Заявление до директора на ДСП С. от
11.12.2020г., т.е. след първата инкриминиранта дата на 05.12.2020г. / л.66 от
делото/. Всички тези документи са преценени от вещото лице М.К. при
изготвяне на експертизата. Отделно констатациите на социалните работници
и психолози също водят до извода за наличие на нежелание и дори страх у
всяко едно от децата да се виждат с баща си след раздялата на родитЕ.те им,
предвид на техните преживявания в семейната среда, в която е присъствал и
бащата.
При възприетата фактическа обстановка Съдът намери ,че частното
обвинение по чл.182 ал.2 НК във вр. с чл.26ал.1 НК срещу подсъдимата К. -
за това, че 05.12.2020 г. и на 19.12.2020 г. в гр. С. не е изпълнила съдебно
Решение №798 от 29.07.2020г. по гр. д. №4772/2019 г. по описа на Районен
съд Пазарджик, в частта му, която урежда режима на лични отношения между
него - Д.П. и неговите деца Р. Д. П.а , ЕГН ..., Д.Д. П.а, ЕГН ... и М. Д. П. ,
ЕГН ********** е недоказано, поради което подсъдимата Б.К. беше
оправдана.
Съдът намери, че подсъдимата К. не е осъществила от обективна и
субективна страна признаците на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК – да
не изпълни или по какъвто и да е начин да осуети изпълнението на решение
относно упражняване на родителски права или лични контакти с дете.
За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 от
НК, е необходимо от обективна страна да бъде установено, че родител или
друг сродник не изпълнява или по какъвто и да е начин осуетява
изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права
4
или относно лични контакти с дете.Обективната съставомерност на деянието
по този състав изисква да е налице влязло в сила решение относно
упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете.
Изпълнителното деяние може да се осъществи в някоя от следните две форми
– неизпълнение на съдебно решение или осуетяване изпълнението на съдебно
решение.
Неизпълнението на съдебно решение е налице, когато субектът не
изпълни конкретни предписания на съда относно упражняването на
родителски права или относно лични контакти с дете, като например
непредаване на дете, недопускане на правоимащия да осъществи лични
контакти с дете и други. Тази форма на изпълнително деяние се осъществява
чрез бездействие. Престъплението, осъществено в тази форма, е уредено като
формално или още на просто извършване. Осуетяване изпълнението на
съдебно решение е налице, когато деецът създаде каквито и да било
обективни пречки за упражняване на съответното право от правоимащия.
Тази форма на изпълнително деяние се осъществява както чрез действие, така
и чрез бездействие или съчетание от двете. Престъплението, осъществено в
тази форма, е резултатно.
От субективна страна то може да се извърши от особен субект,
умишлено, при пряк или евентуален умисъл. Деецът следва да съзнава, че
упражняването на родителските права или правото на лични контакти с
детето са уредени със съдебно решение, да предвижда осуетяването на
изпълнението на това решение или неговото неизпълнение, като иска или
допуска това.
По настоящето дело не се доказа подсъдимата К. и на двете
инкриминирани дати - 05.12.2020г. и 19.12.2020г да е извършила действия , с
които не изпълнява или по какъвто и да е начин осуетява изпълнението на
съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно
лични контакти - Решение №798 от 29.07.2020г. по гр. д. №4772/2019 г. по
описа на Районен съд Пазарджик, в частта му, която урежда режима на лични
отношения между него - Д.П. и неговите деца Р. Д. П.а , ЕГН ..., Д.Д. П.а,
ЕГН ... и М. Д. П. , ЕГН **********.
От друга страна, категорично се установи липсата на умисъл в действията
на подсъдимата К. , предвид несъмнено установеното нежелание и дори страх
у всяко едно от децата да се виждат и да остават с баща си – тъжителя П..
По аргумент от чл.190ал.І НПК, в тежест на тъжителя Д.П. се
възложиха сторените от подсъдимата Б.К. разноски за адвокатска защита в
размер на 600лв.
Мотивиран от горното, Съдът постанови присъдата си.
5
Районен съдия:
6