№ 7888
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110101503 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от Г. В. Т.,ЕГН : ********** , чрез адв.Л.Б., САК против
Военномедицинска академия – МБАЛ-София ,с която са предявени кумулативно съединени
искове ,с правно основание чл.344, ал.1, т.1 ,т.2 и т.3 ,вр. чл.225,ал.1 от КТ – за
признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна ;за възстановяване на
предишната работа ;за присъждане на обезщетение за времето ,през което е останал без
работа, поради уволнението.
В исковата молба ищецът претендира ,че незаконосъобразно му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение с
ответника ,по силата на което е заемал длъжността „лекар,началник отделение“.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на
длъжността „лекар,началник отделение “ в Отделение „Кинезитерапия и непреформирани
фактори“,в последствие променено на „Медицинска рехабилитация и непреформирани
фактори“ към Първа клиника по физикална и рехабилитационна медицина към ВМАМБАЛ-
София,при 8 часов работен ден, от 07,30часа до 16,00часа.Също така със Заповед
№1631/01.09.2021год. бил командирован да изпълнява функциите си в Ковид зоните ,за
периода 01.09.2021год. – 30.09.2021год.,за времето от 07,30часа до 14,30часа. Поддържа, че
със Заповед 2349/15.12.2021 г., му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Поддържа, че уволнението му е незаконно ,тъй като не е извършил вмененото му
нарушение.Оспорва на 24.09.2021год. да не е изпълнил задълженията си.На тази дата ,до
16,00часа бил на работното си място,пациента,записал час за преглед през регистратурата за
15,30часа,не се явил за същия ,а в 15,55часа,при което не било възможно да се извърши
прегледа му за оставащите 5 минути до края на работното му време,като за същия били
необходими поне 20 минути.Твърди ,че за това било обяснено на пациента,но той се
1
подразнил,влезнал в кабинета му и настоявал да бъде прегледан.Сочи,че в последствие
отново срещнал същото лице ,което било настанено за лечение в стационара на ВМА, и
което се държало грубо с него,докато провеждал ежедневната си визитация, и заявило ,че не
желае да бъде лекувано от него.Изложените в сигнала твърдения счита за неверни и
клеветнически.Излага твърдения и за негативно отношение на прекия му
ръководител,извършил редица проверки и изготвил рапорти;за системен натиск от
ръководството върху неваксинираните,между които и ищеца;за търсенето на нов началник
на отделението,по време в което той работел там и го ръководил,поради което навежда
доводи за недобросъвестност от страна на работодателя при налагане на дисциплинарното
уволнение,целящ да го отстрани от длъжност. Също така оспорва така вмененото му
нарушение да представлява злоупотреба с доверието на работодателя ,както и да е уронило
доброто му име.Счита ,че не става ясно кои други трудови задължения не е
изпълнил.Оспорва и да е налице основание да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно
наказание“уволнение“,съгласно чл.190,ал.1,т.1,2 ,5 и 6 от КТ ,а оспорва да са налице
основания за изискуемата системност ,по смисъла на чл.190,ал.1,т.3 от КТ. Счита и че
дисциплинарното наказание е прекомерно с оглед тежестта на твърдените нарушения. Ето
защо моли съда да признае уволнението му за незаконосъобразно и същото да бъде
отменено;да бъде възстановен на предишната длъжност; да му бъде заплатено обезщетение
за времето ,през което е останал без работа ,поради уволнението , за шест месеца,в общ
размер от 10 688,10лв. ,ведно със законната лихва ,като твърди ,че предявява частичен иск от
2000лв.
С определение от 07.04.2022год. в о.с.з. е допуснато ,на основание чл.214 от ГПК
изменение на предявения иск ,с правно основание чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 от КТ като
същия се счита за предявен за сумата от 11 684,94лв.,представляваща обезщетение в размер
на шест брутни трудови възнаграждения ,за времето ,през което ищецът е останал без работа
,поради незаконното уволнение ,за периода от 16.12.2021год. до 15.06.2022год.,ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 13.01.2022год. до
окончателното й заплащане.
В с.з. ищецът се явява лично и с адв.Б. ,поддържа така предявените
искове.Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В писмения си отговор ответната страна Военномедицинска академия – МБАЛ-
София изцяло оспорва претенциите на ищеца като неоснователни. Счита ,че заповедта ,с
която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение „ на ищеца е законосъобразна
,същата е мотивирана,при издаването й са спазени изискуемите материалноправни и
процесуалноправни предпоставки. Счита ,че наложеното на ищеца дисциплинарно
наказание е определено съобразно критериите на чл.189,ал.1 от КТ. В този смисъл ответника
оспорва изцяло предявените от ищцата обективно съединени искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 ,т.2 и т.3 КТ вр. чл.225,ал.1 от КТ.В с.з. се представлява от процесуален
представител,който поддържа възраженията,моли съда да отхвърли предявените
искове,претендира деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
2
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа
страна следното:
Наличието на трудово правоотношение между страните преди издаване на
процесната заповед за уволнение, както и заеманата преди уволнението длъжност, не се
оспорват от ответника и по аргумент от обратното на чл. 153 ГПК не се нуждаят от
доказване. Не се спори между страните, че ищеца е заемал, по силата на трудово
правоотношение длъжността „лекар,началник на отделение“ Медицинска рехабилитация и
непреформирани фактори“ в Първа клиника по физикална и рехабилитационна медицина
към катедра „Ортопедия,травматология,реконструктивна хирургия и физиотерапия“ на
МБАЛ-София,към ВМА,съгласно Трудов договор № 440/29.05.2019год. Работното му време
е от 07,30часа до 16,00часа,съгласно чл.29 от Правилника за вътрешния трудов ред,а
съгласно чл.30,разпределението на работното време е определено с Общоболничен
график.Съгласно чл.17 ,т.4 5 т.5 има задължение да спазва работното време и установения
режим на труд и почивка,а така също да използва цялото работно време за изпълнение на
възложената работа.
Също така ,със Заповед №1631/01.09.2021год. бил командирован да изпълнява
функциите си в Ковид зоните ,за периода 01.09.2021год. – 30.09.2021год.,за времето от
07,30часа до 14,30часа.
На ищецът са били връчени Длъжностна характеристика за заеманата длъжност на
01.07.2020год.,а така също и Правилник за вътрешния трудов ред на ръководството и
централната администрация на ВМА,МБАЛ-София и Етичен кодекс,съобразно декларация
от 03.06.2019год.На същия са връчени Функционални задължения към Заповед №
1123/01.06.2021год. на 02.06.2021год. ,Функционални задължения към Заповед №
1631/01.09.2021год. на 01.09.2021год.,разработени на 10.12.2020год. от Началник на Първа
клиника по Физикална и рехабилитационна медицина,съгласно които има задължение да
работи с клиенти с Ковид 19 на лечение в Първа и Втора клиники по инфекционни
болести,Клиника по пневмология и фтизиатрия,по ендокринология и болести на
обмяната,Клиника по вътрешни болести.
Връчени са му и Функционални задължения към Заповед № 1631/01.09.2021год. на
01.09.2021год.,разработени на 31.05.2021год. от Началник на Първа клиника по Физикална
и рехабилитационна медицина,за което е положен подпис на ищеца на 06.2021год.,като по
т.8 ,освен работата в посочените места е предвидено задължение ,в останалото време да
подпомага ежедневната дейност на Първа КФРМ.
Не се спори ,че със Заповед № 2349/15.12.2021 г. на Началник на ВМА,с която ,на
основание чл.188,т.3 вр. чл.187,ал.1,т.8 ,предл. първо „злоупотреба с доверието и уронване
на доброто име на предприето“ и т.10 ,пр. първо „неизпълнение на други трудови
задължения,предвидени в закони и други нормативни актове“ от КТ на д-р Г. В. Т. е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му
правоотношение .Заповедта е връчена на ищецът на 16.12.2021год.,при отказ да я
3
подпише,който е удостоверен с подписите на двама свидетели.
В мотивите на заповедта е посочено ,че в регистратурата на ВМА е постъпила
сигнал,рег.№в-9203/19.10.2021год. от г-н Емил Йошев,относно непрофесионално и
неетично поведение при упражняване на лекарска практика,при записан преглед от лекар-
специалист по физикална и рехабилитационна медицина за 24.09.2021год. за 15,30часа ,при
д-р Г.Т..Изложено е ,че пациентът описал ,че бил приет към 15,45часа-15,50часа,като
същият се държал фамилиарно,използвал обидни изрази,правел намеци за заплащане
прегледа лично на него ,а не по установения ред.Д-р Т. заявил на пациента ,че по отношение
на неговото заболяване и провеждане на процедури не може да му помогне,да си търси
частна клиника,имал и възражения за записания час,защото минавало 16,00часа и пациента
следвало да си запише друг час.Д-р Т. поискал да задържи представеното от пациента
направление по здравна каса,за да го отчете в понеделник,защото на пациента нямало да му
трябва в частната клиника,а на него му били нужни пари.Поведението на ищецът
мотивирало Емил Йошев да се откаже да се лекува при него,и да напусне кабинета му ,а в
последствие да подаде сигнала.
Сочи се че била извършена проверка ,при която било установено ,че действително
на 24.09.2021год. е имал записан час за преглед в 15,30часа ,който не бил избран от
пациента и е действително последен час за преглед при д-р Т..За този ден графикът му за
прегледи бил запълнен и имало записани пациенти с часове – 13,30ч,14,00ч,14,30ч и
15,00ч.Прието е че записаният час на пациента е бил в установеното работно време
,съгласно чл.30 от Правилника за вътрешния ред.
Посочено е че съгласно КТ ,работниците и служителите следва да изпълняват точно
и добросъвестно задълженията си като при изпълнение на работата си са длъжни да се
явяват на време на работа и да бъдат на работното си място до края на работното време.Ето
защо е прието ,че предвид изложеното в сигнала на пациента ,поведението на д.р Т. се
квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина ,по смисъла на чл.187,ал.1,т.8
,предл. първо „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприето“ и т.10
,пр. първо „неизпълнение на други трудови задължения,предвидени в закони и други
нормативни актове“ от КТ ,във връзка с чл.2,т.4,6 и 7 от Кодекса за професионална етика на
лекарите в България.
Изложени са мотиви за определяне на дисциплинарното наказание „Уволнение“
,като е посочено ,че са взети предвид тежестта на извършеното нарушение,цялостното
поведение на ищеца и предходни нарушения,а именно – наложено със Заповед №
1186/11.06.2021год. на началника на ВМА дисциплинарно наказание „забележка“,във връзка
с констатирани случаи на неетичното му поведение.Прието е че въпреки наложеното
наказание ,поведението му продължавало да се отклонява от професионални и етични
норми,като по повод рапорт през м.юли 2021год. била извършена проверка в клиниката
,относно поведенчески проблеми при общуването му с персонала на клиниката и с пациенти
на стационарно лечение в други клиники и самостоятелни отделения на МБАЛ-София към
ВМА.
4
Предвид изложените мотиви и при съобразяване на чл.190,ал.1,т.3 и т.7 от КТ ,при
спазване на критериите на чл.189 от КТ е определено най-тежкото наказание „Уволнение“.
С писмо ,рег.№И-9526/06.12.2021год. от Г. В. Т.а са поискани в тридневен срок ,на
основание чл.193 от КТ ,писмени обяснения по повод изложеното в писмото
нарушение.Обясненията са изискани във връзка с постъпил сигнал от пациент Емил
Йошев,посочено е изрично ,че се отнася до дисциплинарни нарушения по смисъла на
чл.187,т.8,пр. първо и т.10,пр. първо от КТ ,вр. чл.2,т.4,6 и 7 от Кодекса за професионална
етика.
Ищецът е представил Писмени обяснения до началник на ВМА ,във връзка с
постъпилия сигнал от Е.Й .,като е отрекъл изцяло изложеното в него.
Представена е по делото Заповед № 1186/11.06.2021год., на Началник на ВМА ,с
която на основание чл.188,т.1 от КТ вр. чл.187,ал.1,т.7,т.10 от КТ е наложено дисциплинарно
наказание „Забележка“ на д-р Г. В. Т. ,за извършено нарушения във връзка с постъпили
оплаквания и сигнали от пациенти,служители и студенти-стажанти в Първа КФРМ ,за
прояви на непрофесионално поведение на д.р Т.,изразяващо се във
фамилиарничене,арогантност,а в някои случаи нападателност с използване на неподходящ
за добрите нрави език.Заповедта е връчена на ищеца на 11.06.2021год.
От заключението на вещото лице по ССчЕ,което съдът приема като неоспорено по
делото ,се установява ,че брутното трудово възнаграждение на ищеца ,за месеца
предхождащ уволнението е 1947,49лв. или за период от шест месеца то възлиза на
11 684,94лв.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели на страната на ответника – Любина Веселинова ,началник на Първа клиника по
физикална и рехабилитаицонна медицина в МБАЛ-ВМА и Емил Митков Йошев.
Показанията на свидетелите са подробни, вътрешнонепротиворечиви и съответни на
останалия събрал по делото доказателствен материал, предвид което се кредитират изцяло
от съда.
В показанията си св.Любина Запрянова Веселинова,началник Клиника, сочи ,че е в
служебни отношения със Г.Т.,който започнал работа през 2019год.Сочи ,че го съветвала за
започване на работа на вакантно място Началник на отделение в Първа клиника по
физикална и рехабилитационна медицина.След назначаването му на тази длъжност го
подкрепяла,направила и предложение да бъде разкрита докторантура като му била научен
ръководител по тема.Свидетелката сочи ,че още от 2020 год. започнала да получава сигнали
от пациенти и персонал на болницата против Т.,за което тя провеждала разговори с него,че
следва да промени поведението си,което противоречи на професионалната устойчивост и
лекарското поведение.По повод сигнал от 16.04.2021год. от пациент за непроведен преглед
и скандал с него ,депозирала рапорт до началника, за поведението на Т.,с предложение за
вземане на административни мерки,след което му било наложено наказание.Към края на
м.септември постъпил сигнал и от г-н Емил Йошев с оплакване за сходно поведение.Сочи
5
,че след отказа на Г.Т. да го прегледа ,тя извършила прегледа на пациента,поставила
диагноза и започнало лечение.
В тази връзка разговаряла с Т.,който казал ,че съжалява.Според свидетелката д-р Т.
притежава добра професионална компетентност,но има нужда от повече опита,като
сериозния проблем е в липсата на професионална устойчивост и в нарушаването на
професионална етика към пациенти и колеги.
По повод работното време и графика на работа ,свидетелката сочи ,че Първа
клиника работи от 7.30 часа до 16.00 часа,като след 16.00 часа ,ако се наложи лекар остане се
изчаква от дежурния санитар.Ако той е бил освободен,следва лекаря да вземе ключ от
дежурния офицер ,който има отговорност извън часовете за работно време да предостави
достъп до клиниката, след разрешение на началника. Работата в Ковид зона е 7 часа за
всички, които работят като голям брой клиники били трансформирани и съгласно
заповедта на началника на ВМА , всеки един началник на клиниката изработил
функционални длъжностни характеристики. В тези случаи работното време е на 7 часов
работен ден до 14.30 часа, но лекарите, които работят към диагностично консултативния
център на болницата имат право по тяхно волеизявление от предходния месец да променят
графика си на прием, съобразно работата си в Ковид зоните, работа с пациенти здравно
осигурени по НЗОК специализирана извън болнична помощ или съответно да определят
часове, които позволяват да извършват и тази дейност, след като приключат с дейността в
Ковид зоните.Свидетелката сочи ,че Д-р Т. за месец септември е подал график към отдел
„Здравно осигурителен надзор“ - сряда и петък за прием по СИМП между 13.30 и 16.00
часа,който е изпратен в в НЗОК или РЗОК като промени в текущия месец може да се
прави само по изключение.
Св.Емил Йошев в показанията си сочи ,че записал час за преглед на 24.09.2021 г. от
15.30 часа по телефона ,седмица преди това.На тази дата се явил ,известно време се опитвал
да намери кабинета ,което го забавило .Когато стигнал там, кабинета бил отворен, вътре
нямало никой. Към 15.45 часа д-р Т. дошъл от друг коридор, бил цивилно облечен, попитал
го дали е пациента за 15.30 часа. Св.Йошев го последвал / кабинета бил отворен/ и при
влизането същият му каза „Няма ли да затвориш тази врата, в кошара ли си живял до сега?“.
След това свидетеля му представи папката с документите си , на въпрос „За какво си тук?“,
чу обяснил за проблема с опорно двигателния апарат. След това д-р Т. започнал да го
разпитва какво работи ,на което свидетеля отговорил, представил му медицинските си
документи, както и направление за провеждане на рехабилитация. Според св.Йошев ищеца
доста небрежно ги прегледал като започнал да коментира името на личния му лекар, издал
направлението. Същата се казвала Ванушка Паянтова и ищеца правил коментари по
нейното име.По време на този разговор ищецът обяснявал , че на него му трябвали пари, а
при военните пари не давали. Направил коментари, че свидетеля е адвокат и че от него не
може да изкара пари .Препоръчал му контакти на частна клиника, където имат повече
възможности, тъй като той можел да си плаща . Св.Йошев сочи ,че на няколко пъти
директно му казвал „Ти пари ще ми дадеш ли? Тук не ми плащат“. Това накарало свидетеля
6
да си вземе документите,физически преглед не бил извършен. Д-р Т. иска да задържи
направлението, за да го отчете като извършен преглед, казал му да отиде в частна клиника.
На това свидетеля възразил,взел си направлението и си записал нов час за преглед със
същото направление ,извършен от д.р Веселинова,който бил подробен,протекъл за около 20-
30минути. Сочи също ,че имало възражение от ищеца за часа на прегледа, като той каза
„Как може да ми записват час 15.30 часа да правя преглед?“,но срещата им била в 15.45
часа и продължила по-малко от 10 минути.
Свидетеля Йошев сочи ,че подал сигнала срещу д-р Т. втората десетдневка на
месец октомври като това било провокирано от следваща негова среща в коридора, пред
кабинета на доц.Веселинова ,когато видял Т., с пациент ,с който се държал също
непочтително ,подигравателно ,говорел му :„Ти сега какъв си, лейтенантче ли
си?“/лейтенантче било подигравателно/. „Не майор съм“ му отговорил пациента. Доктор Т.
казал „А, последната мъжка длъжност в армията, от майор нагоре всичките са……“ и
замълчал,след което влязъл в кабината си . Тази случка мотивирала свидетеля ,той приел ,
че нещата при д-р Т. са „малко по-особени“. Същия сочи ,че първоначално имал съмнение за
психичното му състояние или употреба на вещества,поради неадекватното поведение по
време на прегледа му като сочи ,че „.. то всъщност нямаше преглед - на тази ни среща“.
Св.Йошев обяснява и за трета среща с ищеца ,след подаването на сигнала, като сочи ,че
целта му била единствено за взимане на мерки за коригиране на това поведение, което е
подигравателно. Сочи ,че бил мотивиран ,не заради това ,че не бил прегледан,а заради
неговото поведение.В тази връзка обяснява ,че през 2020год. бил в интензивна клиника на
ВМА,възприел поведението и системата на работа на лекарите във ВМА като еталон.
Разпитани са и свидетели ,доведени от ищеца .
Съгласно показанията на св.Г.А.,работещ като ерготерапевт във ВМА,той познава
ищеца от около 10 години.Сочи ,че са в добри отношения,помагали си.Сочи ,че по повод на
д-р Т. не е чувал колегите да говорят,но се държали студено и странели от него.Това не било
от самото начало ,но свидетеля го забелязал на по-късен етап като нямал представа на какво
се дължи това.Не бил виждал или чувал ищеца да има конфликт с пациенти и колеги,той се
справял прилично с работата си.Не бил виждал и д.р. Веселинова са се кара с ищеца.Сочи
,че мнението на ищеца за ваксинациите било отрицателно ,той не одобрявал ваксините,но на
свидетеля не било известно да е имало към него претенции ,че не е ваксиниран.Известен му
бил повода ,по който той не работел вече във ВМА,причината ,която му била съобщена от
ищеца е че бил дошъл пациент,който не бил прегледан около 16,00часа.Свидетеля сочи,че
работното време на клиниките е до 16,00часа като ако лекар остане заключен ,че вика
дежурния офицер.Съобщава за случай,в който бил помолен от д-р Т. да го изчака ,за да
приключи работа като след като дошъл санитар,той бил освободен от ищеца.След това били
заключени в клиниката ,но не помни как били излезли.
Свидетелката Долорес Николова Саботилова,бивша служителка на ВМА,заемала
длъжност „санитар“ или „общ работник“ ,сочи ,че познава ищеца от три години като
последните два и половина месеца от работата си била в неговото отделение.При работата
7
си водела пациенти на прегледи и рехабилитация,контактувала с него.Описва го като човек
с чувство за хумор,внимателен и загрижен към пациентите.Никога в нейно присъствие д-р
Т. не се бил държал подигравателно или грубо с пациенти,не го познавала като такъв
.Свидетелката сочи ,че в тези два и половина месеца ,в които работела с ищеца той бил
„фрустриран“,колегите не разговаряли с него,не общували.Сочи ,че била привиквана от д-р
Веселинова и й било казано ,да не разговаря с колегите от другата клиника,с д-р Т.
конкретно и с пациенти,докато ги обслужва.Сочи и че д-р Т. не бил ваксиниран,поради
което имало „шушукане“ и подигравки от персонала.Сочи ,че според нея д-р Веселинова го
била нарочила,не го харесвала и искала да то махне,за което съди по начина ,по който го
уволнила.Това станало ,според свидетелката един ден, в средата на м.декември ,тя събрала
персонала и им казала ,че нетрябва да им прави впечатление ,че кабинетът на ищеца е
запечатан и ако той дойде за нещата си ,ще бъде с охрана,което свидетелката определя като
„Все едно е престъпник и е станало престъпление“.Според нея д-р Веселинова била прикрит
човек ,не им давала да говорят с ищеца ,защото бил „скандалджия“,колегите от другата
клиника също .
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск по чл.344,ал.1 ,т.1 от КТ е трудов спор,съобразно чл. 357 от КТ.
Предявен е в двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ и е процесуално
допустим.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест ответникът следва да
установи законосъобразното провеждане на процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание, както и наличието на материалните предпоставки за налагане на същото.
Съдът служебно да следи дали е спазена процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание, както и дали заповедта за уволнение отговаря на изискванията
чл. 195, ал. 1 от ГПК.
От събраните писмени доказателства се установява, че описаното в заповедта за
дисциплинарно наказание нарушение са поискани писмени обяснения от ищецът по реда на
чл. 193, ал. 1 от ГПК, който е представил такива.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Всички изброени реквизити са
посочени в оспорваната заповед. Нарушението е подробно описано по дата, време, място и
начин на извършване. Посочени са и законните текстове ,въз основа на които е наложено
наказанието.
От материалноправна страна, съдът намира, че безспорно се установява, че ищецът е
извършил описаното в заповедта деяние. Събрани са писмени доказателства –
сигнал,подаде от св.Йошев ,обяснения от ищеца .Ангажираните гласни доказателствени
средства са в пълно съответствие с писмените доказателства и се отнасят до описаното в
8
заповедта нарушение. Отделно от това, от разпита на свидетелите Йошев и Веселинова
става ясно, че грубото отношение на ищецът не е инцидентно явление, като той системно
се държи грубо и подигравателно, както с пациенти, така и с други служители на ответното
дружество.
Съдът намира, че установените действия и бездействия на ищецът съставляват
нарушение на трудовата дисциплина.
Описаното деяние от 24.09.2021год. ,при което ищецът се е държал фамилиарно и
грубо с пациент,св.Йошев ,съставлява нарушение на чл.187,ал.1,т.8 от КТ ,а именно
„уронване доброто име на предприятието“,както и по т. 10 от същата разпоредба –
неизпълнение на възложената работа", доколко ищецът има задължение да спазва
длъжностната си характеристика,Правилника за вътрешния трудов ред,Етичния кодекс и
Кодекса за професионална етика на лекарите в България.Съгласно разпоредбите на чл.2 от
Кодекса за професионална етика на лекарите в България ,лекарската професия се основава
на ценности,между които и тактичност в отношенията с пациентите
,колегите,вежливост,психологически подход към същите.
Задължение на работника или служителя е да не уронва доброто име на
работодателя, а в случая е уронен авторитета на работодателя пред пациента,тъй като
свидетеля Йошев в показанията си сочи ,че поведението на ищеца ,което той описва като
непочтително ,фамилиарно и подигравателно ,го е мотивирало да подаде сигнала срещу него
,заради необходимостта от коригиране на непрофесионалното отношение към
работата,работодателя и пациента.
Не е основателно възражението на ищеца ,че съгласно чл.12 от Кодекса за
професионална етика на лекарите в България ,той като лекар е имал право да откаже
лечението и консултацията,тъй като между него и пациента липсва необходимото доверие
или липсват условия за изпълнение на неговите професионални права и задължения.В
случая поведението на ищеца,съгласно изложеното в сигнала и свидетелските показания на
св.Йошев е накарало последния да вземе представените документи ,с което на практика да се
откаже от лечението при Т..Действително би могло да се приеме ,че късния час /около
15,45часа/,в който е следвало да се извърши консултацията не предполага пълноценното й
извършване ,при положение ,че за един преглед е необходимо време от 20-30минути,каквото
е било и първоначалното планиране на записания за 15,30часа час за преглед.Но от
цялостния прочит на мотивите на атакуваната заповед се налага извода ,че дисциплинарната
отговорност на ищеца е ангажирана не заради отказа от провеждане на прегледа на
св.Йошев,а поради цялостното му поведение ,което е несъвместимо с ценностите ,на които
се основава лекарската професия и което е неминуема е във вреда на работодателя. Още
повече ,че това поведение не е единична проява ,а е многократно проявявано,което се
установява както от писмените доказателства /обяснения във връзка с дисциплинарното
производство ,приключило със дисциплинарно наказание „забележка“ /,така и от
показанията на св.Емил Йошев,който сочи ,че е станал свидетел и на последващо
неуважително и подигравателно отношение на ищеца към пациент.
9
В процесната заповед е посочено ,че най-тежкото дисциплинарно наказание
„Уволнение“ е определено ,при съобразяване на чл.190,ал.1,т.3 и т.7 от КТ,че са взети
предвид тежестта на извършеното нарушение,цялостното поведение на ищеца и предходни
нарушения .
Съдът счита ,че в случая не са налице „системни нарушения“,по смисъла на
чл.190,ал.1,т.3 от КТ ,тъй като действително със Заповед № 1186/11.06.2021год. на
началника на ВМА е наложено ,считано от 11.06.2021год. ,дисциплинарно наказание
„забележка“,но освен посоченото по-горе и санкционираното с последната заповед
нарушение , не е налице надлежно описано и трето такова.В атакуваната заповед само е
посочено ,че поведението на ищеца ,въпреки наложеното наказание продължава да се
отклонява от професионални и етични норми,без да е индивидуализирано конкретно
нарушение на трудовата дисциплина по време ,място и начин.Не са ангажирани и
доказателства за извършване на такова.
Същевременно самото дисциплинарното нарушение по чл.187,т.8,пр. първо и
т.10,пр. първо от КТ ,вр. чл.2,т.4,6 и 7 от Кодекса за професионална етика попада в
основанието по чл.190,ал.1,т.7 от КТ – друго тежко нарушение на трудовата
дисциплина,което макар и да не е сред изброените в чл.190,ал.1,т.1-6 от КТ е достатъчно
тежко ,с оглед критериите на чл.189 ,ал.1 от КТ ,за да обоснове налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание.
Следва да се приеме и че ищецът не е оборил презумпцията на чл.8,ал.2 от КТ ,тъй
като не доказа ,че работодателят е действал недобросъвестно като е инициирал
дисциплинарното производство.
В случая една част от твърденията са свързани със св.Веселинова ,пряк
ръководител на ищеца.Същата е инициирала дисциплинарно производство ,с рапорт от
29.04.2021год.,в което на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ ,като в
атакуваната заповед от 15.12.2021год. се твърди за втори рапорт,който не е представен по
делото.Процесното дисциплинарно производство,въз основа на което на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ обаче не е в следствие на действия на
св.Веселинова,а е по повод на сигнала от св.Емил Йошев.Последния не може по никакъв
начин да се счита за заинтересован от изхода на спора,а и показанията му съответстват на
изложеното от него в сигнала.За някакво субективно отношение към ищеца свидетелства
само св.Долорес Саботилова,според която св.Веселинова е била нарочила Т..Впрочем
показанията на св.Саботилова са изолирани,не съответстват на приетите по делото писмени
доказателства,според които очевидно Т. е имал конфликти ,не само с пациенти ,но и с
колеги,за което е и наказанието му със Заповед № 1186/11.06.2021год.Ето защо показанията
на тази свидетелка съдът счита за недостоверни и като такива не цени.
Следва да се посочи ,че в показанията на сочения от страна на ищеца свидетел
Г.А. ,не се съдържат данни ,работодателят , в частност св.Веселинова да е имала конфликт
с Т..Св.А. посочва само ,че не присъствал на случаи на конфликт с пациенти или колеги ,но
сочи ,че последните от известно време се държали студено ,странели от него.
10
Ето защо съдът приема ,възражението за недобросъвестност на ответника-
работодател ,по смисъла на чл.8,ал.2 от КТ за неоснователно.
Не е налице и неравно третиране на ищеца ,поради обстоятелството ,че не е
ваксиниран.В случая по делото е представена Заповед №1908/20.10.2021год.,съгласно която
се допускат до работа само служители,които са представили валидни документи за
ваксинация,преболедуване или изследване /зелен сертификат/.Т.е. дори и ищецът да не е бил
ваксиниран,т.е. да няма валиден документ за ваксинация и да не е преболедувал ,то е налице
третата възможност – зелен сертификат,а и той очевидно е допускан до работното си
място.Не са налице доказателства спрямо него ,а и изобщо спрямо неваксинираните
служители на ответника да са предприемани каквито и да е мерки,вкл. и
дисциплинарни,целящи да ги накарат да се ваксинират или да бъдат освободени само такива
служители от работа.
С оглед всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че ответникът
– работодател доказа, че законно е упражнил правото си на уволнение, доколкото ищецът е
извършил виновно нарушение на трудовата дисциплина, за което правилно му е било
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.
Този краен извод води до неоснователност на предявения иск, с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който следва да бъде отхвърлен.
По исковете , с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т.3 ,вр. чл.225,ал.1 от КТ:
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и предвид
обстоятелството, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т.3 КТ са акцесорни на първия, то
същите се явяват неоснователни и също следва да бъдат отхвърлени.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за юрисконултско
възнаграждение в размер на 150 лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във
вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. В. Т.,ЕГН : **********, ,с постоянен адрес в
гр.София ,ул.“Родопски извор“104,ет.3,ап.20 срещу Военномедицинска академия – МБАЛ-
София,ЕИК : ********* ,с адрес в гр.София,бул.“Георги Софийски“№3, кумулативно
съединени искове ,с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване на уволнението
, извършено със Заповед № 2349/15.12.2021 г. на Началник на ВМА-София за незаконно и
неговата отмяна ; с правно основание чл.344,т.2 от КТ ,за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „лекар,началник на отделение Медицинска
рехабилитация и непреформирани фактори“ в Първа клиника по физикална и
рехабилитационна медицина към катедра „Ортопедия,травмотология,реконструктивна
хирургия и физиотерапия“ на МБАЛ-София,към ВМА“ и с правно основание чл.344,ал.1 т.3
11
,вр. чл.225,ал.1 от КТ, за заплащане на сумата от 11 684,94лв.,представляваща обезщетение,
в размер на шест брутни трудови възнаграждения ,за времето ,през което ищецът е останал
без работа ,поради незаконното уволнение ,за периода от 16.12.2021год. до
15.06.2022год.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда
– 13.01.2022год. до окончателното й заплащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г. В. Т.,ЕГН : **********, ,с постоянен адрес в гр.София ,ул.“Родопски
извор“104,ет.3,ап.20 да заплати на Военномедицинска академия – МБАЛ-София,ЕИК :
********* ,с адрес в гр.София,бул.“Георги Софийски“№3,на основание чл.78,ал.8 вр. ал.3 от
ГПК сумата в размер на 150лв.,представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от днес – 11.07.2022 г.
На страните да се връчи препис от решението .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12