Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260449                         12.03.2021 г.                            Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                             Х граждански състав

На осми февруари                                                                    Година 2021

В открито заседание в следния състав:

 

              Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка Атанасова

 

като разгледа докладваното гр.д. № 5606 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявения от С.И.А. *** и допълнително уточнен иск, с който се моли да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следните поземлени имоти: поземлен имот (ПИ) с идентификатор 07079.8.412 по КККР на гр. Бургас, м. „Черна гора“, с площ от 783 кв.м., при съседи: 07079.8.413, 07079.8.414, 07079.8.394, 07079.8.405, поземлен имот с идентификатор 07079.8.413 по КККР на гр. Бургас, м. „Черна гора“, с площ от 3 347 кв.м., при съседи: 07079.8.414, 07079.8.412, 07079.8.411 и поземлен имот с идентификатор 07079.8.414 по КККР на гр. Бургас, м. „Черна гора“, с площ от 9 234 кв.м., при съседи: път, 07079.8.413, 07079.8.412, 07079.8.394, 07079.8.402 и 07079.8.395, както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото. Ищецът твърди, че от 01.01.2001 г. до настоящия момент осъществява недобросъвестно владение върху процесните имоти, поради което счита, че на осн. чл. 77 от ЗС, вр. чл. 79 от ЗС е придобил правото на собственост върху тях. Твърди също така, че в средата на 90-те години покойната му майка е поискала да й бъде предоставено за ползване общинско място, представляващо бившата площадка на „Автотрафик“ АД – Бургас, като през 2000 г. му е предала  ползването на този имот, а през 2001 г. той е построил ограда и две халета с пристройки към тях, които и към момента се владеят от него. На следващо място ищецът твърди, че преди 1989 г. имотите са били предоставени на ДАП-Товарни превози – Бургас за автоморга и са били включени в капитала на предприятието, като са загубили земеделския си характер, поради което неправилно са били отразени в КВС, след което неправилно са записани в КККР като земеделски имоти и собственост на Община Бургас. Ищецът се явява лично и с процесуален представител в съдебно заседание, поддържа иска, ангажира доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и е допустим.

Първоначално са били предявени и иск за приемане за установено, че процесните поземлени имоти не представляват земеделска земя, както и иск за приемане за установено, че тези имоти не са общинска собственост, но производството по тези искове е прекратено с влязло в сила определение от 20.12.2019 г.

Ответната Община Бургас оспорва иска като неоснователен. Твърди, че в случая правните последици на твърдяната от ищеца придобивна давност не могат да настъпят, предвид наличието на законова забрана за това – чл. 86 от ЗС.  Заявено е, че имотите частна общинска собственост могат да се придобиват по давност, считано от 01.06.1996 г., но течението на този давностен срок е било спряно на 31.05.2006 г. до 31.12.2017 г., а след това и до 31.12.2022 г., т.е. към момента не е изтекъл твърдяния от ищеца давностен срок. Твърди се също така, че ищецът е държал имота не като свой, а го е поискал единствено за ползване и то за определен период от време, като е плащал и наем за част от имота, т.е. ищецът е бил с ясното съзнание чий е имотът и не го е държал като свой. В съдебно заседание се явява  процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски в полза на Община Бургас.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното копие на Протокол № 8 от проведено на 24.07.1985 г. заседание на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет – гр. Бургас, е било дадено съгласие да се отреди терен от около 15 дка в производствена зона „Меден рудник” за устройване на гаражен двор на Автокомбинат – Бургас – Товарни автомобилни линии, при граници: изток - шосе за гр. Грудово, юг – съществуващо дере, север и запад – неусвоени терени от бившето хвостохранилище на м. „Росен”. Представена е и Заповед № 1150/28.08.1985 г. на Председателя на ОНС-Бургас, с която на осн. чл. 75 от ППЗТСУ и предвид решението на ИК на ОНС по протокол № 8/24.07.1985 г. е одобрено отреждането на терен от 15 дка за гаражен двор на Товарни автомобилни линии, находящ се в промишлена зона „Меден рудник“, при горепосочените граници.

Със Заповед № Ф-20/06.05.1991 г. на министъра на транспорта и приложение № 1 към нея, на осн. чл. 1, ал. 3, т. 1, б. „а” от Указ № 56 за стопанската дейност и чл. 5, ал. 1 на ПМС № 2/1989 г. е била образувана фирма с държавно имущество с наименование „Автотрафик”, с предоставено за уставен фонд държавно имущество в размер на 4 146 000 лв., което тя е получила като правоприемник на автостопанство „Товарни превози № 1” – Бургас от фирмата „Бургас – автотранспорт”, образувана с Решение № 50/1989 г. на МС. Приложено е и Решение № 4758/06.06.1991 г. по ф.д. № 4304/1991 г. на БОС за регистрирането на образуваната фирма с държавно имущество „Автотрафик” – гр. Бургас.

Впоследствие с Решение № 3780/25.06.1992 г. по ф.д. № 4076/ 1992 г. на БОС фирма „Автотрафик” е преобразувана в „Автотрафик” ЕООД с държавно имущество, с Решение от 07.11.1995 г. по същото дело последното е преобразувано в „Автотрафик” ЕАД с държавно имущество, а с Решение от 10.05.1997 г. „Автотрафик” ЕАД е преобразувано в „Автотрафик” АД по реда на чл. 51 от ЗППДОП (отм.).

Видно от изготвените основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание, към настоящия момент поземлен имот с идентификатор 07079.8.414 по КККР на гр. Бургас не е включен в капитала на „Автотрафик“ АД и не е отразен по счетоводна сметка, отчитаща земи, респективно в баланса на дружеството, като този имот не е бил включен в капитала на дружеството и във встъпителния му баланс към момента на приватизацията на „АС Товарни превози 1“ – Бургас.      

Като доказателство по делото е представено копие на молба вх. № ЦД-94-М-44/25.04.1996 г. от М. А., действаща в качеството си на ЕТ „М. Д. А.“, до кмета на Община Бургас, с която същата моли да й бъде разрешено да ползва бившата площадка на „АВТОТРАФИК“ – Бургас в м. „Шилото“ за паркиране на притежаваните от нея тежкотоварни автомобили, като липсват писмени доказателства имало ли е и в какъв смисъл е било произнасянето на административния орган по тази молба. Не се спори по делото, че М. А. е майка на ищеца.

По делото са разпитани свидетелите П. П. Ш., Т. И.Д. и И. С. А..

Св. Ш. (без родство) заявява, че е приятел на ищеца и знае, че той стопанисва имот на „Шилото“, който е бил взет от „ТЕКСИМ“. През 1997 г. или 1998 г. ищецът му се обадил и го помолил да му помогне за смяна на оградата на имота. Според свидетеля, старата ограда е била свалена от служители на предприятието, след което ищецът, баща му и техни приятели (включително свидетелят) сложили нова ограда на мястото на старата – циментови колове с мрежа. Имотът представлявал голям паркинг и бил насипан с чакъл, като отпред имало една вишка със стая за пазачите, а впоследствие ищецът построил две халета в имота. Свидетелят твърди, че ищецът и баща му владеят имота от преди 1997-1998 г. до настоящия момент, като той не знае някой друг да е имал претенции към този имот. Заявява също така, че не е говорил с ищеца как е придобил имот, но от техни познати знае, че му е бил предоставен или е бил закупен от „ТЕКСИМ“.

 Св. Д. (без родство) заявява, че от август 1990 г. до 27.12.1999 г. е работил в „АВТОТРАФИК“, като от 1993 г. до 1999 г. е бил директор на дружеството. Твърди, че в м. „Шилото“ е имало терен от 8-10 дка, който е бил ползван от дружеството за складиране на излезли от експлоатация автомобили. Теренът е бил ограден с телена ограда със стоманени колони, били са обособени чакълирани пътеки, имало и вишка, в която на първия етаж имало стая за охраните, а на втория – стая за наблюдение. През 1996 г. - 1997 г. във връзка с масовата приватизация започнали да издирват документи за този терен и са намерили документ, с който ГНС го е предоставил за ползване на Автокомбинат – Бургас. След приватизацията на предприятието било преценено, че няма как теренът да бъде узаконен на името на „АВТОТРАФИК“, поради което през късната есен на 1999 г. започнали да премахват автомобилите и да освобождават терена, като била премахната и оградата и човекът, който сега стопанисва имота, започнал да поставя друга ограда. Според свидетеля, имотът е бил воден „задбалансово“ в баланса на предприятието, като при разделянето на Автокомбината тази „клетка“ е била дадена на „АВТОТРАФИК“ за ползване. Заявява също така, че доколкото знае теренът е бил хвостохранилище към Бургаски медни мини.

Св. А. (**********) заявява, че имотът на „Шилото” е бил „клетка” на „АВТОТРАФИК”, където той е работил много години. След това започнал работа в СОМАТ, имал няколко камиона и автобуса и търсел място за паркирането им, поради което поискал от зам. кмет на Община Бургас да му дадат имота на „Шилото“ и последният му казал да се разбере с „АВТОТРАФИК“ за този имот. Свидетелят говорил с ръководството на дружеството и му разрешили да ползва площадката, след което той платил някаква сума и през 1995 г. – 1996 г. се нанесъл там. Дружеството демонтирало оградата на имота и свидетелят сложил нова ограда на мястото на старата, но вишката на портала останала извън имота, тъй като за нея поискали от свидетеля да плати 5 000 лв., а той нямал. След това свидетелят се разболял и той и съпругата му предоставили на сина си да се занимава с транспортната дейност както и с уреждането на въпросите, свързани с имота на „Шилото“. Според свидетеля, този имот е бил хвостохранилище на м. Р. Като се настанили там, имотът бил чакълиран и запечатан с асфалт, като имало сондажни ядки, които те изчистили. Свидетелят твърди, че от тогава до сега никой не е имал претенции към имота, като синът му продължава да го владее и никой не го е притеснявал във връзка с този имот. Заявява също така, че имотът е бил предоставен на него и на съпругата му без никакъв договор. Според свидетеля, имотът е бил на „Автотрафик“, но той не е проверявал дали това е вярно. Новата ограда била сложена на мястото на старата, но без да искат разрешение и без строителни книжа за нея.

Видно от изготвената съдебно-техническа експертиза, ползваният от ищеца имот, така както е заграден понастоящем, е с площ от 10 060 кв.м., като части от него попадат в следните имоти: 6 988 кв.м. от имота попадат в ПИ 07079.8.414, 1 839 кв.м. - в ПИ 07079.8.413, 774 кв.м. – в ПИ 07079.8.412, 432 кв.м. – в ПИ 07079.8.402, 16 кв.м. – в ПИ 07079.8.394 и 11 кв.м. – в ПИ 07079.8.405. В експертизата също така е посочено, че първият план, в който е отразен имотът, е КВС, а след това имотът е отразен в кадастралната карта. Вещото лице е установило, че в по-голямата си част имотът е покрит с изкуствена настилка от чакъл и запечатка и в него са построени две масивни сгради с пристройки, като не са открити документи за законността на сградите и на оградата, която не следва границите на някой от имотите по КК. Според вещото лице, по-голямата част от поземлен имот 07079.8.414 по КК на гр. Бургас, м. „Черна гора” (старо наименования „Карабаир”) с площ 9 234 кв.м., със стар № по КВС 000415, не се експлоатира като земеделски имот, а в КВС имот 000415 е вписан като „Терени заети от хангари и гаражи за селскостопанска техника”, но вещото лице не е открило преписка за промяна статута на земята. Съгласно заключението, поземлени имоти с идентификатори 07079.8.412, 07079.8.413 и 07079.8.414 не са урегулирани и попадат извън регулационните граници на гр. Бургас, в предвидено разширение на населеното място.

В допълнителната съдебно-техническа експертиза е посочено, че действащото хвостохранилище на „Бургаски медни мини“ ЕАД се намира на около 2 км южно от процесните имоти, а всички други терени, които са били ползвани като хвостохранилища, са били рекултивирани като земеделски или други територии и не са означени на съществуващите планове и карти.

По делото са приложени скици на процесните три поземлени имоти, като и в трите скици е посочено, че имотите са земеделски и са собственост на Община Бургас. От скиците също така е видно, че ПИ с идентификатор 07079.8.412 е идентичен с имот № 450 по предходен план, ПИ с идентификатор 07079.8.413 е идентичен с имот № 85 по предходен план, а ПИ с идентификатор 07079.8.414 е идентичен с имот № 415 по предходен план.

Представен е и Акт № 9048/21.08.2018 г. за частна общинска собственост, съставен по отношение на поземлен имот с идентификатор 07079.8.414 по КККР на гр. Бургас, м. „Черна гора“ (старо наименование „Кара баир“), в който е вписано, че имотът съответства на ПИ № 000415 по КВС на землището на кв. Меден рудник, гр. Бургас, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: За база за селскостопанска или горска техника, както и че имотът е съществуваща собственост на общината преди възстановяване.    

Останалите представени по делото писмени доказателства съдът намира за неотносими към спора по делото.

При така събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че предявеният иск е недоказан и неоснователен по следните съображения:

За да бъде уважен предявеният по делото иск за приемане за установено, че процесните три имота са собственост на ищеца по силата на изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност, следва да бъде доказано, че ищецът е владял имотите непрекъснато в продължение на 10 години, т.е. че ги е държал като свои, като на осн. чл. 69 от ЗС намерението за своене се предполага до доказване на противното, както и че липсва законова пречка за придобиване на имотите по давност, както твърди ответникът.

 В случая от събраните гласни доказателства се доказа твърдението на ищеца, че той държи имот в м. „Шилото“ от преди 2001 г., който имот се ползва за паркинг. Установи се също така, че този имот преди това е бил стопанисван от „Автотрафик“ АД, което дружество е правоприемник на фирма с държавно имущество с наименование „Автотрафик”, преобразувана в „Автотрафик” ЕООД с държавно имущество, преобразувано в „Автотрафик” ЕАД с държавно имущество и впоследствие приватизирано и преобразувано в „Автотрафик“ АД.

От показанията на св. А. (баща на ищеца) се установи, че първоначално фактическата власт върху горепосочения имот е била установена от него без наличието на договор, т.е. без правно основание, като впоследствие той е предал владението на сина си, поради което следва да се приеме, че същият е продължил да държи имота без наличие на правно основание.

По отношение на анимуса, а именно дали ищецът държи имота като свой или за другиго, както и с оглед липсата на ангажирани по делото доказателства, от които да се установява, че ищецът държи имота за друго лице, то с оглед установената в чл. 69 от ЗС презумпция следва да се приеме, че той го държи за себе си.

Предвид горното и на осн. чл. 68 от ЗС се налага изводът, че ищецът е владелец, а не държател на горепосочения недвижим имот.  

Видно от ангажираната съдебно-техническа експертиза, части от владяния от ищеца и описан по-горе имот попадат в процесните три поземлени имота, а именно: в ПИ с идентификатор 07079.8.412 попадат 774 кв.м., в ПИ с идентификатор 07079.8.413 попадат 1 839 кв.м. и в ПИ с идентификатор 07079.8.414 попадат 6 988 кв.м. от имота. Останалата част от имота – общо 459 кв.м. – попада в поземлени имоти с идентификатори 07079.8.402, 07079.8.394 и 07079.8.405, но същите не са предмет на предявения иск.

Във връзка със заявеното от ответника възражение за невъзможност ищецът да е придобил процесните имоти по давност с оглед разпоредбата на пар. 1 от ЗД на ЗС, следва да бъде разгледан  въпроса чия собственост са били тези имоти през периода, за който ищецът твърди, че е осъществявал давностно владение върху тях, и в частност дали имотите са били частна общинска собственост, в която насока съдът намира следното:

Както бе посочено по-горе в решението, със Заповед № 1150/ 28.08.1985 г. на Председателя на ОНС-Бургас, на осн. чл. 75 от ППЗТСУ и предвид решение на ИК на ОНС по протокол № 8/24.07.1985 г. е одобрено отреждането на терен от 15 дка за гаражен двор на Товарни автомобилни линии, находящ се в промишлена зона „Меден рудник“, при горепосочените граници. Към онзи момент този имот безспорно е бил държавна собственост с оглед действащите до 1990 г. норми на ЗС, уреждащи видовете собственост в НРБ и предприятието, на което е бил предоставен имотът, не е било негов собственик, нито негов владелец, а го е владяло от името на държавата.

Ищецът е представил писмени доказателства – Информация за изпълнение на мероприятията, заложени в програмата от инж. проект в направление „Техническо“, Списък на обектите, на които ще се извършва ОР през 1988 г., Информация за изпълнение на строителната програма за 1988 г. и приемане на нови обекти по строителната програма за 1989 г., Информация за изпълнение на строителната програма за 1989 г. и приемане на нови обекти за 1990 г., но от същите не става ясно нито за кое предприятие се отнасят, нито кой е техен автор, нито дали се отнасят за имоти, идентични с процесните или каква е връзката им с тях. В тези и в други представени документи, отнасящи се до капиталови вложения и до извършени строителни дейности от Автостопанство – Бургас, се говори и за „гаражна площадка/клетка в Меден рудник“, за „клетката в Меден рудник“, но отново не става ясно дали се касае за отредения на Автокомбинат – Бургас терен от 15 дка в „Меден рудник” с горепосочената заповед на председателя на ОНС – Бургас.

Представените доказателства за образуване на фирма с държавно имущество „Автотрафик“ и последващите й преобразувания и приватизация също не доказват релевантни за спора по делото факти, тъй като липсват доказателства, които да сочат, че претендираните от ищеца имоти са били част от държавното имущество, което е било предоставено на тази фирма за уставен фонд. Освен това от изготвените основна и допълнително съдебно-счетоводни експертизи се установява, че процесният ПИ с идентификатор 07079.8.414, върху който попада  по-голямата част от владяния от ищеца имот, не е бил включен в капитала на „Автотрафик“ АД към момента на приватизацията му, нито е включен в капитала на дружеството към настоящия момент.

Предвид горното, съдът намира, че с влизане в сила на ЗОС и ЗДС на 01.06.1996 г. имотът, който е бил отреден на Автокомбинат – Бургас и който впоследствие е бил завладян от ищеца, е придобил статута на частна общинска собственост, тъй като същият не е нито сред имотите, представляващи държавна собственост, нито попада сред имотите, определени в чл. 3, ал. 2 от ЗОС за публична общинска собственост. Горният извод на съда е в унисон и с твърдението на ответника, както и с отразеното в АЧОС № 9048/21.08.2018 г. обстоятелство, че процесният ПИ с идентификатор 07079.8.414 е собственост на Община Бургас, съществуваща от преди земеделската реституция, а не е възстановена собственост на общината. Поради това е ирелевантно дали са били налице условията за земеделска реституция по отношение на този имот или не, в каквато насока са изложени твърдения от ищеца.

С оглед на гореизложеното и на осн. пар. 1 от ДР на ЗС, съгласно който давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2022 г., съдът намира, че придобивна давност по отношение на горепосочения имот не тече, считано от поради което и тъй като ищецът е недобросъвестен владелец и твърди, че е установил владението си на 01.01.2001 г., то до настоящия момент не е изтекла твърдяната 10-годишна придобивна давност. Същият извод се отнася и за останалите два процесни имота, за които също не се установи да са били собственост на „АВТОТРАФИК“ АД към датата на установяване на фактическо владение върху части от тях от страна на ищеца, поради което следва да се приеме, че тези имоти са били общинска собственост и давност по отношение на тях не тече през периода 31.05.2006 г. - 31.12.2022 г.

Предвид горното, съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че е придобил процесните три имота по силата на 10-годишна придобивна давност, изтекла в негова полза през периода 01.01.2001 г. - 01.01.2011 г., поради което предявеният иск за приемане за установено, че ищецът е собственик на имотите е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.     

С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответната Община Бургас направените от нея разноски по делото, възлизащи на общо 500 лв., от които 300 лв. – депозити за възнаграждения на вещи лица и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.И.А., ЕГН **********,***, ул. „Александровска“ № 26, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следните поземлени имоти: 1/ поземлен имот с идентификатор 07079.8.412 (нула, седем, нула, седем, девет, точка, осем, точка, четири, едно, две) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, м. „Черна гора“, с площ от 783 кв.м., при съседи: 07079.8.413, 07079.8.414, 07079.8.394, 07079.8.405, 2/ поземлен имот с идентификатор 07079.8.413 (нула, седем, нула, седем, девет, точка, осем, точка, четири, едно, три) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, м. „Черна гора“, с площ от 3 347 кв.м., при съседи: 07079.8.414, 07079.8.412, 07079.8.411, и 3/ поземлен имот с идентификатор 07079.8.414 (нула, седем, нула, седем, девет, точка, осем, точка, четири, едно, четири) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, м. „Черна гора“, с площ от 9 234 кв.м., при съседи: път, 07079.8.413, 07079.8.412, 07079.8.394, 07079.8.402 и 07079.8.395.

ОСЪЖДА С.И.А., ЕГН **********,***, да заплати на Община Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 26, сумата от 500,00 лв. (петстотин лв.), представляваща съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

СА