Р Е Ш
Е Н И Е
№ 7
гр.Бяла, 22.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА, III-ти граждански състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС ДИМИТРОВ
при
секретаря Мариета Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 356 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „ДМС АГРО“ ЕООД против „ГИП-60“ ЕООД и „Агрола
Екоинвест“ ООД, с правно основание чл.108 от ЗС, с която се иска ищецът да бъде
признат по отношение на ответниците за собственик на недвижим имот: РЕМОНТНА РАБОТИЛНИЦА,
със застроена площ от 488 кв.м., намираща се в поземлен имот № 050017, парцел №
17, от масив № 50, по картата на възстановената собственост на землището на
село Долна студена, общ. Ценово, ЕКАТТЕ 22277, с площ от 7,052 дка, собственост
на МЗГ – Държавен поземлен фонд, пета категория, в местността „СТОПАНСКИ ДВОР
1“, с начин на трайно ползване РЕМОНТНА БАЗА, при граници и съседи: № 050008 др. селскост.т. на П.Д.И.
и др., № 050037 местен път на община Ценово, № 050015 ремонтна база МЗХ-ДПФ, №
050016 ремонтна база на Г. Х. Б. и да бъдат осъдени последните да предадат владението
на този недвижим имот; както и иск по чл.59 от ЗЗД, с който се иска да бъдат
осъдени „ГИП-60“ ЕООД да заплати сумата от 2 650лв., представляващи обезщетение
за ползване на описания имот за периода 24.04.2015г. – 24.09.2019г., също и
„Агрола Екоинвест“ ООД да заплати сумата от 2 650лв., представляващи обезщетение
за ползване на описания имот за периода 24.04.2015г. – 24.09.2019г.
В исковата молба ищецът
твърди, че на 23.04.2015г. с нотариален акт № 76, том 13, дело № 2471/2015г.,
на СВ при РРС, е придобил чрез замяна горепосочения недвижим имот. Впоследствие
установили, че в имота се били настанили ответните дружества, където развивали
своята дейност. Били проведени разговори с управителите на дружествата, за
освобождаването на имота, но това не се случило. На 25.09.2017г. по нотариален
ред ищецът поканил ответника „ГИП-60“ ЕООД да заплаща наем или да освободи
имота, която покана била получена на 29.09.2017г., но в дадения срок ответникът
не потърсил контакт с ищеца и не освободил имота. На 15.10.2017г. ищецът
получил отговор, в който се твърдяло, че дружеството не ползва имота и не
развива в него никаква дейност. Ищецът твърди, че това не отговаря на действителното
фактическо положение, като ответникът ползвал имота и продължава да го ползва и
понастоящем. На 06.03.2019г. ищецът поканил и другия ответник „Агрола
Екоинвест“ ООД отново по нотариален ред да освободи имота и да предаде
владението му, като в седемдневен срок следвало да представи ключовете за него
в кантората на нотариус № 624 – Л. Ш. Същата била получена от ответника на
06.03.2019г., като в дадения срок имотът не бил освободен. Твърди, че
ползването на имота продължава и към настоящият момент. Претендират се
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
е постъпил писмен отговор от „ГИП-60“ ЕООД, в който се възразява срещу така
предявеният иск, като неоснователен. Оспорва се дружеството да е държало и да е
било във фактическа власт на процесния имот в претендирания период. Не се оспорва
водената кореспонденция между страните. Посочва, че седалището и адреса на
управление на дружеството е бил на този адрес, като вписването било направено
на 07.11.2014г. със съгласието на предишния собственик „Югланс“ ООД, ЕИК
*********. След отправената нотариална покана от страна на ищеца, на
20.10.2017г. ответникът предприел действия по промяна на адреса и понастоящем
се намира в гр.Русе, ул.“Ниш“ № 36, ет.2, ап.4. Оспорва твърдението, че
дружеството възпрепятства владението върху процесния имот. По отношение на
предявения иск по чл.59 от ЗЗД ответникът счита същия за неоснователен, тъй
като дружеството не е ползвало и към момента не ползва процесния имот. Оспорва
дружеството да се е обогатило за сметка на ищеца, както и че за него е било
сигурно увеличаване на активите. Оспорва се иска по основание и по размер, като
сочи, че не дължи обезщетение преди отправяне на поканата и се позовава на
изтекла 3-годишна давност. С допълнение към отговора на исковата молба се
твърди, че дружеството, със съгласието на „Югланс“ ООД, е било регистрирало
седалището и адреса си на административния адрес на процесния имот, като след
отправената нотариална покана от ищеца, го е сменил. Сочи се, че през годините
2014, 2015 и част от 2016г., със знанието и съгласието на „Югланс“ ООД – собственик
на имота и „Акма трейд лимитид“ ЕООД – наемател на имота, е използвало дворното
място до ремонтната работилница за престояване на селскостопанска техника. Претендира
разноски в производството.
В срока по чл.131 от ГПК
е постъпил писмен отговор от „Агрола екоинвест“ ООД, с който се оспорва предявения
иск по основание и размер. Оспорват се твърденията за осъществявана фактическа
власт върху процесния имот за посочения период, както и към настоящия момент.
Оспорва се ищецът да е бил лишен от сигурно увеличаване на неговите активи,
както и ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца. Оспорва се искът и по
размер, като се сочи, че ако би имал някакво вземане срещу него, то възниквало
след покана, а не от датата на придобиване на имота. Оспорва претенцията за
дължимост на обезщетение за неоснователно обогатяване за суми последващи завеждането
на исковата молба. С допълнение към отговора на исковата молба се твърди, че
със знанието и съгласието на „Югланс“ ООД – собственик на имота и „Акма трейд
лимитид“ ЕООД – наемател на имота, служители на дружеството са посещавали дворното
място до ремонтната работилница, през годините 2014, 2015 и част от 2016г. Претендира
разноски в производството.
Съдът, след съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори между
страните относно водената кореспонденция и изпратените покани по нотариален ред
за предаване на владението или заплащане на наем. Не е налице и спор по
отношение процесуалната легитимация на ищеца, както и досежно действителността
на извършената сделка по посочения нотариален акт, който извод следва от изявлението
на процесуалният представител на
ответниците в съдебно заседание, след снабдяването им с нотариалното дело.
От представения по
делото на Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 57, том II, рег.№ 2881,
дело 192 от 23.04.2015г. на нотариус Иглика Кирилова, № 618 на НК, вписан на 23.04.2015г.
с № 76, том 13, дело № 2471/2015г., на СВ при РРС, се установява, че ищецът е
придобил от „Югланс“ ООД чрез замяна процесния недвижим имот.
По делото е представен
от „Акма трейд лимитид“ ЕООД, по реда на чл.192, ал.1 от ГПК, договор за наем
от 10.02.2015г. между „Югланс“ ООД и „Акма трейд лимитид“ ЕООД, по силата на
който процесния недвижим имот е предоставен за временно и възмездно ползване на
последното дружество за срок от десет години. Договорът е с нотариална заверка
на подписите от 10.02.2015г. рег.№ 3961 на нотариус Румен Димитров, № 274 на НК
с район РС София.
Назначена е
съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която се установява, че
месечния наем на процесния недвижим имот, определен по метода на прихода е в
размер на 100лв. месечно. Размера на месечния наем за периода 24.04.2015г. –
24.09.2019г., който обхваща 53 месеца е в размер на 5 300лв.
Установява се от писмо на
Държавен фонд „Земеделие“, че „Агрола екоинвест“ ООД е кандидатствало за подпомагане
по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Програмата за развитие
на селските райони 2014 – 2020 на 08.06.2015г. с проект ИД № 18/04/1/0/03078.
На 22.02.2016г. е сключен договор № 18/04/1/0/03078 между „Агрола екоинвест“
ООД и Държавен фонд „Земеделие“, за създаване на биологично трайно насаждение.
Преди извършване на междинно и окончателно плащане, проектът бил избран на риск
анализ за проверка на място, които проверки били извършени съответно на
27.12.2016г. и 03.05.2018г. Приложени са
Таблица за допустимите инвестиции към заявлението за подпомагане и Таблица
1 „Одобрени разходи, в т.ч. авансово и междинно плащане“ на Приложение 1 към Договор
№ 18/04/1/0/03078. Видно от последната, се установява, че изпълнител на
дейностите по проекта – посадъчен материал и създаване на насаждение са „УВА
Агро“ ЕООД и „Акма трейд лимитид“ ЕООД.
По делото е изискана и
предоставена справка от Областна дирекция „Земеделие“ гр.Русе относно
собствеността на земеделска техника – трактор с рег.№ Р 05674, който е
регистриран съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска
техника на 24.04.2017г., като собственост на „ГИП-60“ ЕООД, с.Долна студена,
общ.Ценово.
От представена справка
от Сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе се установява, че товарен автомобил
„Ивеко-Дейли“ с рег.№ Р9750КА е собственост на „Агрола екоинвест“ ООД, гр.Русе.
От третото неучастващо в
делото лице – „Охрана и банков сервиз - Русе“ ООД е изискан договор за охрана
за процесния недвижим имот, от който се установява, че същият е сключен от
„Агрола екоинвест“ ООД на 24.11.2014г. и с предизвестие от дружеството на
25.06.2019г. е прекратено действието на същия считано от 01.08.2019г.
По делото се събраха и
гласни доказателствени средства посредством разпит на св. М.С. и св. Т. за
ищеца, и св. Й. С. и св. П. за ответника. От показанията на свидетелите на
ищеца, се установява, че процесния недвижим имот се ползва от ответниците, като
държат и своя техника в двора – трактор с рег. № Р 05674. За това имало и налична
табела във връзка с изискването на мярка 4.1 на ДФ „Земеделие“ – създаване на
овощни градини. При посещенията си в имота и двамата свидетели са установявали
служители на „Агрола екоинвест“ ООД, а намиращата се в двора и сградата техника
била собственост на дружеството. В повторния си разпит св. М.С. посочва, че
след провеждането на първото заседание по делото е посетил отново процесния
имот във връзка с твърденията на ответниците, че не държат и имота и нямат своя
техника там. В двора бил паркиран товарен автомобил „Ивеко“ с рег.№ Р9750КА, но
не се виждал никой, затова той потърсил съдействието на полицията. Впоследствие
дошли двама души, които се представили като служители на „Агрола екоинвест“
ООД, но отказали да разговарят с него. Той забелязал, че на стаята на пазача
има стикер на охранителна фирма „Охрана и банков сервиз – Русе“.
От показанията на
свидетелите на ответниците се установява, че двете дружества са имали отношения
със собственика и наемателя на имота, поради което и са ползвали процесния
имот. Св. Й. С. посочва, че „Агрола екоинвест“ ООД било в договорни отношения с
„Акма трейд лимитид“, което дружество било наело имота от собственика „Югланс“.
„Акма трейд лимитид“ било собственик на техника, която се използвала от „Агрола
екоинвест“ във връзка с отглеждането на трайни овощни насаждения в общината, и
тази техника стои в имота. Сочи, че в случай на ремонт ползват и работилницата,
като на място пристига мобилен сервиз. Св. Петров, служител на „ГИП-60“ от
2015г. като тракторист, сочи че, е паркирал трактора там в годините 2015, 2016
и 2017г. и знае, че работодателя му има отношения със собственика на имота.
При така установените
правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени средства, съдът
приема следното от правна страна:
За да бъде уважен
предявеният петиторен иск с правно основание чл.108 от ЗС, следва да се
установи чрез пълно и главно доказване наличието на следните предпоставки: 1) ищецът
да е собственик на претендирания имот; 2) ответникът да владее или държи
процесния имот или част от него и 3) ответникът да няма основание за това
владение или държане (основание, което да може да се противопостави на ищеца).
Установява се, че ищецът
е собственик на процесния недвижим имот по силата на договор за замяна
обективиран в Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 57, том II, рег.№
2881, дело 192 от 23.04.2015г. на нотариус Иглика Кирилова, № 618 на НК, вписан
на 23.04.2015г. с № 76, том 13, дело № 2471/2015г., на СВ при РРС. Съдът
приема, че не е налице спор по отношение процесуалната легитимация на ищеца,
както и досежно действителността на извършената сделка по посочения нотариален
акт, който извод следва от изявлението на процесуалният представител на ответниците
в съдебно заседание, след снабдяването им с нотариалното дело. Дори да се
приеме, че въведените с отговорите на исковата молба възражения от ответниците
досежно нищожност на сделката, от която ищецът черпи правата си, поради невъзможен
предмет, се поддържат, съдът ги намира за недоказани.
Безпротиворечиво се
установява от доказателствата по делото, че ответниците държат процесния имот
без да е налице правно основание за това. Това следва както от събраните гласни
доказателствени средства посредством разпита на свидетелите на ищеца, така и
тези на ответника. И четиримата свидетели изнасят данни, че имота се ползва от
ответните дружества, в който държат своя техника. В тази връзка, соченото от
св. Й. С., че техниката намираща се в имота не е собственост на „Агрола
екоинвест“ ООД не отговаря на действителното фактическо положение, доколкото се
установява от писмените доказателства по делото, че трактора с рег.№ 05674 и
товарния автомобил – бус с рег.№ Р9750КА, които са установени в имота, са собственост
именно на „Агрола екоинвест“ ООД. Не на последно място е и обстоятелството, че
между „Агрола и екоинвест“ ООД и „Охрана и банков сервиз – Русе“ ООД е имало
сключен договор за охрана на процесния имот в периода 24.11.2014г. –
01.08.2019г., което недвусмислено означава, че договорът е сключен във връзка с
ползването на имота от дружеството.
По отношение на
твърденията на ответниците, че имат отношения с предишния собственик на имота –
„Югланс“ ООД и наемателя по договора за наем от 10.02.2015г. – „Акма трейд
лимитид“, съдът намира, че действително индиция за такива отношения са налице,
но същите не могат да се противопоставят на ищеца. Това следва и от изнесеното
от свидетелите Йордан С. и Петров, и от приложените документи от Държавен фонд
„Земеделие“, в частност Таблица 1 „Одобрени разходи, в т.ч. авансово и междинно
плащане“ на Приложение 1 към Договор № 18/04/1/0/03078, от която се установява,
че изпълнител на дейностите по проекта е „Акма трейд лимитид“ ЕООД. По силата
на договор за наем от
10.02.2015г. между „Югланс“ ООД и „Акма трейд лимитид“ ЕООД, процесният
недвижим имот е предоставен за временно и възмездно ползване на последното
дружество за срок от десет години. Договорът е с нотариална заверка на подписите
от 10.02.2015г. рег.№ 3961 на нотариус Румен Димитров, № 274 на НК с район РС
София. Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.2 от ЗЗД, договорът за наем, сключен
преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна дата е задължителен за
приобретателя до предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето.
Сключения договор за наем е с достоверна дата, предвид нотариалната заверка на
подписите, поради което същият е бил задължителен за ищеца до 10.02.2016г. Така
и постигнатото съгласие от наемателя на имота и ответниците относно неговото
ползване би могло да бъде противопоставено на ищеца до 10.02.2016г., когато
договорът за наем е прекратен по право. След това ответниците са държали имота
без основание, поради което за съда няма съмнение, че е осъществена и
последната предпоставка за уважаване на предявения иск.
С оглед на това, съдът
счита, че предявеният ревандикационен иск е успешно доказан и срещу двете
ответни дружества, поради което следва да бъде уважен.
По иска с правно
основание чл.59 от ЗЗД, съдът намира, че за неговото уважаване ищецът следва да
докаже наличието на следните материални предпоставки: правото си на собственост
и фактическото ползване от страна на ответника без основание за това, конкретен
период от време (исковия период), както и размера на сумата, с която е обеднял
поради невъзможност да реализира евентуална наемна цена от имота и размера на
обогатяването. Ползването
на имот без правно основание, води от една страна до обогатяване на ответника,
съизмеряващо се със спестените разходи, които е следвало да заплати на ищеца
като наем, а наред с това и с обедняване на ищеца-собственик, който е пропуснал
да реализира ползи от имота, например, чрез отдаването му под наем на трети лица.
В този случай обедняването на ищеца е тъждествено по размер с обогатяването на
ответника, като се съизмерява със средния пазарен наем, който ищецът е могъл да
получи, съответно със спестената от ответника пазарна наемна цена, която той би
следвало да плаща за ползването на имота, но я е спестил предвид липсата на валидно
облигационно правоотношение по договор за наем. В този смисъл е и константната
практика на ВКС – Решение № 677 от 05.11.2010 г. по гр.д. № 1822 от 2009 г.,
III г.о., Решение № 131 от 27.10.2009 г. по т.д. № 268/2009 г., I т.о., Решение
№ 1025 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 3841/2008 г., I г.о. и др.
Първите две предпоставки
са доказани и установени, с оглед на което е уважен и предявеният
ревандикационен иск. Що се отнася до периода, за който се претендира вземането,
съдът счита, че искът е допустим за периода 24.04.2015г. до 05.04.2019г.,
датата на предявяването на иска, като за периода до 24.09.2019г. – евентуалния
край на процеса и връщането на имота, производството следва да бъде прекратено,
като недопустимо. Бъдещи вземания могат да се претендират и присъждат само за
повтарящи се вземания, каквото не е обезщетението по чл.59 от ЗЗД за неоснователно
обогатяване от ползване без основание на определена вещ, което не е периодично
вземане и поради това не може да бъде предмет на иск по чл.59 от ЗЗД за бъдещ
период от време, след датата на подаване на исковата молба. Хипотезата на
чл.235, ал.3 от ГПК е неприложима за новонастъпили юридически факти, които са
основание за предявяване на нов иск, каквито са неоснователно обогатяване от
ползването на чужд имот без основание за период след предявяване на исковата
молба.
Следователно предмет на
разглеждане се явява периода 24.04.2015г. до 05.04.2019г. С оглед на
установеното от съда фактическо положение, а именно наличието на отношения
между ответниците и наемателя на имота по договора за наем от 10.02.2015г.
„Акма трейд лимитид“ ЕООД, искът следва да бъде отхвърлен за периода от
24.04.2015г. до 10.02.2016г. Както бе посочено по-горе, договорът за наем има
сила за приобретателя на недвижимия имот съобразно с разпоредбата на чл.237,
ал.2 от ЗЗД за срок от една година след прехвърлянето, ако има достоверна дата.
Такъв е и настоящият случай, като след изтичането на този срок, договорът се
прекратява по право и ползването на имота от дружествата ответници се явява без
правно основание.
За възникване на
задължението за заплащане на обезщетение в общия случай на чл.59, ал.1 от ЗЗД,
не е необходима покана и такова се дължи от датата на неоснователното владение
върху вещта. Това разрешение е трайно възприето в практиката на ВКС - Решение №
1615 от 9.05.1996 г. по гр. д. № 1678/95 г. на ВС, IV. г. о., Решение № 378 от
28.07.2010 г. по гр. д. № 148/09 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 217 от
8.10.2013 г. по гр. д. № 1290/2013 г. на ВКС, III г. о., Решение № 298 от
14.12.2011 г. по гр. д. № 1502/2010 г. на ВКС, II г. о., и др. Обезщетението се
дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от възможността да ползва
собствената си вещ и да реализира доходи от нея. Поканата за заплащане на
обезщетение има значение само за определяне на началния момент, от който длъжникът
изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на
законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил, но в
настоящото производство няма заявена такава претенция.
Неоснователно е
възражението на ответника „ГИП-60“ ЕООД, за погасяване на претенцията по чл.59
от ЗЗД по давност на основание чл.111 от ЗЗД в тригодишен срок. Претенцията по
чл.59 от ЗЗД не е претенция за обезщетение от неизпълнен договор, нито
претенция за периодични плащания, а за заплащане на едно общо обезщетение за
неоснователно обогатяване, поради което тази претенция се погасява с общата
5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД, а не с 3-годишната давност по чл.111, б.”б”
или б.”в” от ЗЗД (Решение № 229 от 10.11.2014 по гр.дело № 2796/2014 на ВКС,
ГК, I г.о.).
В този смисъл, съдът
намира предявеният иск по чл.59 от ЗЗД за основателен за периода 11.02.2016г. –
05.04.2019г., който следва да бъде уважен.
За доказване на размера
на обезщетението е назначена съдебно-оценителна експертиза, заключението на
която е, че средния пазарен месечен наем на процесния имот възлиза в размер на
100лв. Предвид периода, за който съдът приема искът за основателен, съдът
счита, че не са необходими специални знания за неговото изчисление и може да го
стори и сам, като намира, че общия размер на обезщетението възлиза на
3 773,40лв. или всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 1 886,70лв.
Съобразно с правилото на
чл.78 от ГПК на ищеца се дължат и сторените разноски за производството, съразмерно
с уважената част от иска. По делото не е представен списък с разноски от
ищцовата страна, поради което съдът приема, че заплатения от страната
адвокатски хонорар от 800лв. е разделен на по 400лв. за всеки от предявените
искове. По отношение на уважения изцяло ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, на
ищеца следва да се присъдят направените разноски по този иск в пълен размер, а
именно – 450лв. По отношение на иска по чл.59 от ЗЗД, направените разноски, в
това число адвокатски хонорар 400лв., съдебно-оценителна експертиза 252лв. и
държавна такса 212лв., следва да се присъдят съразмерно с уважената част от
иска, като същите възлизат на сумата 615лв.
Предвид
изложеното, съдът,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.108 от ЗС, по отношение на „ГИП-60“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Ниш“ № 36, ет.2 и „Агрола
Екоинвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе,
ул.“Петко Д. Петков“ № 6, вх.В, ет.1, че „ДМС АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Русе, ул.“Петко Д. Петков“ № 13, вх.Б, ет.1 е
собственик по силата на Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 57, том II,
рег.№ 2881, дело 192 от 23.04.2015г. на нотариус Иглика Кирилова, № 618 на НК,
на следния недвижим имот: РЕМОНТНА РАБОТИЛНИЦА, със застроена площ от 488
кв.м., намираща се в поземлен имот № 050017, парцел № 17, от масив № 50, по
картата на възстановената собственост на землището на село Долна студена, общ.
Ценово, ЕКАТТЕ 22277, с площ от 7,052 дка, собственост на МЗГ – Държавен
поземлен фонд, пета категория, в местността „СТОПАНСКИ ДВОР 1“, с начин на
трайно ползване РЕМОНТНА БАЗА, при граници и съседи: № 050008 др. селскост.т.
на Петър Димитров Иванов и др., № 050037 местен път на община Ценово, № 050015
ремонтна база МЗХ-ДПФ, № 050016 ремонтна база на Г. Христов Богданов.
ОСЪЖДА
„ГИП-60“ ЕООД, ЕИК
********* и „Агрола Екоинвест“ ООД, ЕИК *********, да предадат на „ДМС АГРО“
ЕООД, ЕИК ********* владението на гореописания недвижим имот.
ОСЪЖДА,
на основание чл.59
от ЗЗД, „ГИП-60“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „ДМС АГРО“ ЕООД, ЕИК
********* сумата 1 886,70лв.,
представляваща обезщетение за ползване на гореописания недвижим имот за периода
11.02.2016г. – 05.04.2019г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата до пълния предявен размер от 2 650лв. и за периода от 24.04.2015г. до 10.02.2016г., като неоснователен.
ОСЪЖДА,
на основание чл.59
от ЗЗД, „Агрола Екоинвест“ ООД, ЕИК ********* да заплати на „ДМС АГРО“ ЕООД,
ЕИК ********* сумата 1 886,70лв.,
представляваща обезщетение за ползване на гореописания недвижим имот за периода
11.02.2016г. – 05.04.2019г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата до пълния предявен размер от 2 650лв. и за периода от 24.04.2015г. до 10.02.2016г., като неоснователен.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният
от „ДМС АГРО“ ЕООД, ЕИК ********* против „ГИП-60“ ЕООД, ЕИК ********* и „Агрола
Екоинвест“ ООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, за заплащане
на обезщетение за ползване на гореописания недвижим имот за периода
06.04.2019г. – 24.09.2019г., като недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ОСЪЖДА
„ГИП-60“ ЕООД, ЕИК
********* и „Агрола Екоинвест“ ООД, ЕИК ********* да заплатят на „ДМС АГРО“
ЕООД, ЕИК ********* сумата 615лв.
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от връчването му на
страните, а в частта за прекратяване на производството – с частна жалба пред
Окръжен съд – Русе в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/