Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 14.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на осемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 4499 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.49, ал.1 СК.
Производството по делото е
образувано по подадена искова молба от П.В.П., ЕГН**********,*** против Н.В.П.,
ЕГН**********,***, в която твърди, че с ответницата сключили граждански брак на
02.11.1997 година в гр. Плевен, първи и за двамата, от който брак имат
пълнолетен син. Твърди, че от началото на месец ноември, 2018 година живеят
разделени, на посочените по-горе адреси в гр. Плевен, като няколко пъти е
посещавал жилището, в което живее ответницата/ придобито по време на брака/ за
да се види със сина им. Твърди, че между страните по делото е налице пълна
фактическа раздяла, едно трайно състояние, продължаващо вече близо девет
месеца, време през което не са имали абсолютно никакви контакти като съпрузи и
което състояние твърди, че няма да се промени в бъдеще. Моли бракът между
страните да бъде прекратен с развод поради настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство в него, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Заявява,
че няма претенции относно ползването на семейното жилище в гр.Плевен, на адреса
на ответницата, посочен в исковата молба. Не се противопоставя, след
прекратяване на брака ответницата да запази приетото от нея фамилно име –П..
Изразява готовност, при съгласие от страна на ответницата да изложат пред съда
споразумение относно последиците на развода на основание чл. 49/4/ от СК.
В срока по чл.13 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, в
който взема становище за допустимост на предявения иск. Твърди, че в исковата
молба е изложена невярна фактическа обстановка поради което претенциите на
ищеца са неоснователни. Твърди, че страните са сключили граждански брак на
02.11.1997г. от който имат едно пълнолетно дете. Счита, че не е налице дълбоко
и непоправимо разстройство на брака ѝ с ищеца П.П.. Счита, че ги свързват годините на брак и съвместно
съжителство както и тяхното дете. Твърди, че поради това като единствена
причина от страна на ищеца се сочи предизвиканата с напускането на семейното жилище
раздяла именно от него. Твърди, че страните продължават да поддържат контакт,
макар и не пълноценен, така както би следвало да бъде в едно семейство, но това
също е поради нежеланието на П.. Твърди, че многократно се е опитвала и е
разговаряла за заздравяване на брака с ищеца, дори след предявяване на исковата
молба П. я е уверил, че ще направи необходимото да спре и в последствие
прекрати производството, което от своя страна говори за липса на увереност у
ищеца за настъпило разстройство на брака. Твърди, че П. притежава ключ от
семейното жилище и посещава същото всяка седмица, а когато детето е в къщи
всяка вечер. С оглед на гореизложеното моли искът да бъде отхвърлен. Претендира
направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното по
делото удостоверение по акт за граждански брак
№0638/02.11.1997г. на Община-Плевен,
страните по делото са сключили граждански брак на 02.11.1997г.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите К.Н.и Ц.И.като вътрешнологични, непротиворечиви и взаимнокореспондентни.
От тях се установява, че от есента на 2018г. страните по делото не живеят
заедно. Ищецът живее самостоятелно и от раздялата на съпрузите, св.И., която
живее в същата къща/на друг етаж/ не е виждала ответницата да посещава адреса.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съдът
намира, че бракът между страните е разстроен. Между тях липсват присъщите на
брачната връзка взаимност и уважение. Установи се по делото, че страните са във
фактическа раздяла от около 1 година. Този факт не е спорен между страните и се
установи от показанията на разпитаните свидетели. Въпреки твърденията на
ответницата, че това положение на фактическа раздяла между страните не е трайно
и че ищеца притежава ключ от нейното жилище, което посещава понякога, по за
тези факти не бяха ангажирани никакви доказателтва по делото.
Действително
фактическата раздяла не е абсолютно доказателство за настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, но може да се разглежда като причина и
проява на същото. Раздялата между страните следва да се разглежда
като проява на дълбокото брачно разстройство и се е отразила съществено върху
брачните отношения, като семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната
връзка е изпразнена от съдържание, липсва уважението и взаимопомощта, като
всеки от съпрузите е започнал свой самостоятелен живот. /т.3 от ППВС 10/
1971г./. Продължаващата и понастоящем раздяла, освен проява е и причина за
задълбочаване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака между съпрузите,
същата е прекъснала всякаква връзка между тях и също е основание да се допусне
развод. Същата е причина, но и е обективен факт отразяващ дълбокото и
непоправимо разстройство на брака. Между страните липсва взаимност и споделяне, присъщо на
съпружеските отношения. Съдът намира, че това е довело до дълбокото брачно разстройство и се е отразила
съществено върху брачните отношения, като семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната
връзка е изпразнена от съдържание, липсва уважението и взаимопомощта. Настъпилото разстройство
на брака е непоправимо, противоречията между страните са неразрешими и не могат
да се възстановят нормалните отношения между съпрузите. Въпреки оспорванията на
ответницата, че това състояние не е трайно и може да бъде поправено,
становището на ищеца е категорично, че от негова гледна точка, брака между
страните е непоправимо разстроен. Поради
горното съдът намира, че констатираното дълбоко и непоправимо разстройство на
брака сочи, че същият следва да бъде прекратен.
По
отношение на претенцията по чл.53 от СК, по
която съдът също дължи задължително произнасяне, настоящата съдебна инстанция
намира следното: Видно от посочената разпоредба такава промяна на фамилното име,
съдът може да постанови само по искане на съпруга, който е приел фамилното име
на другия съпруг или го е добавил към своето при сключването на брака. Ищцата не
е заявила желание след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си
фамилно име, поради което същата ще продължи да носи брачното си фамилнто име П..
При този изход на делото
и съобразно разпоредбата на
чл.329, ал.1, хипотеза втора на ГПК,
разноските, направени от страните остават в тежест на всяка една от тях.
Съдът определя окончателна държавна такса за развод в размер на 25 лева,
която следва да бъде заплатена от ответницата по делото, както и 5 лв. в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА С
РАЗВОД, на основание чл. 49 ал.1 СК, брака между П.В.П., ЕГН**********,*** и Н.В.П., ЕГН**********,***,
сключен на 02.11.1997г.
с акт № 0638/02.11.1997 на Община-Плевен, поради настъпило дълбоко
и непоправимо разстройство на брака.
СЛЕД прекратяване на
брака жената ще носи брачното си фамилно име – П..
ОСЪЖДА
Н.В.П.,
ЕГН**********,***, да заплати на РС-Плевен допълнителна ДТ в размер на 25 лв., както и 5.00
лв. – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване
пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: