Р Е
Ш Е Н
И Е № 260223
13.10.2020г., гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в
публичното заседание на петнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
К.Иванов
С
участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от с.Ф.Рабчева
гр.д.№ 1150/ 2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.437,
ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по
жалба на К.И.В. *** Постановление от 27.04.2020г. за налагане на глоба,
Постановление от 07.05.2020г. за налагане на глоба и Разпореждане от
27.04.2020г. за разноски, постановени по изп.д.№ 20209090400085 по описа на ЧСИ
Хр.Стоянкин, с рег.№ 909 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Пловдив. По
изложени доводи и оплаквания се иска отмяна на обжалваните актове като
незаконосъобразни, а в условията на евентуалност се иска намаляване на
наложените глоби на жалбоподателката. Ангажират се доказателства.
Постъпило е становище от
взискателя по изп.дело В.Х.В. ***, оспорва се в цялост подадената жалба, като
се иска същата да се остави без уважение по изложени в процеса съображения за
законосъобразност на обжалваните актове на ЧСИ.
Постъпило е становище по
реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Хр.Стоянкин, в което се излага становище за
допустимост, но неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд
като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, намери следното:
Жалбата изхожда от
надлежна страна от имащо право да обжалва лице в качеството на длъжник в
изпълнителното производство актове на СИ за разноски на основание чл.435, ал.1,
т.7 ГПК и тези по налагане на глоба на основание чл.537, ал.4 ГПК, подадена е в
преклузивния по чл.436, ал.1 ГПК срок, поради което се явява процесуално
допустима.
Изпълнителното производство по
описа на ЧСИ Хр.Стоянкин е образувано на 13.01.2020г. по инициатива на В.Х.В.
*** против К.И.В. с посочен адрес *** по Изпълнителен лист от 18.05.2018г.,
издаден по гр.д.№ 29307 / 2017г. по описа на СРС за изпълнение на привременни мерки, свързани
с постановен режим на лични отношения
между взискателя – бащата В.В. и детето Х. В., ЕГН: **********, първоначално
при ДСИ към СИС – РС-Пловдив, след което прехвърлено на ЧСИ Ст.Горчев, а
впоследствие от 13.04.2020г. - образувано по описа на ЧСИ Хр.Стоянкин за
продължаване на изпълнителните действия с длъжник майката К.И.В..
1. С обжалваното
Постановление от 27.04.2020г. на
длъжницата е наложена глоба в размер на 400 лева на основание чл.528, ал.5 във
връзка с чл.527, ал.3 ГПК с изложение на фактическите обстоятелства, че длъжницата
е получила лично на 07.01.2019г. ПДИ, с която е уведомена за режима на
осъществяване на лични отношения на взискателя и детето, като е била посочена
поредността и датите за предаване на детето на взискателя, като с протокол от
19.04.2018г. по гражданското дело длъжницата изрично е заявила поемането на
ангажимент предаването на детето да става на адреса на местоживеене ***; след
образуване на настоящото изп.дело
постъпила молба от взискателя, че длъжникът и детето били напуснали адреса и
живеят при родителите на длъжницата в с.Т., област Пловдив, ул.”****, като
съобщенията до нея да бъдат изпращани на този адрес; във връзка с искане на
взискателя да вземе детето за Великденските празници 2020г., на длъжника е било
изпратено съобщение от 14.04.2020г. относно правото на бащата да вземе детето
всяка четна година за тези празници от 10.00 ч. на първия празничен ден до 17ч.
на последния празничен ден с пояснение, че през 2020г това право е от 10.00ч.
на 17.04.2020г. до 17.00ч. 20.04.2020г. ; съобщението било получено на
16.04.2020г. ; на 17.04.2020г. в 17.00ч. на посочения от длъжницата адрес за
предаване на детето / гр.Пловдив, ул.”***/ в присъствието на взискателя, е
съставен протокол, видно от който длъжницата не
изпълнила задължението за предаване на детето; с молба от 21.04.2020г.
взискателят поискал за неизпълнение на това задължение на длъжницата да й бъде
наложена глоба в размер на 400 лева. Въз основа на тези фактически
обстоятелства и посочени от СИ такива, че длъжнцата не за първи път не изпълнява съдебно решение, с което препятства
изпълнителното дело, напуснала е посочения от самата нея адрес, като не е
уведомила ЧСИ и не е посочила друг адрес, на който да бъде предадено детето, с
оглед на което на основание чл.527, ал.3 ГПК е наложен максималния размер на
глобата.
С Постановление от
07.05.2020г. по аналогични на предходното Постановление за глоба от
27.04.2020г. мотиви, свързани с поетия от страна на длъжницата ангажимент за
предаване на детето на адреса на местоживеене ***, уведомяването от страна на
взискателя за напускане на този адрес от длъжницата и установяването при
родителите й на адреса в с.Т., област
Пловдив, ул.”***, както и изразената
готовност от страна на взискателя за вземане на детето на 24.04.2020г. в 17.00
ч. / третата седмица от м.април 2020г/ , за което е изпратена ПДИ от 14.04.2020г. до длъжницата на
електронната поща, както и ЧСИ лично уведомил същата по телефона на
16.04.2020г. в 15.00ч.; на посочената дата 24.04.2020г. в 17.00ч. на посочения
от длъжницата адрес за предаване на дете, в присъствието на взискателя, бил
съставен протокол, видно от който длъжницата не изпълнила задължението за
предаване на дете. С оглед на което на същите фактически и правни основания на
длъжницата отново е наложена глоба в максимален размер от 400 лева.
С
жалбата са формулирани доводи за процесуални нарушения във връзка с
уведомяването по чл.528, ал.1 ГПК с възраженията, че и към момента на
длъжницата не е връчвана ПДИ от страна на ЧСИ Стоянкин, което се мотивира да се
е явило наложително поради причините: в
хода на процеса е настъпила смяна на съдебния изпълнител; преди да пристъпи към принудително изпълнение ЧСИ Стоянкин е бил
наясно, че длъжницата и детето са сменили адреса си в с.Т., Община Марица,
ул.”*** което е видно и от молбата на
взискателя по делото, с което същият е уведимил съдебния изпълнител за смяната
на адреса на длъжницата и изискването му всички съобщения до нея да бъдат
изпращани на адреса в с.Труд; както и
факта, че предаването на детето е следвало да бъде осъществено при наличието на
извънредни обстоятелства в условията на извънредно положение вследствие
разпространението на COVID
-19
и при наличие на тежка епидемична обстановка и наложени ресстрикции в
свободното придвижване между населните места. С оглед на това е мотивиран довод за това, че липсата на връчена от страна на ЧСИ Стоянкин
ПДИ е лишила от възможността длъжницата
да упражни правата/задълженията по чл.528, ал.2 ГПК за заявяване в кое място и
време длъжницата е готова да предаде детето и дали съществуват пречки за
своевременно изпълнението на задължението с оглед на извънредната ситуация;
формулиран е довода за пристъпване към изпълнение на задължението за предаване
на дете от страна на съдебния изпълнител въз основа на принципа за “най-добрия
интерес на детето”, установен в пар.1, т.5 ДР на ЗЗД, както и в редица международни актове – Конвенция ООН
за правата на детето, Регламент /ЕО/ 2201/2003г, Хагската конвенция за защита
на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване и др. С
оглед на този довод се възразява ЧСИ да се е уверил, че изпълнението може да
бъде осъществено с оглед най-добрия интерес на детето, като налагането на глоба
на родителя на детето по никакъв начин не защитава интереса на детето, вкл. при
невзети предвид всички обстоятелства, при които се е стигнало до неизпълнение
от страна на длъжницата, не е изискал
становище от страна на родителя-длъжник, не е изследвал поведението му и дали
то в случая е било виновно, както и да провери какво е било желанието на самото
дете. Във връзка с последното се излага обстоятелството, че от една страна
длъжницата е имала готовност за предаване на детето на адреса в с.Т., тъй като
пътуването на детето с бащата до София и обратно е неразумно в тежка епидемична
обстановка в страната, а от друга самото дете Х., скоро навършващо 14 години
споделяло, че се притеснява за здравето си и не желае да пътува докато има
опасност от заразяване от коронавирус, което споделил и с баща си по телефона
на датата 16.04.2020г. ; На следващо място се изтъкват проявилите се през
процесния период обстоятелства, свързани с ежедневните препоръки на Националния
оперативен щаб за ограничаване на социалните контакти, така и поради наложените
със заповед на Министъра на здравеопазването от 21.03.2020г. рестрикции в
свободното придвижване между населените
места и поставените за целта КПП-та, като с оглед на това, че бащата е с
местоживеене ***, което е едно от огнищата на заразата, със заповед от
16.04.2020г. на Министъра на Здравеопазването, ситано от 17.04.2020г. до второ
нареждане, влизането и излизането от територията на столицата на всички
автомобили е било забранено. Във връзка с това жалбоподателката на датата
17.04.2020г. сутринта позвънила на Националния телефон на Държавна агенция за закрила на детето, обяснила подробно ситуацията, изложила
притесненията си детето да пътува в тази обстановка и поискала насоки как да
процедира, който сигнал бил регистриран с вх.№ НТЛД – С- 4507-5215/
17.04.2020г. След проведения с жалбоподателката разговор социалният работник
констатирал, че в случая са налице доста рискови фактори по отношение на детето
за напускане на дома и дал препоръка за
периода на извънредното положение срещите между бащата и детето да се
осъществяват онлайн, за което за случая
ще бъде изготвен социален доклад.
На следващо място се сочи доводът, че
ЧСИ Стоянкин не е положил необходимите
усилия за осигуряване на реално изпълнение на задължението за предаване на
детето на посочените в постановлението дати – 17.04. и 24.04. 2020г. ,
доколкото в изпълнителния лист е визирано задължението на бащата да взима и
връща детето след всеки осъществен контакт “по местоживеенето му”, при условие
, че по изп.дело са налице данни, че детето живее понастоящем в с.Труд, за
което на 16.04.2020г. жалбоподателката е уведомила изрично ЧСИ, поради което
ппристъпване към изпълнение следвало да се осъществи на известния адрес в с.Т.,
вкл. с оглед наложените рестрикции между населените места, доколкото всяко
пътуване за жалбоподателката и детето от с.Т. до гр.Пловдив би довело до риск. Ангажирани
са писмени доказателства с жалбата, вкл. чрез събиране на образуваната пред
ДАЗД – гр.София преписка №№ НТЛД-С-4507-5215/ 17.04.2020г и 21.04.2020г.
С
депозираното становище от ответника по жалбата взискателят В. Х.В., чрез адв. Р.А.,
основателността на жалбата се оспорва с доводи за наличие на законовите
предпоставките за налагане на глоба на длъжницата, вкл. при съобразяване на
определения размер на глобата с оглед установения размер на доходите на
длъжницата по бракоразводното дело и наличие на предходни в условията на
системност неизпълнени задължения по привременните мерки, свързани с режима на
лични отношения между бащата и детето; не се взема становище относно изложените
от длъжницата фактори на риск в официално обявената извънредната епидемична
обстановка; изразява се становище във връзка с начина на упражняване на
предоставените на длъжницата родителски права върху ненавършилото пълнолетие
дете Х.; извършва се позоваване на ЗИД на ЗМДВИП, обявено с решение на
Народното събраните от 13.03.2020г. / ДВ, бр.28 от 24.03.2020г./ в частта на
пар.4, с която разпореда е предвидена нова ал.3 на чл.5 от цитирания закон. Въз
основа на така развитите доводи се иска жалбата да се остави без уважение и се
потвърдят обжалваните актове на съдебния изпълнител. Ангажирани са писмени
доказателства.
Постъпили
са митиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Хр.Стоянкин, в които е изразено
становище за нееднократност на неизпълнението на длъжницата по отношение
изпълнение на акта на съда във връзка с определени режим на лични отношения
между бащата и детето, като се сочи, че при проведените разговори с длъжницата
същият останала с убеждението, че длъжникът с бездействието си не зачита
законите на страната и решенията на съда; длъжницата сама е посочила мястото, в
което детето следва да бъде предавано -
на адреса в гр.Пловдив, ул.”*** процедурата по налагане на глобата била
изпълнена, а след налагане на глобите в максимален размер, длъжницата
изпълнявала съдебното решение и до момента не било налице последващо
неизпълнение от нейна страна.
Безспорно
от фактическа страна са обстоятелствата, че страните по изпълнителното дело към
момента на постановените привременни мерки с определение по гр.д.№ 29307/
2017г. по описа на СРС за определяне режим на лични отношения на взискателя/
бащата / с ненавършилото пълнолетие дете Х. са били страни по висящия
бракоразводен процес, по който впоследствие е постановено Решение № 307726/
20.12.2019г. за прекратяване на брака, предоставяне на родителските права върху
детето на майката и определен в аналогичност
на определението за привременни мерки режим на лични отношения между
бащата и детето. Видно от
комплектованото в пълнота изпълнително дело от страна на бащата е било
образувано изпълнително производство на 22.06.2018г., първоначално пред
СИС-ДСИ-РС-Пловдив, впоследствие прехвърлено при ЧСИ – Ст.Горчев, с район на
действие ОС-Пловдив, след което изпълнителните действия са продължени по
образуваното на 13.04.2020г. и висящо по настоящем по описа на ЧСИ Хр.Стоянкин,
район на действие ОС-Пловдив. На същата дата на приемане на изпълнителното дело
от ЧСИ СТ.Горчев от страна на ЧСИ Хр.Стоянкин с разпореждане от 13.04.2020г. е
разпоредено изпращане на съобщение до длъжника К.В. относно новия номер на
изп.дело по описа на ЧСИ Хр.Стоянкин, както и за уведомяване относно това, че
съгласно изп.лист по делото бащата В.В. има право да вземе детето Х. от 10.00ч на 17.04.2020г. до 17.04.2020г. ,
както и разпоредено също изпращане на ПДИ до длъжницата за предаване доброволно
детето на датата 24.04.2020г. в 17 00 ч. на бащата Венцеслав В.. Посочените
съобщение с изх.№ 1436/ 14.04.2020г. и ПДИ с изх.№ 1438/ 14.04.2020г. са
приложени по делото, в съдържанието на които е включено предупреждание относно
законовата санкция при неизпълнение по чл.527, ал.3 ГПК и в които не е
обективирано получаването им от страна на длъжницата, но по изложението на
обстоятелствата по жалбата не се оспорва това, че на датата 16.04.2020г.
длъжницата е приела телефонно обаждане, по което същата била уведомена за
разпоредителните действия на съдебния изпълнител във връзка с определените дати
и часове за изпълнение на определения режим на лични отношения между бащата и
детето на датите 17.04.2020г. и при което длъжницата поискала всякакви
съобщения и покани да бъдат връчвани в писмена форма на посочения нов адрес в
с.Т., обл.Пловдивска.
Видно от комплектованото от ЧСИ Хр.Стоянкин изп.дело по молбата вх.№
1586/ 14.04.2020г. на взискателя В. В. послeдният е бил осведомен относно
настоящия към процесните дати адрес на местонахождение на длъжницата и детето в
с.Т., обл. Пловдивска, което не се оспорва от взискателя, видно от становището
на същия по делото във връзка с жалбата на длъжницата.
С
гл. 48 ГПК е предвидена специална регламентация на изпълнение на задълженията
на определени действия, вкл. в частта на “Изпълнение на задължение за предаване
на дете” в разпоредбите на чл.528, ал.1 и сл. ГПК, за обезпечаване изпълнението
на които действия действително са предвидени и санкционни разпоредби за
неизпълнение в срок на това задължение / чл.528, ал.3 ГПК/ чрез налагане на
глоби на неизправен длъжник. С разпоредбата на чл.528, ал.1 и ал.2 ГПК са
предвидени обаче и гаранции за изпълнение на задълженията на длъжника по
изпълнение на задълженията за предаване на дете, изразяващи се в своевременност
на получаване на поканата за изпълнение на тези задължения , както и
кореспондиращи на това право на длъжника насрещни задължения по
уведомяване относно готовността за
предаване на детето в определеното място и време, наличието евентуално на
пречки за своевременно изпълнение на задължението, както и синхронизиране
на мястото и времето относно готовността
за предаване на детето.
