Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 02.05.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на седми април две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря Н.Д., като
разгледа гр. д. № 4586/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл.109 от ЗС.
Образувано е по искова молба от
А.Г.Е., ЕГН ********** *** против Д.Г.Г., ЕГН ********** и К.Д.Г., ЕГН **********,
двамата с адрес ***.
Ищцата твърди, че е собственик
на първи жилищен етаж от жилищна сграда, изградена при отстъпено право на
строеж в общински поземлен имот с идентификатор 68789.16.450 по КККР на гр. Д.,
който етаж представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68789.16.450.4.1, ведно с припадащите се идеални части от общите части на
сградата и съответните прилежащи помещения, както и на гараж, находящ се
поземления имот и на западната част от тавански етаж на същата сграда, обособен
като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.16.450.4.4, ведно с
прилежащите ¼ ид. ч. от избените помещения. Сочи, че ответниците
притежават в режим на съпружеска имуществена общност собствеността върху втория
жилищен етаж от същата сграда, както и останалата част от таванския етаж -
североизточна, обособена като самостоятелен обект. Твърди, че през 2005 г.
ответниците без одобрени строителни книжа предприели преустройство, изразяващо
се в разширяване и удължаване на югозападната тераса на притежавания от тях
втори етаж от сградата, в резултат, на което се увеличила площта на терасата и
същата “легнала” върху нестабилния дървен покрив на терасата на първия етаж,
собственост на ищцата, за което покривът не притежавал нужната устойчивост и се
създала реална опасност от натежаване и срутване, което пък било пречка да се
ползва терасата на първия етаж, поради реалната опасност от затрупване и
затисване от бетонови късове. Твърди също, че през 2010 г. ответниците
предприели саниране на тяхната част от сградата, при което разрушили част от
мазилката на собственото на ищцата таванско помещение, с което се намалила
здравината на външните стени, за което допринесло и поставянето на дюбели.
Сочи, че ответниците незаконно разрушили съществуващата на място петдесет
годишна бетонова ограда на поземления имот и поставили гаражна врата за
премиване на автомобили, като с бетонови плочи очертали място за паркирането
им, което било непосредствено до жилището на ищцата, където се намират спалните
и помещения, като по този начин се отнемало свободно място от двора и се
пречело на ищцата да ползва жилището си поради шума и изтичащите вредни газове
от автомобилите.
Искането към съда е да осъди
ответниците да преустановят описаните в исковата молба неоснователни действия,
с които пречат на ищцата да упражнява необезпокоявано правото си на
собственост, както и да възстановят състоянието отпреди противоправната му
промяна. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е
връчена на ответниците. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. В
него исковете са оспорени като неоснователни.
Ответниците признават
обстоятелствата, че ищцата е собственик на посочените в исковата молба
самостоятелни обекти и идеални части от общите части на сградата, както и че те
са собственици на останалата част от сградата в режим на съпружеска имуществена
общност.
Сочат, че действително са
извършвали ремонт на терасата на втория жилищен етаж, но той се изразява не в
посочените от ищцата дейности, а в премахване на железен парапет и изграждане
на плътен такъв и покриване с поликарбонат. Твърдят, че терасата е по-малка и
по-лека от терасата на ищцата и не лежи върху последната. Изградена е върху
здрава основа и не е налице опасност от срутване, което е констатирано и в хода
на множество извършени проверки от РДНСК – К. и Община Д.. Ответниците не
оспорват, че през 2010 г. са извършили текущ ремонт по фасадата на сградата в
собствената си част – втори етаж и част от таванския етаж. Сочат, че той се е
изразявал в саниране на фасадната стена, с цел енергийна ефективност. Оспорват,
че са поставяли дюбели и че са разрушили част от мазилката на таванското
помещение на ищцата, което към онзи момент е било собствено на нейния брат. Твърдят,
че между праводателите на страните е била сключена и одобрена съдебна спогодба
по гр. д. № 627/1970 г. по описа на ДРС, с която освен делба на имота е
извършено разпределение на ползването на поземления имот, което и към настоящия
момент страните спазват. Твърдят, че в дворното място са поставили желязна,
двойна неплътна врата, но в участък, в който никога не е имало бетонова ограда.
Сочат, че вратата не е гаражна и допринася за естетически по добрия вид на
оградата и попада в частта, предоставена им за ползване съгласно сключената
съдебна спогодба. Оспорват, че в дворното място са поставили бетонни плочи за
обособяване на парко-места. Твърдят, че са разчистили частта от ползваното от
тях дворно място, като са обособили цветни лехи и площадка от тротоарни плочки
за игра на децата им. Сочат, че там никога не са паркирали автомобила си, за
което ползват намиращия се в дъното на имота гараж, също тяхна собственост.
Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищцата чрез
процесуалния си представител - адв. Т., поддържа предявения иск. Моли съда да
го уважи по подробно изложени в писмени бележки съображения. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответниците,
чрез процесуалния си представител - адвокат Т., поддържат писмения отговор и
оспорват предявения иск. Молят съда да го отхвърли по подробно изложени в
писмена защита съображения. Претендират присъждане на направените по делото
разноски.
Като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от надлежно
процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което
е процесуално допустим.
Разгледан по същество е
неоснователен по следните съображения:
За уважаване на негаторния иск
по чл. 109 от ЗС в тежест на ищцата е да установи, че е собственик на самостоятелни
обекти в сграда с идентификатори 68789.16.450.4.1 и 68789.16.450.4.4 по КККР на
гр. Д., че ответникът извършва описаните в исковата молба действия, с които
препятства възможността и да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
Не е спорно между страните и е
прието от съда, с доклада по делото, обявен в с. з. от 09.12.2016 г., за
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е собственик на първи
жилищен етаж и западната част от таванско помещение от сграда, построена в
недвижим имот с идентификатор 68789.16.450, с идентификатори на самостоятелните
обекти съответно 68789.16.450.4.1 и 68789.16.450.4.4 по КККР на гр. Д., а
ответниците са собственици на втори жилищен етаж и североизточната част от
таванското помещение в същата сграда, с идентификатори 68789.16.450.4.2 и 68789.16.450.4.3
по КККР на гр. Д..
Спорни между страните са
обстоятелствата извършили ли са ответниците, описаните в исковата молба
действия, основателността на последните и следва ли от тях ограничение за
ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
За установяване на очертаните спорни факти са
събрани писмени и гласни доказателства и е приета съдебно – техническа
експертиза. Съдът кредитира показанията на свидетелите относно фактите,
непосредствено възприети от тях, в частта им, в която съответстват и се
подкрепят от останалия събран доказателствен материал или го допълват по
непротиворечащ на житейската логика и опитните правила начин. Ползва и
заключението на вещото лице С.Й., като
пълно и обосновано, изготвено след извършване на оглед на място, с
необходимите професионални знания и опит.
От представените по делото
нотариални актове, с № 6, том ІV, № 4188, дело № 570/2005 г. на нотариус Луиза
Стоева, с район на действие РС – Д., № 123, том І, рег. № 833, дело 86/2015 г.
на нотариус Стефан Сотиров, с район на действие РС – Д., № 24, том І, рег. №
450, дело № 24/08.04.2005 г. на нотариус Деница Гърнева, с район на действие
ДРС, скици на спорния имот и протокол от съдебно заседание, проведено на
11.01.1971 г. по гр. д. № 627/1970 г. по описа на РС - Д. се установява, че
ищцата е придобила собствеността върху първия етаж от жилищната сграда на
17.09.2005 г., а върху западната част от таванското помещение – на 21.03.2015
г. Ответниците са придобили собствеността върху втория етаж от жилищната сграда
и североизточната част от таванското помещение на 08.04.2005 г.
По силата на сключена между
праводателите на страните съдебна спогодба ползването, на дворното място е
разпределено, като ясно е очертано коя част от него ползват собствениците на
първия жилищен етаж и коя – на втория. Не е спорно между страните, че и към
настоящия момент се спазва така разпределеното ползване на дворното място,
както и че извършените от ответниците строителни дейности по обособяване на
пространство, покрито с плочки и поставяне на двойна метална врата е в
ползваната от тях част.
От всички разпитани по делото
свидетели, чиито показания в тази им част съвпадат както по-между си, така и с
направените изявления на страните, се установява, че след закупуване на
недвижимия имот ответниците са предприели строително ремонтни дейности, като са
подменили дограмата, променили са вида и техническите характеристики на балкона,
намиращ се на втория жилищен етаж на югозападната фасада на сградата, обособили
са в двора пространство, покрито с плочки и са поставили двойна метална дворна
врата за достъп до него.
Ирелевантно за спора, предмет
на делото е кой е извършил удължаването и уширяването на терасата на втория
жилищен етаж – настоящия собственик или праводателя му, тъй като правният извод
на съда не зависи от това обстоятелство. От значение е обстоятелството дали
съществуващото фактическо състояние се дължи на неоснователни действия, които
препятстват ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Затова
съдът не изследва въпроса кой е променил площта на югозападната тераса на втория
жилищен етаж.
От заключението на вещото лице
и изслушаните по делото свидетели се установява, че жилищната сграда, в която
страните притежават самостоятелни обекти е изградена в отклонение от одобрения
за това проект № 43/1961 г., проект № 107/1971 г., и разрешения за строеж №
49/1972 г. и № 59/1972 г. От значение за настоящия правен спор са отклоненията,
констатирани от експерта, касаещи балконите на югозападната фасада на сградата.
Съгласно одобрения проект за сградата тези балкони е следвало да бъдат на
разстояние минимум два метра от калкана на съседната сграда и са завъртяни на
90 градуса по часовниковата стрелка. Установено е, че както терасата на първия
етаж, така и тази на втория са с променени технически характеристики, сравнение
с проектите, като реконструкциите са извършени без строителни книжа.
От свидетелските показания,
които са непротиворечиви в тази им част се установи, че преустройството на
терасата на първия етаж е извършено през 70 – те години на ХХ – ти век, а
последните строително – ремонтни дейности по отношение на терасата на втория
етаж, състоящи се в замяна на парапета на същата, са осъществени от ответниците
през 2005 г. В резултат на реализираните от страните и техните праводатели
реконструкции към настоящия момент терасата на първия етаж стига до оградата.
Затворен е и е приобщен към жилището. Покривът е от ламарина, върху дъсчена
обшивка, стъпила на дървени столици и греди. Размерите на балкона са 4 м. на 2
м. Терасата на втория жилищен етаж е по-тясна и по-къса от тази на първия.
Размерите са 3.30 м. и 1.80 м. Плочата е изливана на две части. Първоначалната,
която съответства на проекта от 1961 г., е с размери на 1.95 м. и 0.90 м. Допълнително
излятата част е изградена от бетон и арматура.
За цялата сграда е издадено удостоверение за търпимост
№ УТ – 153/03.12.2014 г. Удостоверението за търпимост е официален
удостоверителен документ. Наличието му не е оспорено от страните. Съгласно § 16
от ЗУТ, то се издава за строежи извършени или започнали преди влизането в сила
на ЗУТ – 31.03.2001 г. и удостоверява съответствието им на действащите към този
момент благоустройствени технически правила и норми. Така извършените строежи
не подлежат на премахване.
Тъй като удостоверението за
тъпримост е издадено след извършване на всички строително ремонтни работи,
осъществени от ответниците в периода 2005 г. – 2010 г., следва, че балконът на
втория етаж е бил удължен и уширен преди този период и тази реконструкция е
отговаряла на техническите правила и норми към момента на извършването и. Този
извод на съда не се опровергава нито от показанията на свидетелите, нито от
констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза.
Показанията на свидетелите
Стайкова и Байранска, в частта им, в която съобщават, че именно ответниците са
променили площта на терасата, представляват субективна тяхна преценка, а не
сведение за факти. Този извод на съда се основава на съпоставката на
показанията с останалите приети по делото доказателства. Двете свидетелки съдят
за промяната в площта на терасата от
това, че при праводателката на ответниците, пространството е било достатъчно
само за отглежданото на балкона растение и поставянето на един стол, което
обстоятелство те са възприемали от улицата, поради отсъствие на плътност на
парапета. От показанията им, обаче става ясно, че поради плътността на
изградения от ответниците парапет към настоящия момент те нямат видимост за
пространството, оградено от него. Следователно изводът им е субективен и не се
основава на конкретни факти. В техните показания се съдържат данни, че терасата
на първия етаж е била по-дълга от тази на втория, а сега са равни/според едната
свидетелка/ и че двете тераси са били еднакви, а сега тази на втория етаж е
по-дълга. От извършените от вещото лице измервания по категоричен начин се
установи, че терасата на втория етаж винаги е била и към настоящия момент е
по-малка по площ от тази на първия етаж, което сочи, че показанията на
свидетелките по този факт не съответстват на действителното положение, а са
израз на субективна тяхна оценка на обстоятелствата.
Вещото лице Й. в представеното
от него заключение и при изслушването му
е посочило, че поради отсъствие на строителни книжа не може даде
становище дали допълнително отлятата плоча на балкона на втория етаж от
сградата е изпълнена съобразно техническите нормативи и правила. Следователно
то също не опровергава удостовереното в обратния смисъл с удостоверението за
търпимост на сградата от № УТ – 153/03.12.2014 г.
Предвид така изложеното, съдът
намира, че преустройството на балкона на втория етаж е със статут на търпим
строеж и не подлежи на премахване. Следователно извършеното уширяване и
удължаване на същия не представлява неоснователно действие, каквото трябва да е
налице, за да е основателен предявеният негаторен иск.
Наред с горното следва да се
посочи, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че
терасата на втория етаж от сградата създава ограничения за ищцата да ползва своя балкон. Видно от експертизата на вещото
лице, последният също е изграден без строителни книжа и изводът за
съответствието му със строителните правила и норми към момента на реализирането
му се основава само на издаденото удостоверение за търпимост. Становището на
експерта, че балконът на втория етаж може да се отрази на здравината на сградата
и да причини срутване на покрива на балкона на първия етаж не е категорично, а
хипотетично. То е основано както на евентуална липса на достатъчна с оглед
техническите правила и норми здравина на същия, така и на недостатъчна, отново
с оглед техническите правила и норми, товароносимост на покрива на балкона на
първия етаж. Ако положението е обратното, т.е., ако покривът на терасата на
първия етаж има достатъчна товароносимост, а този на втория – достатъчна
здравина, то не би съществувал риск от срутване. При така даденото становище,
съдът счита, че не може да се приеме, че балконът на втория етаж на сградата
създава пречка за ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем. В
тежест на всяка от страните е да установи
фактите, от които черпи правата си. В настоящия случай, за да може
ищцата да обоснове основателността на претенцията си, тя следва да установи, че
нейният обект на собственост, чието ползване твърди, че е нарушено съответства
на техническите правила и норми. Категорични доказателства в тази насока се
съдържат единствено в посоченото по-горе удостоверение за търпимост, което
удостоверява идентичен статут, както на спорните обекти на собственост на
ищцата, така и на тези на ответниците. Освен това вещото лице при огледа е
установило, че от долната страна на дървената обшивка на покрива над балкона на
първия етаж, в местата на стъпване на металните опори, не се наблюдава
провисване или счупване на обшивката или дървените столци, което, предвид и
изминалия дълъг период от изграждането на балкона на втория етаж в настоящия му
вид, сочи на извода, че отсъства негативно въздействие върху покрива на балкона
на първия етаж.
Предвид изложеното съдът
намира, че искът за осъждане на ответниците да възстановят в предишното
положение реконструираният от тях балкон на югозападната фасада на сградата е
неоснователен и следва да се отхвърли.
От събраните по делото гласни
доказателства и съдебно – техническата експертиза безспорно се установи, че
изградената двойна метална дворна врата, обособяването на част от дворното
пространство с тротоарни плочки и извършената топлоизолация на втория жилищен
етаж и таванското помещение по никакъв начин не ограничават упражняването
правото на собственост на ищцата.
Вещото лице е констатирало, че
изолацията е изградена от 5 см. пенополистирен и обхваща североизточната страна
на сградата от втория етаж до покрива, до края на балконите, а в другата и от
югозападната страна на сградата – само на втория етаж. Изолацията от долната
страна равни с горен ръб на плочата на втория етаж, от горната страна по северозападната
страна на сградата и частта от северозападната страна, там където не достига до
покрива – до 40 см. над нивото на плочата на третия етаж. За закрепване на
изолацията се ползват дюбели. Заключението на вещото лице е, че така
изградената изолация не намалява здравината на стените на сградата.
В тази връзка съдът счита за
неоснователно искането на ищцата за осъждане на ответниците да премахнат
извършените от тях строително-монтажни работи, тъй като ограничават правото и
на собственост. По аргумент от чл. 185, ал. 1 от ЗУТ за така извършеният ремонт
на сградата не се изисква съгласие на другите съсобственици, поради което
твърдението на ищцата, че не е дала съгласие за извършването им е ирелевантно
за правния спор. Становището на вещото
лице, че не може да посочи дали реализираната топлоизолация е в съответствие с
изискванията на Наредба № 7/15.12.2004 г. за енергийна ефективност на сградата
също е без значение за спора между страните. Дори при наличие на несъответствие
с правилата, регламентирани в същата, от него не следва основателността на
претенцията на ищцата. Нормите в цитираната наредба имат за цел да осигурят
топлоизолиране, водещо до осигуряване на максимална енергийна ефективност. Те
не защитават интерес свързан с упражняване правото на собственост. Затова дори
да е налице отклонение от тях, то по никакъв начин не би могло да се отрази на
упражняването на правото на собственост от ищцата. /В този смисъл Решение №
33/18.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4320/2015 г./.
От събраните по делото гласни
доказателства и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се
установи, че обособената в дворното място от ответниците площадка и двойната
врата, поставена пред нея никога не са ползвани за паркиране на автомобили,
както и че не е извършвано разрушаване на съществуваща преди това бетонова
ограда. Вещото лице е категорично, че няма следи от нарушаване целостта и.
Предвид изложеното, твърдението на ищцата, че посредством така извършените
преустройства се нарушава правото и на собственост е неоснователно. Самото
съществуване на обособена площадка и двойна врата, позволяваща преминаването на
автомобили, в частта от двора, ползвана от ответниците не ограничава
възможността на ищцата да упражнява правото си на собственост върху жилището и,
намиращо се на първия етаж от къщата, както и правото и да ползва останалата
част от дворното място съгласно постигната между праводателите на страните
съдебна спогодба. Измененият облик на дворното място, обслужващо недвижимия имот,
собствен на ответниците, дори и неприемлив за ищцата, поради естетически или други
причини, е от категорията действия, предвидени в чл. 50 от ЗС, които не и
създават пречки по-големи от обикновените за ползване на собствените и
недвижими обекти.
Предвид всичко изложено съдът
намира, че извършените от ответниците промени в собствения им имот и
обслужващото го дворно място са в рамките на допустимия според чл. 50 от ЗС
обем и не се налага намеса в правната им сфера чрез уважаване на предявения
негаторен иск. Затова последният следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответниците следва да се присъдят
направените по делото разноски в общ размер от 1000 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения на
основание чл. 109 от ЗС иск за осъждане на Д.Г.Г., ЕГН ********** и К.Д.Г., ЕГН
**********, двамата с адрес *** да преустановят неоснователните си действия,
изразяващи се в уширяване и удължаване на балкона на югозапдната фасада и
поставянето на топлоизолация в собственото им жилище, находящо се на адрес: гр.
Д., ул. Стара Планина № 4, представляващо втори жилищен етаж с идентификатор
68789.16.450.4.2 по КККР на гр. Д. и североизточната част от таванското
помещение с идентификатор
68789.16.450.4.3 по КККР на гр. Д., представляващи част от жилищна сграда
построена в недвижим имот с идентификатор 68789.16.450, както и в обособяване
на площадка от тротоарни плочки и поставяне на двойна дворна врата в дворното
място, обслужващо жилищния имот, с които пречат на А.Г.Е., ЕГН ********** ***
да упражнява правото си на собственост върху собствения и недвижим имот,
находящ се на адрес: гр. Д., ул. Стара планина № 4, представляващ първи жилищен
етаж и западната част от таванско помещение от сграда, построена в недвижим
имот с идентификатор 68789.16.450, с идентификатори на самостоятелните обекти
съответно 68789.16.450.4.1 и 68789.16.450.4.4 по КККР на гр. Д. , както и да
възстановят предишното положение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК А.Г.Е., ЕГН ********** *** да заплати
на Д.Г.Г., ЕГН ********** и К.Д.Г., ЕГН **********, двамата с адрес *** сумата
от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: