Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 102/14.03.2017 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публичното заседание на десети март през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Мария Ницова
Момчил
Таралански
при
секретаря А.А. и с участието на прокурора Галя А., като разгледа докладваното
от съдия Таралански касационно административно-наказателно дело № 55 по описа
за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с
чл.63 ЗАНН.
Обжалва се решение от 16.12.2016 г. по АНД № 1 853/2016
г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-0996-002610/09.11.2016
г. на Началника на сектор Пътна полиция при ОДМВР – Монтана. Със същото е
наложена глоба на И.Р.П. в размер на 2 000 лева и лишаване от право на
управление на МПС за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят И.Р.П., чрез процесуалния си
представител, обжалва
решението на съда и моли същото да бъде отменено изцяло, както и потвърденото с
него наказателно постановление, като навежда доводи за неправилност на
решението на първата съдебна инстанция поради нарушаване на закона, съществено
нарушаване на процесуални правила и явна несправедливост на наложеното
наказание.
Ответниците по касационната жалба Областна дирекция на
МВР (ОДМВР) – Монтана, чрез Началника на сектор Пътна полиция и чрез
процесуалния представител, оспорват жалбата и молят съда да остави в сила
обжалваното решение, навеждайки фактически и правни доводи за законосъобразност
на наказателното постановление, за липса на съществено нарушение на
процесуалните правила, въз основа на което да е нарушено правото на защита на
административно-привлеченото лице, както и за правилна индивидуализация на
наказанието, съобразно обстоятелствата по случая.
Окръжна прокуратура – Монтана, чрез представителя си в
съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага
да се остави в сила обжалваното решение, с което правилно е потвърдено НП.
Поддържа, че липсват съществени нарушения на процесуалните правила, а
направените възражения пред касационната инстанция са били направени и пред
въззивния съд, който е обсъдил същите и правилно са отхвърлени.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно,
при което същата е допустима. Разгледана по същество е основателна. Обжалваното
решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушаване на закона и
съществени процесуални нарушения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на
Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че на 21.08.2016 г., около
02.10 часа, служители на РУ на МВР – Монтана спрели за проверка лек автомобил „Ф***
Ф*** ” с ДКН *** с водач
жалбоподателя И.Р.П.. При проверката се установило, че водача на МПС лъхал на
алкохол и бил силно повлиян от него, поради което бил приканен за изпробване с
техническо средство. Жалбоподателят не дал качествена проба и апарата не отчел
нищо, породи което му бил издаден талон за медицинско изследване № 0366438,
като за констатираното нарушение бил съставен АУАН, който бил предявен на
нарушителя, а последния отказал да подпише, а също така отказал и да получи, за
което са оформени два отказа по предвидения в ЗАНН ред. В срока по чл.44 от ЗАНН не били направени възражения. Въз основа на акта за установяване на
административното нарушение, било издадено и наказателно постановление, в което
административно-наказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в
акта и наложил съответното наказание. Съдът приел за установени фактите, въз
основа на писмените доказателства, събрани в хода на въззивното производство и
свидетелските показания на служителите на РУ на МВР – Монтана. Свидетелските
показания на св. П. съдът не кредитирал, тъй като от една страна свидетеля бил
в близка родствена връзка – баща на жалбоподателя, поради което била налице
индиция за заинтересованост, а от друга страна свидетеля не бил очевидец на
случилото се, а преразказвал факти, споделени му от неговия син –
жалбоподателя. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че
жалбата е неоснователна, тъй като възраженията за допуснати нарушения на
императивните норми, регламентиращи административно-наказателното производство
били неоснователни, доколкото акта за установяване на административното
нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържал
необходимите реквизити, лимитирано изброени в нормата на чл.42 от ЗАНН и е
предявен надлежно по реда на чл.43 ал.1 от ЗАНН. Актът е бил предявен на жалбоподателя,
чийто отказ да го подпише и получи е оформен съгласно разпоредбите на ЗАНН.
Същият в срока по чл.44 от ЗАНН не бил подал възражения по констатациите.
Наказателното постановление било издадено от компетентен орган, същото отговаряло
на изискванията на чл.57 от ЗАНН и било надлежно връчено. Постановлението било
мотивирано и не противоречало на императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 и т.6
от ЗАНН. Съдът е отчел, че в производството били събрани доказателства в
подкрепа на деянието, за което е наложено административно наказание, в частност
участието на жалбоподателя в него, поради
които наказващият орган приел за несъмнено установено, че било извършено
конкретното нарушение. Съдът е приел също така, че правилно е индивидуализиран
субекта на административно-наказателна отговорност в лицето на жалбоподателя.
Неоснователни били възраженията за недоказаност на деянието. Съставът на
въззивния съд е обсъдил и доводите в жалбата и е приел, че жалбоподателят не е
доказал доводите си в процеса и по-конкретно дадената кръв за изследване е в
03.45 часа, тоест 1 час и 35 минути след извършената проверка и далеч след
предвиденото по закон време за изследване. Съдът е заключил, че правилно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като
същият е извършил виновно нарушението и в двете му хипотези, за което е санкциониран.
Фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай не указвали на
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено с оглед на характера на този
вид административно нарушение. Съдът е отчел, че при определяне размера на
наказанието административно-наказващият е взел предвид целите на наказанието,
определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН – да отчита
тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други
смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя.
Мнозинството от настоящия съдебен състав намира, че
при постановяване на обжалваното решение е допуснато нарушение на закона и
съществено нарушение на процесуалните правила – част от наведените в жалбата
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
Това заключение на мнозинството от касационния състав
е поради липса на съществено писмено доказателство, от значение за изграждане
на релевантните правни изводи относно наличието на елементите от обективна
страна на административното нарушение. По административно-наказателната
преписка липсва издадения талон за медицинско изследване на кръв, поради което
касационната инстанция, смята че делото е взето за решаване при липса на това
писмено доказателство, което съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила. Това съществено нарушение на процесуалните правила е довело и до
нарушение на закона – извода на въззивния съд за отказ да бъде извършена
проверка с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
По делото не е категорично установено, че административно-привлеченото
лице е осъществило и двете изпълнителни деяния последователно: първо да е
отказал да бъде изпробван с техническо средство, а след това да е отказал да
получи и издадения талон за медицинско изследване.
Като е потвърдил наказателното постановление, без да е
провел необходимите и въз основа на служебното начало, процесуални действия по
събиране на доказателства, първоинстанционният съд е постановил неправилен
съдебен акт, по отношение на който са приложими разпоредбите на чл.222, ал.2,
т.1 от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН. Затова мнозинството от настоящия
касационен състав намира, че следва да бъде отменено обжалваното решение, а
делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който
въз основа на служебното начало при разглеждане на делото да събере всички
релевантни за административно-наказателната отговорност на дееца доказателства,
в това число и талона за медицинско изследване и да проведе пълен съдебен
контрол за законосъобразност на обжалвания санкционен акт. Въз основа на
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 16.12.2016
г. по АНД № 1 853/2016 г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено
наказателно постановление № 16-0996-002610/09.11.2016 г. на Началника на сектор
Пътна полиция при ОДМВР – Монтана, като НЕПРАВИЛНО.
ВРЪЩА делото на Районен съд –
Монтана за ново разглеждане от друг състав по жалбата на И.Р.П. срещу наказателно
постановление № 16-0996-002610/09.11.2016 г. на Началника на сектор Пътна
полиция при ОДМВР – Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Момчил Таралански
към решение по КАНД № 55/2017 г. по описа на Административен съд
– Монтана
Подписах решението с особено мнение с оглед на
несъгласието ми с приетото в мотивите и диспозитива на същото, поради следните
съображения:
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил
НП, съставът на Районен съд – Монтана мотивирано, обосновано и в съгласие със
закона е приел, че санкционираното лице е осъществило състава на
административно нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, при което наказващия
орган правилно е наложил предвиденото в закона наказание – глоба и лишаване от
право на управление на МПС.
Смятам, че съвкупните обстоятелства по делото не биха
могли да обосноват разбирането, изразено от мнозинството съдии от касационния
състав, за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила в съдебната
фаза и нарушаване на закона при постановяване на съдебния акт. Административно-наказаното лице е
положило сериозни усилия, за да избегне отговорността за извършеното от него
нарушение. Анализът на цялостната фактическа обстановка, която се установява от
всички писмени и гласни доказателства по преписката и делото, обосновават
извода, че служителите на РУ МВР – Монтана са извършили необходимите действия
по закона. Състоянието на нарушителя (налице са данни за силно неадекватно
състояние, повлияно от употреба на алкохол), обаче, не му е попречило да
саботира в максимална степен предвидените в закона процедури. След като е
поканен да даде проба с техническото средство, същият е направил неуспешни
опити. Впоследствие му е връчен талон за медицинско изследване на кръв за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Точно тук съм напълно
несъгласен с извода на мнозинството от касационния състав, че липсата на талон
към преписката представлявало съществено нарушение на процесуалните правила,
респективно, че извода на въззивния съд за наличие на състав на административно
нарушение при липса на това доказателство съставлявало нарушаване на закона –
касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Съдебното дирене е
съвкупност от процедури, насочени към събиране на допустимите от закона,
относимите към предмета на делото и необходимите за разкриване на обективната
истина доказателства за установяване на правно-релевантните факти. Т.е. това не
е самоцел, а нормативно уредена процедура по събиране на доказателства, но не
на каквито и да било доказателства, а само на необходимите за установяване на
правно-релевантните факти. Съставът на въззивния съд, макар да не е постановил
изрично определение, с което да приеме за установени дадени факти, е разпределил
правилно доказателствената тежест в процеса и имплицитно е приел, че не следва
да се установява дали лицето е получило такъв талон. Толкова повече е валиден
този извод на въззивния съд в касационното производство с оглед на
представените от касатора писмени доказателства на л.5 и л.6 по КАНД № 55/2017
г. на АСМ, в които се установява не само номера на издадения талон, но и часа
на даване на кръв в ЦСМП – Монтана и транспортирането на пробата в ОДМВР -
Монтана. С други думи – издаването на талон за медицинско изследване не е
предмет на спор в производството, поради което и становището на мнозинството от
касационния състав е изцяло и напълно неправилно. В тази връзка за пореден път
следва да отбележа, че мнозинството съдии от настоящия касационен състав, не
преценяват правилно обстоятелството, че съществено нарушение на процесуалните
правила не е всяко и не каквото и да е нарушение на тези правила (чл.36-58 от ЗАНН), а само такова, което нарушава процесуалните права, включително и
най-вече правото на защита на привлеченото към административно-наказателна
отговорност лице. Това виждане е поддържано неотменно от години в практиката на
районните съдилища по прилагане на ЗАНН, както и в практиката на окръжните (до
2006 г.) и административните съдилища (от 2007 г.), действащи като касационна
инстанция по делата по ЗАНН. Не мога да се съглася, че в конкретния случай
визираната липса на талон към административно-наказателната преписка, при
положение, че дори административно-наказания не спори, че такъв му е издаден,
било съществено нарушение на процесуалните правила, водещо и до нарушаване на
закона.
По този начин се неглижират установените по делото
факти на извършване на административно нарушение от наказаното лице, на активни
действия от негова страна за избягване на административно-наказателната
отговорност и в крайна сметка за липса както на генерална превенция, така и
най-вече за липса на специална превенция за извършеното тежко (за тази преценка
логичен критерий се явява размера на предвиденото в санкционната норма
наказание) административно нарушение.
В заключение смятам за необходимо да добавя, че
съвкупността от норми, регламентиращи реда за осъществяване на
административно-наказателната отговорност, е гаранция за законосъобразното й
реализиране и от друга страна е гаранция и за правата на
административно-привлечените лица. Когато, обаче, този ред (последователност от
процесуални действия на актосъставител и наказващ орган) се превръща в самоцел
и всяко едно отделно нарушение и най-незначителното бъде възприемано във фазата
на съдебния контрол като съществено нарушение, очевидно се измества смисъла на
процесуалното административно-наказателно правоотношение
(нарушение/нарушител-държава/наказващ орган/наказание) и целите на
административно – наказателния процес няма как да бъдат реализирани,
респективно превенцията (генерална и специална) е неприложима, както е и в
конкретния случай. Правото на защита е правото на административно-привлечения
да разбере за какво нарушение е привлечен, да му бъде предявен и връчен акта,
инициирал производството (АУАН), да даде възражения или в самия акт или в
3-дневен срок, както и да сочи доказателства, а така също да му бъде връчен и
акта, с който се реализира административно-наказателната отговорност (НП).
Дългогодишната съдебна практика е установила тези и ред други изисквания като
гаранция и срещу административен произвол. По делото не само, че не се установява
да са извършени такива нарушения, но дори от доказателствата, представени от нарушителя
е видно, както че същия е бил наясно с правата си. Поради изложените кратки
съображения смятам, че правилно съставът на районния съд е приел, че има
извършено административно нарушение и потвърждавайки наказателното
постановление е постановил правилен съдебен акт.
СЪДИЯ: