№ 4650
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110202268 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „****“ ЕООД, ЕИК ********* чрез адв.
****** против наказателно постановление № НИ-1-21-01518921/26.01.2024 г.,
издадено от ****** – ръководител на ТП на НОИ – София град, с което на
основание чл. 349, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ на
дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на
500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 т. 3 от КСО.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Посочва се, че поради семейни затруднения на управителя на дружеството е
било поискано удължаване на срока за изпълнение на предписанията, дадени
от НОИ, както и че жалбоподателят желае да ги изпълни, но това предполага
ангажиране на специалист – счетоводител. Твърди, че покана № ПО-
22221523091216-177-001/20.09.2023 г. не била връчена. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява
от управителя си ****** и адв. ******, надлежно упълномощена. Последната
моли НП да бъде отменено, тъй като управителката на дружеството –
жалбоподател е била обективно възпрепятствана да изпълни дадените
предписания, тъй като за това са необходими специални знания и ангажиране
на счетоводител. Отново заявява претенция за разноски.
Въззиваемата страна – ръководителят на ТД на НОИ се представлява от
юрк. ***, надлежно упълномощен. Същият моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
На 11.07.2023 г. на осигурителя „****“ ЕООД, ЕИК ********* от старши
инспектор по осигуряването Е. Х. били дадени следните задължителни
предписания № ЗД-1-21-01391578/11.07.2023 г.:
1. Да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за
*******а, ЕГН **********, за периода от 15-06-2015 до 09-12-2019, с вид
осигурен 01, декларация образец № 1.
Да подаде редовни данни с вид осигурен „10” за *******а, ЕГН
********** както следва:
м. 06.2015 г. - с първи ден в осигуряване 15.06.2015 г., с 12 отработени
дни, с осигурителен доход в размер на 492 лв.;
за периода от м.07.2015г. до м. 12.2015г. - пълни месеци отработени дни, с
осигурителен доход 902 лв.
-за периода от м.01.2016г. до м. 03.2017г. - пълни месеци отработени дни,
с осигурителен доход 970 лв.
-м. 04.2017г. - 11дни в т.16.1, 4 дни в т. 16.2, 3 дни в т 16.А, с
осигурителен доход 754.45 лв.;
за периода от м.05.2017г. до м. 08.2018г. - пълни месеци дни в т.16.2 -
м.09.2018г. - 17 дни в т. 16.2, 1 ден в т.16.3;
2. за периода от м.10.2018г. до м. 08.2019г. - пълни месеци дни в т.16.3 -
м.09.2019г. - 14 дни в т.16.3, с последен ден в осигуряване 21.09.2019 г.
3. Да коригира Приложение №9 по болнични листа за *******а, ЕГН
********** за периода 20.04.2017г. - 26.12.2017г. / Е20178584651,
2
Е20178584818, Е20170528431, Е20170528603, Е20165438524,
Е20171502009, Е20170876772/, като в т. 4 се посочи вид осигурен „10”;
4. Да коригира заявление декларация по Приложение №10 по чл. 50-51 от
КСО в т. 4 се посочи вид осигурен „10”.
Срокът за изпълнение на дадените предписания бил 20 работни дни от
получаване на предписанието.
Задължителните предписания били получени от управителя на „****“
ЕООД - ****** на 11.07.2023 г. Въз основа на подадена впоследствие молба
срокът за изпълнение на указанията бил удължен до 22.08.2023 г., вкл.
Със заявление с вх. №4023-21-449#6/21.08.2023 г. в ТП на НОИ София
град били представени 7 броя Приложение № 9 и 7 броя Приложение № 10, в
изпълнение на дадените предписания, но същите не били коректно попълнен,
не били придружени от заявление и придружително писмо и не изпълнявали в
цялост дадените предписания.
Представените документи били върнати на управителя на „****“ ЕООД
****** на 31.08.2023 г. с писмо с изх. № 4023-21-449#8/31.08.2023г. Със
същото писмо ****** била уведомена, че при неизпълнение на връчените на
11.07.2023 г. задължителни предписания № ЗД-1-21-01391578/11.07.2023г. със
срок за изпълнение до 22.08.2023 г. вкл. ще бъдат предприети действия по
реда на ЗАНН във връзка с чл. 349 от КСО.
До управителя на дружеството-жалбоподател била изпратена покана за
явяване за съставяне на АУАН за установеното нарушение, която била
получена от ****** на работното й място.
На 15.12.2023 г. свидетелят Е. М. Х. съставила в отсъствие на
представител на жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение № АИ-1-21-01486087/15.12.2023 г. за нарушение на чл. 108, ал. 1 т.
3 от КСО. На 19.12.2023 г. актът бил връчен на управителя на дружеството
чрез СЕЕВ. В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили възражения срещу
АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление, препис от което бил връчен на жалбоподателя на
26.01.2024 г., а на 08.02.2024 г. била подадена и жалбата срещу нея.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
3
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
показанията на свидетелите Е. М. Х. и *****, задължителни предписания №
ЗД-1-21-01391578/11.07.2023 г., молба за удължаване срока за изпълнение на
предписанията и отговор, заявление с вх. №4023-21-449#6/21.08.2023 г. В ТП
на НОИ София град, ведно с приложените към него 7 броя Приложение № 9 и
7 броя Приложение № 10, болнични листа, писмо с изх. № 4023-21-
449#8/31.08.2023г., извлечения за връчване чрез СЕЕВ,
Съществени за изясняване на релевантната фактическа обстановка са
писмените доказателства, приети по реда на чл. 283 от НПК. От представените
задължителни предписания № ЗД-1-21-01391578/11.07.2023 г. се установи
тяхното съдържание, аресат и срока за изпълнението им, както и датата на
връчването им на управителя на дружеството-жалбоподател. Установи се от
молбата за удължаване на срока и дадения отговор, че срокът за изпълнение на
предписанията е бил удължен до 22.08.2023 г. От показанията на свидетеля Х.,
които съдът кредитира като логични, последователни и обективни се извеждат
данни относно обстоятелства във връзка с начина на извършване на
проверката и установеното неизпълнение на дадените предписания не само до
изтичане на срока за това, но и до момента на съставяне на АУАН.
Възприетата от съда фактическа обстановка не разкрива сложност, впрочем тя
не е и спорна между страните. Жалбоподателят не оспорва, че не е изпълнил в
срок дадените му предписания, като посочва причините за това – финансови
затруднения на управителя и невъзможността му да ангажира счетоводител за
изпълнение на указанията. В подкрепа на тези му твърдения са и показанията
свидетеля *****, които макар и да потвърждават заявените от управителя на
дружеството причини за неизпълнение на предписанията, не установяват
обективни пречки за това. При липсата на спор по фактите и противоречив
доказателствен материал съдът намира, че по-подробен анализ на
доказателствата не е необходим.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок /препис от НП е връчен на
26.01.2024 г., а жалбата е подадена на 08.02.2024 г./, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
4
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни за това административни органи, съгласно
разпоредбата на чл. 350, ал. 1 и ал. 2 от КСО.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили
съществено правото на защита на наказаното лице да разбере защо след като
се твърди, че друго физическо лице е извършило определено нарушение
имуществена санкция е наложена на юридическото лице „****“ ЕООД.
На първо място съдът констатира, че в наказателното постановление
АНО не излага последователни твърдения относно лицето, което твърди, че е
извършило нарушение. Въпреки, че се твърди, че с АУАН е установено
нарушение, извършено от осигурителя „****“ ЕООД в обстоятелствената част
на НП е посочено, че физическото лице *******а не е изпълнила в указаните
срокове задължителни предписания за корекция на Декларация образец 1,
както и приложения № 9 и Приложения № 10. На стр. 2, абзац 4 от НП е
отразено, че „Така описаното административно нарушение е извършено от
*******а чрез виновно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на
връчените й задължителни предписания до указания в тях срок - 30 работни
дни/22.08.2023г., както и към настоящия момент“. В абзац 12 на стр. 2 от НП
също е вписано, че „Неизпълнението на посочените задължения, извършени
съзнателно от *******а по категоричен и безспорен начин доказва вината й
при извършване на установеното с настоящия административен акт
нарушение“. От така изложеното е видно, че според АНО /а впрочем и според
актосъставителя, тъй като АУАН съдържа идентичен текст/ нарушението се е
изразило в неизпълнение от страна на физическото лице *** на дадени й
задължителни предписания от контролен орган.
Същевременно, на първа страница на НП, при цитиране на
съдържанието на задължителните предписания е посочено, че със
задължителни предписания № ЗД-1-21-01391578/11.07.2023 г. е вменено на
осигурителя да извърши определени корекции на декларация образец 1 и
5
приложения № 9 и 10. Наред с това именно на осигурителя „****“ ЕООД е
наложена имуществена санкция за извършеното нарушение. От тук се
поражда съществената неяснота на кого всъщност АНО твърди да са били
дадени задължителни предписания и ако са дадени на осигурителя „****“
ЕООД, защо в текста на НП се твърди, че те всъщност не са били изпълнени от
друг правен субект. Неколкократно в НП е обсъждан въпроса за субективната
страна на извършеното от *** нарушение, като е прието, че същото е
извършено виновно, като АНО е счел, че то е извършено умишлено, при
форма на вината пряк умисъл, като подробно е обосновал този свой извод.
Въпреки твърденията, че нарушението е извършено от ******, то е
ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическото
лице „****“ ЕООД, ЕИК *********, която принципно е безвиновна, като му е
наложена имуществена санкция. Посочените неясноти при формулиране на
твърдяното нарушение /на кого са дадени предписанията, кой е бил длъжен да
ги изпълни, кое е лицето, което следва да отговаря за неизпълнението им/,
както и вътрешната противоречивост на атакуваното НП /при твърдения, че
нарушението е извършено умишлено от физическото лице ******
имуществена санкция е наложена на юридическото лице „****“ ЕООД/
съществено са ограничили правото на защита на дружеството- жалбоподател,
като се го изправили пред невъзможност да разбере за какво точно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Посочените
процесуални нарушения са неотстраними в хода на съдебното производство и
съставляват основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление
без да се обсъжда спора по същество.
По отношение на разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В случая, за да бъдат присъдени
разноски в полза на жалбоподателя при отмяна на обжалваното наказателно
постановление е необходимо не само разноски за адвокатско възнаграждение
6
да бъдат уговорени, а и да бъдат реално извършени /т. 1 от ТР № 6 от 2012 г.
по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
В настоящия случай не се твърди жалбоподателят реално да е сторил
разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като е посочено, че правна помощ
му е предоставена в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съдът обаче намира,
че в случая не следва да се присъждат разноски на адв. ****** за оказаната
безплатна правна помощ на жалбоподателя „****“ ЕООД, тъй като същият,
като търговско дружество не попада сред кръга на лицата, изчерпателно
посочените в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗА като лица, на които законът
признава правото да бъдат представлявани безплатно от адвокат, а именно
такива с право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки
или друг юрист. Тълкуването на чл. 38, ал. 1 ЗА води до извода, че безплатно
представлявани по силата на посочената разпоредба могат да бъдат само
физически лица, тъй като само те могат да „имат право на издръжка“ и да
бъдат „роднини, близки или друг юрист“. Материално затруднени могат да
бъдат само физическите лица, доколкото по отношение на юридическите лица
се използват термини като „неплатежоспособен“, „свръхзадлъжнял“, „изпитва
ликвидни затруднения“ и др. /В този смисъл е и определение № 1595 от
3.04.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 39/2024 г./
Ето защо съдът намира, че искането за присъждане на разноски в полза
на адв. ****** за оказана безплатна правна помощ на жалбоподателя не може
да бъде уважено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 от
ЗАНН Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НИ-1-21-01518921/26.01.2024
г., издадено от ****** – ръководител на ТП на НОИ – София град, с което на
основание чл. 349, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ на
дружеството-жалбоподател „****“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.
108, ал. 1 т. 3 от КСО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
7
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8