Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.Козлодуй, 20.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в
публично заседание на 17.06.2019 г. /Седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година/, в състав, в състав:
Районен
съдия: Адриана Добрева
при секретаря Стела Д. като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 367 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по
искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., със
седалище Франция, гр.Париж чрез "БНП Париба Пъръсънъл Файненс"
С.А., клон България", ЕИК ********* със седалище ***, с която е предявен
иск против С.М.П., ЕГН ********** ***, положителен установителен иск по чл.422,
ал.1 ГПК за установяване дължимост на оспореното от длъжника вземане присъдено
в заповедно производство по частно гражданско дело № 127/2019г. по описа на
Районен съд – Козлодуй, за сумата от 259.43 лева, представляваща главница, възнаградителна лихва в размер на 10.71 лева
за периода от 20.02.2018г. до 20.03.2018г., мораторна лихва в размер на 21.49
лева за периода от 20.03.2018г. до 11.01.2019г. и законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението в съда - 01.02.2019г. до окончателното
изплащане. Претендират и разноските в заповедното и настоящото исково
производство.
В съдебни
заседания за ищцовото дружество не се явява представител. Депозирани са писмени
становища.
Ответника не
участва, нито е подал писмен отговор на исковата молба в срока и по реда на
чл.131 ГПК.
В хода на
съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е прието заключение на
съдебно-счетоводна ексепртиза.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът излага
обстоятелства в исковата молба, че между него и ответника С.М.П., ЕГН **********
съществува валидно облигационно отношение въз основа на договор за
потребителски заем с номер PLUS-11197348
от 16.03.2015г. В изпълнение на договора "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД е предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 2600.00 лева и закупуването на застраховка от 524.16 лева. Твърди, че с полагането на подписа в поле
"Удостоверение на изпълнението" ответникът е удостоверил, че е
получил изцяло заемната сума от 2600.00 лева. Съгласно
договора за потребителски кредит /заем/ ответникът се е задължила да върне
кредита на 36 месечни вноски, всяка по 135.05 лева, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема,
ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите - 47,36% и годишния лихвен процент – 36.94%, посочени в
параметрите по договора.
Длъжникът С.М.П. е
преустановил плащането на вноските по кредит номер PLUS-11197348 от 16.03.2016г. на 20.02.2018г., като към тази
дата е погасил 34 месечни вноски. На основание чл.5 от
договора вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България е станало изискуемо в пълен размер, тъй като е
уговорено, че ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин
ответникът е останал задължен за остатъка по заема в размер
на 270.14 лева, представляващ оставащите 2
броя погасителни вноски към 20.03.2018
г., към която дата е станал изискуем в целия му размер, както следва – 259.43
лева главница, възнаградителна лихва в
размер на 10.71
лева и законна
лихва за забава в размер на 21.49 лева.
Сочи, че по реда
на чл.410 ГПК е подал заявление за това си вземане срещу ответника на 30.01.2019г.
и в Районен съд – Козлодуй е образувано частно гражданско дело № 127/2019г.
Съда се е произнесъл като е уважил заявлението и е присъдил на ищеца срещу
ответника главница от 259.43 лева, възнаградителна лихва в размер на 10.71 лева
за периода от 20.02.2018г. до 20.03.2018г., мораторна лихва в размер на 21.49
лева за периода от 20.03.2018г. до 11.01.2019г. и законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението в съда - 01.02.2019г. до окончателното
изплащане, както и направените разноски. Тъй като ответника длъжник в
заповедното производство е оспорил вземането с редовно възражение, след
указание на съда заявителя е предявил положителен установителен иск за
установяване на оспореното вземане по общия ред със специалния установителен
иск по чл.422 ГПК.
Предвид
изложените обстоятелства, ищецът иска съдът да признае за установено, че
ответника дължи вземане присъдено му в заповедно производство по частно гражданско
дело № 127/2019г. за главница в размер на 259.43 лева, възнаградителна лихва в
размер на 10.71 лева за периода от 20.02.2018г. до 20.03.2018г., мораторна
лихва в размер на 21.49 лева за периода от 20.03.2018г. до 11.01.2019г. и законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда - 01.02.2019г. до
окончателното изплащане.
Ответника не
изразява становище в процеса, не участва и не е подал писмен отговор.
Предявения иск е с правно основание с чл. 422 вр.
чл.124, ал.1 ГПК и е допустим.
Между страните
не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
на 16.03.2015г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11197348,
по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София е
предоставило на С.М.П. кредит за потребителски цели в размер на 2600.00 лева.
Договорено е кредотополучателят да заплати застрахователна премия в размер на 524.16
лева, както и такса ангажимент в размер на 91.00 лева. В договора са посочени
годишен процент на разходите /ГПР/ от 47.36%, годишен лихвен процент /ГЛП/ от 36.94%
и общата стойност на плащанията от 4861.84 лева. Ответницата се е задължила да
възстанови заетата сума на 36 броя месечни вноски, всяка от които в размер на
135.05 лева. В договора е обективиран и погасителен план, в който са
посочени падежните дати на всяка от
вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница.
Приложени са
условията по договора за кредит, в които е отразено, че застрахователната
премия е разделена на равен брой вноски, съответстващ на броя погасителни
вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска.
На л.21 е
приложен Сертификат № PLUS-11197348, с който се удостоверява, че застрахователите
"Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо
застраховане, клон България" срещу заплащане на застрахователна премия се
задължават да застраховат С.М.П. съгласно Общи условия на застраховка
"Защита на плащанията". В сертификата са посочени застрахователните
покрития, застрахователната сума, срока на застраховката, застрахователната
премия и ползващите се лица. Сертификатът е подписан от застраховано лице без
да е посочено име и за кредитор /също без да се посочва име/. Не са приложени
Общите условия, при които се посочва, че се сключва договора за застраховка.
Към исковата
молба е приложен погасителен план, в който е отразено, че за периода от 20.04.2015г.
до 20.03.2018г. ответника е платил 35 броя погасителни вноски на обща стойност
4591.70 лева.
Представена е и
покана от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД до С.П., в която се сочи,
че поради преустановено на 20.02.2018г. плащане на вноските по договора и
просрочване на две или повече месечни вноски вземането на дружеството е обявено
за предсрочно изискуемо. Видно от приложената на л.30 разписка, поканата е
получена от Наташа Пунчева на 26.07.2018г.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза приета от съда
като обективна и обоснована се установява, че кредиторът "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД и длъжникът С.П. на 16.03.2015г. са сключили Договор
за потребителски заем с номер PLUS-11197348, по силата на който длъжника е
получил в заем сумата от 2600.00 лева и се е задължила да върне тази сума, ведно
със застраховка от 524.16 лева и такса ангажимент от 91.00 лева на 36 броя
месечни вноски, всяка в размер на 135.05 лева. Вещото лице е посочило, че ответника е
направил 35 броя вноски, с които е погасил част от главницата в размер на 2 369.70
лева и е заплатил лихва по кредит в размер на 1726.96 лева и главница
застраховка по кредит в размер на 495.04 лева, при което общият размер на
погасената по договора сума възлиза на 4591.70 лева, а непогасеният размер
възлиза на сумата от 293.13 лева, от които главница от 259.43 лева,
възнаградителна лихва в размер на 10.71 лева и лихва за забава в размер на 22.99
лева. Посочено е, че определената вноска по застраховката е елемент на
месечната погасителна вноска и се плаща на посочената в погасителния план падежна
дата.
При
така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
С оглед предмета
на процесния спор, в тежест на ищеца по
пътя на главното и пълно доказване да установи, че е сключил с ответника-заемател валиден договор за заем, по силата
на който е поел задължението да предостави на заемателя определена
сума пари, а последния е поел задължението да издължава главницата и лихвите по
заема, съгласно договора и погасителния план. Ищецът следва да докаже и размера
на претендираните вземания по отделни пера
към момента на предявяване на иска.
При оспорване от
ответника на предявеният иск в тежест на същия е да докаже недължимост на претендираните суми
изцяло или отчасти, като установи изпълнение на задълженията си по договора,
или да докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти
и обстоятелства.
Видно от
приложения по делото договор за паричен заем /чл. 3/ страните са се
споразумели, че предоставянето на договорената сума съставлява изпълнение на
задължението на кредитора да предостави заема и задължава кредитополучателя да
върне на кредитора погасителните вноски указани по размер в поле "месечна
погасителна вноска" и брой в поле "брой погасителни вноски".
Като се има предвид така договореното, настоящият съд приема, че процесната сума
е предоставена на ответника.Този извод се подкрепя косвено и от
обстоятелството, че в продължение на повече от година след това ответника е
правил вноски за погасяване на кредита, което поведение би било правно и
житейски нелогично в случай, че заемателят не е изпълнил задължението си за
реално предоставяне на договорената сума.
При установеното
по делото обстоятелство, че длъжникът-ответник П. е преустановил плащанията по
договора на 20.03.2018г. и договореното в чл. 5 за това кога настъпва
предсрочната изискуемост на кредита, следва да се приеме, че към момента на
предявяване на иска /подаване на заявлението по чл.410 ГПК /на 01.02.2019г.предсрочната
изискуемост е настъпила, тоест към този момент са се осъществили обективните
факти обуславящи настъпването й/.
Съдът приема, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит
по чл. 9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл. 9,
ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между
страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и
условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски (т. 11).
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по
чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй
като същите са изискуеми при самото му сключване.
По делото няма
спор, а и след справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а ЗКИ се установява,
че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на
чл.9, ал.4 ЗПК.
От друга страна
отпуснатият заем на ответницата като физическо лице представлява предоставяне
на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответницата има
качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на §
13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези
съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият
съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на
препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/.
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този
смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013
г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При извършената служебна проверка относно
действителността на сключения между страните договор, съда намира следното:
При сключване на
договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма на хартиен
носител. Анализирано съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11,
ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на
предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия
размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и
на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.
На първо място не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при
изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. В конкретния
случай след извършване на сравнение съдът достига до извода, че при съставяне
на договора е използван шрифт Garamond с размер 11. Дори и да се приеме, че е
налице възможна грешка при извършване на сравнението или че отклонението е
незначително, то нарушение на изискването относно размера на шрифта категорично
е налице по отношение на приложения към договора сертификат, който е съставен в
почти нечетлив размер шрифт. Изискването
на чл.10, ал.1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на договора.
В случая сертификатът е подписан от кредитора и ответницата и в него се
съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от
ответницата застрахователна премия, поради което настоящият съдебен състав
намира, че същият съставлява елемент от договора, по отношение на който трябва
да са спазени посочените законови изисквания.
На следващо място в договора е посочен годишен
процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване
на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения
в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според
разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който
е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в
него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10, ал.1 ЗПК.
Както бе
посочено, в договора е обективиран погасителен план, който съдържа единствено
информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и
размера на оставащата главница. Липсва обаче предоставяне на предвидената в
чл.10, ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване
на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания,
който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК сключеният договор за
потребителски кредит № PLUS-11197348 от 16.03.2015г. между "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София и С.М.П. е недействителен, тъй като не
отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност
са регламентирани в разпоредбата на чл.23 ЗПК, съгласно която потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други
разходи.
Настоящият
съдебен състав намира, че в конкретния случай чистата стойност на заетата сума
по смисъла на посочената законова разпоредба е в размер на 2600.00 лева и е
преведена по посочената в договора негова сметка в изпълнение задължението на
заемателя за реално предоставяне на заема.
Според съда
сумата от 91.00 лева от договорения общ размер на кредита от 2600.00 лева е
прихваната като дължима според договора "такса ангажимент". При
констатираната недействителност на договора тази такса се явява недължима по
смисъла на чл.23 ЗПК, поради което размерът на същата не следва да бъде
включван в дължимата от ответницата чиста стойност на кредита.
В чистата
стойност на кредита не следва да бъде включвана и посочената в договора
застрахователна премия в размер на 524.16 лева. Това е така, тъй като с
договора на ответника П. не е предоставен кредит за покупка на застраховка
"Защита на плащанията", а е поето задължение за заплащане на
застрахователна премия в общ размер от 524.16 лева, която според посоченото в
договора е разделена на равен брой вноски и е част от месечната погасителна
вноска.
В заключението
на изслушаната пред районния съд ССЕ се посочва, че в главницата по договора за кредит следва да
бъде включена сумата 524.16 лева, представляваща застрахователни вноски.
Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи на вещото лице. Настоящият
съдебен състав намира, че по делото не е доказано сключването на
застрахователен договор. Договорът за кредит е подписан на 16.03.2015г. по
време на действието на Кодекса за застраховането /отм./. Съобразно разпоредбата
на чл.192, ал.1 КЗ /отм./ цялата застрахователна премия или първата вноска при
разсрочено плащане се заплаща при сключването на застрахователния договор. В чл.184,
ал.1 КЗ /отм./ е предвидено, че застрахователният договор се сключва писмено
във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. Така предвидената
форма е такава за действителност на договора, поради което за да се приеме, че
е налице валидно сключен такъв, ищецът е следвало да представи застрахователна
полица или друг писмен акт. В случая към договора за кредит е приложен
единствено сертификат № PLUS-11197348, в който е отразено, че застрахователите
"Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо
застраховане, клон България" срещу заплащане на застрахователна премия се
задължават да застраховат С.М.П. съгласно Общи условия на застраховка
"Защита на плащанията", както и че тази застраховка е сключена с
посредничеството на "Директ Сървисис" ЕАД. Този сертификат не
представлява застрахователна полица, нито може да бъде разглеждан като друг
писмен документ, доказващ сключването на застрахователен договор, тъй като не е
подписан от представител на посочените застрахователи "Кардиф
Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон
България", респ. от представител на застрахователния агент "Директ
сървисис" ЕАД, а носи само подписите на ответницата и на представител на
кредитора по договора за потребителски кредит. Действително съгласно
разпоредбата на чл.184, ал.1, изр.2 КЗ /отм./ може да бъде издадено застрахователно удостоверение, сертификат
или свидетелство, но този документ се издава от застрахователя и има удостоверителен
характер за сключването на застрахователния договор, а не замества самия
договор.
На следващо място в сертификата се сочи, че
договорът се сключва при Общи условия, каквито обаче не са приложени към
кредитното досие на ответника и няма данни да са му били предоставени. Липсата
на тези Общи условия представлява пречка не само за извършването на преценка
относно факта на сключването на застрахователен договор, но и на
материалноправната легитимация по такъв договор с оглед посочването в
сертификата на двама застрахователи, без обаче да се определят условия на
съзастраховането съобразно изискванията на чл.199 КЗ /отм./.
Най-сетне следва да се отбележи, че при липсата
на Общите условия не може да бъде извършена преценка и какви са задълженията на
страните, разгледани във взаимна връзка със сключения договор за потребителски
кредит.
При тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е доказал
сключването на застрахователен договор, по силата на който ответника С.П. да
дължи месечни вноски за застрахователна премия, заплащани на
застрахователя чрез кредитора по
договора за потребителски кредит. При липсата на каквито и да са доказателства
за изразена конкретна воля от страна на застраховател/и или застрахователен
агент за сключването на застрахователен договор, не може да бъде обсъждан
въпроса относно спазването на формата за действителност на същия и евентуалното
приложение на разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ
с оглед данните за извършени
плащания на части от посочената в договора застрахователна премия от
ответницата към ищеца и извършени преводи от ищеца към застрахователен агент.
При това положение не може да се приеме, че е налице и основание за включване
на сумата от 524.16 лева в главницата по кредита.
При тези съображения, настоящият съдебен състав
приема, че в подлежащата на връщане по силата на чл.23 ЗПК чиста стойност на
кредита се включва единствено сумата 2 600.00 лева.
Предвидената в
чл.23 ЗПК последица от обявяване недействителността на договора за
потребителски кредит е дължимост на чистата стойност на кредита и недължимост
на лихва и други разходи по кредита. При това положение с извършените от ответника
плащания на обща стойност 4591.70 лева, той е погасил задължението си към
ищеца.
В обобщение,
настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК следва да бъде отхвърлен, тъй като
ответника е погасил задължението си по процесния договор.
По разноските съдът намира следното:
При изхода на
спора, ответникът не дължи на ищеца разноски.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан иска по чл.422, ал.1 ГПК на „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А., със седалище Франция, гр.Париж чрез "БНП Париба Пъръсънъл Файненс"
С.А., клон България", ЕИК ********* със седалище *** против С.М.П., ЕГН **********
*** за установяване дължимост на оспореното от длъжника вземане присъдено в
заповедно производство по частно гражданско дело № 127/2019г. по описа на
Районен съд – Козлодуй, за сумата от 259.43 лева, представляваща главница,
възнаградителна лихва в размер на 10.71 лева за периода от 20.02.2018г. до
20.03.2018г., мораторна лихва в размер на 21.49 лева за периода от 20.03.2018г.
до 11.01.2019г. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в
съда - 01.02.2019г. до окончателното изплащане.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: