№ 69
гр. Балчик, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на десети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско
дело № 20233210100499 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от "*** срещу П. Р. П.
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 199.61 лв., представляваща главница за стойността на мрежови услуги "достъп до
електроразпределителната мрежа" за периода от 01.07.2021 г. до 28.02.2022 г., с абонатен №
*** и клиентски №***, издадени за обект „***“, находящ се в с. ***, както и сумата от 30.16
лв., представляваща сбора от мораторната лихва по процесните фактури за периода от
датата на падежа на всеки от счетоводните документи до 11.05.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда на 22.05.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед
№146/28.06.2023 г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № *** г. по описа
на РС Балчик.
Твърди се в исковата молба, че между страните е било налице облигационно
правоотношение по продажба на ел. енергия и по осъществяване на достъп до
електроразпределителната мрежа с цел снабдяване с ел. енергия при общи условия на обект
„***“, находящ се в с. ***, собственост на П. П., имаща качеството „небитов клиент“.
Поддържа, че съгласно ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители
върху фактурираните количества активна електрическа енергия и/или предоставената
мощност в местата за измерване, определени от ЗЕ, по утвърдени от КЕВР цени. Твърди, че
за процесния период е начислявано единствено мрежова услуга "достъп" до
електроразпределителната мрежа. Излага подробни твърдения за дължимостта на
процесната мрежова услуга. Сочи, че считано от 01.10.2020 г. от кръга на клиентите на
крайния снабдител са отпаднали всички небитови клиенти, с оглед на което договорът за
доставка на ел.енергия при общи условия с последния бил прекраен ex lege. Поддържа, че
доставката на ел. енергия към небитовите клиенти, които в срок до 30.09.2020 г. не са
сключили договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, се извършвала от
досегашния доставчик в качеството му на титуляр на лицензия за търговия с ел. енергия,
който следвало да сключи с клиентите типов договор със срок от 01.10.2020 г. до 30.06.2021
1
г. С оглед на горното, излага, че считано от 01.10.2020 г., процесният обект служебно е
преминал от *** в качеството му на краен снабдител, към *** в качеството му на търговец
на свободен пазар. Поддържа, че за процесния обект ответникът няма сключен нито
договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, нито типов договор. Сочи,
че процесните суми се дължат от ответника за предоставени мрежови услуги съобразно
ПТЕЕ. Настоява се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В съдебно заседание искът се поддържа чрез процесуален представител и се моли
за неговото уважаване. Претендират се разноски, сторени в исковото и в заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника П. Р. П., чрез адв. Р. С., с който се излага становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск по основание и размер. Поддържа, че задължено лице
по процесните фактури е ***, ЕИК *** с клиентски №***. Счита, че П. П. не притежава
пасивна процесуална легитимация по спора, тъй като същата не е собственик, нито
ползвател на процесния имот, съотв. няма качество на потребител на електрическа енергия
и мрежови услуги за този обект. Сочи, че П. П. е собственик на недвижим имот в с. ***,
общ. ***, представляващо *** от 120 кв. м. като същата е сключила с „*** Договор за достъп
и пренос на ел. енергия №*** г. за посочения обект с аб. № ***. Отправя искане за
отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените в производството разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител,
оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му. Претендират се разноски.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От материалите по приобщеното ч. гр. д. № *** г. по описа на РС Балчик е
видно, че въз основа на подадено на 22.05.2023 г. от "*** срещу П. Р. П. е изадена Заповед
№ 146/28.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесните
суми за главници и лихви, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението, както и разноски в общ размер на 75 лв., от които 25 лв. за внесена държавна
такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника П. Р. П.
на 04.07.2023 г., която на 05.07.2023 г. е подала възражение по чл. 414 от ГПК.
Установителните искове за вземанията, предмет на заповедта, са предявени в указания на
заявителя едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Видно от приложените по делото фактури, издадени в периода от 16.08.2021 г. до
14.03.2022 г., е остойностено количество мрежови услуги, доставени на обект «***» с кл. №
***, находящ се в с. ***, възлизащи общо в размер на 199.61 лв. От същите се установява, че
техен получател е ***.
Съгласно представения препис – извлечение от сметка на абоната за
незаплатените суми са издадени фактури за периода от 16.08.2021 г. – 14.03.2022г.,
включващи главница в размер на 199.61 лв. и обезщетение на за забава в размер на 33.16 лв.
От представения по делото нотариален акт №79 от 07.12.2015 г., както и от
приобщената справка от Агенция по вписванията от 17.05.2023 г., се установява, че П. Р. П.
е придобила собствеността върху следния недвижим: 300/1400 ид. части от дворно място,
цялото с площ от 1400 кв. м., съставляващо УПИ II в кв. 56 по ПУП на с. ***, общ. ***,
заедно със западната част от построената в него търговска сграда, съставляваща *** със
застроена площ от 120 кв. м.
Видно от констативен протокол № *** (л. 33) на 17.01.2022 г. служители на „***
са извършили проверка на СТИ с фабр. №***, в обект с абонатен №***, находящ се в с. ***
с титуляр „***“ АД. При извършената проверка е установено, че показнията на СТИ са
2
нулеви по двете тарифи – нощна и дневна, включително и върховата. Електромерът на
същата дата е демонтиран. По делото е представен Договор №*** г. от 02.09.2016 г.,
сключен между "*** и П. Р. П. за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на“ ***“ АД при ОУ за обект, находящ се в с. ***, ул.
„***“ №18 с абонатен №***.
От допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че
няма идентичност между обекта, притежаван от ответницата и обект „***“, находящ се в с.
***, за който се отнасят процесните фактури. Вещото лице уточнява, че обектите са с
различни абонатни номера, с партиди към различни клиенти, през процесните периоди на
фактуриране електромерите са с различни серийни номера, отчетеното потребление на ел.
енергия е различно, местата за измерване са с различни координати. В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че обект „***“ на П. Р. П. в с. *** е със заведен в системата на „***,
а обектът, за който се отнасят процесните фактури е по партида на „***“ АД и е с абонатен
№***.
От допуснатата по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че към
27.05.2024 г. П. Р. П. няма неплатени задължения за електроенергия за обект с абонатен
номер №*** и клиентски №***. В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда
на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която в срока по
чл. 414 от ГПК е подадено възражение и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията си,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Предявените искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 422,
вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Отношенията по повод доставяна ел. енергия за небитови нужди се уреждат от
разпоредбите на Закона за енергетиката /ЗЕ/, Правилата за търговия с електроенергия
/ПТЕЕ/, Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи,
Наредба №1/14.03.2017 г. за регулиране на цените на ел. енергията, както и от Общите
условия на ДПЕЕ и ДПЕЕЕМ на "***. Материалната легитимация на ищеца да получи
търсената престация следва от разпоредбата на чл. 28 ПТЕЕ - битовите и небитовите крайни
клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови
период на крайния снабдител.
С изменението на ЗЕ с ДВ бр. 57/2020 г., в сила от 01.10.2020 г. е предвидeно, че
небитовите клиенти следва да направят избор на доставчик на електрическа енергия
независимо от това в коя държава е регистриран доставчикът, доколкото доставчикът спазва
правилата по чл. 91, ал. 2, чл. 95, вр. чл.94а ЗЕ, защото крайният снабдител осигурява
снабдяване на ел. енергия само за обекти на битови абонати.
В преходните и заключителните разпоредби е предвидено, че ако до 30
септември 2020 г. включително небитов краен клиент не е сключил договор с търговец на
електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се
извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал.
3
1, т. 5 ЗЕ. Доставчикът сключва типов договор с небитовите крайни клиенти, които до 30
септември 2020 г. включително, не са сключили договор с търговец на електрическа
енергия. Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. и до
сключването му, доставчикът осигурява доставката на електрическа енергия, при условие че
клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката.
За установяване дължимостта на процесната сума съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищцовото дружество следва да
докаже твърдените положителни факти, от които произтича вземането му, а именно
дължимостта на сумите по процесните 8 бр. фактури, съотв. наличието на валидно
облигационно правоотношение с ответника относно процесния имот, както и че собственик
или ползвател на имота с аб. № *** е ответника. В тази връзка той трябва да докаже, че
претендираните суми за мрежовите услуги, посочени във фактурите, предмет на иска, са в
сочения размер.
Спорният по делото въпрос е към датата на фактурираните услуги, бил ли е
ответникът потребител на услуга по пренос и доставка на ел. енергия и мрежови услуги за
процесния обект, бил ли е в облигационна връзка с дружеството ищец, респ. задължен ли е
да заплати начислените суми за мрежова услуга "достъп до електроразпределителната
мрежа" за процесния имот.
В конкретния случай въпреки предприетото още в отговора на исковата молба
оспорване, ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи, че въз основа на
съществуващо договорно правоотношение се дължат претендираните суми, не е представил
доказателства за сключен договор с ответника за процесния обект. От събраните по делото
доказателства се установи, че между страните е сключен договор №*** г. за достъп и пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа за обект „***“, находящ се в
с. ***, ул. „***“ *** с абонатен №***, който обаче не е идентичен с обект „***“, находящ се
в с. ***, за който се отнасят процесните фактури. Установи се, че двата обекта са с партиди
към различни клиенти, през процесните периоди на фактуриране електромерите са с
различни серийни номера, отчетеното потребление на ел. енергия е различно, местата за
измерване са с различни координати. Ето защо, след като ответникът не е страна по
договора за продажба на ел. енергия и мрежови услуги за процесния обект, той няма
задължения за заплащането й към "Енерго-Про Продажби" АД /в този смисъл Решение №
2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС/.
Нещо повече, приетите по делото фактури касаят ***, а не физическото лице П.
Р. П.. Според ОУ на ищцовото дружество, цена за достъп на електроенергия се начислявала
на небитови потребители, независимо дали в обекта е консумирана или не електрическа
енергия през съответния период. След като обаче ответникът е физическо лице, дори да е
абонат на дружеството, същият не е задължен да плаща такса достъп.
От приетото и неоспорено от страните експертно заключение по съдебно -
счетоводната експертиза се установява, че към 27.05.2024 г. П. Р. П. няма неплатени
задължения за електроенергия за обект с абонатен номер №*** и клиентски №***.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът не е материално
легитимиран да отговаря по предявените искове за заплащане на мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа" в процесния обект с абонатен № ***.
По изложените съображения предявените установителни искове са изцяло
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника направените от него съдебно-деловодни разноски за заплатено
4
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева и за заплатен депозит за експертизи в
размер на 325 лв. съобразно доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. *** – Г, срещу П. Р. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** обл. ***,
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 199.61 лв., представляваща главница за стойността на мрежови услуги "достъп до
електроразпределителната мрежа" за периода от 01.07.2021 г. до 28.02.2022 г., с абонатен №
*** и клиентски №***, издадени за обект „***“, находящ се в с. ***, както и сумата от 30.16
лв., представляваща сбора от мораторната лихва по процесните фактури за периода от
датата на падежа на всеки от счетоводните документи до 11.05.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда на 22.05.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед
№146/28.06.2023 г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № *** г. по описа
на РС Балчик.
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** – Г,
да заплати на П. Р. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. *** сумата от 525 лв.
(петстотин двадесет и пет лева), представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, от които 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и
325 лв. за заплатен депозит за експертизи, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд *** в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
5