В
случая от съдебния изпълнител се сочи възражението, че ПДИ длъжницата е
получила още през м.януари 2019г. , с което се иска да се наложи да се счете,
че изпращане на ПДИ до длъжницата по настоящото изп.дело не е необходимо.
Възражението не може да се сподели, тъй като за упражняване правата/ както и
задълженията/ от страна на длъжницата
следва същата да се явява осведомена относно това пред кой съдебен изпълнител
да ги упражни с оглед извършената смяна на ЧСИ по изпълнителното дело. В тази
насока фактът, че самият ЧСИ е приел за необходимо изпращането на ПДИ за датата
24.04.2020г. , както и предприетото уведомяване по телефона на датата
16.04.2020г. налага извода относно преценената необходимост длъжницата да бъде
осведомена относно висящността на изпълнителното производство вече пред ЧСИ
Хр.Стоянкин за продължаване на изпълнителните действия. Следователно за
пристъпване към изпълнението за предаване на дете следва приложение на
процесуалните норми на чл.528, ал.1 и ал.2 ГПК с предвидените за това срокове
за уведомяване, съответно изпращане на ПДИ до длъжника, с цел осигуряване на
ефективност на провежданото изпълнение. В случая безспорно се явява по делото,
че адресираните до длъжницата съобщение и ПДИ от 14.04.2020г. не са достигнали
до длъжницата към момента на определените дати за доброволно изпълнение. Безспорно
се явява също обстоятелството, че на 16.04.2020г. длъжницата е била уведомена
по телефона за датите за изпълнение на задължението за предаване на детето – 17.04. 2020г и 24.04.2020г.
Регламентацията на чл.528, ал.1 и ал.2 ГПК предвижда процесуалното задължение
за ЧСИ да осигури връчване на ПДИ по възможност две седмици, но не по-късно от
една седмица преди определеното време за предаване на детето. Този процесуален
срок обезпечава осигуряване на условия за ефективно изпълнение на задължението
от страна на длъжницата чрез предпиремане на мерки в срок да осигури готовност
за това изпълнение относно мястото и времето на предаване на детето от една
страна и от друга предприемане на действия в тридневния срок по чл.528, ал.2 ГПК по съобщаване на съдебния изпълнител относно предприетите мерки в тази
насока, както и евентуално за наличието на пречки за своевременно изпълнение на
задължението. В случая уведомяването на длъжницата както за висящността на
изпълнителното дело пред ЧСИ Хр.Стоянкин, така и за датите и часовете на
предаване на детето, е извършено по телефона на 16.04.2020г. , непосредствено
един ден преди датата на изпълнението –
17.04.2020г. , съответно в пряко несъответствие със законовото изискване на
чл.528, ал.1, пр.ІІ ГПК, а по отношение на датата за изпълнение на задължението
– 24.04.2020г. – уведомяването е в алтернативния едноседмичен срок , който срок
в конкретния случай не би могло да се приеме за подходящ с оглед публично
известния факт относно обявеното в процесния период извънредно положение във връзка с епидемичната обстановка в страната,
считано от 13.03.2020г и
предприетите мерки в тази насока със
Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с
Решение на Народното събрание от 13.03.2020г. /Обн.
в ДВ, бр.22 от 13.03.2020г./. Публично
известен факт е също, че на същата дата на уведомяване длъжницата относно
висящността на настоящото изп.дело пред ЧСИ Хр.Стоянкин е издадена и Заповед №
РД 01-224/ 16.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, с която считано от
17.04.2020г. са въведени ограничителни мерки за придвижване между населените
места, вкл. между населените места Пловдив - София, за които ноторно известни
са обстоятелствата, че в процесния период са сред населените места с висока
степен на разпространение на епидемията. Действително със Закона за изменениие
и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г./ ДВ, бр.28
от 24.03.2020г., обн. в ДВ, бр.34 от 09.04.2020г./ с пар.4 в чл.5 на Закона са
направени изменения и допълнения чрез създаването на нова ал.3, предвиждаща да
не се спира изпълнението на задължение за предаване на дете или за последващо
връщане на детето по реда на Гражданския процесуален кодекс. Изрично уредената
със Закона липса на законово основание за спиране на изпълнението на
задълженията във връзка с предаване или връщане на дете също така изрично
препраща за прилагане на уредения с ГПК ред за изпълнение на тези задължения. В
така обявената извънредна епидемична обстановка впрочем спазването на
визираните в разпоредбата на чл.528, ал.1 и сл. ГПК процесуални задължения във връзка със сроковете за уведомяване на длъжника, обезпечаващи
надлежна организация за изпълнение на задълженията, се намира да се явяват
необходими в по-висока степен с оглед затрудненията и ограниченията при
придвижване между населените места поради епидемичната обстановка в страната и
необходимите действия за ограничаване разпространението на епидемията. В тази насока и с оглед извънредната ситуация
в страната през процесния период формите
и начините на изпълнение на процесните задължения за предаване на дете се
явяват от съществено значение и се налага необходимостта от преценка за тяхната
подходящност, вкл. чрез използване на изрично предвидената в разпоредбата на
чл.528, ал.4 ГПК възможност за съдебния изпълнител да иска от Дирекция
„Социално подпомагане“ съдействие за отстраняване на евентуално налични пречки
за своевременно изпълнение на задължението по предаване на дете, вкл. чрез
определяне или предприемане на подходящи мерки по Закона за закрила на детето,
както в случая такава иницатива е била предприета от длъжницата по
изпълнението, предвид постъпилите по делото преписки №№
НТЛД-С-4507-5215/ 17.04.2020г и 21.04.2020г. на ДАЗД – София и изготвения в
тази връзка социален доклад. Липсата на данни в тази насока за проучени или
предприети допълнителни действия и мерки с оглед спецификата на предмета на
задължението за предаване на дете, както
и извънредността на ситуацията в процесния период, налага извод за
формален подход на провежданото принудително изпълнение .
По
така изложените съображения наличието на процесуални нарушения с оглед
законовите изисквания на разпоредбата на чл.528, ал.1 и сл. ГПК обжалваните
актове на съдебния изпълнител
Постановление от 27.04.2020г. за налагане на глоба в размер на 400 лева
и Постановление от 07.05.2020г. за
налагане на глоба в размер на 400 лева на длъжницата се явяват и ще се отменят
като незаконосъобразни.
По
отношение на обжалваното разпореждане за
разноски от 27.04.2020г. конкретни доводи за незаконосъобразност или неправилно
определяне на размера на дължимите от длъжницата разноски за изпълнителното
производство не се сочат. Жалбоподателката е в качеството на длъжница в изпълнителния
процес, поради което на основание чл.79, ал.1 ГПК направените разноски се
явяват за сметка на длъжника, доколкото не се сочи да е налице някоя от
визираните в същата разпоредба изключения за недължимост на тези разноски. С
оглед на това жалбата в тази част се
явява недоказана и неоснователна и следва да се остави без уважение.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателката се следва присъждане на
направените само за съдебното производство разноски съобразно уважената част на
жалбата, които по списъка по чл.80 ГПК възлизат на 300 лева, поради което се
следва присъждане на разноски в размер на 200 лева съобразно уважената част на
жалбата.
Водим
от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК , съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление от 27.04.2020г.
за налагане на глоба в размер на 400 лева и
Постановление от 07.05.2020г. за налагане на глоба в размер на 400 лева,
постановени по изп.дело № изп.д.№ 20209090400085 по описа на ЧСИ Хр.Стоянкин, с
рег.№ 909 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Пловдив, с които на длъжника
К.И.В., ЕГН: ********** на основание чл.528, ал.5 ГПК във връзка с чл.527, ал.3 ГПК са наложени глоби за неизпълнеине на задължение за предаване на дете с
посочени дати на извършване - 17.04.2020г. и 24.04.2020г., като
незаконосъобразни.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 16545/ 19.06.2020г. на К.И.В., ЕГН: ********** против
Разпореждане за разноски от 27.04.2020г по изп.дело № изп.д.№ 20209090400085 по
описа на ЧСИ Хр.Стоянкин, с рег.№ 909 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд –
Пловдив, като неоснователна.
ОСЪЖДА
В. Х.В., ЕГН: ********** да заплати на К.И.В., ЕГН: ********** сумата 200 лева
/ двеста лева / направени разноски за адв.възнаграждение за съдебното
производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: Членове: