№ 352
гр. София, 13.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Ралица Димитрова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000501157 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищцата по гр.д. 11168/19 г. по описа на СГС.
С решение по делото № 261 697809.12.20 г. СГС, като е приел, че не е доказана
като достоверна датата, вписаната в предварителен договор, сключен между страните,
по който ищцата е поемател, а ответникът обещател за прехвърляне правото на
собственост над два недвижими имота, описани в исковата молба, приел е за
установено, че не е доказано, че договорът не е сключен от управител на ответното
дружество, чиято представителна власт към момента на предявяване на иска е
отпаднала и е зачел възражението, че ответникът е узнал за сключения предварителния
договор от лице без представителна власт (бившата негова управителка) в момента на
връчване на предявената от ищцата М. З. искова молба с иск по чл. 19, ал. 3 ГПК, като
е оспорил валидността на сделката, е решил, че не са налице предпоставките на чл. 42
ЗЗД за саниране на сделката и същата е недействителна. Според СГС предварителният
договор, чието обявяване като окончателен се иска с исковата молба, не е действителен
и това обосновава неоснователност на иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
С въззивната си жалба ищцата твърди, че като й е възложил тежест да докаже
момента на подписване на предварителния договор, съдът е разпределил по погрешен
начин доказателствената тежест между страните. Поради това иска въззивният състав
да състави нов доклад в частта, отнасяща се до разпределението на доказателствената
тежест, а с оглед на това - да допусне нови доказателства във въззивния процес и да
пререши спора, като обяви за окончателен процесния предварителен договор.
САС, приемайки, че СГС не е допуснал процесуално нарушение при
разпределянето на доказателствената тежест, е счел, че има настъпила доказателствена
преклузия и не е уважил доказателствените искания на въззивничката.
Не е уважено и искането за спиране на процеса до решаване на спор по
1
регистърно производство с оглед виждането, че решението по другото дело ще
произведе действие след вписването му, а към момента на разглеждане на гражданския
спор има вписана представителна власт, с оглед на която се води настоящият процес,
като липсва преюдициалност по смисъла на ГПК.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, с която
се атакува валидно и допустимо съдебно решение. На проверка подлежи правилността
на решението с оглед възраженията за неправилност, съдържащи се във въззивната
жалба.
Въз основа доводите на страните и наличния доказателствен материал, при
анаизиране доводите на въззивничката за неправилност на първоинстанционното
решение, САС прави следните изводи:
Като доказателство по делото е представен предварителен договор с поемател
ищцата и обещател ответното дружество от 07.01.19 г. От името на ответника
договорът е подписан от принципала и управител до 15.05.19 г . – Л. Ф.. Ответникът
твърди, че договорът е антидатиран и е подписан от Л. Ф. не към момента, в който тя е
имала представителна спрямо дружеството власт, а в последващ момент.
Не се спори, че предварителният договор за продажба на имот, сключен между
физическо и юридическо лице представлява частен диспозитивен документ. При
оспорване на съдържанието на документа, част от което е датата на сключването му, не
се разкрива производство по чл. 193 ГПК. Доказателствена тежест за установяване на
съответствието на отразеното с обективността носи страната, ползваща се от
доказателството.
Несъмнено полза от предварителния договор има страната, искаща настъпване
на неговите последици – в случая - ищцата, предявила конститутивен иск с правно
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Доколкото в доказателствена тежест на страната, ползваща се от
доказателството, е да установи достоверността му (в конкретния случай датата на
сключване на договора), ищцата е следвало да докаже момента на сключване на
предварителния договор. Тъй като юридическото лице не е трето лице по смисъла на
закона, в случая разпоредбата на чл. 181 ГПК не намира приложение, но черпещият
права, следва да установи валидността на правопораждащото правата основание.
В процеса пред СГС ищцата се е опитала да докаже, че подписалата договора Л.
Ф. не е прехвърлила дружествените си дялове – обстоятелство, което е извън спорния
предмет (основателно игнорирано от решаващия съд).
В жалбата си ищцата възразява, че първоинстанционният съд не е обсъдил това,
че договорът, освен че е подписан от Ф., носи и печат на дружеството. Това, според
нея, доказателства, че към момента на подписване на договора Л. Ф. е била управител
на дружеството.
Настоящият състав приема, че доколкото няма доказателства за създаването на
единствен печат на дружеството и предаването му по надлежния ред след отпадане на
представителната власт на лицето, подписало договора от името на обещателя,
положеният печат не може да е доказателство за момента на сключване на договора (не
като конкретна дата, а спрямо времевия момент, визиран като такъв на отпадане на
представителната власт на Ф.).
Липсата на доказателства, оборващи възражението на ответника за
антидатиране на договора, предпоставя договорът да бъде третиран като такъв,
сключен от лице с отпаднала представителна власт. Предвид разпоредбата на чл. 301
ТЗ, сключените от търговци договори пораждат действие и са валидни, дори да не са
подписани от надлежно упълномощени лица, ако търговецът не се е противопоставил
2
на действието на договорната връзка. В доказателствена тежест на ищцата е да
установи, че е поканила дружеството да сключи предварителния договор в момент,
предхождащ предявяването на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Доказаното неявяване на
представител на обещателя пред нотариуса за сключване на окончателен договор не е
съпътствано с доказателства, че ответникът, в лицето на представляващите го
съобразно отразеното в ТР, е бил поканен да се яви на съответната дата. С оглед на
това първостепенният съд е направил правилен извод, че няма доказателства за
узнаване за предварителния договор от ответника в момент, предхождащ връчването
на исковата молба, а с отговора се възразява срещу действието на договора, което
обосновава липса на валидно сключен предварителен договор, годен да бъде обявен за
окончателен.
Тъй като изводите на двете съдилища съвпадат, на основание чл. 272 ГПК САС
се ползва от мотивите, съдържащи се в първоинстанционното решение.
На основание чл. 78 ГПС в полза на въззиваемото дружество следва да се
присъдят разноски в размер на 4 000 лв. Възраженията на повереника на ищцата за
недоказаност на разходите са неоснователни, доколкото относно договора за поръчка
няма установена форма за действителност, различна от писмената, а изявление на
страните, удостоверено в писмен документ, свидетелства за осъществено плащане,
съответстващо на постигнатото съгласие. Не подлежи на анализ обстоятелството дали
упълномощеното лице е изработило защитната теза на страната и какви са
отношенията, свързани с евентуално преупълномощаване, както и не се изследва
източникът на средства за плащане на доказаните като сторени разноски.
Водим от горното, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 697809.12.20 г., постановено по гр.д. 11168/19
г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК М. З. да заплати на Фаст Форуард ЕООД
разноски за въззивното производство в размер на 4 000 (четири хиляди) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните при действие на разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3