№ 1409
гр. ***, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430103481 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното
Иск с правно основание чл.439 ГПК
Подадена е искова молба от И. И. Ф. с ЕГН ********** от гр.****
представлявана от адв. Д.Д. против „***, с ЕИК ****, гр.***. В исковата
молба ищцата твърди, че на 20.03.2018г. срещу нея бил издаден изпълнителен
лист по ч.гр.дело №4314/2013г. по описа на РС ***. С него било образувано
изп.дело №20219050401265 по описа на *** рег.№ 905 на КЧСИ, с район на
действие *** с взискател „***. На 14.03.2022г. на ищцата била връчена
покана за доброволно изпълнение за заплащане на сумата общо от 3618,13
лева, от които 2547,20 лева главница, 37,50 лева законна лихва за периода
06.12.2021г. – 28.01.2022г., 7,08 лева неолихвяеми вземания, 300 лева
разноски, 150 лева разноски по изп.дело, 576,35 лева по Тарифа към **,
дължими към 28.01.2022г. Твъди, че от 20.08.2013г. когато бил издаден
изпълнителния лист по ч.гр.рдело са изтекли повече от пет години, поради
което и на основание чл.110 ЗЗД вземането по издадения изп.лист е погасено
по давност и същото не се дължи. Твърди, че вземането по издадения на
20.08.2013г. изп.лист е погасено по давност, поради което за нея е възникнал
правен интерес за завеждане на настоящия иск за установяване недължимост
на сумите, за които е връчена покана за доброволно изпълнение по изп.дело
№ 1265 по описа на *** В заключение моли съда да постанови решение, с
което на основание чл.439 ГПК да бъде признато за установено, че И. И. Ф. не
1
дължи на „**** сумата от 3618,13 лева, от които 2547,20 лева главница, 37,50
законни лихви за периода за периода 06.12.2021г. – 28.01.2022г., 7,08 лева
неолихвяеми вземания, 300 лева разноски, 150 лева разноски по изп.дело,
576,35 лева по Тарифа към **, образувано въз- основа на изп.лист издаден на
20.08.2013г. по ч.гр.дело №4314/2013г. по описа на РС *** поради изтекла
давност, ведно със законните последици от това. Претендира разноски.
Ответникът „**** оспорва претенцията. Твърди, че заповедта за
незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 4314/2013г. издадена за процесното
вземане е връчена на ищцата И. Ф. на 14.03.2022г., което се установява от
приложена покана за доброволно изпълнение по изп.дело №1265/2021г. по
описа на *** Твърди, че длъжникът не е предприел действия, с които да
оспори вземането и срокът за възражение е изтекъл и заповедта е
стабилизирана.
Отделно от това твърди, че на 22.06.2020г. между ищцата и ответника
било сключено споразумение, по силата на което длъжницата е признала
вземането, като е потвърдила, че е уведомена за прехвърлянето му на
цесионера. Твърди, че съгласно договореното споразумение в чл.9 ал.2,
длъжникът се е съгласил, че споразумението се счита за отказ от давност по
смисъла на чл.113 ЗЗД, ако към датата на сключването на споразумението
давностният срок е изтекъл по отношение на някого от длъжниците.
В съдебно заседание страните поддържат доводите си от исковата
молба и писмения отговор.
От фактическа страна, съдът приема следното :
Установява се от представения на лист 57 договор, че на 14.12.2009г.
между „*** в качеството на кредитодател, ***, в качеството на
кредитополучател и ответницата И. И. Ф. в качеството на поръчител бил
сключен договор за заем за срок до 14.12.2019г, обезпечен със залог върху
парични вземания и поръчителство.
Съгласно Общите условия, приложени по делото, в т.19.2 било
уговорено при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над
90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие.
На това основание, на 14.08.2013г. кредитодателят подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по което било
образувано ч.гр.дело №4314/2013г. По делото била издадена заповед за
изпълнение №2593/16.08.2013г. за главница в размер на 4756,46лв., лихва за
забава в размер на 383,11лв. дължима за периода 02.01.2013г. до 13.08.2013г.,
санкционираща лихва по Общите условия към Договора за кредит за периода
08.05.2013г. до 13.08.2013г. в размер на 186,19лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.08.2013г. до окончателното и изплащане и
сумата от 106,52 лв. - разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300лв.
След издаване на заповедта и изпълнителния лист, на 05.11.2013г.
2
между „*** и ответника „**** бил сключен договор за цесия, по силата на
който и видно от приложения към него Приемо- предавателен протокол,
кредитодателят „*** прехвърлил на „**** вземането си от кредитополучателя
**** в размер на 5965,35 лева, от които главница в размер на 4756,46 лева,
присъдена лихва в размер на 509,30 лева, законна лихва 131,07 лева, такси 60
лева и разноски в размер на 566,52 лева.
За цесията ответницата в качеството си на поръчител била уведомена с
писмо, изпратено на посочения в договора адрес. Писмото е върнато като
непотърсено.
Установява се от приложеното споразумение на лист 74 от делото, че на
22.06.2020г. между страните по делото било сключено споразумение, по
силата на което *** в качеството си на кредитополучател и И. И. Ф. в
качеството си на поръчител и ***, в качеството на кредитор се споразумели,
че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 05.11.2013г.
„**** придобил от „*** вземанията си срещу **** като кредитополучател и
И. Ф. като поръчител, произтичащи от договор за кредит от 14.12.2009г. и
Договор за поръчителство от същата дата. Съгласили са се също, че за
задълженията от тези два договора е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 2593/16.08.2013г., по силата на която ищцата осъдена да заплати
солидарно с *** сумата от 4756,46 лева главница, 383,11 лева неплатена
лихва за забава за периода 02.01.2013г – 13.08.2013г., 186,19 лева неплатена
санкционираща лихва за периода 08.05.2013г – 13.08.2013г. и законна лихва
върху главницата от 14.08.2013г. до изплащане на вземането, както и 106,52
лева деловодни разноски и 300 лева юрк.възнаграждение.
Не е спорно между страните, че с изпълнителния лист, на 06.12.2021г.
цесионерът – ответник по настоящето дело – подал молба за образуване на
изпълнително дело и било образувано изп.дело № 20219050401265 на *** С
молба от 09.02.2022г. взискателят поискал налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на поръчителя И. И. Ф..
Ищцата била уведомена за образуваното изпълнително дело с покана за
доброволно изпълнение на задължение в размер на 3618,13 лева, от които
главница 2547,20 лева, законна лихва в размер на 37,50 лева за периода
06.12.2021г. – 28.01.2022г, 7,08 лева неолихвяеми вземания, 300 лева
разноски, 150 лева разноски по изп.дело и 576,35 лева разноски по Тарифа
към **, дължими към 28.01.2022г. На 14.03.2022г. поканата за доброволно
изпълнение била връчена на ищцата И. Ф. при отказ.
Искът по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу
материалната незаконосъобразност на изпълнението, той е отрицателен
установителен и има за предмет предприето от длъжника оспорване на
изпълнението по образувано срещу него конкретно изпълнително дело.
Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в изпълнителното
производство. Съдът следи служебно за правният интерес от предявения
отрицателен установителен иск. Ищецът основава иска си на обстоятелства,
3
настъпили след приключване на заповедното производството, по което е
издадено изпълнителното основание, следователно допустимостта на същия
произтича от разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК. Длъжникът в изпълнителното
производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния
лист, тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск би
могъл да постигне прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК.
С оглед на изложените в исковата молба твърдения, че вземането е
погасено по давност след издаване на изпълнителния лист срещу длъжника
съдът намира, че ищецът има правен интерес да води настоящия иск.
Спорно по делото е кога е влязла в сила заповедта за изпълнение и
съответно от кога е започнала да тече давност.
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че е налице висящо
изпълнение срещу него, образувано от ответника, за процесната сума, че е
налице новонастъпил /след приключване на ч.гр.д. № 4314/2013г. по описа на
PC - ***/ факт с правопогасяващ ефект за задълженията по изпълнителното
дело.
В случая ищецът твърди, че е налице новонастъпил юридически факт -
изтекла погасителна давност.
Ищцата е получила покана за доброволно изпълнение по
изпълнителното дело лично на 14.03.2022г., поради което следва да се
приеме, че издадената срещу нея заповед за изпълнение на парично
задължение е влязла в сила при условията на чл.416 от ГПК на 15.04.2022г.
От посочената дата се счита, че давността е прекъсната /правилото е, че
давността се прекъсва с изтичането на срока за възражение по чл.414 от ГПК/
и е започнала да тече нова 5-годишна давност за вземанията, установени със
сила на пресъдено нещо. При тези доводи, съдът приема, че давността не е
изтекла. По делото не са представени доказателства, нито са навеждани
доводи да е имало предходно образувано изпълнително дело, по което да е
връчвана на длъжника призовка за доброволно изпълнение и да тече давност.
Отделно от това, следва да се обсъди и обстоятелството, че в случая
ищцата се е отказала от правото си да се позове на изтекла давност с
признанието на задължението, което заедно с кредитополучателката *** са
направили с подписване на споразумението на 22.06.2020г. За да бъде
прекъсната давността, следва действието, което я прекъсва да е извършено
преди изтичането и. За разлика от това, едно вземане може да бъде признато и
след изтичане на давностния срок. Съгласно чл.118 ЗЗД, ако длъжникът
изпълни задължението си след изтичане на давността, той няма право да иска
обратно платеното, макар в момента на плащането да не е знаел, че давността
е изтекла.
Следователно, той би могъл да стори и по-малкото - да признае
вземането, т.е. своето задължение. Това признание представлява отказ от
позоваване на вече изтекла давност. Видно от приложеното изпълнително
4
дело, поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на
14.03.2022г., с оглед на което съдът приема, че давността започва да тече на
15.04.2022г. Към момента на подаване на исковата молба – 23.06.2022г. са
изтекли три месеца от погасителната петгодишна давност. Дори да беше
изтекла петгодишна давност, то с изтичането и задълженията са се
превърнали в естествени задължения. Те продължават да съществуват, но
кредиторът не може да ги събере по принудителен ред. С подписването на
споразумението на 22.06.2020г, длъжниците са признали дълга и са се
съгласили срокът за връщане да бъде удължен като са уговорили нов падеж.
Споразумението конкретизира достатъчно точно и ясно размера на
задълженията, с което може безспорно да се установи, че тези задължения са
в резултат на сключения между страните договор за кредит от 14.12.2009г.
Със споразумението длъжниците са направили едностранен отказ от
последващо позоваване на изтекла по уговореното при първоначалните
условия вземане давност, каквото съдът приема, че е претенцията с правно
основание чл.439 ГПК. С подписване на споразумението започва да тече нова
петгодишна давност.
При така изложеното, съдът приема, че предявеният иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника разноски за юрк.възнаграждение. С оглед фактическата и правна
сложност на делото и след като прецени, че делото е разгледано в едно
съдебно заседание, съдът счита, че такова се дължи в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. Ф. с ЕГН ********** от гр.****
представлявана от адв. Д.Д. против „***, с ЕИК ****, гр.*** район ***
представлявано от **** иск с правно основание чл.439 ГПК да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ищцата И. И. Ф. с ЕГН
********** от гр.**** не дължи на ответника *** с ЕИК **** следните суми:
сумата от 3618,13 лева, от които 2547,20 лева главница, 37,50 законни лихви
за периода за периода 06.12.2021г. – 28.01.2022г., 7,08 лева неолихвяеми
вземания, 300 лева разноски, 150 лева разноски по изп.дело, 576,35 лева по
Тарифа към **, образувано въз- основа на изп.лист издаден на 20.08.2013г. по
ч.гр.дело №4314/2013г. по описа на РС *** поради изтекла давност, които
вземания произтичат от извлечение от счетоводните книги на *** по договор
за Банков кредит, сключен между страните от 14.12.2009г. и за които суми е
издадена Заповед за изпълнение №2593/16.08.2013г. по ч.гр.дело №
4314/2013г. по описа на РС *** и образувано изп. дело № 20219050401265 по
описа на ***, рег. №905 на КЧСИ, с район на действие ПлОС, поради
5
настъпила погасителна давност след издаване на изпълнителния лист, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И. И. Ф. с ЕГН ********** от гр.**** ДА ЗАПЛАТИ на ***
с ЕИК ****, гр.*** район *** разноски по делото в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6