Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Бяла Слатина, 27.10.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 06 октомври,
Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ
ГЕРДОВА
При секретаря Таня Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия ГЕРДОВА гр.д.№ 1305/2020 г. по описа на РС – Бяла
Слатина, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е исковата молба от „Б.” АД, ЕИК *********, със седалище ***,
Административна сграда БУЛАГРО ЦЕНТЪР, представлявано
от Изпълнителния директор Х.Г.Б., чрез Д.П.-
юрисконсулт против "ИРЕНА -
АГРО" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:*** представлявано от управителя И.К.Г., с която е
поискало да бъде осъдено ответното дружество да му заплати на
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.327 от ТЗ, общата сума от 38 116,54 лв. (тридесет и
осем хиляди сто и шестнадесет лева и 54 ст.), представляваща
неизплатена доставка на стоки - препарати за растителна защита, торове и др. по
6 бр. фактури, подробно описани в исковата молба, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане; както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да му заплати сумата от общо 7 369,20 лв. (седем хиляди триста шестдесет и девет лева
и 20 стотинки), представляваща обезщетение за
забавено изпълнение по всяка отделна фактура, както следва: по
фактура № **********/31.03.2018г.-2890,53
лв., по фактура № **********/30.04.2018г.-1084.80 лв., по фактура № **********/30.04.2018г.- 944,65лв., по фактура №
**********/09.05.2018г.- 1165,68 лв.,
по фактура № **********/31.05.2018г.- 1231,34
лв., по фактура № **********/29.06.2018г.- 52,20 лв. в размер на законната лихва върху
главницата за периода от деня следващ датата на падежа по фактурата до 26.08.2020г.
Поискал е да му се присъдят
направените по делото по делото разноски.
Първоначално въз основа на
исковата молба е било образувано т.д.№ 113/2020г. по описа на ОС-Враца, но с
Определение № 260142/03.11.2020г. производството по делото било прекратено на
основание чл.118,ал.2 вр. чл.119 от ГПК и изпратено по подсъдност на РС-Бяла
Слатина, в който съд е образувано под нов № 1305/2020г. по описа на РС-бяла
Слатина.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.79,ал.1 от ЗЗД вр.чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ответното дружество "ИРЕНА -
АГРО" ЕООД чрез пълномощника си адв.Вл.Ч. *** са адрес за призовки и
съобщения: гр. Враца, ул. „Лукашов“ № 10, офис
502, ет. 5 в срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК е депозирало писмен отговор във връзка с
предявената искова молба, с който оспорва така предявеният иск, като
недопустим, респ. неоснователен и недоказан по изложените в отговора
съображения.
По делото са
събрани писмени доказателства. Допусната е и изслушана ССчЕ, чието заключение
не е оспорено от страните и възприето от съда като обективно и обосновано.
Съдът като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
В исковата молба ищеца „Б.” АД“ навежда твърдения, че от 2018г. с
ответното дружество "ИРЕНА - АГРО" ЕООД, са в
търговски отношения, произтичащи от покупко-продажба на стоки-препарати за
растителна защита, торове и др. За извършените от ищеца доставка на
стоки са съставени приемо-предавателни протоколи,
въз основа на които дружеството е издало данъчни фактури,
като стоките са предадени на ответника, който не е извършил
плащане на падежа.
Към настоящия момент задължението
на ответника по приложените 6 бр. фактури възлиза в общ размер на 38116,54 лв., както
следва: по фактура № ********** от 31.03.2018г.-14951,00лв., по фактура № ********** от 30.04.2018г. - 5611,06 лв., по фактура № ********** от 30.04.2018г. - 4886,09
лв., по фактура №********** от 09.05.2018г.- 6029,39 лв., по фактура № ********** от 31.05.2018г.- 6369,00 лв. и по фактура № **********
от 29.06.2018г.- 270,00 лв.
Приложил е с и.м.
и приемо-предавателни протоколи за доставените стоки.
С оглед забавата
на ответника да заплати цената на доставените стоки, ищеца претендира и лихва
за забава в общ размер от 7 369,20 лв. по всяка отделна фактура за посочените
в и.м. периоди.
Поради това, че не
е постъпило плащане по процесните фактури, за ищеца се породил правен интерес
от търсената с и.м. съдебна защита.
Претендира и разноски по делото.
В законоустановения срок по
делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество "ИРЕНА-АГРО"
ЕООД, чрез пълномощника си адв.Вл.Ч. ***, с който оспорва така предявеният иск,
като недопустим, респ. неоснователен и недоказан по изложените в отговора
съображения.
Относно възражението на ответното
дружество за недопустимост на предявеният иск, съдът с определението си от
09.02.2021г. постановено в з.з. по реда на чл.140 от ГПК оставил без уважение направеното възражение в писменият
отговор от процесуалният представител на ответника "ИРЕНА - АГРО"
ЕООД, с.Д., общ.Борован, обл.Враца за прекратяване на делото, поради
недопустимост на иска, предвид влязло в сила съдебно решение № 92/03.08.2020г.
по т.д.№ 138/2019г. по описа на ОС-Враца, с което е отхвърлен спрямо него
установителният иск по чл.422 от ГПК, като неоснователно.
По основателна на иска оспорва
същият, че нито едно от писмените доказателства не е подписано управителя И.К.Г.,
в качеството й на представител на "ИРЕНА - АГРО" ЕООД, нито е
потвърждавало действия на трето лице, което е могло да действа от негово име
без представителна власт.
От
заключението на допусната и приета по делото ССчЕ, чието заключение не е
оспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно се
установява, че процесните фактури са заведени коректно и осчетоводени в
счетоводството на ответника, съгласно изискванията на Закона за счетоводството
и приложимите счетоводни стандарти, като в заключението експерта посочил и конкретните
дати на счетоводното събитие.
Всички
процесни фактури са осчетоводени по счетоводна сметка 401-„Доставчици“ с
аналитична партида на контрагент „Б.“ АД /Приложение № 8 от заключението/.
Оригиналите
на процесните фактури се намират в счетоводството на ответника от момента на
завеждането им, респективно осчетоводяването им. Същите са включени в
дневниците за покупки и в справките-декларации по ЗДДС по съответните месеци.
Ответното
дружество е ползвало данъчен кредит по процесните фактури.
Лихвата
по процесните фактури от дата, следваща датата на падежа, т.е. от 01.10.2018г. до 26.08.2020г. възлиза в общ
размер на 7369,20 лв., като всяка една
от процесните фактури е конкретизирана за същия период и описана в
заключението.
Изпълнителния директор на
ищцовото дружество „Б.“ АД – Х.Г.Б. се явил лично в с.з. и отговорил на
поставените в писменият отговор на ответника въпроси по реда на чл.176 от ГПК.
Посочил е, че в „Б.“ АД е създадена практика вземанията по договори за стоков
кредит да бъдат обезпечавани с издаването на запис на заповед, тъй като между
момента на доставка на стоките и момента на извършване на плащанията се
получава срок между шест и девет месеца и това налага търсенето на
обезпечителни инструменти, какъвто е записа на заповед.
Поради големия обем от сделки,
който е около 12000 годишно, не всяка
сделка успяват да я обезпечат със запис
на заповед.
Бунарджиев на вторият въпрос
относно издадения от „И.А.“ ЕООД запис на заповед от 04.09.2018г. като гаранция
за вземанията на „Б.“ АД по приложеното гр.д. №
1305/2020г.по описа на РС-Бяла Слатина, отговори, че не знае дали за
процесната искова сума има издадена
запис на заповед и не е запознат.
До настоящия момент не са
получавали плащане от ответната страна,
нито има доброволно уреждане на спора извънсъдебно.
Стоките и препаратите са
доставени на ответника с приемо-предавателни протоколи приложени по делото,
които са в счетоводството на доставчика. Издадени са и фактури и
освен, че той е ползвал стоките, ответника е ползвал и данъчния кредит.
Съдът,
като обсъди събраните доказателства и като взе предвид фактическите
обстоятелства по делото, направи следните правни изводи:
Търговската
продажба, както и продажбата по гражданското право е неформален договор, освен
в случаите, когато закон предвижда или пък страните са уговорили форма на
договора, като условие за неговата действителност (виж чл. 293 ал. 1 ,2 и 6 от ТЗ относно формата на договора за търговка продажба). Договорът за
търговска продажба ще се счита за
сключен, когото се установи, че страните са постигнали съгласие по основните елементи на този вид договор - предмета
и цената на продажбата (чл. 183 от ЗЗД).
Ето защо всяка страна при тази
двустранна обвързаност може да иска от неизправната да престира насрещното си
задължение при установяване на точното изпълнение на своето задължение.
Характерът на извършеното от ищеца действие - доставяне на стоки (препарати за
растителна защита, торове и др.) на ответника и оформяне на необходимите за
това документи, с посочени по вид, количество и цена вещи, сочи за възникване
на соченото продажбено правоотношение между страните.
Съществените задължения на
страните са следните: продавачът е длъжен да предаде /достави/ стоките на
купувача, в съответствие с уговореното, а последния- да получи стоките, респ.
да плати тяхната цена. Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати
цената при предаване на стоката, или на документите, които му дават правото да
я получи, освен ако е уговорено друго.
Между страните е възникнало
валидно облигационно отношение по сключен между тях договор за доставка на
агропрепарати. За валидността на облигационното отношение по договор за
покупко-продажба не е задължително и необходимо условия подписването на писмен
договор.
В подкрепа на този извод са
представените от ищеца шест броя фактури. Вярно е, че фактурата сама по себе си
не доказва наличието на търговски отношения и безспорно установено задължение
за плащане. Тя не е и доказателство за изпълнение, нито е основание за плащане.
Фактурата следва да се преценява с оглед на всички събрани по делото
доказателства.
В случая вещото лице по
назначената и изслушана по делото ССчЕ дава заключение, според което, след
проверка с счетоводството на ответника е установено, че представените от ищеца
шест броя фактури се намират в ответното дружество в оригинал, надлежно са осчетоводени
и отразени в дневниците за покупки и съответната справка-декларация по ДДС.
Възражението на ответника, че
фактурите и приемо-предавателните протоколи не носят подписа на собственика на
дружеството, дори и да е вярно, но в случая не е доказано, не означава, че
липсва доставка на описаните във фактурите стоки. Не е направено искане за
откриване производството по чл.193 от ГПК. Както вече бе посочено по-горе
отразяването на фактурите в счетоводството на ответника и включването им в
дневника за покупки и съответната справка-декларация по ДДС, както и ползването
на данъчен кредит по процесните фактури, изводимо от заключението на вещото
лице, представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото
съществуване. /Решение № 46 от 27.03.2009г. на ВКС по
т.д. № 454/2008г., II т.о., Решение № 42 от 19.04.2010г. на ВКС
по т.д.№ 593/2009г. II т.о., Решение № 20 от 25.03.2013г. на ВКС,
по т.д. № 206/2012г. I т.о., Решение № 23 от 07.02.2011г. на ВКС по т.д.№
588/2010г. II т.о., Решение
№ 172/13.01.2016г. по т.д.№ 2535/2013г. на ВКС-първо т.о./
Следва да се
отбележи, че поради консесуалния характер на сделката, предаването на вещта и
плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската
продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора
задължения на страните, като при липса на други договорености чл.327, ал.1 от ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването. Съдът намира, че
безспорно е доказан факта на предаване на всички вещи, описани във фактурата,
поради следното: Стоките, предмет на договора са описани, както във фактурата,
така и в приемо-предавателните протоколи. От друга страна само по себе си
отразяването на фактурата в счетоводството на ответника и включването в
справката декларация по ЗДДС за периода, представляват недвусмислено признаване
на задължението и доказват неговото съществуване. С тези си действия ответникът
е признал, че продавача е изпълнил коректно своите задължения и за него като
купувач е възникнало задължение да плати цената.
Съвкупната
преценка на доказателствата води до извод, че между страните е възникнало правоотношение
по договор за търговска продажба на стоки със съдържание, отразено в
представените от ищеца - продавач приемно-предавателни протоколи и фактури, а
липсата на ангажирани от ответника доказателства за плащане на цената в размер на 38 116,54 лв. обосновава основателност на иска по чл. 327, ал. 1 от ТЗ за заплащане на
посочената сума.
С оглед на горното ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 38 116,54 лв., представляваща
общият размер на главниците по шест броя фактури за доставени и неплатени
агропрепарати, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателно плащане.
Основателността на главния иск по
чл. 327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД предпоставя и основателност
на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД. Установената като дължима по делото сума,
се дължи с лихвата за забава на плащането й от момента на изискуемостта /
датата на издаване на всяка една от фактурите /, до подаване на исковата молба,
с която е задвижено настоящото съдебно производство. Съобразно заключението на вещото лице общия
размер на мораторната лихва възлиза на 7369,20 лв. за периода от 01.10.2018г.
до 26.08.2020г., така, както е предявен с исковата молба и видно от
заключението на вещото лице по ССчЕ.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати на
ищеца в цялост направените по делото разноски в общ размер на 2428,63 лв. от които: 1878,63 лв.
заплатена държавна такса, 250,00 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ и 300.00 лв.
за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78,ал.8 от ГПК вр.чл.37 от ЗПрП
вр.чл.25,ал.1 от НЗПрП.
Водим от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ИРЕНА -
АГРО" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:*** представлявано от управителя И.К.Г., ДА ЗАПЛАТИ на „Б.” АД,
ЕИК *********, със седалище ***, Административна
сграда БУЛАГРО ЦЕНТЪР, представлявано от
Изпълнителния директор Х.Г.Б., чрез Д.П.-
юрисконсулт, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.327
от ТЗ, общата сума от 38 116,54 лв. (Тридесет и осем хиляди
сто и шестнадесет лева и 54 стотинки), представляваща неизплатена
доставка на стоки - препарати за растителна защита, торове и др. по 6 бр.
фактури, както следва: по фактура № ********** от
31.03.2018г. - 14951,00 лв., по фактура № ********** от 30.04.2018г. - 5611,06
лв., по фактура № ********** от 30.04.2018г.- 4886,09 лв., по фактура № ********** от 09.05.2018г. - 6029,39лв., по фактура № **********
от 31.05.2018г.- 6369,00лв. и по
фактура №********** от 29.06.2018г.- 270,00
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда-23.10.2020г./подадена в ОС-Враца/ до
окончателното й изплащане; общата сума от 7 369,20 лв. (Седем хиляди триста шестдесет и девет лева
и 20 стотинки), представляваща обезщетение за забавено
изпълнение по всяка отделна фактура, както следва: по фактура №
**********/31.03.2018г.- 2890,53 лв., по
фактура № **********/30.04.2018г.-1084.80
лв., по фактура № **********/30.04.2018г. - 944,65лв., по фактура № **********/09.05.2018г. - 1165,68 лв., по фактура №
**********/31.05.2018г. - 1231,34 лв.,
по фактура № **********/29.06.2018г. - 52,20
лв. в размер на законната лихва върху главницата за
периода от деня следващ датата на падежа по фактурата до 26.08.2020г.,
както и направените разноски пред настоящата съдебна инстанция в общ размер 2428,63 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: